Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.
София, 08.02.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав, в закрито
заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова, частно гр. дело
№ 1348 по описа за 2021г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.
Образувано е на 02.02.2021г. по жалба вх. № 2013/22.12.2020г. по регистъра на ЧСИ от длъжника
по изпълнението „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК *******срещу Постановление
от 08.12.2020г. по изпълнително дело № 20207850400273 по описа на ЧСИ Л.М.,
рег. № 785 на КЧСИ, с което е отказано
да се намалят разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат за сумата над 200лв. , таксата по т. 26 от Тарифата за такси и
разноски по ЗЧСИ за сумата над 18лв. с ДДС., и такса от
6лв. с ДДС за справка в НАП.
Посочило е, че в случая възнаграждението за адвокат дори и да било
платено следвало да бъде минималното от 200лв., нямало сложност на делото,
които да обусловят извод за по-голямо възнаграждение, включително и при
съобразяване на известни на длъжника банкови сметки, че е лицензиант по ЗЕ и че
сумата е изтеглена по наложения запор. Дължимите такси по изпълнителното дело
били 48лв. с ДДС- за образуване на делото
и за връчване на покана, такса за справки в НАП не се дължала. Такса по
т. 26 от Тарифата не следвало да се начислява върху адвокатското
възнаграждение, а само върху сумата по изпълнителни лист. Таксите не можело да
надвишават 183лв. в сулчя по рагумент от
чл. 73а от ГПк, а начислените от ЧКИ били 245,07лв. Претендирало е разноски.
Ответникът по
жалбата и взискател по изпълнителното
дело - „Ф.С.Е.М.“ЕООД, ЕИК *******в
предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Навело е твърдения че жалбата
следвало да се подаде в 14-дневен срок от получаването на поканата за
доброволно изпълнение, а не следвало да се подава възражение до ЧСИ и едва след
това да се обжалва постановлението по възраженията. Така жалбата била
просрочена, отделно била и неоснователна, защото начислени такси и разноски
съответствали на нормативно определените размери. Посочил е, че договореното и
платено адвокатско възнаграждение било
съобразено с размери по Наредба № 1/2004г., определено било по размер
към образуване на делото и съответствало на положени усилия от адвоката.
Възнаграждението реално било платено. С отделна молба били посочили конкретни
изпълнителни действия и реално било осъществено процесуално
представителство. Депозирали били
становища. Претендирало е разноски.
С изложени мотиви ЧСИ е посочил, че
постановлението е законосъобразно, начислено било възнаграждение за адвокат в размер, който съответствал на
сложността на делото и минималните размери за образуване и за водене на делото
по Наредба № 1/2004г., начислени такси и
разноски били съобразно Тарифата. Таксата за справки в НАП била такава по т.3
от Тарифата и се дължала. Таксата по т. 26 включвала се определяла и за
адвокатския хонорар.Сумата била събрана принудително по наложения запор.
Съдът
като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото са
приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20207850400273 по описа
на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ,
съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 16.11.2020г. на„Ф.С.Е.М.“ЕООД, ЕИК *******„срещу Ч.Е.Б.“АД, ЕИК *******за събиране на суми по изпълнителен лист
издаден на 29.05.2020г. по дело № 256273/28.10.2019г.
на СРС за сумата от 50лв. в полза на Н.Г.Д., вземане по който му е
цедирано с договор от 16.10.2020г. С молбата е поискано да се наложи възбрана върху
недвижими имоти, както и запор върху притежаваните от длъжника дружествени
дялове. Молителят е представляван от адвокат
М.Л.от Адвокатско съдружие „Б.Л.“, представено е споразумение от 16.11.2020г.,
съгласно което за образуване и водене на делото е уговорено възнаграждение за
адвокатското съдружие от 400лв., платимо
по банков път. Представено е платежно нареждане съгласно което сумата от 400лв.
е платена на адвокатското съдружие от
взискателя.
С молба от 19.11.2020г.
взискателят е оттеглил посочените в
молбата за образуване на делото изпълнителни способи и е поискал да се насочи
изпълнението върху банкови сметки на длъжника.
С постановление
от 19.11.2020г. съдържащо се в покана за доброволно изпълнение , връчена на
длъжника на 24.11.2020г., ЧСИ е приел за събиране разноските от 400лв. за възнаграждение за адвокат, такса по т.3 от
6лв. с ДДС за удостоверение от НАП по чл. 191 от ДОПК, както и такса по т. 26
от общо 55,07лв., определена съобразно сума по изпълнителен лист и адвокатско
възнаграждение, отделно такса за
образуване на делото, такси за покана за доброволно изпълнение и за налагане на
запор , общо таксите са 175,07лв., като 48лв. от тях са за съобщаване на
пекратяване на изпълнителното дело.
Със запорно
съобщение от 19.11.2020г. ЧСИ е наложил запор върху вземания на длъжника по
банкова сметка ***“АД.
С възражение
от 01.12.2020г. длъжникът е оспорил
дължимостта на възнаграждение за адвокат,
на такса по т. 26 от него , за такси от 6лв. по т.3 за удостоверение от
НАП.
Със становище от
08.12.2020г. взискателят е оспорил възражението.
С Постановление
от 08.12.2020г., съобщено на длъжника на
10.12.2020г. ЧСИ е отхвърлил възражението.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на
обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.
Компетентен да
се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по
изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва
предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира
същите. Такъв орган е съдебният
изпълнител. Актът на съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу
начислени в тежест на длъжника разноски,
подлежи на съдебен контрол.
Предмет
на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435,
ал.2, т.7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски,
възложени в тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част,
включително и дължимост на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително
дело , което се оспорва в случая.
По разноските на взискателя за
възнаграждение за адвокат:
В
случая по делото се установява от приети документи, че взискателят е възложил
на адвокат да образува и води изпълнителното дело, за което е
уговорил и платил сумата от 400лв.
Съдът приема, че
сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски
на взискателя за адвокат в размери над минималните такива по Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Към момента на
образуване на делото и сключване на договора за правна помощ и съдействие действащите разпоредби на чл. 10 от Наредба
№1/2004г. са сочели минимално възнаграждение за образуване на изпълнително делото от 200лв. , минимално
възнаграждение за водене на делото от 200лв. и правилно ЧСИ е приел, че те
са приложими. Това е така, защото
нормата на Наредба № 1/2004г. е материално-правна и по правилата на действие на нормите във
времето от значение е разпоредбата в редакцията към образуване на делото и
плащане на адвокатския хонорар.
По делото
безспорно е установено, че образуването на делото е възложено и е извършено от
адвокат, поради което и на взискателя се дължат разноски за адвокат за образуване на делото в размер на 200лв.
Възнаграждение
за адвокат за водене на изпълнителното дело обаче съдът
приема, че не следва да се поставя в
тежест на длъжника. Взискателят е
посочил изпълнителен способ с молбата за образуване на делото , но това е
условие за редовност на молбата за образуване на изпълнителното дело, тоест
същото е действие по образуване на делото. Взискателят в последствие е оттеглил
посочените с тази молба изпълнителни способи и на тяхно място е посочил други
способи. Оттеглянето на искането за способите по молбата за образуване на
делото води до нередовност на същата, защото тя следва да посочва изпълнителен
способ. Посочването на такъв способ с молбата от 19.11.2020г. отстранява тази
нередовност, тоест тази молба от 19.11.2020г. е уточнение на молбата за
образуване на делото. При така възприето съдът приема, че с молбата от 19.11.2020г.
адвокат на взискател не е провел действия по водене на делото и възнаграждение
за адвокат за същото не следва да се поставя в тежест на длъжника.
Към момента
сумата по изпълнителното дело е събрана въз основа на способа, посочен с
молбата за образуване на изпълнителното дело /за същото има изрично изявление
от съдебни изпълнител в мотивите му/, поради което и адвокат не следва да
извършва действия по водене на изпълнително дело. При така установено, то на
взискателя не се дължат разноски за адвокат за водене на изпълнителното дело.
При така
възприето съдът приема, че отговорността на длъжника пред взискателя за
разноски по изпълнителното дело следва да се намали до общо 200лв.
По дължимостта на такса по т. 26 от
Тарифата върху възнаграждението за адвокат:
Съдът приема, че начислените от ЧСИ такси по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се определи на база сумата от 250лв. (главница по изпълнителния лист от 50лв. + 200лв., представляващи направени
разноски за адвокат в хода на изпълнителното дело), тоест съобразно т. 26, буква „б“ от Тарифата -
размер на тази такса е 30лв. с ДДС.
Начислените от ЧСИ пропорционални такси по
т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се
определи на база главница по изпълнителния лист и разноските на взискателя в
хода на изпълнителното дело, които са различни от платените такси по
изпълнителното дело. Тоест следва да се съобразят и разноски за възнаграждение
за адвокат и други разноски, ако такива са направени за нещо различно от такси
по изпълнителното дело. Тези разноски се поставят в тежест на длъжника с
постановление на ЧСИ. Това постановление
е несъдебно изпълнително основание, тоест за тези разноски не е нужно да
има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да пристъпи към събирането им.
Вземането за разноски за адвокат, направени в принудителното изпълнение, се
реализира в производството по изпълнение въз основа на това постановление на
ЧСИ , тоест въпреки, че то не е посочено в изпълнителния лист. Вземането за
тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила.
То е вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист,
но правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това
по Постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по
ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. При така
възприето се налага извода, че за събиране на вземането на взискателя за
разноски за адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които
биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за
събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това особено ясно
проличава в хипотеза, в която притезанието, за което е издаден изпълнителен
лист, не е парично. В последната
хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за
събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за адвокат,
направени в изпълнението, ЧСИ съставя Постановление и това е изпълнителния
титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично
вземане по изпълнителния лист и парично такова по Постановлението на ЧСИ за
разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени
в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и съберат
съответните такси по Тарифата като за събиране на парично вземане.
Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори
вземането на взискателя за разноски по Постановлението на ЧСИ, независимо, че е
удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (В този смисъл
т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г.
на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е подходът на законодателя
при уредбата на т. 26 от Тарифата, с която изрично са изключени при определяне
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата определени разноски на взискателя
по изпълнението, но не са изключени направените от него разноски за
адвокат.
По дължимостта на сумата от 6лв. като
такса по т. 3 от Тарифата за удостоверение от НАП по чл. 191 от ДОПК:
В
случая съдебният изпълнител е изпратил искане до НАП за справка за наличие на
задължения , като с писмо от 30.10.2020г. НАП е посочило, че Ч.Е.Б.“ АД няма
непогасени задължения. Така изисканата от съдебния изпълнител информация по чл.
191 от ДОПК е следвало задължително да се събере от него , за да може да
продължи развитието на принудителното изпълнение. Действията по снабдяване с
информацията за същото обаче не попадат в хипотезата на т. 3 от Тарифата. Последната урежда такса за
извършване на справка за
длъжника и неговото имущество. В
тази хипотеза попадат справки за местоживеене/месторабота на длъжника, за
активи на имуществото му, с оглед насочване на принудителното изпълнение върху
тях. Информацията по чл. 191 от ДОПК е за дължимите на Държавата от
длъжника публични вземания. Тази информация е с оглед
конституирането на държавата като взискател по делото. Тази информация не
попада в нито една от хипотезите на т.3 от Тарифата и такса за същата не следва
да се поставя в тежест на длъжника на основание на тази разпоредба от Тарифата.
Начислените
такси по изпълнителното дело са под
183лв., която жалбоподателят е посочил, че е пределно възможната съобразно чл.
73 а от ГПК, поради което и императивната разпоредба на тази норма не е
нарушена.
При така
възприето жалба е основателна за сумата от 200лв.
разноски за възнаграждение за адвокат; за
6лв. такса по т. 3 от тарифата за справка от НАП; за 25,07лв. такса по т. 26 от Тарифа.
По отговорността за разноски:
Съдът
приема, че следва да отстъпи от застъпването до момента становище, че и в това
производство по жалба по чл. 435, ал.2,т. 7 от ГПК разноски се дължат. Общото
правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 от ГПК не е
приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по
изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да
се оплаче не само длъжникът но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в
производство по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за
разноски. За разноските в изпълнителното
производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния
изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то
може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така
уреденото производство е идентично с това по чл. 248 от ГПК, поради което и
съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в
изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 от ГПК
по исковото дело. Производството
по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на
направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно,
а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по
делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда
по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт,
за който вече съдебни разноски са
присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски.
Предметът на производство по чл. 248 от ГПК не
е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите
съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за
производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК. Не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно
разноските. /В този смисъл Определение № 254/05.08.2020г. по ч.т.д. №
810/2020г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение №
278/01.07.2020г. по ч.гр.д. № 1338/2020г. на ВКС, 3-то Г.О.; Определение
№ 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4561/2018г. на ВКС, 3-то г.О./. При така
възприето искането на жалбоподателя за
присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 08.12.2020г. по изпълнително
дело № 20207850400273 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, с което е отказано да се измени постановлението
за разноски от 19.11.2020г. съдържащо
се в покана за доброволно изпълнение като
се намалят разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат с 200лв. ,
таксата по т. 26 от Тарифата
за такси и разноски по ЗЧСИ със сумата
от 25,07лв. с ДДС., и такса от 6лв. с ДДС за справка по чл. 191 от ДОПК от НАП и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Постановлението от 19.11.2020г. , съдържащо се в
покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело № 20207850400273 по описа на
ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ в частта за
разноските, като НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника Ч.Е.Б.“АД, ЕИК *******със: сумата от 200лв. , начислена като
разноски на взискателя за възнаграждение за адвокат по изпълнителното дело; сумата
от 25,07лв. с включен ДДС, начислена
като пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ; със
сумата 6лв. с включен ДДС, начислена
като такса по т.3 от Тарифата за справка
по чл. 191 от ДОПК от НАП.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Особено
мнение на съдия Р.
Коджабашева по ч. гр. д. № 1348/ 2021 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав /със съдия- докладчик: съдия Ст.
Иванова/:
Не споделям съображенията и изводите
на останалите членове на съдебния състав, че при определяне на попорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ следва да бъдат взети предвид както събираемото вземане,
така и вземането за разноски за адвокатско възнаграждение, претендирано от
взискателя по изпълнението.
Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума. Под "парично вземане" по
смисъла на т.26 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т.26 не се дължи. Противното би означавало и че върху самата такса по
т.26 следва да се дължи такса по т.26, върху която също да се дължи такса, и
т.н.- извод, лишен от всякаква правна и житейска логика.
Аргумент в
тази насока може да бъде изведен и от Забележка 1, изр.1 на т.26 ТТРЗЧСИ,
според която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума. „Целият дълг“ представлява вземането по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство, и не включва признатите от ЧСИ разноски на взискателя, възложени
в тежест на длъжника по изпълнението.
При
тези съображения обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ по
определянето и начисляването на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ би следвало да бъде
отменено в частта относно определената върху признатото на взискателя
адвокатско възнаграждение- като част от събраната сума, пропорционална такса по
т.26 ТТРЗЧСИ.
СЪДИЯ :