Решение по дело №8401/2013 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.08.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на пети май, две хиляди и седмнадесета година, в състав:

                     

                                                          Съдия: Евгени  Георгиев

                                             

при секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 8 401 по описа за 2013 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРИЗНАВА спрямо М.В.К., че Д.Н.Д. и М.Н.З. са собственици на 2/9 (две девети) идеални части от недвижим имот на основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) и ОСЪЖДА М.В.К. да предаде на Д.Н.Д. и М.Н.З. държането на тези 2/9 идеални части от недвижимия имот. Недвижимият имот представлява  апартамент № 3, заедно със зимнично помещение (мазе) и съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място. Имотът се намира в сградата на ул. „**********, като апартаментът е на втори (първи надпартерен) етаж, вляво. Той е с площ от 98,37 кв. метра и се състои от коридор, три стаи, хол, кухня, баня и тоалетна. Дворното място съставлява парцел III-13 по плана на гр. София, местност „Центъра“ и е с площ от 260,00 кв. метра. М.К. е с адрес ***, първи надпартерен етаж, ап. 3. Д.Д. и М.З. са със съдебен адрес – адвокат А.В.,***.

 

[2] ОСЪЖДА М.В.К. да заплати на Д.Н.Д. и М.Н.З. 496,07 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

[3] ОТХВЪРЛЯ следните искове:

1. иска по чл. 108 от ЗС на Д.Д. и М.З. срещу М.К. относно имота, описан в пар. 1 от решението за разликата над 2/9 идеални части от този имот до предявения размер от 1/2 идеална част от имота.

2. иска по чл. 108 от ЗС на Д.Д. и М.З. срещу ЕТ „Т.М.“ за признаването им за собственици и предаването на владението на 1/2 идеална част от недвижим имот. Този недвижим имот представлява: магазин от 72,10 кв. метра заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място. Магазинът е  на партерния етаж в сградата на ул. „**********, като се намира на ъгъла на ул. „**********“ и ул. „*****“. Дворното място, в което е построена сградата, съставлява парцел III-13 по плана на гр. София, местност „Центъра“ и е с площ от 260,00 кв. метра. ЕТ „Т.М.“ е със съдебен адрес – адвокат Д.Д.,***, офис 5.

 

[4] ОСЪЖДА Д.Н.Д. и М.Н.З. да заплатят на ЕТ „Т.М.“ 4 185,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[5] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

[6] Ако ищците подадат въззивна жалба срещу решението, с която обжалват решението в цялата му част, която е неблагоприятна за тях, те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 500,02 лева държавна такса по сметка на САС. Ако М.К. подаде въззивна жалба, с нея тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 334,80 лева държавна такса. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              На ищците

 

[7] Д.С., М.З. и Д.Д. заявяват в искова молба от 19.06.2013 г., че те, като наследници на Б. С., М. С. и Н.С., притежават общо ½ идеална част от три недвижими имота – апартамент, магазин-художествено ателие и втори магазин. Собствеността за тези имоти им е била възстановена по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени недвижими имоти (ЗВСОНИ). Със заповед на Кмета на Столична община от 31.03.1995 г. e било наредено имотите да бъдат отписани от актовите книги и да бъде предадено на ищците владението върху тях.

 

[8] Първият имот – апартаментът – се владее без правно основание от ответницата М. К.-Д.. Вторият имот – магазинът-художествено ателие – се владее от ответника Д.Л.. Третият имот- магазинът – се владее от ЕТ „Т.М.“ (Т.). Затова ищците молят съда да ги признае за собственици спрямо ответниците на ½ идеална част от трите имота и да осъди ответниците да им предадат владението на тези идеални части от имотите (вж. исковата молба, л. 2-7, т. I).

 

2. По писмените отговори на ответниците

 

[9] Ответниците са подали писмени отговори. С тях те са оспорили предявените искове. Основните възражения, които ответниците са направили, са:

а. не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността на ищците по ЗВСОНИ, защото:

- към момента на възстановяването на собствеността имотът не е бил в състоянието към момента на отчуждаването му;

- наследодателите на ищците са били обезщетени за отчуждаването на имота;

б. ищците никога не са владели процесните имоти и затова не биха могли да ги придобият по давност към 1997 г.;

в. дори ищците да са собственици на имотите, те притежават по-малка идеална част.

 

[10] Двама от ответниците – Д.Л. и Т. – са възразили и, че са придобили владените от тях имоти по давност. Т. е заявил също, че е извършил подобрения в имота, владян от него, за 37 460,00 лева, като предявява правото си на задържане върху имота до заплащане от ищците на тези подобрения (писмените отговори, л. 100-103, л. 119-124 и л. 141-159, т. I).

 

II. ПО ПРОЦЕДУРАТА

 

[11] Ищцата Д.С. е починала на 28.09.2014 г.  (удостоверението за наследници, л. 357). Тя е оставила за свои наследници по закон дъщерите си Д.Д. и М.З., които са страни по делото. Затова с определение от 05.12.2014 г. съдът е заличил Д.С., като страна по делото (протокола, л. 373-гръб, т. I).

 

[12] Към делото е било присъединено и гр. д. 8 478/2015 г., образувано по искове на ищците срещу Д.Л.. Впоследствие ищците са се отказали от всички свои искове срещу този ответник. Затова с определение от 25.11.2015 г. съдът е прекратил производство по делото по исковете срещу Д.Л. (л. 666, том II).

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[13] На 29.11.1929 г. е било признато правото на собственост на М.Н. С.върху недвижим имот, придобит на публична продан. Този имот е представлявал триетажна къща, висока 15,40 метра, намираща се в гр. София, на ъгъла на ул. „*****и ул. „*****“. Първият етаж се е състоял от два дюкяна и един апартамент за живеене с две стаи, кухня, коридор, антре и стълби. Вторият и третият етажи са се състояли от по два апартамента с тринадесет стаи и други отделения на етаж (нотариалния акт, л. 19-22, том I ). Не се спори, че номерът на сградата на ъгъла на ул. „*****” и ул. „*****“ е бил всъщност 75, а не 55.

 

[14] М.С.е починал на 25.07.1935 г. Към момента на смъртта му негови наследници по закон са били съпругата му Е.И.С. и баща му Н.Н. С.. М.С.е имал трима братя и една сестра. Един от братята му е бил Б.Н. С.(удостоверение за наследници, л. 30, т. I).

 

[15] Преди бомбардировките над София през Втората световна война, имотът на ъгъла на ул. „*****“ № **и ул. „*****“ вече е представлявал масивна сграда с магазини на партерния етаж и с още четири надпартерни етажи. На партерния етаж е имало два магазина с лице към ул. „Борис I“ и ъглов магазин-склад. На първи надпартерен етаж е имало един двустаен апартамент с лице към ул. „Борис I“ и един тристаен с лице към ул. „*****“. На втори, трети и четвърти надпартерни етажи е имало по два тристайни апартамента на етаж. Общо обектите в сградата са били: три магазина и осем апартамента (служебна справка от 14.05.1955 г., л. 59-60, т. I; схемите, л. 795-796, том II; акта за завземане, л. 27, т. I – в т. 3 е вписано, че сградата е „5 етажа“).

 

[16] Имотът на ул. „*****“ № **е пострадал от бомбардировките през Втората световна война. В резултат на това дясната част от сградата, тази на ъгъла на ул. „*****“ и ул. „*****“ (изглед към сградата от ул. „**********“), е била напълно разрушена (акт за завземане, л. 25-27, т. I – ръкописнa забележка в т. 3 от акта на л. 25[1]; протокол-опис за предаване на отчуждените части от имотите, л. 34 от папката с документите, изпратени от Столична община[2]; служебната справка, л. 59, т. I[3]; схемите на възстановената част от имота, л. 795-796, том II). Разрушени са били апартаментите от дясното крило на първия, втория, третия и четвъртия етаж (пак там). Разрушен е бил и магазинът, който се е намирал на ъгъла на ул. „*****” и ул. „*****“ (служебната справка, л. 59, т. I) (съдът приема, че целият магазин е бил разрушен, тъй като на втората страница на справката е отбелязано, че той, заедно с апартаментите, е бил изграден изцяло).

 

[17] Н.Н. С., баща на М.С., е починал през 1948 г. Той е оставил за свои наследници по закон децата си Б.Н. С., Г.Н. С.и Г.Н.Д.(синът му Н.Н. С.е бил починал през 1928 г. без да остави живи деца и съпруга) (удостоверението за наследници, л. 30, т. I).

 

[18] На 04.08.1949 г. от Б.Н. С.е била отчуждена ¼ идеална част от четири жилищни апартамента, намиращи се в сградата на ул. „*****“ № **в гр. София. Съседи на сградата са били ул. „*****“, ул. „*****“, двор, етажна собственост (решението на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС, л. 65, т. I; контролен лист по преписка № 7148/1948 г. на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС, л. 687, том II; доклад на Министерство на правосъдието и приложен към него списък, л. 680-686; ПМС, л. 679, том II; акт за завземане, л. 25-27, т. I).

 

[19] На 25.08.1949 г. са били предадени на Софжилфонд за стопанисване и управление два от отчуждените апартаменти, намиращи се на първи и на втори надпартерен етаж в сградата. Апартаментът на първия етаж е бил с източно изложение - с лице към ул. „*****“ - и се е състоял от коридор (7мХ1,5м), стая (4мХ4м) втора стая (5мХ4м), кухня (3мХ3м) и клозет. Като се съберат площите на отделните помещения без клозета се получават 55,50 кв.метра, към тях се прибавят и около 1,5-2,00 кв. метра за клозет и 5-6,00 кв. метра за стени (10% от застроената площ) се получава обща застроена площ от около 62-63,00 кв. метра. Към този момент в него е имало двама наематели. Апартаментът на втория етаж се е състоял от коридор, три стаи, кухня и клозет (протокол-опис за предаване на отчуждените части от имотите, л. 34 от папката с документите, изпратени от Столична община).

 

[20] На 23.05.1950 г. Подпредседателят на Министерски съвет (МС) е предложил на Бюрото на МС да приеме постановление, с което да нареди възстановяването на 14 сгради в централната градска част на София, засегнати от бомбардировките. Една от тези сгради е била с адрес ул. „*****” № 75. В нея за възстановяване са били предвидени четири апартамента в дясното крило на сградата, всеки с по четири стаи, т. е. по един апартамент на всеки от четирите етажа. Общата стойност на дейностите, предвидени за възстановяване, са били 7 500 000,00 лева (постановление, л. 55-58, т. I).

 

[21] На 14.05.1951 г. комисия е констатирала, че сградата на ул. „Борис I” № **е била възстановена и пристроена, вследствие на което са били изградени общо 13 апартамента и три магазина. Възстановената и пристроена част от сградата е била оценена на 15 732 860,00 лева, които са били разпределени на съсобствениците съгласно притежаваните от тях идеални части. Половината от сумата е била разпределена на Б.С., като притежаващ ½ идеална част от сградата. Останалите идеални части са се притежавали от Е.С. - ¼ идеална част - и от наследниците на Н.С.– ¼ идеална част (протокола, л. 61, т. I).

 

[22] При възстановяване на унищоженото от бомбардировките дясно крило, са били изградени: девет едностайни апартаменти (четири ъглови и пет с лице към ул. „*****“, т.е. по един на всеки етаж, включително и един на партера). Възстановени са били също ъгловия магазин и една стая от апартамента на първия надпартерен етаж с лице към ул. „Борис I“ и общи части на сградата. По този начин апартаментът на първи надпартерен етаж от двустаен е станал тристаен, а на мястото на ъгловия магазин-склад, който е съществувал на партера до бомбардировките, са били изградени магазин, едностаен апартамент и вход за сградата (служебна справка, л. 59-60, т. I; схеми към нея[4], л. 795-796, том II).

 

[23] На 04.06.1956 г. е било изменено Постановление № 61 от 04.08.1949 г., като от Б.С.допълнително са били отчуждени още ¼ идеална част от четири апартамента на ул. „Борис“ № **и ½ идеална част от дюкяните в същата сграда (контролен лист, л. 62; ПМС по доклад 320 от 04.06.1956 г., л. 688-703, том II, и л. 712-713, том II). По този начин с двете постановления от 1948 и от 1956 г. от Б.С.е била отчуждена общо по ½ идеална част от четирите апартамента в лявата част на сградата и ½ идеална част магазините. Върху акта за завземане № 2349 е била направена бележка, че с ПМС 172/11.06.1956 г. са се отчуждавали и останалите части, така че цялата сграда става държавна.

 

[24] Б.С.е починал на 04.02.1980 г. Негов наследник по закон е бил синът му Н.Б.С.. Н.С.е починал на 12.03.1985 г. Негови наследници по закон са били двете му дъщери – Д.Д. и М.З., и съпругата му – Д.С. (удостоверенията за наследници, л. 30-33, л. 353-357, т. I).

 

[25] През 1988 г. М. Д. е била настанена в апартамент № 3 в сградата на ул. „**********, на втори (първи надпартерен) етаж (заповедта, л. 199, т. I). През 1990 г. председателят на ИК на ОбНС Т. е наредил имотът да се продаде на М. Д. и В.Д. за 16 419,00 лева. Апартаментът е бил с площ 98,37 кв. м. и се е състоял от три стаи, хол и обслужващи помещения (заповед, л. 197-198, т. I). Не се спори, че такъв договор не е бил сключен. Този апартамент се е намирал в лявата част на сградата на ул. „**********“, която не е била засегната от бомбардировките (сравни площта на апартамента със скицата на ет. I на л. 798, както и съседите на апартамента по заповедта на л. 197).

 

[26] През 1992 г. Д.С. е подала искания до Столична община за възстановяване на собствеността ѝ върху имот, находящ се на ул. „**********. Д.С. е искала от районната администрация да ѝ бъде възстановена ¼ идеална част от четири апартамента, три дюкяна и един дюкян-барака (молба, л. 34-35, т. I). Oт Столична голяма община тя е поискала възстановяването на собствеността върху апартамент и два дюкяна в сграда на ул. „**********, на ъгъла с ул. „*****“, без уточнение за размер на идеални части (заявление, л. 36-37, т. I).

 

[27] Първоначално със заповед от 29.03.1994 г. кметът е отказал да отпише от актовете книги сградата на ул. „**********“ **от апартаменти, магазини и земя. Кметът е отказал, тъй като имотът е бил полуразрушен от бомбардировките, изградена е била нова пететажна сграда и отчужденият имот не е съществувал в размерите, в които е бил отчужден (заповедта, л. 758, том II). Година по-късно, на 31.03.1995 г. кметът на София е издал нова заповед за отписване от актовите книги на собствеността на 1/2 идеална част от апартамент на втория (първи надпартерен) етаж вляво, състоящ се от четири стаи и сервизни помещения и 1/2 идеална част от два магазина на партера, заедно с прилежащите им зимнични помещения и идеални части от общите части на сградата и мястото, находящи се на ул. „**********. В заповедта е било вписано, че имотът е бил завзет с акт № 2349/25.08.1949 г. (заповед от 31.03.1995 г., л. 185; удостоверение, л. 10, т. I)

 

[28] На 27.07.1995 г. Софийски общински съвет (СОС) е решил да преобразува ОФ „Т.“ в „Т.“ ЕАД. В капитала на едноличното акционерно дружество е бил включен обект № 1022 с адрес ул. „**********“ №**(решение на СОС № 27/ 27.07.1995 г. на СОС, л. 639-641, том II; справка-приложение № 2 към решение, л. 412-414, т. I).

 

[29] На 07.10.1997 г. ищците са се снабдили с нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка на основание давност и наследство. С него те са били признати за собственици на 1/4 идеална част от апартамент, находящ се на втори етаж (първи надпартерен) вляво и 1/2 идеална част от два магазина на партера, всички намиращи се в сграда на ул. „**********. Апартаментът се в състоял от четири стаи, кухня и сервизни помещения  (нотариaлния акт, л. 16, т. I).

 

[30] „Т.“ ЕАД е отдало под наем на Т. обект № 1022 с договор от 01.04.1999 г. (писма от кмета на район „Т.“, л. 401-402, т. I) Оттогава магазинът на ъгъла на ул. „**********“ и ул. „*****“ се държи от Петър Миленков, който упражнява търговска дейност в него като едноличен търговец – Т. (удостоверения и разрешения, л. 126-132, т. I; показанията на свидетелите П., Д. и Д., протокола от с.з. на 20.05.2016 г., л. 722-726, т. II). В магазина П. М. е извършил ремонтни дейности за 24 195,00 лева, които към момента на изготвяне на заключението са били за 18 632,00 лева. От тях стойността на магазина се е увеличила с 27 967,00 лева (заключението на вещото лице Ц., л. 511-521, т. I)

 

[31] Междувременно, на 23.07.1999 г. СОС е взел решение за апортиране в капитала на „И.-****“ ЕАД на общинско помещение на ул. „**********“ №**(решение на СОС и приложение № 3, л. 510-515, т. I). С решение на СОС от 18.11.1999г. апортираното помещение е било извадено от капитала на „И.-****“ ЕАД (решение на СОС и приложение № 1 към него, л. 428-430, т. I).

 

[32] На 07.03.2013 г. Д.С. и М.З. са поканили М. К.Д. да предаде владението върху процесния апартамент (нотариалната покана, л. 45-47, т. I). На 20.03.2013 г. Т. е получил покана от ищците за предаване на владението на магазин 2, находящ се на ул. „********** и ул. „*****“ (нотариална покана, л. 43-44, т. I; уведомлението, л. 48, т. I).

 

[32] На 22.03.2013 г. са били съставени актове за частна общинска собственост за: а. 1/4 идеална част от магазинно помещение с площ 58,50 кв. метра, преустроено в ателие, намиращо се на партерния етаж в жилищна сграда на ул. „**********; б. 1/4 идеална част от апартамент № 3 с площ 98,37 кв. метра на първи жилищен (втори) етаж в жилищна сграда на ул. „**********; в. 1/4 идеална част от магазинно помещение с площ от 58,60 кв. метра на партерния етаж в жилищна сграда на ул. „********** (л. 418-423, т. I).

 

[33] Ищците са заплатили 1 866,00 лева държавна такса (л. 8 и л. 73, т. I), 186,00 лева такса за вписване на исковата молба (л. 74, т. I), 150,00 лева възнаграждение на вещо лице (л. 352, т. I), 85,80 лева за съдебни удостоверения и такси (л. 256-257, л. 386, л. 399, т. I; л. 738, т. II)  - общо 2 287,80 лева. Т. е заплатил 150,00 лева за вещо лице (л. 388, т. I), 35,00 лева за съдебни удостоверения  (л. 254, т. I; л. 710, л. 728, л. 755, т. II) и 4 000,00 лева за адвокат (л. 823-824, т. II) – общо 4 185,00 лева. М. Д. е направила разноски за такси за 7,80 лева (л. 735-736, т. II).

 

Бележка на съдията: от делото не липсват листа. При първоначалното номериране на първия том е допусната техническа грешка (от стар лист 300, нов лист 210 нататък) която е поправена в първия том. Във втория том е следвана първоначалната номерация.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

 

[34] Ищците са предявили два иска по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС).

 

1.       По исковете по чл. 108 от ЗС

 

[35] Съгласно  чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ищецът да е собственик на определена вещ; 2. ответникът да владее или държи тази вещ без основание и без да е неин собственик.

 

[36] Ищците твърдят, че са придобили собствеността върху имотите по реституция по силата на ЗВСОНИ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ, се възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС. Собствеността се възстановява, ако при влизането в сила на ЗВСОНИ имотите се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон (ТЗ), и, ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени (чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ). Следователно предпоставките, за да бъде възстановена собствеността на ищците по ЗВСОНИ, са: 1. наследодателят на ищците да е бил собственик на процесния имот преди отнемането му; 2. имотът да е бил отнет по силата на ЗОЕГПНС; 3. към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът да е бил собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ; 4. към същата дата имотът да е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден.

 

[37] Правото на възстановяване на собствеността се установява от факта на отнемане на имотите (чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ). Следователно до доказване на противното, лицата, от които имотите са били отнети, са били техни собственици. Ето защо с влизане в сила на реституционния закон собствеността се възстановява в полза на тези лица или в полза на техните наследници.

 

1.1.        По иска по чл. 108 ЗС относно апартамента на първи надпартерен етаж в сградата на ул. „**********

 

[38] Съдът установи, че от Б.С.е била отнета 1/2 идеална част от двустаен апартамент с източно изложение, т. е. с лице към ул. „**********“. Апартаментът се е намирал на първи надпартерен етаж в сграда на ул. „**********. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ, до доказване на противното се счита, че Б.С.е бил собственик на имота. Ответниците са оспорили тази презумпция, като са се позовали на събраните удостоверения за наследници.

 

[39] Съдът установи, че М.С.е починал през 1935 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Е. С. и баща си Н.Н. С.. Приложимият закон за определяне на квотите от наследството на М.С.е Законът за наследството от 1890 г. (отм).

 

[40] Съгласно чл. 39 от ЗН от 1890 г. (отм), ако наследодателят няма законни деца, но са останали възходящи роднини, или незаконородени деца, или братя и сестри, или низходящи от тях, то преживелият съпруг получава една трета част от цялото наследство, когато смъртта на умрелия съпруг е последвала преди навършването на десет години от встъпването в брак. Ако смъртта на умрелия съпруг е последвала подир изтичането на този период, тогава преживелият съпруг получава половината от цялото наследство.

 

[41] В случая в официален документ – актовете за завземане – е било прието, че Б.С.е имал ½ идеална част от процесната сграда, като няма спор, че той е придобил тази собственост само по наследство от М.С.и Н.Н. С.. Обстоятелство, че бракът между М.и Е.С.и е продължил повече от 10 години – тогава Н.Н. С.би получил по-малка част от наследството на М.С.(1/2 вместо 2/3) – е изгодно за ответниците. Те не са събрали никакви доказателства за това. Ето защо съдът приема, че бракът между М.и Е.С.и е продължил по-малко от 10 години. Така Н.Н. С.е получил 2/3 от наследството на М.С..

 

[42] Съдът установи, че Н.Н. С.е починал през 1948 г., като е оставил за свои наследници по закон децата си Б.С., Г.С.и Г.Д.. Отново квотите при наследяването се определят по Закона за наследството от 1890 г. (отм). Децата наследяват по равни части без разлика на пол (чл. 21, ал. 2 от ЗН от 1890 г. (отм)). Следователно Б.С.е получил 1/3 идеална част от наследството на Н.Н. С., което е включвало 2/3 идеални части от наследството на М.С.или 2/9 идеални части от сградата на ул. „**********”. Това е била собствеността, която е притежавал Б.С.. Презумцията на чл. 3, ал. 1 от ЗВСОНИ е оборена.

 

[43] Съдът установи също, че ищците са наследници на Б.С.. Ето защо е налице първата предпоставка за доказване на собствеността върху имота, но за 2/9 идеални части, а не за твърдените 1/2 идеални части. Останалите 7/9 идеални части са били собственост на Е.С. и на другите наследници по закон на Н.Н. С..

 

[44] Имотът е бил отнет по реда на ЗОЕГПНС. Налице е и втората предпоставка за доказване на собствеността.

 

[45] Съдът установи, че към датата на влизане на закона в сила имотът е бил собственост на държавата. Затова е налице и третата предпоставка за придобиване на собствеността по реституция.

 

[46] Последната предпоставка за придобиване собствеността по силата на ЗВСОНИ изисква към датата на влизане на закона в сила имотът да е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден. Съгласно ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС, необходимо и достатъчно е одържавените имоти да са налице и да съществуват като обекти на собственост. Ако при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяване. В такъв случай за останалата част в зависимост от положението ѝ спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл. 97 ЗС. Увеличената част остава държавна, ако тя може да бъде обособена в самостоятелен обект, а се присъединява към възстановената, ако не може да бъде обособена в самостоятелен обект (следните решения на ВКС: 370-2010-III Г. О. по гр. д. 5 041/2008 г.; 157-2015-I Г. О. по гр. д. 7 271/2014 г. Решенията са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища).

 

[47] Въпросът е при увеличена площ на обекта след отчуждаването му как се разпределя тежестта на доказване за това дали увеличената част е самостоятелна или не. Съдът приема, че отговорът на въпроса следва да зависи от това коя част представлява главна вещ – отчуждената или увеличената. В случаите, когато главната вещ е отчуждената част, тогава тежестта на доказване, че отчуждената част е самостоятелно обособима е за държавата или черпещия права от държавата. Ако обаче главната вещ е увеличената част, тогава тежестта на доказване за това, че отчуждената част е самостоятелен обект, е за страната, чието право на собственост произтича от възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ. Това е така, защото обичайно/нормално е обслужващата вещ да не е самостоятелна. Както при неправомерността, факт, който е изключение от обичайното/нормалното, следва да се докаже от този, за когото наличието му е изгодно.

 

[48] В случая наследодателят на ищците е бил собственик на напълно самостоятелен обект – двустаен апартамент от около 62-63,00 кв. метра. След отчуждаването площта на апартамента е била увеличена на 98,37 кв. метра или с около 35,00 кв. метра. Съдът приема, че главната вещ е бил отчужденият първоначално апартамент, защото той е бил напълно самостоятелен обект на собственост – апартамент с кухня, клозет и обслужващи помещения. Следователно в тежест на М. Д. е била да установи, че увеличената част след отчуждаването може да се обособи в самостоятелен обект на собственост. Тя не е направила това; не го е и твърдяла. Затова съдът приема, че увеличената част на апартамента не е обособима в самостоятелен обект. Ето защо увеличената част като приращение се присъединява към главната вещ – отчуждения апартамент.

 

[49] Налице е и последната предпоставка за придобиването от ищците на 2/9 идеални части от процесния апартамент чрез възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ. Следователно ищците са собственици на 2/9 идеални части от процесния апартамент. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска, но за 2/9 идеални части от процесния апартамент.

 

[50] Съдът установи, че ответницата М. Д. държи целия процесен апартамент, като тя няма основание за това. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът признава ищците за собственици на 2/9 идеални части от процесния апартамент и осъжда М. Д. да им предаде държането за нея, а отхвърля иска за разликата до 1/2 идеална част.

 

1.2.        По иска по чл. 108 ЗС относно магазина на партерния етаж в сградата на ул. „**********

 

[51] Съдът установи, че дясната част на сградата на ул. „********** е била разрушена от бомбардировките. Там се е намирал процесният ъглов магазин. След като магазинът е бил разрушен, той не е съществувал като обект на собственост, не би могло наследодателят на ищците да го е притежавал, а съответно държавата да го е отчуждила. Нещо повече съдът установи, че този магазин впоследствие е бил напълно изграден от държавата. Липсват предпоставките съдът да приеме, че собствеността за процесния магазин е била възстановена на ищците.  Ищците не биха могли да придобият и имота чрез давностно владение, тъй като от разпита на свидетелите съдът установява, че те никога не са били в него. Затова съдът приема, че ищците не са собственици на процесния магазин.

 

[52] Не е налице предпоставка за уважаването на иска по отношение на магазина. Затова съдът го отхвърля.

 

2.              По разноските

 

[53] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 2 287,80 лева за защита по двата иска, които са предявили. Цената на иска за апартамента е 66 965,70 лева, а на този за магазина е  70 241,25 лева, а общата цена на исковете е 137 206,95 лева. Следователно пропорционално на цените на исковете ищците са направили разноски за 1 116,15 лева за иска за апартамента и 1 171,65 лева за иска за магазина.

 

[54] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на ищците срещу М. Д. за 2/9 идеални части (1/4,5) вместо търсената 1/2 идеална част. Затова съдът осъжда М. Д. да заплати на ищците 496,07 лева разноски по делото (2/4,5х1 116,15).

 

[55] Т. също търси разноски. Той е направил такива за 4 185,00 лева.

 

[56] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля изцяло иска срещу Т.. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Т. 4 185,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: