РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Г., 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на осми януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100532 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. Ц. срещу ДСП гр. Г., с която
се предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 439 ГПК. Ищецът твърди, че бил осъден по гр.д. № 26/2018 г. по описа на РС Г. и против
него бил издаден изпълнителен лист, с който било образувано изпълнително дело №
20185550400063 по описа на ДСИ при Районен съд Г.. Твърди, че задължението било в
размер на 3019 лв., ведно със законната лихва от 23.01.2018 г. до окончателното изплащане,
която към момента била в размер на 1648,47 лв., както и таксите по изпълнението и
разноски в размер на 82,60 лв. и 391,41 лв. Твърди, че към настоящият момент била изтекла
давността за вземането. Сочи, че независимо от депозирана от него молба до съдебния
изпълнител да прекрати делото поради настъпила перемция, съдебния изпълнител отказал.
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1000 лв., която представлявала частичен иск от
сумата от главницата по изп.д. № 20185550400063 по описа на ДСИ при Районен съд Г..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ДСП Г., в който
взема становище за недопустимост и неоснователност на иска. Излага обстоятелства във
връзка с основателността на вземането, което има към ищеца. Сочи, че по подадено от
ищеца заявление-декларация с вх. № ЗИХУ42/Д-СТ- ГБ/44 от 26.04.2017 г. до директора на
ДСП - Г., на основание чл. 42, ал. 2 ППЗИХУ (изм. и доп. ДВ. бр.79 от 3 Октомври 2017г.,
изм. и дол. ДВ. бр.36 от 27 Април 2018г., изм. ДВ. бр.50 от 15 Юни 2018г., изм. ДВ. бр.52 от
22 Юни 2018г., отм. ДВ. бр.27 от 2 Април 2019г. в сила от 01.04.2019 г.), във връзка с чл. 44,
ал. 2 ЗИХУ (отм., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) била издадена заповед
№ ЗИХУ42/Д- СТ-ГБ/44/03.05.2017 г. на директора на ДСП - Г., с която на лицето А. И. Ц.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, е отпусната целева помощ за изработване,
покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински
изделия - за покупка на: Акумулаторна количка внос от страни членки на ЕС. Сочи, че
заповедта била връчена на А. И. Ц. на 04.05.2017 г., като в същата е отразено, че се
реализира в срок до 30 дни/ 90 дни (за изделия по индивидуална поръчка) от получаване на
помощта, в който срок се представят за справка оригиналната фактура и фискалната касова
бележка; копия от тях и приемо- предавателния протокол. Твърди, че отпуснатата целева
1
помощ в размер на 3019,00 лв. е изплатена на 15.05.2017 г., по банкова сметка на
правоимащото лице А. Ц. в Банка ДСК ЕАД, с IBAN BG37 STSA 9300 0001 1752 58. Твърди,
че в законоустановения по 43а, ал. 4 ППЗИХУ (в ред. изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 2013, в сила
от 09.08.2013 г.) (отм., ДВ, бр. 27 от 02.04.2019 г., в сила от 01.04.2019 г.), надлежно отразен
в подаденото заявление-декларация (т. III) и издадената заповед - 30 (тридесет) дневен срок
от получаване на помощта, правоимащото лице – ищеца А. Ц. не е представило в ДСП-Г.,
необходимите разходооправдателни документи, визирани в горепосочената разпоредба, а
именно оригинална фактура и касова бележка/платежен документ за справка, с приложени
копия от двата документа, заедно с приемо-предавателния протокол за получаване на
изделието. Твърди, че с писмо с изх. № 2402-94А-00-0442 от 04.07.2017 г. ищецът бил
поканен да представи изискуемите разходооправдателни документи или да възстанови
дължимата от него сума в срок от седем дни от получаването на писмото. Писмото било
получено лично от длъжника на 17.07.2017 г. След получаване на писмото в указания срок г-
н Ц. не представя разходооправдателни документи и не прави постъпки за възстановяване
на дължимата от него сума. Твърди, че на 12.09.2017г. била изготвена Докладна с №30-85743
от Явор Илиев - главен социален работник в отдел „Социална закрила" в ДСП-Г., за
нецелесъобразно усвояване на отпуснатата на основание чл.44, ал.2 от ЗИХУ целева помощ
за закупуване на акумулаторна инвалидна количка от ищеца. Сочи, че на основание чл. 26,
ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане и чл. 45, ал.4 от
Закона за интеграция на хората с увреждания директорът на ДСП - Г. била издадена заповед
№ 2402-РД01-0060/19.09.2017 г., за извършване на проверка в срок до 26.09.2017 г. относно
правомерното използване на отпуснатата целева помощ в размер на 3019,00 лв. за покупка
на акумулаторна инвалидна количка от А. Ц.. В изпълнение на горепосочената заповед била
извършена проверката. Съставен бил констативен протокол № 30-90988/28.09.2017 г., в който
било установено, че са налице условията на чл. 436 от ППЗИХУ - лицето не е използвало по
предназначение отпуснатата целева помощ, поради което следва да я възстанови в пълен
размер. Сочи, че протокола бил изпратен на ищеца по пощата с обратна разписка, но
писмото било върнато като непотърсено от получателя, с оглед на което на
информационното табло в приемната на ДСП - Г. било поставено съобщение по чл. 61, ал. 3
от АПК до г-н А. И. Ц., с което бил уведомен, че е съставен Констативен протокол за
възстановяване на недобросъвестно получена целева помощ за покупка, изработка и ремонт
на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения.
Съобщението било снето от информационното табло на 08.11.2017 г. Твърди, че ДСП - Г. не
било депозирано възражение срещу съставения констативен протокол. Твърди, че на ищеца
била изпратена заповед № 2402-РД01- 0084/13.11.2017г. на директора на ДСП - Г. за
възстановяване на недобросъвестно получената целева помощ. Писмото било върнато като
непотърсено, като отново било поставено съобщение по чл.61, ал.3 АПК на
информационното табло в приемната на ДСП Г.. Съобщението било снето от
информационното табло на 20.12.2017 г. Твърди, че ДСП - Г. не било депозирано
възражение срещу заповедта. Сочи, че след изтичане на срока за обжалване, на ищеца била
изпратена и покана за доброволно изпълнение, получена лично от ищеца на 04.01.2018 г.
Твърди, че поради невъзстановяване на дължимата сума е подадено заявление по чл.417 от
ГПК. По образуваното гр.д. № 26/2018 г. по описа на РС Свиленград била издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело №
20185550400063 по описа на ДСИ при Районен съд Г.. Сочи, че по делото са постъпвали
периодично суми, като общия им размер бил 423,63 лв. Твърди, че давностния срок за
събиране на вземането бил прекъснат с образуване на изпълнителното дело и плащане на
задължението от страна на ищеца. Поради това иска от съда да се отхвърли иска като
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните изводи:
От прието за послужване копие на изпълнително дело № 63/2018 г. по описа на ДСИ
при СИС РС Г. е видно, че същото е образувано по молба от 02.08.2018 г. на кредитора ДСП
2
Г., въз основа на издаден изпълнителен лист от 23.01.2018 г. по ч.гр.д. № 26/2018 г. по описа
на РС Г., с който А. И. Ц. е осъден да заплати на ДСП гр. Г. сумата от 3019 лв.,
представляваща неизползвана по предназначение целева помощ за покупка на медицински
изделия и/или помощни средства, приспособления или съоръжения на основание чл.42 от
ППЗИХУ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда – 23.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С молбата взискателят е
поискал от ДСИ да извърши справка за имущественото състояние на длъжника, за наличие
на трудови договори и банкови сметки, както и за наличие на движимо и недвижимо
имущество. В тази връзка ДСИ при СИС на РС Г. е извършил множество справки и е
наложил запори на наличните банкови сметки на длъжника. Както от приетото за
послужване изпълнително дело, така и от изисканата справка за внесени суми от длъжника
по делото, е видно, че длъжника периодично е извършвал плащания по делото – последното
е на дата 09.05.2022 г., а на 20.02.2024 г. ДСИ е наложил запор на притежавано от длъжника
късоцевно неогнестрелно оръжие.
По делото е установено, че ответникът има вземане срещу ищеца за дължими суми,
присъдени със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Заповедта за изпълнение е влязла в
сила. Срещу ищеца е образувано изпълнително производство пред ДСИ при СИС на РС Г..
Най-напред, тъй като се касае за вземане въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, то давността за вземането е 5
години, по който въпрос няма спор в доктрината и съдебната практика, а законът е ясен и
точен.
Съгласно чл.116 б."в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия на
принудително изпълнение. Съгласно дадените разяснения с ТР №2/2015г. по т.д.№ 2/13г. на
ОСГТК на ВКС, т.10 изпълнителни действия, които прекъсват давността са напр.: налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погА.о поради
давност. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
По настоящото дело липсва изминал период от 5 години от последното валидно
изпълнително действие или такъв период между две изпълнителни действия, за да се приеме,
че вземането на ДСП Г. от ищеца се е погасило по давност. Последното валидно
изпълнително действие е на 20.02.2024 г. Исковата молба е подадена на 25.09.2024 г. Видно
е, че между всички тези изпълнителния действия не е изтекъл период от време от 5 години
или повече, за да се счита погА.о по давност вземането. Всяко осъществено изпълнително
действие е прекъснало давността, нова е започнала да тече и към момента, дори и в хода на
производството, не е изтекла 5-годишната давност за погасяване на вземането.
3
Поради това искът на ищеца се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските за производството:
С оглед отвхърлянето на исковата претенция, на ищеца не се дължат разноски.
Ответникът също не претендира такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. Ц., ЕГН **********, с адрес ********** срещу ДСП
Г., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********, иск с правно основание
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК, че А. И. Ц., ЕГН **********, не дължи на
ДСП Г. сумата от 1000 лв., която представлявала частичен иск от сумата от главницата по
изп.д. № 20185550400063 по описа на ДСИ при Районен съд Г., поради изтекла погасителна
давност.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
4