Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21 21 февруари Година 2019 Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Наказателно отделение
Дванадесети
декември Година
две хиляди и осемнадесета
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар Ваня Иванова
Прокурор
Радостин Рахнев
като
разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА
ВНОХ
дело номер 1246 по описа за 2018 година
Производството е по реда на чл.313 и
сл. НПК.
Подадена е въззивна жалба от адв.Д.А., в качеството му
на защитник на подсъдимия И.Д.С., против Присъда №141/18.10.2018г., постановена
по НОХД №2273/2018г. по описа на Старозагорски районен съд.
Със същата подсъдимият И.Д.С. е признат за виновен в
това, че през периода от м.август 2014 г. - до м. август 2017 г. включително, в гр. Стара
Загора, след като е осъден с Решение № 1050/16.10.2012 г. по гр. д. № 4321/2012 г. по описа на Районен
съд
- Стара Загора, влязло в законна сила на 20.11.2012 г., да издържа
свой низходящ – сина си В.И.С., роден на
*** г., чрез неговата майка и
законен представител – Милена Недялкова Пенчева, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 36 месечни
вноски, всяка една в размер на 150.00 лева или в общ
размер на 5400.00 лева, като деянието е
извършено повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК - престъпление по чл.183, ал.4, във
връзка с ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от
НК,
поради което и на основание чл.58а, ал.1
от НК, във връзка с чл.54 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, като на
основание чл.183, ал.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, във
връзка с чл.52 от НК му е наложено и кумулативно предвиденото наказание
„Обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на
видно място в административното бюро на Община Стара Загора, по постоянен адрес
на подсъдимия.
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният
съд, с оглед провеждането на съдебното производство по реда на Глава ХХVІІ НПК,
не е съобразил своя съдебен акт с процесуалните правила, определени в НПК
относно налагането на наказание по реда на чл.373 ал.2 НПК. Считат, че
наложеното наказание не отразява по правилен начин правилото, определено в
чл.55 НК, задължително за наложените наказания по реда на Глава ХХVІІ НПК.
Молят да се постанови решение, с което се измени присъдата, като му се наложи
наказание „Пробация“, като алтернативно молят да се намали така наложеното
наказание при условията на чл.55 и сл. от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора изразява становище, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д.А. поддържа подадената въззивна жалба. Счита, че
присъдата на районен съд се явява несправедлива и неоснователна. В хода на съдебното дирене се установи, че
подзащитният ми е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на
съд. Не е съгласен с наложеното наказание в размер на 6 месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Моли, с оглед
трайната съдебна практика, наложеното наказание да се измени в „пробация“, тъй
като подсъдимият съжалява за стореното от него. Алтернативно, моли съда да
наложи по-ниско наказание.
Подсъдимият И.Д.С. поддържа изложеното от защитника си, като
заявява, че ходи да работи, когато намери работа.
В последната си дума подсъдимият И.Д.С.
Иска да не влиза в затвора. Ако може, да му се наложи наказание „пробация“.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Жалбоподателят И.Д.С. е предаден на съд за
престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1вр. чл.28 ал.1 НК. Производството пред
районния съд се е развило по реда на Глава Двадесет и седма НПК при условията
на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият е признал изложените в обвинителния акт
обстоятелства и е дал съгласие съдът да не събира доказателства за тези факти.
Съответно, като установил, че направеното от С. самопризнание се подкрепя от
събрания по ДП доказателствен материал, първоинстанционният съд е обявил
съобразно нормата на чл.372 ал.4 НПК, че при постановяване на присъдата ще
ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Обсъждайки подробно и задълбочено пълния обем от
събрани по ДП доказателства, Старозагорски районен съд правилно е счел, че
изложените от обвинението факти за неплащане на дължимата издръжка на низходящ
за посочения период, са установени по категоричен начин. Въззивният съд се
солидаризира с така изложеното, както и с точните доводи във връзка с правната
квалификация на деянието. Съдът особено внимателно е обсъдил съдържащите се по
ДП писмени доказателства, сочещи на извършени плащания от подсъдимия на майката
на детето М. П. , различни по размер и в различни периоди от време, като,
съобразявайки се с правилата на ЗЗД, обосновано е приел, че същите не се
отразяват на размера на задължението, отразено в настоящия обвинителен акт,
доколкото покриват предходни задължения на подсъдимия, за които е осъден в
влязъл в сила съдебен акт.
Направените пред въззивния съд оплаквания са за явна
несправедливост на наложеното наказание – първо по вид, а евентуално и по
размер. Навеждат се доводи за несъобразяване на решаващия съд с правилото на
чл.373 ал.2 НПК, което, по мнение на защитата, предвиждало задължително
определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, дори да не били налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Така изложеното очевидно
сочи на неправилен прочит на разпоредбите на чл.373 ал.2 вр. чл.58а НК.
Последната разпоредба ясно предвижда в случаите на наложено наказание лишаване
от свобода неговото намаляване с една трета след първоначалното му определяне
по реда на чл.54 НК. Алинея 4 на чл.58а НК действително позволява прилагането
на чл.55 НК, но, само ако са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55 НК.
На първо място, първоинстанционният съд не може да
бъде укорен за това, че при определяне на наказателната отговорност на
подсъдимия е избрал да наложи наказание лишаване от свобода, а не пробация.
Вярно е, че по-лекото наказание се предвижда алтернативно и за неплащането на
издръжка в условията на повторност, т.е. по квалифицирания състав на чл.183 НК,
но само по себе си това обстоятелство не задължава съда да избере по-леката
хипотеза на наказателна репресия. В мотивите към обжалваната присъда се
съдържат ясни и изчерпателни съображения, както във връзка с избрания вид наказание
– лишаване от свобода, така и с неговия размер. Избирайки по-тежкия вид
наказание, съдът се е съобразил с обстоятелството, че на подсъдимия вече е било
наложено по-лекото наказание пробация и то за същото престъпление. Този реверанс от съда обаче не
е изиграл визираната в чл.36 НК роля, доколкото С. е продължил да не заплаща
дължимата на сина си издръжка и в следващия период, за което вече му е било
наложено ефективно наказание лишаване от свобода. Нещо повече, деянието,
предмет на настоящето обвинение е за по-следващ период, което означава, че и
ефективно изтърпяното наказание лишаване от свобода не е въздействало
поправително върху подсъдимия. При това положение, за районния съд не е
оставала друга възможност при избора на вида наказание, освен да избере отново
по-тежкото – лишаване от свобода и то ефективното му изпълнение. Въззивният съд
подкрепя изложеното във връзка с обществената опасност на деянието. Да се
твърди, че това деяние, при което непълнолетно дете за изключително
продължителен период от време е оставено изцяло на грижите и издръжката на
единия си родител при липсата на здравословен проблем у подсъдимия да полага
труд, е несъстоятелно. Не се споделят доводите в жалбата за занижена обществена
опасност на извършеното и за това, че подсъдимият не представлявал заплаха за
обществото като цяло. Последното не е необходимо, като се държи сметка за
посоченото по-горе, че с поведението си С. е създал опасност за оцеляването на
собственото си дете.
Наложеното наказание шест месеца лишаване от свобода,
след първоначалното му определяне в размер от девет месеца, е справедливо и се
основава на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства. При това, районният съд е проявил достатъчно снизхождение, след
като, при съотношение на баланс между едните и другите обстоятелства, е приел,
че наказанието следва да се определи под средния размер, предвид настъпилото
законово основание за прекратяване на задължението за издръжка. Въззивният съд
счита, че при това положение, след като не се заявяват и не се установиха
допълнителни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства,
няма място за проява на по-голямо снизхождение.
Определеният строг режим на изтърпяване на наказанието
е съобразен с нормата на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС, доколкото е установено, че
предходното наказание лишаване от свобода И.С. е изтърпял на 17.08.2015г.
Правилно е наложено и кумулативно предвиденото в чл.
183 ал. 4 НК наказание „обществено порицание“.
Изложеното налага присъдата на Старозагорски районен
съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК,
Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №141/18.10.2018г., постановена по НОХД
№2273/2018г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.