РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. гр. Хасково, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200688 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Арда - Тур“ ЕООД, град Хасково срещу
Наказателно постановление № 43-0001924 от 02.02.2024г., издадено от и.д.
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Стара
Загора, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството - жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева по чл. 104, ал.1 от
Закона за автомобилните превози, за нарушение по чл. 10, § 2 изр.1 от
Регламент 561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. В подадената жалба се
релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа се
изтекъл давностен срок за издаване на НП, доколкото посочената в него дата
на издаване не била достоверна. Нарушението не било доказано по безспорен
начин, а издаденото НП не съдържало предвидените в чл. 57 ЗАНН реквизити.
1
Оспорва се като невалиден и недействителен положения в НП подпис на АНО.
Иска се отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково дружеството –
жалбоподател „Арда-Тур“ ЕООД, град Хасково, редовно призовани, се
представляват от управителя на дружеството - С. И. И., лице с висше
юридическо образование. Същият поддържа наведените в жалбата доводи,
като в хода по същество доразвива същите и представя писмена защита. Моли
за отмяна на атакуваното Наказателно постановление, както и за присъждане
на разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Във връзка с Писмо с вх. рег. № 17867/07.11.2024г. на
Началник ОО „АА“ – Хасково и обстоятелството, че с Постановление на
Министерски съвет, считано от дата 06.03.2024г. е приет нов устройствен
правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, по
силата на който правоприемник на длъжността на АНО, издал процесното НП
– директор на РД „АА“-Стара Загора, се явява началникът на Областен отдел
„АА“ по място на извършване нарушението, като надлежна страна в процеса –
административнонаказващ орган, е конституиран началникът на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково. Същият, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
Свидетелят С. В. С., на длъжност „инспектор” в РД „АА” – Пловдив бил
командирован в град Хасково за извършване комплексна проверка на
дейността на превозвача „Арда - Тур“ ЕООД, инициирана по повод постъпили
срещу дружеството жалби. Проверката била извършена в седалището на
дружеството в гр.Хасково, бул. „Илинден“ № 86. При приключване на
извършената комплексна проверка и въз основа на установеното на база
информацията от свалената карта на водача Т. Р. Ю., на ************ свид.С.
2
съставил на дружеството – жалбоподател Акт за установяване на
административно нарушение **********, за това, че като лице с предмет на
дейност международен автомобилен превоз на пътници, притежаващ лиценз
****** за международен превоз на пътници, на ************* е извършил
административно нарушение, като не е организирал труда на водача Т. Р. Ю. с
ЕГН: ********** по такъв начин, че да е в състояние да спазва изискванията
на чл.8, параграф 6, изречение последно от Регламент 561/06 (ЕО) след края на
шест 24 часови периода от предходна седмична почивка, започващи на
01.06.2023г., водачът не е ползвал нова такава от поне 24 последователни часа,
а следващата седмична почивка водачът е ползвал след осмия период на
управление на 09.06.2023г. Като извършено от дружеството административно
нарушение в АУАН било вписано такова по чл. 10, ал. 2, изр. 1-во от
Регламент (ЕО) 561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. АУАН бил съставен в
седалището на дружеството и в присъствие на свидетел – Г. Д. Д. и
упълномощено лице от законния представител на дружеството – И. С. И.
Актът бил подписан от упълномощеното лице, а в съответната графа за
обяснения или възражения по акта същото вписало, че има такива, без да
впише в какво се изразяват. Възражения срещу съставения АУАН, обаче, не са
депозирани допълнително в рамките на законоустановения тридневен срок от
връчване на екземпляр от него, станало на датата на неговото съставяне –
19.10.2023 г., срещу подпис на упълномощеното лице, според отразеното в
приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административно
наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта
за установяване на административно нарушение, като в изпълнение на
дадените му правомощия по чл. 53 ал.2 от ЗАНН и след като констатирал
допусната в съставения АУАН техническа грешка при цифровото изписване на
правната квалификация на нарушението, при издаване на НП е коригирал
същата от такава по чл. 10, ал. 2, изр. 1-во от Регламент (ЕО) 561/06, вр. чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр на такава по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕО)
561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр и на основание чл. 104, ал.1 от Закона за
автомобилните превози, наложил процесната административна санкция, като
наказателното постановление е подписано с квалифициран електронен
подпис.
Изложената дотук фактическа обстановка се подкрепя от представените
3
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел С. В. С., чиито
показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН
относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно
безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки
и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което
съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози, в редакцията – Доп. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г., при
извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с
автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства
имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи
превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите
спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент
561/2006“ и на Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози,
съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от
1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-
нататък „AETR“. Съгласно чл. 10, § 2, изр.1 от Регламент (ЕО) № 561/2006,
Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в
параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент
(ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Според разпоредбата на
чл. 104, ал.1 от Закона за автомобилните превози, в редакцията, изм. - ДВ, бр.
17 от 25.02.2011 г., превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за
работното време и почивките на водачите при извършване на обществени
превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка,
4
се наказва с имуществена санкция 1000 лв. Следователно, деянието, за което е
наложено на дружеството - жалбоподател имуществена санкция е обявено от
закона за наказуемо.
Във връзка с процедурата по съставяне на АУАН, съдът констатира, че
не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, при съставянето му в
присъствие на упълномощено лице, особено, когато се отнася до юридически
лица и връчването, което действие със самостоятелно правно значение е
изпълнено именно чрез това лице и чрез него е осигурена възможност за
запознаване с неговото съдържание и за отправяне на възражения по него.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, видно от представените доказателства в тази насока, в
кръга на неговите правомощия, спазена са формата и редът за издаването му,
като не се констатираха твърдяните пороци при полагане на валиден
квалифициран електронен подпис от наказващия орган, съобразно чл. 57, ал. 2
ЗАНН. Видно от приложеното по делото наказателното постановление,
същото е подписано с квалифициран електронен подпис от Б. Д. Б., и.д.
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара
Загора, посочен и като длъжностно лице, издало НП. Съгласно чл. 13, ал. 3 от
ЗЕДЕУУ, квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла
на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) №910/2014 относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, а именно -
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за
създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на
квалифицирано удостоверение за електронни подписи. В чл. 25, т. 2 на
цитирания регламент е изрично посочено, че правната сила на
квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис. По делото от страна на АНО е представен електронен носител /СД/,
съдържащ файл с подписано с КЕП наказателно постановление, напълно
идентично с приложеното по делото на хартиен носител такова. След
извършена проверка на валидността на положения във файла електронен
подпис се установява, че същият е със статус: „сертификатът на подписа не е
отменен“ и същият е с валидност 23.02.2023г.-23.02.2024г., т.е. – файлът е
подписан с валиден квалифициран електронен подпис. Съобразявайки
гореизложеното, съдът намира, че процесното наказателно постановление е
5
подписано от длъжностното лице, което го е издало.
Относно възражението на представляващия дружеството-жалбоподател,
следва да се посочи, че субектът на твърдяното нарушение в НП е бил
правилно индивидуализиран. В действителност нормата на чл. 57, ал. 1, т. 4
ЗАНН не сочи какви точно индивидуализиращи данни следва да се съдържат
в НП, когато нарушителят, чиято административнонаказателна отговорност се
ангажира, е юридическо лице /чл. 83, ал. 1 ЗАНН/. По аргумент от чл. 57, ал. 1,
т. 4 ЗАНН и на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато субект на нарушението е
юридическо лице, то същото следва да бъде индивидуализирано в НП с
неговото наименование/фирма, седалище и адрес на управление,
ЕИК/БУЛСТАТ /в този смисъл и Решение № 1586 от 11.04.2024 г. по к.а.н.д. №
55/2024 г., Решение № 1585 от 11.04.2024 г. по к. а. н. д. № 67/2024 г. и др. на
АдмС – Хасково/. Видно от съдържанието на атакувания санкционен акт, тези
задължителни и необходими за безспорната индивидуализация на
юридическото лице - нарушител признаци са налице.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление обаче съдът констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които са достатъчни
да наложат отмяна на санкционния акт само на това основание.
Тези процесуални нарушения се изразяват в допуснати от страна на
актосъставителя и АНО нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3, т.4 от
ЗАНН, съответно – на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6, от ЗАНН, които са императивни
и спазването им осигурява правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, респективно – правото му да
разбере за извършването на точно какво нарушение му се налага наказание.
Посочено в процесните АУАН и НП е, че превозвачът не бил
организирал труда на водача Т. Р. Ю. така, че да е в състояние да спазва
изискванията на чл.8, параграф 6, изречение последно от Регламент 561/06
(ЕО) след края на шест 24 часови периода от предходна седмична почивка
започващи на 01.06.2023г. водачът не е ползвал нова такава от поне 24
последователни часа, а следващата седмична почивка водачът е ползвал след
осмия период на управление на 09.06.2023г., видно от извлечение от картата
на водача, като се сочи датата 07.06.2023г., съответно период на извършване на
6
нарушението, с оглед неговия характер от гледна точка формата на
изпълнителното деяние. По своя характер вмененото на жалбоподателя
административно нарушение се осъществява от обективна страна чрез
бездействие, но то също се характеризира с основните белези на всеки състав
на нарушение, сред които решаващо значение има датата на извършването му.
Независимо, че понякога тя може да съвпада с датата на установяване на
нарушението, следва при всички случаи да се разграничава от нея. В случая
посочването към коя дата се установява нарушението само по себе си не води
до извод относно това какви са твърденията за датата на извършването му. За
последното е необходимо да има въведени изрични твърдения, вписани в акта
за установяване на административно нарушение, впоследствие и в
наказателното постановление от страна на наказващия орган, тъй като с тези
фактически твърдения се формират и пределите на доказване при преценка
законосъобразността на обжалваното НП и се явяват в пряка връзка с
гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички
факти около нарушението, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Още повече, че с оглед неговия
характер е обективно невъзможно датата на извършване и на установяване да
съвпадат, при отчитане на факта, че организацията на работата е
предхождаща, а не последваща дейност, което затвърждава вече достигнатия
извод за необходимата яснота в описанието на нарушението откъм част от
характеризиращите го признаци от обективна страна – дата на извършване на
деянието.
По – нататък, актосъставителят и АНО, приемайки, че е налице
неизпълнение на задълженията на превозвача във връзка с организиране
работата на водача така, че да спазва разпоредбите на Регламент (EO) 561/2006
във връзка с изискванията за задължителна дневна и седмична почивка, е
следвало да държи сметка, че бездействието на превозвача по организиране на
работата на водача, така, че да съответства на нормативите за нейното
изпълнение, е различно от нарушението на самия водач, във връзка с
неспазване изискванията за ползване на задължителната дневна и
междуседмична почивка. Последното наистина често пъти се явява индиция
за допуснатото нарушение от страна и на превозвача, но нарушението на
водача по спазване на нормативите за задължителни почивки не обосновава
само по себе си отговорността на превозвача за организация на неговата
7
работа, още повече, че се касае за две различни нарушения, като никое от тях
не попада, като обективен признак в състава на другото. В този смисъл, това,
че е констатирано обективното проявление на неспазване на изискванията за
ползване на седмична почивка от страна на водача за определен период, не
съдържа в достатъчна степен твърдение под формата на описание на
нарушението на превозвача по организация на работата от гледна точка
излагане на обстоятелствата за начина на извършване на това нарушение – с
неиздаване на съответните заповеди за организация на работата,
непровеждане на инструктажи или по друг начин. Най – малкото следвало е да
се им предвид вече изложеното, че организацията на работа на водача е не
само времеви, но и логически и правно предшестваща дейност, извършвана от
превозвача, спрямо тази на водача по повод управление на съответния
автомобил и се изразява в необходимост от изпълнение на различни техни
задължения с оглед естеството на функциите им.
Изложеното дотук препятства отново възможността на съда да прецени
налице ли е неизпълнение на визираното от наказващия орган задължение,
доколкото не е описано в пълна степен в какво се изразява нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, в което се изразява и
констатираното от съда нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН, респ – на чл.57, т.5
от ЗАНН, допуснато по отношение и визираното от контролните органи и
АНО нарушение.
При издаване на обжалваното наказателно постановление, освен че е
пренесено нарушението, обсъдено по – горе, тъй като наказващият орган се е
съобразил изцяло с изложение в АУАН фактически констатации, са допуснати
и нови такива, касаещи правната квалификация на нарушението, в т.ч. и след
упражняване на правомощието по чл. 53, ал.2 от ЗАНН от АНО след
установяване на техническа грешка в АУАН при изписване на правната
квалификация на нарушението. В този смисъл разпоредбата на чл. 104, ал. 1
ЗАвтПр има бланкетен характер и препраща към приложимите на основание
чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАвтПр източници на право. Това означава, че при даване на
адекватна на нарушението правна квалификация следва да се посочат
разпоредбите, вменяващи съответното задължение, неизпълнението на което
всъщност се санкционира от наказващата норма. Нещо, което в случая не е
сторено с цитиране на нормата на чл. 10, § 2, изр.1 от Регламент (EO)
561/2006, която няма пряко отношение по въпроса за задължителните дневни
8
и седмични почивки на водача и задължението на превозвача за организира
работата му по начин, такъв, че да осигури спазването им, а вменява
единствено общото задължение за организиране на работата и сама по себе си
е бланкетна, защото при твърдения за неспазването , следва да се посочи,
кои конкретни норми неспазени с използване на съответните привръзки при
формулиране на правната квалификация. Тези процесуални нарушения,
допуснати от наказващия орган в атакуваното НП са от категорията на
съществените и налагат неговата отмяна.
В допълнение следва да бъде отбелязано от материалноправна страна, че
констатациите, изложени в акта за установяване на административно
нарушение, макар и да се потвърждават в определена част, то в частта именно
относно съставомерните признаци в състава на административното
нарушение е налице непълнота, поради липсата на пълно описание на същите.
Това поставя съда в изначална невъзможност да прецени неговата
законосъобразност, поради което в тази насока аргументи по същество не
следва да бъдат излагани в настоящото решение.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява основателна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като незаконосъобразно, е необходимо да бъде отменено от
съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0001924 от 02.02.2024г.,
издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Т. Т.
9