Определение по дело №645/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред съда е с правно основание чл.243 ал.7 НПК и е образувано въз основа на жалба от „А” - Г и „A Б.В. „ с адрес А , Х Ч. "А. К." в качеството на юридически представител за Р България, с управител В Д С Ч. А. А. А. . Предмет на жалбата е определение от 02.10.2012 год. на РС-Г. Д. по ЧНД № 705/2012 год. , с което е прекратено производството по делото.

Окръжният съд при проверката на обжалваното определение , за да се произнесе се съобрази със следното:

Прекратеното от прокурора досъдебно производство № 380/2010 год. по описа на РУ- МВР- Г. Д. е започнато на 19.05.2010 год. срещу неизвестен за това, че на същата дата в гр. Г. Д. , без съгласието на притежателя на изключителното право, използва в търговската дейност марка „ А” , обект на това изключително право, без правно основание.

С постановление от 29.12. 2011 год. в качеството на обвиняем е привлечен С. Я. С. за извършено престъпление по чл. 172б, ал.1, пр.1-во НК.

С постановление на РП-Г. Д. от 23.03.2012 год. наказателното производство е било прекратено , като с определение по ЧНД № 294/2012 год. РС-Г. Д./ сезиран от жалбоподателя в настоящето производство /, при осъществения от него съдебен контрол е приел, че прокурорът е упражнил правомощието си без фактологията на деянието да е изяснена в пълната й степен , и е постановил продължаване на разследването.

След изпълнение на указанията на съда прокурорът отново / с постановление от 13.09.2012 год./ е прекратил наказателното производство в хипотезата на недоказаност.

Недоволен от това жалбоподателят в настоящето производство е поискал отмяната му, но първоинстанционият съд не се е произнесъл по основателността на искането му, като е приел, че за А АГ - Г и A И М Б.В. с адрес А Х, липсва процесуална възможност до обжалва постановеното прекратяване на наказателното производство от прокурора по реда на чл. 243 , ал.1 от НПК.

В сезиращата жалбата е възразено срещу преценката за недопустимост с аргументите, че при извършено престъпление по чл. 172б от НК притежателят на запазената марка търпи имуществени вреди, поради невъзможността срещу определена парична престация законно да разреши използването на марката. Тези вреди независимо , че не са съставомерен елемент на престъплението, дават право на притежателя на марката да предяви граждански иск в наказателното производство, защото е задължителното тълкуване , прието в съдебната практика, че основанието за завеждане на такъв иск е деянието , а не самото престъпление, в което се е изразило това деяние. В случая размерът на вредите за притежателите надхвърля 20 000 лева, поради което и се налага, деянието да бъда квалифицирано не по ал.1 , а по ал.2 на чл. 172б НК, като част от неговата съставомерност са и значителните вреди.

Въпросните обстоятелства са релевантни за становището, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от лице , което не е легитимирано да обжалва постановеното от прокурора прекратяване на наказателното производство. По съображения:

Кръгът на лицата, които съгласно чл.243 ал.3 НПК имат право да атакуват постановление на прокурора за прекратяване на наказателно производство, е ограничен до три групи субекти - обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице. И ако не може да бъде спорно, че А АГ - Г и A И М Б.В. с адрес А , Х(включително и неговият представляващ ) не е сред първата група субекти, остава преценката за следващите две. Изричното споменаване на ощетеното юридическо лице наред с пострадалия и неговите наследници означава, че законодателят разделя увредените от престъпното посегателство правни субекти. В подкрепа на този извод е и тълкуването на разпоредбите на чл. 74 ал.2 и чл. 84 ал.1 НПК, което налага извод, че „пострадал” според законодателя е единствено физическо лице, но не и юридическо такова. Ако последното е претърпяло имуществени вреди от престъплението (защото то не може да търпи неимуществени вреди) , то има правото да встъпи като страна в съдебната фаза на наказателния процес и да инициира производство по чл. 243 ал.3 НПК, но не като „пострадал”, а като „ощетено юридическо лице" . Въпреки изразеното различие между правните субекти, общото между тях , което обуславя правото им да обжалват разглеждания прокурорски акт, е наличието на претърпени вреди от престъплението. При това , независимо дали се касае за правото по чл. 234 ал.3 НПК или за това за встъпване като страна в съдебната фаза, то се обуславя преди всичко от вида и характера на престъплението – от неговото систематично място, определящо и кръга на защитените обществени отношения, от това дали е резултатно или формално. Ползвайки тези критерии се стига до извод, че подателят на жалбата не попада и в третата категория лица, които съгласно чл.243 ал.3 НПК могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство. Прекратеното наказателно производство е водено за престъпление против интелектуалната собственост , като непосредствен обект на закрила на престъплението по чл. 172б НК са обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване правата на притежателя на изключителното право върху регистрирана търговска марка, свързано с основната функция на последната - да указва на произход, защитава и правото на потребителите, като краен ползвател, да идентифицира произхода на марковата стока и различава същата, без възможност за объркване, от стоките с друг произход, а като краен резултат осигуряването на възможност за нормално развитие на гражданскоправните отношения.

Отделно от това престъпният състав на член 172б, ал.1 НК не включва съставомерни вреди. Следователно от това престъпление не може да има пострадал / в широк смисъл, включващо като физическо лице така и юридическо/, защото императивното изискване на закона е реално настъпване на вреди , като е необходимо те да бъдат и в резултат на „престъплението”, а не въобще на деянието. Това становище на въззивния състав е споделено не само в практиката на АС-С. / виж Решение № 61 от 05.03.2009 год. по ВЧНД № 101/2009 год. , в която се сочи, че доколкото жалбоподателят не може да се конституира в съдебната фаза на процеса като частен обвинител и граждански ищец, тъй като не е претърпял съставомерни имуществени вреди, както и неимуществени такива от разследваното престъпление по чл. 242, ал.1 НК, то същият не е и процесуално легитимиран да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243, ал.3 от НПК в качеството на пострадал/, но и практиката на ВКС . В Решение № 513 от 16.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2562/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова изрично е прието, че приемането за съвместно разглеждане в наказателния процес на граждански иск за имуществени вреди изисква те да произтичат от престъплението, инкриминирано с обвинителния акт. С посоченото решение изрично е отменена присъда в гражданската й част, като е прекратено производството по гражданските искове, предявени срещу подсъдимата от жалбоподателя в настоящето производство, тъй като същите са недопустимо са били приети за разглеждане в наказателно производство с обвинение, именно по чл. 172б, ал.1 от НК.

На следващо място, настоящият въззивен състав счита за необходимо да отбележи, че възраженията за правилността на правната квалификация на деянието и претенцията , разследването да продължи за престъпление по квалифицирания състав, обособен в ал.2 на чл. 172б, ал.2 от НК , поради причиняване на значителни имуществени последици, не е в обсега на съдебния контрол, същото обаче подлежи на вътрешен инстанционен контрол пред по-горестоящата П. по реда на чл. 200 от НПК

Ето защо становището на проверявания съд , че жалбоподателят не е легитимиран да оспорва прекратяването на наказателното производство от прокурора, е правилно и определението, с което е оставена жалбата му без разглеждане като недопустима, следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава определение от 02.10.2012 год. на РС-Г. Д. по ЧНД № 705/2012 год. , с което жалба от „А” - Г и „A Б.В.” , с адрес А , Х, Ч. "А. К." в качеството на юридически представител за Р България, с управител В Д С, Ч. А. А. А., срещу постановление на РП-Г. Д. от 13.09.2012 год. за прекратяване на досъдебно производство № 380/2010 год. по описа на РУ- МВР- Г. Д., водено за престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК, е оставена без разглеждане .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: