О П Р Е Д Е Л Е Н И Е …/12.12.2016 г.
гр. Бургас
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС ХХХІІ граждански състав
На дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година В закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6879/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от М.М.Т., ЕГН – **********, против В.Л.Г., ЕГН – **********. Предявена е претенция с правно основание чл. 127а от СК относно детето Х. В. Г., а именно да се замести съгласието на ответника по отношение на издаването на паспорт на детето Х., напускане на територията на Република България без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и време от детето Х. до навършване на пълнолетие само със съгласие на майката и придружавано от нея или от трето упълномощено от нея лице за страните от Европейския съюз и Швейцария, както и детето да живее при майка си в Швейцария в гр. Берн.
В молбата се твърди, че бракът между родителите на детето (страни по делото) е прекратен с решение на Районен съд – Ямбол от 2010 г., като упражняването на родителските права по отношение на детето Х. е предоставено на майката М.Т.. Твърди се, че ответникът (баща на детето) е подписал декларация за излизане на дъщеря му извън пределите на Република България за срок от 5 години, начиная от 16.02.2012 г.
Изтъква се, че майката и детето са занимали да живеят в гр. Берн, Швейцария, през месец август 2016 г., за което бащата е уведомен. Т. е получила на 30.08.2016 г. разрешение за пребиваване в цяла Швейцария до 31.08.2021 г., започнала е работа по трудов договор, а детето e записано на училище за интензивно изучаване на немски език. Посочва се, че майката и детето имат и жилище в града, за което е сключен наемен договор от майката.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който ответникът заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Предявява и насрещен иск едновременно с това с правно основание чл.59, ал.9 от СК за промяна на режима на личните му отношения с детето, определен с Решение № 126/07.07.2011 г. по в. гр. дело № 209/2011 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
Съдът, като се
запозна с материалите по делото, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова не бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето – чл.127а, ал.2 от СК.
В конкретния случай настоящият адрес на детето е този, на който то обичайно пребивава и това е гр. Берн, Конфедерация Швейцария. Това е видно от представените от ищцата доказателства, от които може да се изведе извод, че това е мястото, в което се наблюдава интеграция на детето в социална и семейна среда (там живее с майка си, която има право да упражнява родителските права над него, там е записано на училище, там е домът му).
Тъй като Швейцария не е член на Европейския съюз, неприложимо се явява Европейското право и по специално Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000.
Република България и Конфедерация Швейцария обаче са страни по Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (за краткост Конвенцията). Този международен акт има предимство пред българското законодателство и по специално пред КМЧП – аргумент от чл.3 от КМЧП.
Съгласно чл.1, т.1, б.”а” от Конвенцията една от целите е да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила личността или имуществото на детето. Тези мерки могат да се отнасят до правото на упражняване на родителските права, включително права, отнасящи се до грижата за личността на детето и по-специално правото на определяне на неговото местопребиваване, както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване – чл.3, б.”б” от Конвенцията.
Следователно приложимото право в случая е Конвенцията.
Съгласно чл.5, т.1 от Конвенцията съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Следователно компетентен да се произнесе по искането с правно основание чл.127а, ал.2 от СК (а и по насрещното искане на ответника по чл.59, ал.9 от СК) е орган в Конфедерация Швейцария. Релевантен за този извод е не фактът, че родителите са български граждани, а този, че детето трайно пребивава в Швейцария, където пребивава и майката, на която е възложено упражняването на родителските права върху него.
Според настоящия съдебен състав изключението, предвидено в чл.7, т.1 от Конвенцията, според което органите на договаряща държава, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето (т.е. България), запазват своята компетентност, не е налице, защото детето вече „е придобило обичайно местопребиваване” в Швейцария.
За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове.
Бургаският районен съд не е международно компетентен да се произнесе по първоначалното и по насрещното искане, поради което делото в неговата цялост следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК Районен съд - Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 6879/2016 г. по описа на БРС, образувано по повод искова молба от М.М.Т., ЕГН – **********, против В.Л.Г., ЕГН – **********, с която е предявена претенция с правно основание чл.127а от СК относно детето Х. В. Г., а именно да се замести съгласието на ответника по отношение на издаването на паспорт на детето Х., напускане на територията на Република България без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и време от детето Х. до навършване на пълнолетие само със съгласие на майката и придружавано от нея или от трето упълномощено от нея лице за страните от Европейския съюз и Швейцария, както и детето да живее при майка си в Швейцария в гр. Берн, както и по отношение на предявения насрещен иск от В.Л.Г., ЕГН – **********, против М.М.Т., ЕГН – **********, с правно основание чл.59, ал.9 от СК за промяна на режима на личните му отношения с детето, определен с Решение № 126/07.07.2011 г. по в. гр. дело № 209/2011 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис от него пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С.М.
ДЕЛОВОДИТЕЛ:
Св.В.
ВЯРНО с ОРИГИНАЛА!