О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 02.07.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
І-1 състав, в закрито заседание в
състав:
Съдия: Екатерина Стоева
разгледа гр.д.№ 1601 по описа за 2020г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С.Ц.“
ООД гр.София с предявен против Национална агенция по приходите и „Х.и.“ АД ***
иск с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК за признаване за установено спрямо ответниците, като взискател и
длъжник по изп.д. № 22090003938/2009г. по описа на ТД
на НАП гр.София, че е собственик на следния недвижим имот: Производствена
/промишлена сграда/ с идентификатор 68134.305.146.20 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016г., находяща се в гр.София, район Възраждане, със застроена
площ 2656 кв.м., брой етажи-два, с предназначение: друг вид обществена сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.305.146, върху който е
насочено принудителното изпълнение.
С депозирана по делото молба от 01.07.2020г. ищецът е
направил искане за допускане обезпечение на предявения иск чрез спиране изпълнението
по изп.д.№ 22090003938/2009г. по описа на ТД на НАП
гр.София.
Твърденията са, че изпълнителното производство е
образувано за събиране на публични вземания от длъжника „Х.и.“ АД *** с
насочване принудителното изпълнение върху недвижими имоти, един от които е
посоченият. Ищецът твърди, че на
21.02.2019г. придобил чрез покупко-продажба от длъжника правото на собственост
върху този имот, за който към деня на сключване договора не е имало вписани
възбрани, ипотеки, обезпечения или други тежести. Възбрана по изпълнителното
дело за публичните вземания била вписана на 19.03.2019г., т.е. след вписване на
сделката. В тази връзка навежда, че се явява трето лице по смисъла на чл.269,
ал.1 ДОПК, чието право е засегнато от изпълнението, тъй като имотът не е
принадлежал на длъжника към деня на налагане възбраната, съответно последващо извършен опис, и това поражда правния интерес от
предявяването на иска за установяване правото на собственост.
Искането за обезпечение обосновава с това, че след
подаване на исковата молба на 28.02.2020г. била проведена публична продан чрез
търг с тайно наддаване и с протокол № С200022-102-0000398 от същата дата на
публичния изпълнител имотът бил възложен на купувача „Ш.И.Г.“ ООД, който на
04.03.2020г. заплатил цената. Няколко
дни по-късно на 09.03.2020г. с друг протокол № С200022-026-0008858 публичният
изпълнител спрял производството по принудително изпълнение на основание чл.269,
ал.3 ДОПК до влизане в сила на съдебното решение по настоящото исково
производство, с което ще се разреши спора за собственост. По жалба на купувача
от публичната продан директорът на ТД на НАП-София се произнесъл с решение №
ПИ-153/03.04.2020г., с което я оставил без уважение, но последното било отменено
с решение № 2984/16.06.2020г. по адм.д.№ 3908/2020г.
по описа на АССГ. Впоследствие ищецът бил уведомен за насрочен на 02.07.2020г. въвод във владение на спечелилия търга, поради което счита,
че без спиране на изпълнението по чл.390, ал.4 ГПК ще стане невъзможно или значително
затруднено реализиране правата му по положително съдебно решение.
Съдът, след
като разгледа молбата и прецени данните по делото намира следното:
Съгласно чл.389 ГПК обезпечение е допустимо по всички
видове искове, независимо от техния предмет, и във всяко положение на делото до
приключване на съдебното дирене. Предпоставките за допускане на обезпечение на
основание чл.391 ГПК са искът да е допустим и подкрепен с убедителни писмени
доказателства, предпоставящи извод за неговата вероятна
основателност, както и наличието на обезпечителна нужда, изразяваща се в
невъзможност или затруднение за ищеца да осъществи правата си в случай на
положително за него решение. Допълнително условие е мярката да е подходяща,
т.е. по естество да съответства на правото, чиято съдебна защита се търси и да
е допустима съгласно закона.
Искане за допускане на обезпечение чрез същата мярка
ищецът е направил още с исковата молба, по което съдът се е произнесъл с
определение от 07.02.2020г., с което е оставено без уважение. Определението е
потвърдено от САС по ч.гр.д.№ 1223/2020г.
Настоящата молба е подадена по време след постъпване
на писмен отговор по чл.131 ГПК от първия ответник НАП с наведени възражения за
процесуална недопустимост на предявения иск. Тези възражения следва да бъдат
съобразени, тъй като целта на обезпечението е да се обезпечи допустим и
вероятно основателен иск. Затова в преценката си за наличието на предпоставките
по чл.391 ГПК съдът следва да вземе предвид не само доказателствата и доводите
на ищеца, но и тези на насрещната страна.
Ищецът се легитимира като собственик на недвижимия
имот- Производствена /промишлена сграда/ с идентификатор 68134.305.146.20 по
силата на договор за покупко-продажба от 21.02.2019г., обективиран
в приложения НА № 91, том І, рег.№ 2377, дело № 83/2019г. и сключен с „Х.и.“ АД
/тогава ЕАД/. Това дружество е длъжник по изп.д. № 22090003938/2009г. по описа на ТД на НАП
гр.София за събиране на публични държавни вземания с насочване принудителното
изпълнение върху недвижими имоти, един от които процесния.
Публичният изпълнител предприел действия по налагане на обезпечителна мярка
възбрана с постановление от 19.04.2019г., насрочване опис със съобщение от
08.07.2019г. и публична продан чрез търг с тайно наддаване със съобщение от
28.01.2020г. Като трето за изпълнението лице, претендиращо самостоятелни права
върху имота, ищецът обжалвал действията на публичния изпълнител по наложената
възбрана и насрочения опис по реда на чл.266 ДОПК. Видно от представените от
ответника с писмения отговор Решение № ПИ-343/27.08.2019г. и Решение №
ПИ-394/09.10.2019г. директорът на ТД на НАП-София оставил жалбите без уважение.
От мотивите на приложеното към молбата Решение
№ 2984/16.06.2020г. постановено по адм.д.№
3908/2020г. на АССГ, образувано по повод спиране изпълнението по чл.269, ал.3 ДОПК, става ясно, че ищецът е обжалвал по съдебен ред потвърден от
административния орган отказ на публичния изпълнител за отмяна на
обезпечителните мерки и отказ за спиране действията по принудително изпълнение
върху имота, като в първия случай с Определение № 7936/17.10.2019г. по адм.д.№ 11797/2019г. на АССГ жалбата е оставена без
разглеждане, а във втория случай с Определение № 8420/01.11.2019г. по адм.д.№ 11891/2019г. оставена без уважение. Наред с това е
подал жалби и против действието по насрочване на опис от 08.07.2019г., оставени
без разглеждане последователно с Определение № 6791/13.09.2019г. по адм.д.№ 10365/2019г. и Определение № 9212/27.11.2019г. по адм.д.№ 10538/2019г. на АССГ.
Защитата на трето лице, чиито права са засегнати от
принудително изпълнение по ДОПК се реализира по реда предвиден в Глава 27
„Защита срещу принудителното изпълнение“ на този нормативен акт-обжалване
действията на публичния изпълнител по чл.266 ДОПК и чрез иск за установяване
правата си по чл.269 ДОПК. Според правната уредба редът за защита е поставен в
зависимост от това върху какъв обект /имуществено право/ е насочено
принудителното изпълнение. Когато изпълнението е насочено върху вещ, върху
която третото лице заявява самостоятелни права, средството за защита е жалба
против действията на публичния изпълнител по чл.266, ал.1 ДОПК пред директора
на компетентната териториална дирекция на НАП. Съгласно чл.267, ал.2, т.4 ДОПК
ако жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок
от получаване преписа от решението. Във всички останали случаи, когато предмет
на изпълнението е друго имуществено право или са засегнати други права на
третото лице, то разполага с иск по чл.269 ДОПК, за предявяването на който не е
предвиден срок. От това следва, че в хипотезата на принудително изпълнение
върху вещ, за която третото лице противопоставя собствени права, първата
предпоставка за допустимост на иска за установяването им е проведено
административно производство по обжалване действията на публичния изпълнител с
отхвърляне на жалбата /правен интерес/, а втората искът да е предявен в
законовия 30-дневен срок.
По сходен случай с Определение № 106/21.06.2019г. по
ч.гр.д.№ 2236/2019г. на ВКС, І г.о., е прието, че ако трето лице със
самостоятелни права върху недвижим имот, върху който е насочено принудително
изпълнение по ДОПК, е обжалвало действията на публичния изпълнител по
насрочване на продажба чрез търг с тайно наддаване на този имот по реда на
чл.266, ал.4 ДОПК пред директора на компетентната териториална дирекция, и
жалбата му е била отхвърлена, решението на този административен орган не може
да се обжалва пред административния съд, тъй като спорът за материално право не
може да бъде разрешен по реда на АПК. Искът за установяване правото на
собственост в подобна хипотеза следва да бъде предявен по общия исков ред в
предвидения в чл. 267, ал. 2, т. 4, изр.2 ДОПК 30-дневен срок. Ако искът бъде предявен
в този срок, изпълнителното производство може да бъде спряно. Ако третото лице
не предяви иск за установяване на правото си в предвидения в ДОПК преклузивен срок, действията на публичния изпълнител по
насрочване на продажба чрез търг с явно наддаване се стабилизират и
изпълнителното производство може да продължи. В подобна хипотеза, ако е
пропуснало 30-дневния срок, третото лице може да защити правата си по реда на
чл. 239, ал. 2 ДОПК след приключване на публичната продан.
В случая ищецът е трето за изпълнителното производство
лице, както и изпълнението насочено върху недвижим имот, за който заявява
самостоятелно право. От данните по делото е видно, че преди подаване на
исковата молба е обжалвал няколко действия на публичния изпълнител пред
директора на ТД на НАП-София, които жалби не са били уважени, обуславящо
наличието на правен интерес. Искът обаче е предявен след изтичане срока по
чл.267, ал.2, т.4 ДОПК. По изрично разпореждане на нормата началото на
течението му се поставя от връчване препис от решението на директора на ТД на
НАП, при липса на законова възможност за обжалване по съдебен ред по арг. от чл.268, ал.1 ДОПК. Така Решение №
ПИ-343/27.08.2019г., с което е потвърдено действието на публичния изпълнител за
насрочен опис от 08.07.2019г., е връчено на 04.10.2019г., съответно Решение №
ПИ-394/09.10.2019г., с което е оставена без разглеждане жалбата му по отношение
наложената върху имота възбрана, е връчено на 21.10.2019г., а исковата молба е
подадена на 06.02.2020г.
Срокът е преклузивен и за спазването
му съдът следи служебно. Предявяването на иска след изтичането на този срок
съставлява отрицателна процесуална предпоставка, водеща до неговата
недопустимост, поради което молбата за допускане на обезпечение по чл.389 ГПК следва
да се остави без уважение. Наред с това производството по делото подлежи на
прекратяване по чл.130 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба на „С.Ц.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
за допускане обезпечение на предявения против Национална агенция по приходите
гр.София и „Х.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** иск по
чл.269, ал.1 ДОПК за установяване правото
на собственост върху недвижим имот: Производствена /промишлена сграда/ с
идентификатор 68134.305.146.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016г., находяща
се в гр.София, район Възраждане, със застроена площ 2656 кв.м., брой етажи-два,
с предназначение: друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.305.146, чрез спиране изп.д. №
22090003938/2009г. по описа на ТД на НАП гр.София.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК производството по гр.д.№
1601/2020г. по описа на СГС, І-1 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на ищеца.
СЪДИЯ: