Решение по дело №80/2021 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 45
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Цветомил Борисов Горчев
Дело: 20214140200080
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Павликени, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Венка Ал. Миланова
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Административно
наказателно дело № 20214140200080 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. Р. П., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „***“ №
*** срещу Наказателно постановление № 20-0311-000649/13.11.2020 г. на
ВПД Началник РУ към ОДМВР - В. Т., РУ - П., с което на основание чл. 183,
ал. 4, т. 8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева за
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. В жалбата се навеждат оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се
оспорва изложената фактическа обстановка и твърдяното да е извършено
нарушение. В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган - редовно призован, не се явява и не
изпраща представител, становище и доказателства не ангажира.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна, като съображенията на съда са следните:
На 13.10.2020 г. жалбоподателят паркирал управлявания от него лек
автомобил „Ауди ***“ с рег. № *** на бул. "***" в гр. П. При обход,
извършен от длъжностни лица при АНО, на същия бил съставен фиш по реда
на чл. 186, ал. 3 ЗДвП, за неправилно паркиране. Последният бил оспорен от
жалбоподателя, по реда на ал. 2 на горния текст и на 20.10.2020 г., в негово
присъствие, бил съставен АУАН за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП - за
паркиране на автомобила в зоната на кръстовището, образувано от бул. "***"
и ул. "***".
Въз основа на съставения акт, е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което е наложено посоченото по-горе административно
наказание.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на
показанията на свидетелите Същите са безпротиворечиви и се подкрепят и от
писмените доказателства.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи. АУАН
съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 ЗАНН, а НП е съобразено с
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Събраните по делото установиха, че нарушението, вменено на жалбоподателя
е недоказано.
Действително, същия е паркирал автомобила си на посочения по-горе
булевард, но обстоятелството, визирано в АУАН, че е бил в зоната на
кръстовище не обосновава извод за осъществяване на административно
нарушение по посочената норма. Нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
забранява престоят и паркирането в кръстовище и на по-малко от 5 метра от
тях, което не е посочено нито в АУАН, нито в НП. Зоната на кръстовище,
така описана в обсъжданите актове очевидно не се явява забранена за
паркиране.
От друга страна видно от посоченото по-горе налице е алтернативност на
възможните нарушения както бе посочено по-горе, а видно от граматическото
2
тълкуване на закона е възможно да бъде реализирана само една от двете
алтернативи. С посочването в АУАН, а впоследствие и в наказателното
постановление и на двете алтернативи посредством въз буквалното му
възпроизвеждане са допуснати нарушения на чл. 42, т. 5, съотв. чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН. Същността на нарушението се изразява в това, че посочвайки
двете алтернативи на нарушението, които по съществото си са взаимно
изключващи се правото на дзащита на наказаното лице е било нарушено.
Подобен незаконосъобразен подход следва да се приравни на липса на пълно
описание на нарушението, съответно наличие на неяснота в
обстоятелствената част на АУАН и НП относно самото нарушение. По този
начин изобщо не става ясно какво точно нарушение се вменява на
нарушителя, а това води и до нарушаване правото му на защита, като го
лишава от възможността да разбере в какво точно е обвинен. Не може да има
реално упражнено право на защита ако не е казано ясно кои факти пораждат
административно-наказателната отговорност. Непосочването на фактите и
обстоятелствата във връзка с нарушението би довело до евентуални
предположения относно това какво наказващият орган е приел за нарушено, а
както бе посочено, предположенията в това производство по налагане на
наказания, пък макар и били те административни, е недопустимо.
Не се установи жалбоподателя да е спрял на самото кръстовище, не се
установи това де е сторил и на разстояние по-малко от 5 м. от кръстовището,
доколкото нито в АУАН е посочено, нито от гласните доказателства се
установи, че е извършено измерване на същото, със съответното техническо
средство.
Приложените от жалбоподателя снимки не са заснети от техническо средство
или видео система, съобразно с изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП, не
представляват ВДС по см. на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а още по-малко съдържат
информация за разстоянието от кръстовището, на което е бил паркиран
автомобила. Когато законовата норма изисква съобразяване с точно
определени параметри, какъвто е настоящия случай, по отношението на
изискуемото разстояние, то същите следва да бъдат установени по надлежен
ред, със съответните технически средства, а не от субективното възприятие на
контролен орган.
С оглед изложеното, наказателното постановление се явява и необосновано,
което обуславя неговата незаконосъобразност, поради което съдът го отменя.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 20-0311-000649/13.11.2020
г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР - В. Т., РУ - П., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
В. Т. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИИ
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4