Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………….. ……….
2021 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-рисъстав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 21.04.2021 г.със секретар Камелия Александрова изслуша докладваното от председателя административно дело№ 433/2020
г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 от АПК във връзка с приложението на чл. 53б и чл. 51, ал.1, т.3 от
ЗКИР.
С жалбата са релевирани доводи за
процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон. Твърди се липса на основание за издаването и, тъй като нито едно от одобрените с нея изменения не
представлява поправка на ЯФГ по смисъла
на ЗКИР. В тази връзка се посочва, че със заявление от 02.12.2019 г. М.М. е
поискал изменение на КККР - нанасяне на проектен поземлен имот с
идентификатор --------, разположен изцяло
върху площта на съществуващите в КККР
поземлени имоти с идентификатори №№ **; **и **,
притежавани от оспорващата в съсобственост.
Изтъква се, че от представения НА
№ 89 от 27.11.2019 г. с който М.М. и В.М.
са признати за собственици по давностно владение на проектния имот, издаден
почти 2 години след одобряването на КККР на с. Долище, не се установява към кой
момент за лицата е изтекла придобивната давност, дали той предхожда одобряването на КККР през
2017 г., поради което е счетено, че не
може да се приеме наличието на ЯФГ по
отношение на обстоятелства, установени
през 2019 г.
Въз основа на изложеното е
направено възражение за липсата на правно основание за нанасяне на
нови поземлени имоти и сгради в КК и извършване на промени в КР относно
собствениците в процедура по чл. 53б от същия закон.
Твърди, че не е налице нито едно от несъответствията, съставляващи „явна фактическа грешка“ по
смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКИР. Счита се, че при изработването и одобряването
на КККР не са били налице каквито и да е данни, които да обосноват отразяване
на поземлен имот, идентичен с проектния -------- или на сграда, идентична с № **Отделно
се твърдят нарушения процесуалните
правила на глава V от АПК в проведеното
административно производство по издаване на оспорената заповед, като се
изтъква, че оспорващата и нейните съсобственици не са били уведомени по реда
чл. 26 от АПК за откритото административно производство, поради това са лишени от възможността да се
запознаят с административната преписка и
да правят възражения и искания.
В открито съдебно заседание релевираните
доводи и възражения се поддържат изцяло, като се поддържа и тезата за наличие на материален спор за
собственост по отношение на имотите- предмет
оспорената заповед, който
възпрепятства каквито и да е действия по изменение на кадастъра.
Въз основа на изложените е
формиран петитум с искане за нейната отмЯ.. Претендират се за присъждане
разноски, включително и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Ответникът не се
явява в съдебни заседания, не се
представлява. Изразил е становище ведно с придружителното писмо, от което е видно, че административното производство по
заявлението на М.М. е квалифицирано като
такова по чл. 53б от ЗКИР- за отстраняване на явна фактическа грешка и е
приключено по този ред. Подържа тезата,
че собствениците, засегнати от процесното изменение следвало да бъдат
обезщетени със земя, за площта, отнета с
проекта, съгласно чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
В заключение намира
собствената си заповед за законосъобразна , издадена в съответствие с чл. 53б от ЗКИР.
Заинтересованата страна М.И.М., чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, счита я за недопустима и за неоснователна.
Изтъква,
че новообразувания имот
21988.136.670 е придобил по давностно владение съгласно представения
нотариален акт, към момента на изповядване на сделката се легитимирал с
Протокол от обстоятелствена проверка и
други документи, сред които и скица-проект
№ 15-321558/10.04.2019 г., издадена от СГКК Варна. Според изложението му
не ставало ясно дали е предявена жалба
или иск за собственост или оспорване на административни актове от страна на
оспорващата. Излага обширни възражения, насочени към отричане собствеността на
оспорващата върху процесния имот – обект на изменение с оспорената заповед, като се позовава на
решение № 657/17.05.2011 г. на ВОС по
въззивно гр.д.№ 2126/2010 г.,
диспозитивът на което според него „категорично сочи, че жалбоподателката
не е собственик на твърдените части от процесния недвижим имот.“
Подвържа
категоричното становище, че в случая е
налице явна фактическа грешка според
легалната дефиниция на §1, т.9 от ДР на ЗКИР, като се позовава на писмо № 707/17.10.2001 г. на ОСЗ Аксоаково,
признава възстановеното право на
собственост на наследниците на Д. Н. Н. в съществуващи стари реални граници
върху поземлените имоти – предмет на изменението.
Твърди,
че спорът за материално право бил
разрешен с Решение № 654/17.05.2011.на ВОС по въвзивно гр. Д.№ 2126/2010
г., с което били изпълнени изискванията
на чл. 54, ал.2 от ЗКИР.
Счита,
че оспорената заповед отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК и на специалните изисквания на ЗКИР, издадена
е в съответствие с целта на закона, тъй като с нея се отстраняват неточности в
границите, както и грешки и непълноти в действащата КККР от 2017 г. за
землището на с. Долище.
Въз
основа на изложеното поддържа твърдЯ.та
недопустимост на жалбата, а ако съдът я
допусне за разглеждане моли, да бъде
отхвърлена, като недоказана, неоснователна и незаконосъобразна.
В хода по същество и в представени по делото
писмени бележки поддържа становището си.
Претендира
присъждане на разноски.
Областна
дирекция „Земеделие и гори“ - Варна,
конституирана като заинтересована страна предвид данните по делото,
че за имот № ***** по КВС
с площ от 380 кв.м. като собственик е записан ДПФ (скица№
Ф01126/29.11.2005 г.- л.28 от адм.преписка) в представени по делото писмени
бележки счита, че заповедта е издадена
при неспазване на изикуемата от закона
форма, в противоречие с
материалноправни разпоредби и при съществени нарушения на
административнопрозиводствените правила.
Като
такива изтъква липсата на мотиви. Счита, че
в КК и КР не е налице явна фактическа грешка по смисъла на §1, т.9 от ДР
на ЗКИР, имотите са правилно отразени като собственост и граници, описани в
реституционните решение, заповедта е
издадена в нарушение на чл. 53б, ал.4-та и 6-та. Относно правата на собственост
на оспорващата изтъква, че
реституционната процедура по
възстановяване на собствеността на наследниците на Д. Н. Н. е приключила, налице са две влезли в сила решения на ПК
Аксаково за възстановяване на собствеността от 2000 г., последиците им
са настъпили пряко и непосредствено в
правната сфера на наследниците,
включително и на Л. Н.Н..
Позовава
се на липсата на данни да е инициирано
производство за изменение на тези реституционни решения, а към настоящия момент тази възможност е
преклудирана. Счита за неприложима
процедурата по чл. 10б от ЗСПЗЗ. Счита и че в случая е налице спор за
материално право, тъй като всяка от
страните твърди право на собственост,
който не може да се реши в административно производство чрез изменение
на КККР. В заключение изтъква, че оспорената заповед е издадена на несъответно правно основание, тъй като се касае за непълноти и грешки в КККР,
наличието на които също не е доказано.
Въз
основа на изложеното е формирано искане за отмЯ. на оспорената заповед.
Претендира
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Останалите
заинтересовани страни - Е.Г.П., Р.В.Л., К.М.П., В.Г.П., М.Г.П., Д.Н.Г., М.И.П., С.И.С.
и В.М., не се представляват, не
изразяват становища по жалбата.
Настоящият съдебен състав,
като анализира доказателствата и данните по делото, съобрази доводите на страните с относимата за случая правна уредб, и по дълбоко
вътрешно убеждение прие следното:
По допустимостта:
Оспорването е редовно.
Заповедта е връчена на Л.Н. на 24.01.2020 г. с
пощенска пратка, видно от датата,
посочена в известието за доставка, приложено в административната преписка. Жалбата е
депозирана пред Административен съд Варна по пощата на 07.02.2020 г. –
видно от пощенското клеймо върху плика, при спазване на законоустановения 14
дневен срок за обжалване на административния акт, предви на което е допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
Предмет на оспорване в производството пред настоящия съд е Заповед № 18-508/15.01.2020 г.г. на Началника на СГКК Варна, с която на основание чл. 51, ал.1, т.3 във връзка с чл. 53б, ал.5, т.1 от ЗКИР е одобрено изменение на
Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Долище, одобрена със
Заповед № РД-18-940/18.12.2017 г. на ИД на АГКК. Според изрично записаното в
заповедта изменението е съгласно скица-проект № 15-29298/15.01.2020 г. и се състои „ в отстраняването на ЯФГ за
изменение на КК в картата на възстановената собственост.“
Производството по издаването и е
инициирано по заявление на М.И.М. вх.№ 01-113862/15.03.2019 г. и последващо
заявление № 01-547747/02.12.2019 г., с което е поискано нанасяне на настъпили
промени в КК и КР за: ПИ ** с площ от 14307 кв.м. НТП пасище стар №
136002; за ПИ **НТП пасище с площ 8559 кв.м., стар № 137002; ПИ ** с площ 902
кв.м. НТП широколистна гора, стар № 137012; определяне и запазване на
идентификатор и Удостоверение за
приемане на проект за изменение на КККР. Подадено е и последващо заявление № 01-547747/02.12.2019
г., с което е поискано нанасяне на
настъпили промени в КККР, запазване на идентификатор и издаване на скица само
за ПИ ** с площ от 14307 кв.м., като е отбелязано, че с предходното заявление е
представена изготвената скица проект.
С така поисканото изменение е
извършено нанасяне на нови обекти в
КККР, и промЯ. на границите на съществуващи такива както следва:
1.ПИ с
идентификатор -------- (новообразуван) с площ от 1183 кв.м., НТП широколистна гора, собственост на В.Т.М.
и М.И.М., въз основа на НА № 89, т.88,
рег .№ 31651 от 27.11.2019 г.; ПИ 21988.607.1 -
сграда с площ от 78 кв.м.
2.ПИ с идентификатор 21988.136.608(нов)
– преди изменението ПИ ** с площ 902 кв.м. НТП широколистна гора- собственост на Л.Н.Н., В. Михайлов Петеров, М.
Ииванов П., С.И.С. и Д.Н.Г. съгласно НА № 142, том LХХІ, рег.№22459, д.16950/08.09.2005 г.,
след промЯ.та се редуцира на 167 кв.м.
3.ПИ
с идентификатор ** с НТП пасище- собственост на Л.Н.Н., В. Михайлов Петеров, М.
Ииванов П., С.И.С. и Д.Н.Г. съгласно НА № 142, том LХХІ,
рег.№22459,
д.16950/08.09.2005 г., с площ преди изменението 14307 кв.м.
след промЯ.та се редуцира на 13683 кв.м.
4. ПИ
с идентификатор **с НТП пасище- собственост на Л.Н.Н., В. Михайлов П., М.И.П., С.И.С. и Д.Н.Г. съгласно НА № 142, том
LХХІ, рег.№22459, д.16950/08.09.2005 г., с площ преди изменението 8559
кв.м. след промЯ.та се редуцира на 8458
кв.м.
Видно от текстовата и графична част на представения проект за изменение, общата площ на
новообразувания ПИ -------- от 1183 кв.м. представлява сумарно разликите от
редуцирането на площите на ПИ ** , ** и **- притежавани от оспорващата в
съсобственост.
Анализът на НА № 142, том
LХХІ, рег.№22459, д.16950/08.09.2005 г. сочи, че издаването му се основава на решения № 22-І/12.01.2000 г. и № 07/31.07.2000г. на ПК Аксаково за възстановяване правото на
собственост в стари реални граници на
наследниците на Д. Н. върху поземлените имоти, предмет на изменението, както и
протоколи за извършен въвод във владение.
Допуснатото с оспорената заповед
изменение в полза на М.М., съгласно което същият заедно със съпругата си В.М.
са вписани като собственици на
новообразуван ПИ -------- от 1183 кв.м. се основава на представен от
заявителя КНА № 89/27.11.2019 г., том LХХХVІІІ,
дело 13316/2019 г., с който двамата
са признати за собственици по давностно владение на недвижим имот с площ от 1183 кв.м.,
представляващ проектен имот -------- , в с.Долище, м. „Трите
воденици“, без посочен начин на трайно
ползване, въз основа на скица, издадена
от СГКК №15-321558/10.04.2019 г. Т.е. – индивидуализиращите този имот
данни като граници, площообразуване,
съседи и идентификатор изхождат от
неофициализиран по съответния ред източник. Най-ранният момент, към който
този проект е придобил публичност е датата на подаване на заявлението за изменение на КККР – 15.03.2019 г., или 11
месеца след издаването на цитираната в
КНА скица, от която за ползвани описаните в него данни.
Заповедта изцяло обяснителната
записка към представения и проект за изменение
По правото:
Редът и условията за иницииране на
производството по изменение на ККР и действията, които следва да бъдат
предприети в това производство, са регламентирани в глава шеста, чл. 51 и сл. от ЗКИР и гл. седма от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри.
Правното основание, на което се
обосновал Началникът на СГКК Варна при издаване на оспорената
заповед са цитираните в нея норми на чл. 51,ал.1, т.3 и чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР.
Съгласно цитираната в заповедта норма на чл. чл. 51, ал. 1 от ЗКИР предвижда три различни хипотези, при които могат да се изменят одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, а именно: т. 1 – при изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; т. 2 – при непълноти или грешки и т. 3 – при явна фактическа грешка.
Съгласно правилото на чл.
53б, ал. 2 и 3 от ЗКИР явната фактическа грешка се отстранява въз основа на
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти, изработен от правоспособно лице, по възлагане от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър или по възлагане на заинтересовано лице. Обхватът на
проекта включва всички поземлени имоти, засегнати от установената явна
фактическа грешка.
Съгласно легалното
определение за "явна фактическа грешка" в § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, такава е налице, когато има несъответствието в
границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия,
получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в
границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с
естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически
измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи
от допустимите в наредбата по чл. 31.
В настоящия случай не са изложени каквито и
да е фактически основания, които да съставляват елементи от фактическия състав
на дадената законова дефиниция за понятието явна фактическа
грешка.
Според
първата хипотеза такава е налице, когато се установи несъответствие
в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия,
получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 - карти, планове,
кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени
подробни устройствени планове, регистри и друга документация, одобрени по реда
на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за устройство на територията, Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите
и земите от горския фонд, имат
характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на
изискванията, определени с наредбата по чл. 31;
Видно от
категоричното заключение на експерта по допуснатата и приета СТЕ,
територията, в която попадат поземлените
имоти- предмет на изменение, или
отстраняване на „явна фактическа грешка“ не е урбанизирана такава, а е изцяло земеделска, т.е.
неурбанизирана. Отсъствието на
съществен елемент от дефиницията в тази
и хипотеза – наличие на урбанизирана територия, което изключва проведеното административно производство от
приложното и поле.
Според втората
хипотеза ЯФГ е налице и когато се установи несъответствие в границите на
съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или
изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически
измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от
горския фонд, когато разликите в
координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата
по чл. 31;
В случая нито се
твърди от заявителя, нито е установено в административното производство от АО
по съответния ред наличието на: конкретни топографски обекти в неурбанизираната
територия, за които чрез геодезически
измервания да е констатирано несъответствие в границите им място с тези,
отразени в одобрените КВС по ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗФ.
Категорично и
еднозначно беше установено от заключението на вещото лице, че няма процедирано
по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред. В
КВС за землището на с. Долище в
частта за имоти №№№ 136002;137002 и
137012 собствеността с точните им площи е записана на наследници на Д. Н.
Наумова.
Видно от
графичната част на заключението новообразуваният ПИ -------- с площ от 1138 кв.м. е изцяло проектиран
върху части от посочените три имота с идентификатори по КВС 136002;137002 и 137012, а по КК с №№ **;21988;137.2 и **.
Горното води до
еднозначния извод за наличие на спор за собственост между заявителя М.М. и В.М.
от една страна и наследниците на Д. Н. Н.
от друга – една от които е оспорващата, конституираните като заинтересовани
лица нейни съсобственици.
Обстоятелството,
че в обяснителната записка към проекта за изменение на КККР е посочено, че следва
нанасянето на имот с идентихфикатор 21988.13.607 площ от 1183 кв.м.,
собственост на М.М. при това въз основа на НА № 50/21.04.2012 г. и „на база на
геодезическа снимка за съществуващите огради“
не променя горната констатация. Осъщественото от заявителя М.М. действие
– ограждане на процесната площ, е обстоятелство ирелевантно при преценката за
съществуването на ЯФГ според втората хипотеза.
Следва да се
отбележи и че цитираният НА №
50/21.04.2012 г. легитимира М. като собственик
само на сгради, при това според
изрично посоченото в него – построени върху държавна земя с площ 380 кв.м.
(обществен терен, представляващ ПИ *****).
Липсата на всички,
визирани в нея предпоставки –
топографски обекти с точно установени на място граници и доказано по предвидения способ несъответствие с
конкретна кадастрални данни, отразени в одобрен КВС за изключва случая и от
това приложно поле.
В заключение - искането за изменение на КККР
не попада и в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР
Искането не може да бъде квалифицирано като
такова в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, тъй като не се свързва с изменения на кадастралните
данни, настъпили след нанасянето на сградата и след направеното в тази връзка
изменение на КККР, а с изначално липса на основание за нанасянето на сградата в
кадастралната карта.
Ако със заявеното изменение на КККР по
същество се оспорва верността на отразените в кадастралната карта данни досежно
действителното състояние на недвижимия
имот към момента на неговото нанасяне в кадастралната карта, искането би могло
бъде квалифицирано като такова по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР – искане за изменение на КККР поради наличието на
грешка по см. на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР.
Съгласно чл. 54, ал. 1
и ал. 2 ЗКИР
грешките, какъвто е настоящия случай, в кадастралната карта и кадастралните
регистри се попълват въз основа на писмени доказателства и скица – проект. При
установяване на данни и доказателства за наличие на други противопоставими
права, органът е длъжен да установи наличие на спор за материално право и да
откаже издаване на заповед.
Представените по делото доказателства – НА №
НА № 142, том LХХІ, рег.№22459, д.16950/08.09.2005 г. и двете реституционни
решения на ПК Аксаково, представляващи
титул за оспорващата и нейните съсобственици
обосноват точно такъв правен резултат.
Предвид представените по делото
доказателства, представляващи титул за собственост – нотариален акт от АО е следвало да констатира спор за
материално право и да откаже исканото изменение до решаването му по общия исков
ред.
В настоящия случай АО е пренебрегнал това си задължение - не е спазил изискването по чл. 35 АПК
да установи юридическите факти, относими към спора, като след преценка на
представените по преписката доказателства да изложи обстоятелства за
преодоляването на забраната по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чак тогава да издаде искания акт.
Горното е напълно достатъчно за обосноваване
на извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, налагащ нейната отмЯ..
Колкото до възражението на заинтересованата
страна М.М. – заявител, че с спорът за собственост е решен с влязло в сила
решение, съдът го намира за неоснователно и недоказано. Доказателства в
подкрепа на това твърдение не се представиха.
Въпреки изложеното
съдът намира за необходимо да акцентира и върху останалите констатирани при
съдебната проверка нарушения на
нормативно предвидените административно-производствени правила при образуването
и провеждането на административното производство, приключило с издаването на
обжалвания акт.
АО не е конституирал
въобще като заинтересованите по см. на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР лица наследниците на Д. Н.
Н. като пряко засегнати от исканата промЯ. легитимиращи се с документ за собственост
носители на вещни права върху имотите, за които е предприето отстраняване несъществуваща според съда ЯФГ.
Преди
постановяването на обжалвания отказ за изменение на КККР, Началникът на СГКК
гр. Варна не е извършил необходимите проверки, съответно изискал данни и информация във връзка с
изясняването на релевантните за случая факти и обстоятелства.
Не е изпълнил
императивното си задължение по чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 70, ал. 4 от Наредба №
РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. – липсват данни в
административната преписка за надлежно писмено уведомяване за образуваното
административно производство по подаденото от М. заявление, с предоставена на
заинтересованите лица възможност за подаване на възражения , което е логичен
ефект на неизпълнението на предходното задължение - за конституиране на заинтересованите лица.
Колкото до възражението на заинтересованата
страна М.М. – заявител, че с спорът за собственост е решен с влязло в сила
решение, съдът го намира за неоснователно и недоказано. Доказателства в
подкрепа на това твърдение не се представиха.
Липсват каквито и да било мотиви, коя от
двете хипотези на ЯФГ органа е възприел и по какъв начин е достигнал до извода
за нейното наличие, с оглед проверка материалната законосъобразност на този
извод. В настоящия случай липсват изложени фактически основания, представляващи
елементи от фактическия състав на явната фактическа грешка.
Непосочването на фактическите основания за
издаването на административния акт е особено съществено формално и процесуално
нарушение, тъй като препятства, както защитата на негативно засегнатите от него
лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този
акт.
Подложената на съдебен контрол заповед е
издадена в изискуемата форма, но при допуснати съществени процесуални
нарушения, обосноваващи незаконосъобразност и налагащи нейната отмЯ..
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно направеното от процесуалния представител на оспорващата
искане за присъждане на разноски по делото, съдът намира същото за основателно
и доказано, следва да се уважи в пълен размер.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед заповед № 18-508/15.01.2020 г. на Началника на СГКК -
Варна, с която на основание чл. 51,
ал.1, т-.3 от ЗКИР са одобрени изменения в кадастралната карта и кадастралните
регистри за землището на с. Долище, община Аксаково относно поземлени имоти с
идентификатори №№ **; **и **, като са нанесени нови ПИ с идентификатори -------- и
21988.136.608.
ОСЪЖДА СГКК Варна да заплати на Л.Н.Н. ЕГН ********** сторените по делото разноски
в общ размер от 410 (четиристотин и
десет) лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………..
Г.Стоянова