Решение по дело №8696/2017 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  4024                      20.11.2017 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:   

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8696 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49 от ЗЗД.

Ищцата М.М.Х., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Г.Б., е предявила против ОД на МВР- Пловдив, с адрес: град Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от д. А.И., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- изнервеност, страх, срам, стрес и унижения, поради бездействие на разследващ полицейски служител да снеме ищцата от системата за издирване след прекратяването на ДП № 4/ 2012 г. РПУ- Стамболийски.

В исковата молба е посочено, че на 08.12.2015 г. ищцата отивала на гости на дъщеря си в Х., когато била задържана и разпитвана от органите на гранична полиция при Аерогара София. След два часа обяснения и разправии тя била освободена и успяла да замине, като разбрала, че поводът за създадените й неприятности с граничните власти било това, че със заповед на директора на ОД на МВР- Пловдив била обявена за общодържавно издирване преди четири години. На 09.01.2016 г. при завръщането си в страната отново била задържана по същите причини и процедурата била повторена с други гранични служители. Всичко това довело до нерви, стрес, срам и незаслужени унижения. Във връзка с връчена призовка да се яви на 11.01.2016 г. в РПУ- Стамболийски отново последвали същите разправии и обяснения, провели се същите формалности- по кое дело, кога, от кого, с каква заповед, по какъв повод била обявена за ОДИ и защо още не била свалена от списъка на издирваните лица, при положение, че ДП № 4/ 2012 г. РПУ- Стамболийски по пр. пр. № 7485/ 2011 г. на Районна прокуратура- Пловдив било прекратено още през 2012 г. на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК. Посочва, че през 2012 г. нито била получавала призовки, нито била търсена, нито пък била напускала страната. От 40 години имала адресна регистрация на своя адрес в село У., без да го променя, като живеела и работела в селото и хората там я познавали. Разбрала, че била обявена за ОДИ след докладна записка № ИЯ-768/ 31.01.2012 г. по предложение на разследващ полицай Ц., защото не била открита като свидетел по ДП № 4/ 2012 г. РПУ- Стамболийски. В последствие делото било прекратено, без тя да бъде разпитана, но продължавала да фигурира в полицейските масиви като издирвано лице. С уточняваща молба посочва, че след нейна жалба до директора на ОД на МВР- Пловдив била снета от издирване с карта № 333Р-4819. През целия период, в който била обявена за издирване, при пътуванията си в чужбина редовно имала неприятности с граничните власти- задържане, провеждане на беседи, даване на обяснения, изчакване за справки, връчване на призовки за явяване в РПУ- то и т.н. Причинените вреди били нематериални и се изразявали в изживени стрес, притеснения, ядосване, негативни емоционални преживявания, породени от противоправното бездействие на разследващия полицейски орган, който не я снел от издирване, въпреки отпадналото основание, налице още от 12.09.2012 г. В тази връзка моли за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 5 000 лева като обезщетение. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че извършените от полицейските служители действия били в рамките на законоустановените срокове, извършени били в изпълнение на задълженията на лицата, с цел постигане на целите на наказателното производство, с оглед справедливо и обективно разследване. Не било нарушено изискването за разглеждане на делото в разумен срок, нито пък бил налице фактическият състав на деликта, като се прави и възражение за съпричиняване. Твърдените за претърпени вреди били недоказани, като тежестта за това падала върху ищеца, който твърде общо формулирал изпитаните страдания. Размерът на претенцията бил прекомерно завишен и в случай на уважаване на иска той следвало да бъде намален до минимума, с оглед съобразяването на конкретния случай с трайната съдебна практика. Моли за отхвърляне на иска, прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар на ищеца. От своя страна също претендира разноски в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

Приета е преписката на ОД на МВР- Пловдив по повод жалба на ищцата във връзка с обявяването й за ОДИ, съдържаща справка по случая, писма, справки, докладни записки, призовка, регистрационна карта, карта за прекратяване на издирвано лице, телеграма за снемане на ОДИ, сведения и копие на самолетна бордна карта.

Приложено е ДП № 4/ 2012 г. РПУ- Стамболийски по пр. пр. № 7485/ 2011 г. на Районна прокуратура- Пловдив, във връзка с което ищцата е била обявена за ОДИ, защото като свидетел не е била открита на постоянния си адрес.

По делото не са събрани гласни доказателства.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

            Доколкото искът е насочен спрямо държавен орган като юридическо лице, което обаче не е деликтоспособно, то отговорността в случая за непозволеното увреждане може да бъде единствено квалифицирана като такава по смисъла чл. 49 от ЗЗД, чийто фактически състав се припокрива с този на чл. 45 от ЗЗД, с уточнението, че се изисква допълнително да се установи и възлагане на работа от юридическото лице на конкретно физическо лице, като вредата трябва да е причинена при или по повод изпълнение на тази възложена работа.

            За да бъде основателен пък иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо по несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.

            От материалите по ДП № 4/ 2012 г. РПУ- Стамболийски се установява, че с докладна записка от 31.01.2012 г. на старши разследващ полицай Д. Ц. е направено предложение до началника на РУП- гр. Стамболийски за обявяване на ищцата за ОДИ, с цел установяване на адрес и призоваване, доколкото разследващият орган е приел, че показанията на това лице са от изключително значение за разследването, а за лицето се е установило, че то не се намира на адреса си и е напуснало пределите на страната. Така с телеграма № 3989/ 03.02.2012 г. на ГДКП ищцата е била обявена за ОДИ с наложена мярка „установяване на адрес на местоживеене“. По делото са били извършвани последващи процесуално- следствени действия, като с писмено мнение от 13.08.2012 г. на дознателя производството е изпратено на Районна прокуратура- Пловдив, с предложение за предаване на обвиняемия на съд. С постановление от 12.09.2012 г. на наблюдаващия прокурор обаче наказателното производство е било прекратено, поради липса на състав на престъпление. Разпит на ищцата в хода на ДП не е бил проведен, като липсват данни за това какви конкретни действия са били предприети за установяване на актуален неин адрес за призоваване. Въпреки прекратяването на делото, ищцата е продължила да фигурира в информационните масиви като издирвано лице и след нейна писмена жалба от 25.04.2016 г. до директора на ОД на МВР- Пловдив, тя е била снета от издирване с карта № 333Р-4819/ 10.05.2016 г.

            От изложеното се установява, че са били налице предпоставките за обявяване на ищцата за ОДИ, доколкото същата се е явявала свидетел по ДП за престъпление от общ характер, като към момента на търсенето си да й бъде връчена призовка като свидетел тя не се е намирала на регистрирания от нея постоянен адрес в РБългария. Разследващите органи са получили данни, че търсеното като свидетел лице е в чужбина и затова не може да бъде открито на постоянния си адрес в страната. Именно поради това, че в ДП е трябвало да бъдат разпитани всички съпричастни по случая лица, дознателят е приел, че разпитът на ищцата е необходим изясняване на делото, поради което лицето е било обявено за ОДИ за установяване на адрес, с оглед евентуалното й издирване и събиране на съответните гласни доказателства. Макар и никога ищцата в рамките на процеса да не е била открита или пък разпитвана, тя през цялото време е имала качеството на свидетел и именно в тази връзка е била действаща и наложената й мярка по ОДИ- „установяване на адрес“. В този смисъл въобще не са налице каквито и да е извършени от разследващите органи незаконосъобразни действия спрямо нея, тъй като правилата за издирване на неустановен по адрес по местоживеене свидетел изискват обявяване на лицето за ОДИ с цел издирването му. Точно това е било направено и в случая- ищцата не е била открита на постоянния си адрес и е била обявена за издирване. Предложението за това е било направено от орган на ДП (разследващият полицай) до органите на МВР, в която връзка спрямо ищцата е била предприета съответната мярка. Целта на същата е била чрез нея да се обезпечи установяване на адреса на лицето с цел явяването му за разпит като свидетел. В тази връзка липсва първият и основен елемент от фактическия състав на деликта- противоправност, защото действията на органите за били законосъобразни и в изпълнение на изискванията за издирване на лице, неоткрито на регистриран адрес в страната.

            На следващо място, по делото не се установиха твърденията в исковата молба, че ищцата е била постоянно спирана от граничните власти на аерогарата при редовните си пътувания в чужбина, което продължило няколко години. От една страна, от направените справки в информационната система въобще не са отразени каквито и да е напускания на пределите на страната от това лице, като единствените данни в тази връзка са едно копие от бордна карта за самолет за дата 08.01.2016 г. на името на ищцата, както и връчена й призовка от ГПУ- София ГКПП на 09.12.2015 г. От друга, дори и да се приеме, че тази информация удостоверява именно пътуване в чужбина със самолет, то се касае за единичен случай на излизане/ влизане от/ в страната, без обаче по никакъв начин от този факт да може се направи извод, че лицето е било задържано или разпитвано с часове от граничните власти, че е имало дълги обяснения или разправии с тях и т.н. Тези обстоятелства нито са удостоверени с писмени доказателства, от които може да се приеме, че действително е имало подобен проблем при пътуването на ищцата, нито пък за това са събрани свидетелски показания, които да го установяват. Нещо повече, отново дори и да се приеме, че спрямо ищцата са били предприети по- различни действия от страна на граничните власти на летището, те са били правомерни, доколкото в информационната система и полицейските масиви тя е фигурирала като свидетел по дело, който е обявен за ОДИ и именно в тази връзка са били предприети и съответните мерки по установяване на адрес и самоличност.

            След установяване на ищцата на аерогарата и връчването й на призовка за явяване пред разследващ орган, лицето се е явило, подало е жалба с искане за снемането си от списъка и са били предприети действия по прекратяване на мярката ОДИ чрез снемането й от издирване. Именно откриването на ищцата се е явявало основанието за прекратяване на действието на мярката, защото до този момент е нямало данни за установяване на ищцата, поради което и спрямо нея тази мярка е била действаща и същата не е била преустановена въпреки прекратяване на ДП, по което е била наложена, защото това не представлява нормативно основание за промяна на мярката. Въпрос на конкретна преценка и вътрешно убеждение на дознателя, която подлежи на проверка само по реда на контрол на действията му в досъдебното производство, е неговото решение да приеме, че разпитът на даден свидетел в едно ДП е от значение за разкриване на обективната истина и пълното изясняване на обстоятелствата по делото. В този смисъл не може да се приеме, че е налице незаконосъобразно поведение на съответния служител, който е приел, че ищцата трябва да бъде призована като свидетел, защото разследващият орган е приключил наказателната преписка с мнение за предаване на съд и в списъка му на свидетели фигурира ищцата, без тя да е била заличена.

            Отделно от горното, по делото се установи, че ищцата по никакъв начин не е била „задържана“ от полицейските власти и в последствие „освобождавана“, както се твърди в исковата молба, нито пък по какъвто и да е начин граничните органи са ограничавали правото й на свободно придвижване. След установяване на самоличността на обявената за издирване жена й е връчена призовка за явяване пред разследващите, където след снети обяснения и подадена от нея молба веднага са предприети действия по отмяна на мярката ОДИ. В случая нито има задържане, нито пък каквото и друго ограничаване на правата или свободата на лицето, което след връчена призовка се е явило пред органите на МВР за установяване на обстоятелства, свързани с обявяването му за издирване. В този смисъл действията на представителите на ответника са били законосъобразни, защото са в изпълнение на задълженията им при откриване на лицето да осигурят явяването му пред разследващия за изясняване на случая, наложил мярката за издирване.

Така не се установява основание за търсене на отговорност за вреди от подчинени на ответника лица, които да не са изпълнили служебните си задължения и от това да произтече гаранционна отговорност на възложителя на работата при, или по повод на която да е настъпило твърдяното увреждане на правата и интересите на ищцата.

При съвкупността от всички обсъдени по- горе релевантни факти и обстоятелства се налага единствено възможният извод, че липсва противоправно поведение от страна на длъжностни лица при ответника, нито пък се установява каквато и да било тяхна вина по случая, което е достатъчно основание за отхвърлянето на претенцията и без въобще да е необходимо да се обсъждат всички останали предпоставки на фактическия състав на деликта.

Досежно наведените от ищцата съображения за претърпени от нея морални щети, изразяващи се в изживян стрес, притеснения, ядосване, срам и негативни емоционални преживявания, следва да се посочи, че въпреки двукратно предоставената на лицето възможност за ангажиране на гласни доказателства, които да ги установят, такива не се представиха. Няма как обаче да се презюмира наличие на причинени неимуществени вреди, нито пък да се предположи каква е тяхната точна степен, вид или интензитет, за да бъде определен по справедливост и размерът им, без да са събрани свидетелски показания за страданията на конкретното пострадало лице и начинът, по който му се е отразило поведението на органите на властта. Още повече, както вече по- горе се посочи, действията на службите въобще не са били неправомерни, за да могат да произтекат от тях неблагоприятни последици за лицето. Така искът за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло, защото не е доказано наличието на всички предпоставки на причинено от администрацията на органите на съдебната власт непозволено увреждане по повод оперативно- издирвателна дейност на свидетел в образуван наказателен процес.

С оглед изхода на делото, а именно- отхвърляне на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски. Такива се претендират с отговора за юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че същото следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Направените пък от ищеца разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение на пълномощника му си остават за негова сметка, без да се възлагат на другата страна.

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.Х., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Г.Б.,***, представлявана от д. А.И., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- изнервеност, страх, срам, стрес и унижения, поради бездействие на разследващ полицейски служител да снеме ищцата от системата за издирване след прекратяването на ДП № 4/ 2012 г. по описа на РПУ- Стамболийски.

 

ОСЪЖДА М.М.Х., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Г.Б., да заплати на ОД на МВР- Пловдив, с адрес: град Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от д. А.И., чрез пълномощника й главен ю. И.П., разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          

                                                           СЪДИЯ :/п/

Вярно с оригинала.

АД