Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Добрич , 02.04.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ десети състав в проведеното на втори
март две хиляди
двадесет и първа година открито съдебно
заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА
КОЛЕВА
При
участието на секретар ДИАНА ЙОРДАНОВА
разгледа гр.дело № 1830
по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.79 ЗЗД във
вр. с чл.258 ЗЗД от „В.ф.- СТМ“ООД срещу
„А.груп“ЕООД за следните суми: -1 100 лв. – главница по договор за ***№
948/16.08.2017г. по фактура №
3180/16.08.2017г. заедно със законната
лихва от датата на иска;- 1318,48 лв. -
договорна неустойка върху
главница от 1464 лв. за периода 22.08.2017г. -14.02.2020г.; - 137,50 лв.
- договорна неустойка върху 1100 лв.-
остатък от главно задължение за периода 15.02.2020г. -31.07.2020г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор.
Обстоятелства по иска: Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за ***№
948/16.08.2017г. Ищецът извършил договореното обслужване като служба по ***по
чл.25 от Закона за здравословни и безопасни условия на ***, за което издал фактура № ********** от
16.08.2017г. на стойност 1464 лв., от които
данъчна основа 1220 лв. и 244 лв. начислен ДДС. Съгласно уговореното
заплащането на възнаграждението по фактурата трябвало да бъде направено най-
късно 5 дни след издаване на фактурата, т.е до 21.08.2017г. Ответникът не
изпълнил в срок дължимото плащане. След отправена покана за доброволно
изпълнение, на 14.02.2020г. било извършено частично плащане със сума 364 лв.
Ответникът не взима конкретно становище по
изнесените обстоятелства. С молба вх.№ 267399 от 10.12.2020г. предлага на
ищеца спогодба.
В съдебно заседание страните поддържат
становищата си.
По делото са представени писмени
доказателства. прието е като неоспорено заключение на вещо лице по извършена
съдебно – счетоводна експертиза.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съдът намира от фактическа
и правна страна следното:
Фактите:
Представен е с исковата молба Договор № 948
от 16.08.2017г. между страните, с предмет извършване дейности на служби по ***, подробно описани в
т.1-11 срещу заплащане на договорено възнаграждение по Приложение № 1 към
договора. Срокът на договора е до 31.01.2017г.
Издадена фактура от ищеца № ********** от 16.08.2017г. на стойност 1464 лв. с ДДС. С Покана за
доброволно изпълнение ищецът е поискал от ответника да му заплати в 7- дневен
срок от получаването по описания договор дължими суми в размер на 1464 лв. с ДДС по фактура № **********/16.08.2017г.
Поканата е получена от представител на
ответното дружество на 09.12.2019г.
Представен е платежен документ за заплатена
от ответника в полза на ищеца сума от 364 лв.
Съдебно -
счетоводната експертиза дава заключение, че процесната фактура е
осчетоводена от „А.г.“ЕООД и е включена в дневниците за покупки на дружеството и
подадената в ТД на НАП справка- декларация по ДДС за месец август 2017г.;
ползвано е за нея правото на данъчен кредит. Размерът на главното задължение по
процесната фактура е 1100 лв. Размерът на уговорената неустойка за забава в
плащането на главното задължение към 19.06.2020г. е 1466,45 лв., а към
31.07.2020г. – 1512,65 лв.
Правни изводи: Страните не спорят, че
между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод Договор №
948 от 16.08.2017г. за извършване дейности на служби по ***. В хода на устните
състезания ответникът чрез процесуален представител не оспорва, че дължи на ищеца договорено
възнаграждение в размер на 1100 лв. На осн.чл.86 ЗЗД дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на иска.
Спорен остава въпроса за неустойката. Тя се
претендира на основание чл.19 от договора. Уговорена е като неустойка за забава
в плащанията по процесния договор в
размер на 0,1% за всеки просрочен ден върху дължимата сума. Както стана ясно
дължимата по договора сума е 1100 лв. Това сочи експертизата, това признава и
ответника. Процесната фактура е на стойност 1464 лв. с ДДС. На 14.02.2020г. има
плащане в полза на ищеца 364 лв. Съгласно чл.5 от договора възложителят /ответникът/
превежда на изпълнителя /ищеца/ сумата
за съответния период най-късно 5 дни
след датата на предаване на фактурата. Фактурата е едностранно подписана- само
от представител на ищеца. Няма данни кога е предадена. Но заключението на
вещото лице сочи осчетоводяване на
фактурата при ответното дружество, включването й в дневниците за покупки и в подадена справка-декларация по ДДС за
месец август 2017г. в ТД НАП, като за тази фактура е ползван данъчен кредит. Взети
в съвкупност тези доказателства сочат
получаване на отразеното във фактурата по вид и обем. Следователно за
ответника е възникнало и задължение за плащане на стойността й съгласно
уговореното в чл.5 от договора, което дава основание на съда, че падежът на
задължението е 22.08.2017г. Ответникът е извършил частично плащане на
14.02.2020г. Следователно за периода 22.08.2017г. -14.02.2020г. той в забава по
отношение плащане на цялата сума от 1464 лв. , а за периода 15.02.2020г. – 31.07.2020г. /дата на исковата молба/ е в
забава по отношение на неизплатения
остатък от 1100 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави като прекомерна.
В тази
връзка е и Тълкувателно решение № 1/2009 на ОСТК на ВКС от 15.06.2010 г.,
според което: „Не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и
търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до
който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.”
В конкретния случай страните са дали
превес на санкционната функция на неустойката, която е допустима предвид чл.9 ЗЗД, целяща да накаже неизправната страна за неспазен договорен срок на
плащане. При сключване на сделката и по общо съгласие на страните, евентуалното неизпълнение в срок е прието за
значително спрямо интересите на изпълнителя/ ищеца/. Следователно уговорената
неустойка не излиза от присъщите й функции и не е нищожна. Ergo, неоснователно е искането за
намаляването й.
Предвид изложеното съдът намира исковете за
основателни доказани за главницата от 1100
лв. и неустойка от общо 1512,65 лв. , от които 1327,85 лв.- договорна неустойка
върху 1464 лв. за периода 22.08.2017г. – 14.02.2020г. и 184,80 лв. върху 1100
лв. за периода 15.02.2020г. – 31.07.2020г. Иска за неустойка ще бъде уважен до
претендирания размер от 1455,98 лв., от които
1318,48 лв. за първия период и 137,50 лв. за втория период.
Разноски:На
основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца съдът присъжда сторени по делото
разноски:-40 лв.- ДТ по обезпечението на иска ; - 99,50 лв. - разноски по изпълнително дело въз основа на
обезпечителна заповед ;108,24 лв. - ДТ по
гр.дело № 1830/2020г.на ДРС;150 лв. -
депозит за вещо лице; 800 лв. - адвокатско възнаграждение. Възражението
за прекомерност е неоснователно и няма да бъде уважено от съда. проведено е
успешно по два иска, съобразен е материалния интерес. Уговореното
възнаграждение не надхвърля значително минималното адвокатско възнаграждение.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„А.Г.“ ЕООД ЕИК ********* гр.Д., представлявано от А.Г.А. ДА ЗАПЛАТИ на
„В.Ф.-СТМ“ ООД ЕИК ********* гр.Д., представлявано от управителя Г.Г.Г.
сумата от 1100 лв. / хиляда и сто лева/
- неизплатен остатък от възнаграждение
за предоставени услуги по Договор № 948 от 16.08.2017г. и приложение №1 към
него по фактура № ********** от 16.08.2017г.
на обща стойност 1464 лв. заедно със законната лихва от датата на иска –
31.07.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „А.Г.“ ЕООД ЕИК ********* гр.Д., представлявано от А.Г.А. ДА ЗАПЛАТИ на „В.Ф.-СТМ“ ООД ЕИК *********
гр.Д., представлявано от управителя Г.Г.Г. сумата от 1455,98 лв./ хиляда
четиристотин петдесет и пет лева 98 ст./ -
общ размер на неустойка по Договор № 948 от 16.08.2017г. за забавено плащане, както следва: 1318,48
лв. /хиляда триста и осемнадесет лева 48 ст./ -
неустойка върху 1464 лв. за
периода 22.08.2017г. -14.02.2020г. и 137,50 лв. /сто тридесет и седем лева 50
ст./ - неустойка върху 1100 лв. за
периода 15.02.2020г. -19.06.2020г.
ОСЪЖДА
„А.Г.“ ЕООД ЕИК ********* гр.Д., представлявано от А.Г.А. ДА ЗАПЛАТИ на „В.Ф.-СТМ“ ООД ЕИК *********
гр.Д., представлявано от управителя Г.Г.Г. Договор № 948 от 16.08.2017г.
сторени по гр.дело № 1830/2020г. по описа на РС Добрич разноски в размер на : 40 лв./ четиридесет
лева/ - ДТ по обезпечението на иска ; - 99,50 лв./ деветдесет и девет лева 50
ст. / - разноски по изпълнително дело
въз основа на обезпечителна заповед ;108,24 лв. /сто и осем лева 24 ст. /
- ДТ по гр.дело № 1830/2020г.на ДРС;150
лв. сто и петдесет лева/ - депозит за вещо лице; 800 лв. /осемстотин
лева/ - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от
страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: