РЕШЕНИЕ
Номер 53412.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица С. Стоева
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
Секретар:Пенка Н. Шивачева
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20202000500283 по описа за 2020 година
Производството пред Апелативен съд - Бургас е по реда на чл.258 и сл.
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, представлявано от адв.М. Г. от *АК против Решение
№79/21.04.2020 г., постановено по т.д.№240/2018 г. по описа на Бургаския
окръжен съд.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва в
осъдителната част, с която дружеството е осъдено, на осн. чл.432 КЗ, да
заплати на Н. Б. С. , Н. С. Г. и И. С. И. сумата от по 100 000 лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в
атакуваната част и отхвърляне претенцията на ищците изцяло. Претендират
се и разноски за двете съдебни инстанции. Наведени са доводи за
неправилност и необоснованост на решението, т.к. съдът не е взел под
внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната
съвкупност. Сочи се още, че по делото не са доказани вреди в присъдения
размер, който бил твърде завишен, несъответен на претърпяната травма, на
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на трайно установената практика
за обезщетяване при подобни по род вреди.
1
В депозирания отговор на въззивната жалба Н. Б. С., Н. С. Г. и И. С.
И., чрез адв. П. В. от *АК са заявили становище за неоснователността й и
искат оставянето й без уважение, съответно потвърждаване на решението в
атакуваната част. Претендират и разноски за въззивната инстанция. Считат,
че решаващия съд правилно е приложил чл.52 ЗЗД, определяйки справедливо
обезщетение, съобразено с трайната практика на ВКС, в т.ч. и такава по
сродни случаи. Намират оплакванията във въззивната жалба за абстрактни и
напълно формални.
В о.с.з. въззивника ЗД „БУЛ ИНС” АД не се представлява. В
предварително представено становище е заявено, че поддържат въззивната
жалба и искат уважаването й, като претендират разноски по приложен
списък.
В о.с.з. въззиваемите Н. Б. С. , Н. С. Г. и И. С. И. не се явяват, но чрез
пълномощника адв. П. В. от *АК подържат становището за неоснователност
на въззивната жалба и искат потвърждаване на първоинстанционното
решение в атакуваната част. Претендират и разноски за въззивната инстанция
по приложен списък.
След преценка на доводите по жалбата и отговора, доказателствата по
делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в
закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и
има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Решението
в атакуваната част е правилно, като въззивния съд споделя мотивите му,
поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на ОС-Бургас.
В производството пред първоинстанционния съд са предявени
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ, във
2
вр. чл.52 ЗЗД, а възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на наследодателя на ищците е такова с правно основание чл.51, ал.2
ЗЗД.
С исковата молба ищците Н. Б. С. , Н. С. Г. и И. С. И. са заявили
претенция за осъждане на ответника да им заплати сумата от по 150 000 лв. за
всеки от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени
вреди - болка и страдание от смъртта на наследодателя им С. И. С. в резултат
на ПТП, съпруг на първата и баща на останалите двама, ведно със законната
лихва от 09.01.2018 г. - датата на увреждането, до окончателно изплащане на
присъдените суми. Ищеца И. С. И. е предявил и иск за сумата 6010 лв. -
имуществени вреди за заплатени от него медицински консумативи.
Ищците са основали претенцията си на следното: на 09.01.2018 г. около
16.00 часа на път 208/88 км настъпило ПТП между МПС марка „БМВ" модел
„325" с peг. № А 3084 КС, управлявано от Т. М. А. и МПС марка „Фиат" модел
„Типо", с peг. № А 2807 ВН, управлявано от С. И. С., причина за което било
загубване на контрола и навлизане на автомобила марка „БМВ" в насрещното
платно, където се блъснал челно в автомобила марка "Фиат". За така
настъпилото произшествие бил съставен КП, било образувано ДП №68/2018
г., вх.№1890/2018 г. на БОП; ДП № 13/2018 година на РУ на МВР - гр.Айтос.
Пострадалото лице С. С. бил откаран и хоспитализиран за лечение в УМБАЛ
Бургас и му били извършени хирургични интервенции, но починал на
19.01.2018 г. Получените от С. С. при произшествието увреждания били
множество фрактури на: лява ключица, ляво бедро, лява тибия, десен радиус,
десен глезен, разкъсно-контузна рана в двете коленни области, лява пубисна
кост и хематом на главата. Ищцата Н. С. била съпруга на починалия от 32
години, като при сключване на гражданския брак помежду им той носел
имената С. И. С., а останалите двама ищци били негови деца. Всички те
живеели в едно домакинство - във фамилната им къща в гр.Айтос, а
отношенията им били топли и близки, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. След смъртта на С.
ищците били обзети от скръб, тъга и отчаяние, като търпените душевни болки
и страдания щели да останат завинаги. Починалият бил глава на семейството,
поддържал го и финансово. С него те имали особена духовна близост, която
близост правела загубата им още по-непреодолима. Докато бил
3
хоспитализиран, ищците били неотлъчно до него, като полагали необходимите
грижи, т.к. той не можел да става от леглото, не можел да промени позата на
лежане, не можел да спи, бил в постоянна просъница, а болката в крайниците
му била непоносима, поради което се успокоявал с морфин.
Отговорността на ответника ЗД „Бул инс" произтичала от сключения
между него и собственика на МПС с peг. № А 3084 КС И. С. А., ЕГН
**********, респективно виновния причинител на ПТП Т. М. А., договор за
застраховка „Гражданска отговорност" по полица BG02117001355075, със
срок на покритието 09.05.2017 г. до 08.05.2018 г. Съобразно изискванията на
чл.380 от КЗ, всеки от ищците депозирал пред застрахователя претенция за
определяне и изплащане на обезщетение, по подаденото заявление била
образувана застрахователна щета, като ответника с писмо от 08.02.2018 г.
изискал от ищците допълнителни книжа. Застрахователят следвало да се
произнесе по направените от ищците искания най-късно до 07.05.2018 г., но
освен посоченото по-горе уведомление, друго такова не постъпило. Всичко
това обуславяло и правния интерес на ищците от завеждане на настоящите
искови осъдителни претенции.
Защитавайки се против предявения иск, ответника противопоставил
следните възражения: Оспорва изцяло предявения иск - по основание и
размер. Прави възражение за прекомерност на претенцията, т.к.
претендираното обезщетение не отговаряло на действителната вреда. Оспорва
да е причинен деликт, при който да е пострадал точно ищецът, при
обстоятелствата, посочени в исковата молба, т.к. липсвали документи за
процесното произшествие, от които да се установявала връзка между
произшествието и настъпилата смърт на С. С., липсвала и присъда, която да
обвърже съда. На следващо място оспорва пряката причинно-следствена
връзка между травмите и настъпилата по-късно смърт на Смаил - травмите
били само фрактури на крайници, които не причинявали смърт; те били
средни телесни повреди, които ограничавали движението на крайника за
определен срок, но не били състояние временно или постоянно опасно за
живота, а причината за смъртта нямала връзка с произшествието. Направено е
и евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на
наследодателя на ищците, т.к. бил без поставен предпазен колан, управлявал
автомобила по рисков начин в противоречие с правилата за движение по
4
пътищата, в т.ч. не се движел възможно най-вдясно на пътната лента и с
превишена и несъобразена скорост. Сочи се и че вина за настъпилата смърт
на С. имала и УМБАЛ-Бургас, тъй като от епикризата се виждало, че същият
бил стабилизиран, като смъртта му настъпила седем дни след операцията.
Според ответника, смъртта била резултат не директно от причиненото
произшествие, а от фактори, които настъпили в последствие и които можело
да бъдат предотвратени при правилно лечение.
При така заявените становища и възражения на страните, с
обжалваното решение ОС-Бургас приел предявените в производството искове
за неимуществени вреди за частично основателни до размера на по 100 000
лв. за всеки от ищците и ги уважил до този размер, като ги отхвърлил за
горницата до предявения размер от по 150 000 лв. За основателен в пълен
размер приел иска на ищеца И. И. за имуществени вреди и го уважил за
сумата от 6010 лв. В мотивите е изложено, че от доказателствата по делото се
установява, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на водача на МПС - лек автомобил марка „БМВ",
модел 325 Т. М. А., чието поведение е довело до настъпване на
произшествието - същата е осъществила противоправно деяние, като при
налично за нея задължение не е спазила правилата за движение и е навлязла в
насрещната лента на движение с несъобразена скорост, изгубвайки контрол
над пътното превозно средство. Тези нейни действия са довели до
настъпилото пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на С. С. са
били нанесени тежки травми, довели до неговата смърт. При наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност", на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да
претендират обезщетение пряко от застрахователя. За недоказано е прието
твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на наследодателя на ищците. В конкретния случай, решаващия съд
намерил, че за претърпените неимуществени вреди, при съобразяване
принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, на всеки от ищците се следва
обезщетение в размер на по 100 000 лв., като искът за разликата над този
размер до пълния предявен размер от по 150 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
За основателна приел и претенцията за присъждане на законната лихва за
забава, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя.
5
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от
първостепенния съд, не е спорна между страните, а пред въззивния съд не се
ангажираха нови доказателства, които да доведат до промяната й.
В тази връзка не е спорно, че на 09.01.2018 г. около 16.00 ч. на път
208/88 км настъпило ПТП между МПС марка „БМВ - 325" с peг. № А 3084
КС, управлявано от Т. М. А. и МПС марка „Фиат - Типо", с peг. № А 2807 ВН,
управлявано от С. И. С., причина за което било загубване на контрола и
навлизане на автомобила марка „БМВ" в насрещното платно, където се
блъснал челно в автомобила марка "Фиат", като в резултат на ПТП починал С.
И. С. По случая било образувано ДП, а в последствие и съдебно
производство. С влязла в сила присъда №290/29.11.2018 г., постановена по
НОХД №978/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд, подсъдимата Т. М. А.
е призната за виновна в това, че на 09.01.2018 г. около 16.00 ч. на третокласен
път 208, в района на 88 км, при управление на МПС марка „БМВ" модел
„325" с peг. № А 3084 КС, нарушила правилата за движение по пътищата:
чл.20, ал.1 ЗДвП, вследствие на което последвало ПТП, при което по
непредпазливост причинила смъртта на С. И. С., с което осъществила състава
на престъпление по чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342 ал.1 НК, вр. чл.20, ал.1
ЗДвП.
Установено е по делото от представеното удостоверение за
наследници, а и не е спорно между страните, че ищците са съпруга, съответно
син и дъщеря на починалото лице, поради което и същите са от кръга на
лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди.
От заключението на назначената авто-техническа експертиза се
установява, че местопроизшествието се намира в прав пътен участък на
третокласен път 208, км.88, гр.Провадия - гр.Айтос. Пътят е с надлъжен
наклон за спускане към гр.Айтос 4%, като асфалтовата настилка е била мокра,
без неравности, а времето облачно и превалявал слаб дъжд. Лекият автомобил
на пострадалия - „Фиат", модел „Типо", с peг. № А 2807 ВН, се движел към
гр.Айтос, а управляваният от делинквента Т. А. автомобил марка „БМВ",
модел 325 с peг. № А 3084 КС, се движел в обратната посока. Видимостта
била добра и лекият автомобил марка „БМВ" се намирал в полезрението на
пострадалия водач. Скоростта на движение на лек автомобил марка „БМВ"
6
била около 62.5 км/ч, а на лекия автомобил марка „Фиат", модел „Типо" -
около 80 км/ч. Водачката на лекия автомобил с peг. № А 3084 КС почувствала
някакво трептене на волана (което според експерта е субективна, а не
обективна причина за настъпване на произшествието, тъй като тези вибрации
се овладяват с пo-здраво задържане на волана и намаляване на скоростта) и
натиснала спирачката, при което навлязла рязко в насрещната лента;
последвал силен удар с управлявания от С. С. автомобил. При дадените
условия, пострадалият водач е нямал възможност да спре преди мястото на
удара. Според експерта, произшествието е било непредотвратимо и е
настъпило в резултат на навлизане на лекия автомобил марка „БМВ" в
насрещното платно за движение, като причина за това е слабата
квалификация на водача.
По делото е представен констативен протокол с пострадали лица за
процесното произшествие и е извършен разпит на актосъставителя -
свидетеля И. И. В показанията си свидетелят потвърждава изложените в КП
обстоятелства и сочи, че при огледа на място били установени два
автомобила марки „БМВ", съответно „Фиат"; от обстановката се
установявало, че лекият автомобил марка „БМВ" се движил с несъобразена
скорост и се блъснал в лекия автомобил марка „Фиат" в лентата за движение
на последния. Свидетелят си спомня за разговора си с причинилата ПТП-то
водачка, която му казала, че гумите на автомобила й не били сменени и
загубила контрол над него. По време на огледа времето било студено, мокро и
с минусови температури.
Безспорно е, че след инцидента пострадалият С. С. бил откаран в
УМБАЛ - Бургас. Там му била извършена хирургическа интервенция, при
която му била поставена метална остеосинтеза на ляв долен крайник,
извършени били и други медицински манипулации. Внезапно на 18.01.2018 г.
той получил затруднено дишане и постепенно увеличаващ се задух, като на
следващия ден починал вследствие на настъпилите усложнена остра
дихателна недостатъчност и остра сърдечно-съдова недостатъчност.
От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на ПТП С. С.
получил политравма с фрактури на дясна лъчева кост, ляв голям пищял, ляво
бедро, лява ключица, таза в тяло, разкъсно-контузни рани. Също така той
7
получил белодробна тромбоемболия, както и лентовидно кръвонасядане в
лява гръдна половина от пъпа към ляво рамо с размери 25x2-3 см. Вещото
лице е посочило, че получените травми са в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие, а непосредствената причина за настъпването на
смъртта е масивната белодробна тромбоемболия, дължаща се на откъснати
тромби от фрактурата на таза. От констатираното от експерта лентовидно
кръвонасядане в лявата гръдна половина е направен извод, че пострадалото
лице е било с поставен предпазен колан.
В показанията си свидетеля Д. установява, че и тримата ищци са
преживели изключително тежко загубата на техния съпруг и баща. Съпругата
му и четирите му деца го уважавали и обичали. Отношенията им били топли и
всичко решавали заедно. Пострадалият бил обединител и стожер на
семейството, човек с авторитет. Работел в строителството, имал своя бригада,
бил уважаван и търсен майстор, поради което осигурявал препитанието на
цялото семейство. Ищецът И. работел с баща си, но след смъртта му не
успявал да се справя така добре с работата, започнал да употребява алкохол и
да пуши. Ищцата С. също преживяла много тежко загубата на съпруга си.
Наред с преживяваната болка от загубата, имала и притеснението, че децата
на С. от първия му брак може да я изгонят от къщата и да няма къде да живее,
но това не се случило. Добри и топли били отношенията и между починалия и
ищцата Г. Тя била първородната му дъщеря и той много държал на нея.
Всички близки на починалия много тъгували за загубата му и често
посещавали гроба му. Случилото се им се отразило видимо, тъй като те
загубили не само финансовата подкрепа, която им била оказвана, но и много
близък родственик, който обичали и почитали.
Не е спорно по делото, че към датата на ПТП, инцидентния лек
автомобил „БМВ" модел „325" с peг. № А 3084 КС е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по полица
BG02117001355075, със срок на покритието 09.05.2017 г. до 08.05.2018 г. Не е
спорно и че на 06.02.2018 г. ищците отправили извънсъдебна претенция, по
която е образувана преписка по щета при ответника, по която обаче
обезщетение нито е определено, нито е изплатено.
Както вече се посочи, предявеният иск се квалифицира като такъв с
8
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД. Направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
наследодателя на ищците е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Такава
е и правната квалификация, определена от първостепенния съд.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта,
така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен
субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или
непредпазливост. Следователно, основателността на иска по чл.45 ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи,
съотнесени към конкретната, твърдяна от ищците (а и безспорна между
страните по делото) фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, което правило задължава съда да изследва
наличието на пряка причинна връзка между увреждането и вредоносния
резултат. Относима още към правилното решаване на конкретния спор е и
ал.2 на сочения законов текст по силата на която, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Възражение в тази насока е направил ответника.
9
Тъй като съгласно чл.269, предл. последно ГПК обхвата на
въззивната проверка е ограничен от посоченото в жалбата, то предмет на
настоящата такава следва да бъдат направените от въззивника - ответник
оплаквания за неправилност на атакуваното решение, в частност - дали
определеното от решаващия съд обезщетение за неимуществени вреди
съответства на принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и
критериите в тълкувателната практика на ВКС.
В настоящия случай, безспорно е установено, че е налице непозволено
увреждане. Водачът на застрахования автомобил Т. М. А., рализирала
процесното ПТП, е призната за виновна и осъдена с влязла в сила присъда,
поради което и на основание чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан от
присъдата относно авторството, противоправността на деянието и вината на
дееца, като в настоящото производство следва да се докажат единствено
вредите, техния вид и размер и че са настъпили в причинна връзка от деликта.
Безспорно е установено по делото, че на 09.01.2018 г. около 16.00 ч. на
третокласен път 208, в района на 88 км, при управление на МПС марка „БМВ"
модел „325" с peг. № А 3084 КС, Т. М. А. нарушила правилатаза движение по
пътищата: чл.20, ал.1 ЗДвП, вследствие на което последвало ПТП, при което
по непредпазливост причинила смъртта на С. И. С.
Обстоятелството, че наследодателя на ищците е починал в резултат на
ПТП също е установено по делото и е елемент от присъдата. Вредата също е
доказана - причиняване на смърт на съпруг, съответно родител на ищците.
Безспорно е, че в резултат на това ищците са претърпели неимуществени
вреди – болки и страдания от загубата на много близък човек. От
свидетелските показания се установява, че отношенията между ищците и
техния наследодател са били изключително близки, че последния е бил
морална и финансова опора на съпругата и децата си. Доказан е и фактът, че
причиненият вредоносен резултат е в причинна връзка с противоправното
деяние. Презумпцията по чл.45, ал.2 за виновност на водача на лекия
автомобил не е опровергана.
Безспорно е доказана по делото и причинно-следствена връзка с ПТП
на твърдяните от ищците неимуществени вреди в резултат на смъртта на
наследодателя им. В Решение №9/02.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№1144/2017 г.,
10
III г.о. е посочено, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления / събития, едно от които е
соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността
за деликт, а само определя нейния обем. При тези разяснения и при
съобразяване на механизма на процесното ПТП, следва обоснован извод, че
причинно-следствена връзка с ПТП на причинените неимуществени вреди
безспорно е налице.
За неоснователно се прецени оплакването, че определеното от
първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди не съответства на
принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и критериите в
тълкувателната практика на ВКС.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта
на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и
страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие
на обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди първостепенния съд е съобразил в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците
болки и страдания, в резултат смъртта на техния съпруг и баща. Отчетен е
установения от свидетелските показания факт на изключително близките
отношенията между ищците и техния наследодател, както и това че последния
е бил морална и финансова опора на съпругата и децата си.
При приложение на установения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип
11
на справедливост ОС-Бургас правилно и в достатъчна степен е отчел при
определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД и значението
и общественото възприемане на справедливостта на етапа от развитието на
обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то според
настоящия съд справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за всеки от ищците се
явява обезщетение в размер от по 100 000 лв. - толкова, колкото е определено
и от първостепенния съд.
При изложените съображения, оплакването във въззивната жалба за
несъответствие на определеното от решаващия съд обезщетение за
неимуществени вреди с принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и
критериите в тълкувателната практика на ВКС, се прецени за неоснователно.
Въз основа на изложеното до тук и поради съвпадането на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
предявените искове за неимуществени вреди, първоинстанционното решение
в осъдителната част, с която дружеството е осъдено, на осн. чл.432 КЗ, да
заплати на Н. Б. С. , Н. С. Г. и И. С. И. сумата от по 100 000 лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди се прецени за правилно и като такова
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна - оставена
без уважение.
По разноските във въззивната инстанция:
И двете страни във въззивното производство са направили искане за
присъждане на разноски. Предвид изхода на въззивното производство
(отхвърляне на въззивната жалба), разноски не следва да бъдат присъждани
на въззивника. Въззиваемите имат право на разноски и са направили
надлежно искане за присъждане на такива, но по делото липсват
доказателства за сторени от тях във въззивното производство разноски.
При изхода на делото в настоящата инстанция, съдът прие за
основателна заявената претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиваемите -
ищци, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същите са защитавани в
производството от адв.П.Велков безплатно, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2
12
ЗА. При това положение и на основание чл.38, ал.2 ЗА на същия за
осъществената защита в настоящата инстанция следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, определено в съответствие изхода на въззивното
производство (отхвърляне на въззивната жалба) или да му се присъди общо
сума в размер на 10 590 лв., определена съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г., която въззивника - ответник да бъде осъден да му заплати.
Така мотивиран, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №79/21.04.2020 г., постановено по т.д.
№240/2018 г. по описа на ОС-Бургас в частта, с която ЗД „БУЛ ИНС" АД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. Б. С. с ЕГН **********, Н. С. Г. с
ЕГН ********** и И. С. И. с ЕГН ********** сумата от по 100000 /сто
хиляди/ лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, предизвикано от Т. М. А.,
при което на 09.01.2018 г. е настъпила смъртта на техния съпруг за първата
ищца, съответно баща за вторите двама от ищците С. И. С., б.ж. на град А.,
обл.Б., ведно със законната лихва върху присъдените размери главница,
считано от 06.02.2018 г. до окончателното им изплащане.
В останалата част Решение №79/21.04.2020 г., постановено по т.д.
№240/2018 г. по описа на ОС-Бургас, като необжалвано, е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер" №87, ет.2 да заплати на
адвокат П. Й. В., с адрес на адвокатската кантора гр.Б., ул.„В. А." №**, ет.*,
офис №*, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 10 590 лв. (десет хиляди
петстотин и деветдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл.280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14