Решение по дело №120/2021 на Районен съд - Елена

Номер на акта: 5
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20214130200120
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. гр. Елена, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214130200120 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Н. С. с ЕГН **********, от *****, против
наказателно постановление № 21-0260-000291 от 06.07.2021 год., издадено от
Началника на РУ – Елена при ОД на МВР -В. Търново, с което за извършено
от С. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата
се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на НП, както и доводи относно липсата на субективна страна
относно извършеното нарушение, като се моли пълната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В.Д. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Д.
поддържа изцяло жалбата. По същество процесуалния представител на
жалбоподателя моли процесното НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и излага доводи в тази насока, а именно, че
жалбоподателя не е знаел за обстоятелството, че управлявания от него
автомобил е със служебно прекратена регистрация.
1
Въззиваемата страна РУ – Елена, редовно призована, не се представлява
и не заема становище. В придружителното писмо е направено възражение за
прекомерност на разноските направени от жалбоподателя, като се моли
размера им да бъде намален.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 22.03.2021 год. екип от служители на РУ на МВР – гр. Елена в
състав мл. полицейски инспектор П. Ив. Ст. и полицай ХР. ИВ. ИВ., са
изпълнявали служебните си задължения във връзка със специализирана
полицейска операция в с. Марян, общ. Елена. Около 14.20 ч. контролните
органи спрели за проверка л.а. "Мазда 6" с рег. № *****, управляван от
жалбоподателя М. Н. С. с ЕГН **********, от с. К.. При извършената
проверка полицейските служители установили, че автомобила е по талон се
води собственост на друго лице - П.Г.. След извършена справка обаче
контролните органи установили, че лекият автомобил е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 20.10.2020 година. При
проверката С. оказал пълно съдействие, като не знаел и останал учуден от
обстоятелството, че автомобила е с прекратена регистрация.
При така установеното ПИ П.С. в присъствието на св. Х.И. и в
присъствието на самия С., съставил на последния АУАН № 114 (бланков №
304721) от 22.03.2021 год., затова, че на 22.03.2021 г. около 14:20 часа в с.
Марян до дом № 36, управлява л.а. "Мазда 6" с рег. № *****, собственост на
П.Г. Г. с ЕГН ********** от гр. В. Търново, като от извършена проверка е
установено, че МПС не е регистрирано по надлежния ред и прекратена
служебно регистрация.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
АУАН е бил връчен по съответния ред на С., който го е подписал без
възражения.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били
депозирани допълнителни писмени възражения от страна на С..
По случая е била и сезирана Районна прокуратура Велико Търново ТО
Елена, като с Постановление от 30.06.2021 год. на мл. Прокурор М. Генчева е
бил направен отказ да се образува досъдебно производство, като материалите
2
по образуваната преписка били изпратени на Началника на РУ Елена за
преценка за реализиране на административно-наказателната отговорност на
С..
Въз основа на горното, на 06.07.2021 год. Началника на РУ - Елена е
издал процесното НП № 21-0260-000291, с което на М. Н. С. с ЕГН
**********, от *****, за извършено от него административно нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на
200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
(шест) месеца. НП е било връчено лично на С. на 16.09.2021 год., който го е
обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят П.С. и свидетеля при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН – Х.И.. Свидетелите поддържат описаната в АУАН
фактическа обстановка, като потвърждават, че действително установили, че
управлявания от С. автомобил бил със служебно прекратена регистрация. И
двамата свидетели твърдят пред съда, че при извършената проверка
установили, че автомобила по документи се води собственост на друго лице,
както и потвърждават обстоятелството, че С. останал учуден и не е знаел, че
автомобила е със служебно прекратена регистрация.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
От формална страна наказателното постановление е законосъобразно –
притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от
компетентен орган. В този смисъл съдът намира за неоснователни изложените
от адв. Д. доводи, че НП е незаконосъобразно, тъй като не съдържало данни
за АУАН, тъй като процесното НП е издадено не въз основа на съставения
АУАН, а въз основа на постановлението на ВТРП за отказ от образуване на
ДП.
По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния
закон, поради което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
От доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен
начин обстоятелството, че на посочения в наказателното постановление ден
3
жалбоподателят М.С. е управлявал процесния автомобил като в с. Марян и е
спрян за проверка. Полицейските служители установяват със своите
показания, че при извършената проверка автомобила е бил и със служебно
прекратена регистрация, като по документи се е водил собственост на друго
лице. Категорично се установява от показанията на двамата полицаи, че
водачът С. не е знаел и на него не му е било известно обстоятелството за
прекратената регистрация на лекия автомобил към момента, в който го е
управлявал. Същите потвърждават, че по автомобила не е имало никакви
външни белези, от които да е видно, че автомобила е спрян от движение или
че е с прекратена регистрация. От доказателствата по делото се установява, че
С. по никакъв начин не е бил уведомен нито от собственика на автомобила,
нито от административните органи, че автомобила е с прекратена
регистрация.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление,
следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за
реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка
приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Когато се
установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган
издава наказателно постановление, с което налага съответното
административно наказание”. Следователно за налагане на административно
наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение,
кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде
НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение (или в случая на данните и
доказателствата от извършената проверка и издаденото постановление за
отказ за образуване на ДП). В съдебното производство тези констатации
нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл
съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
4
За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е
необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по
непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН.
В случая, обаче, от установените факти освен, че не може да се направи
извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира
такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК,
която намира субсидиарно приложение и в административното наказване,
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато
самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост (чл. 14, ал. 2 от НК) – т.е. деецът да е бил длъжен и да е
могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е направил.
В настоящата хипотеза не са налице доказателства за това, че
жалбоподателя М.С. е бил информиран по какъвто и да е начин, че
автомобила е със служебно прекратена регистрацията по административен
ред. Следва да се отчете и факта, че автомобилът е бил с регистрационни
номера, т.е. не са били налице външни белези, от които жалбоподателя С. да
установи липсата на регистрация.
Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на ползвател и в
конкретния казус, като водач, е бил длъжен да управлява МПС, регистрирано
по съответния ред, то с оглед обстоятелствата в настоящия случай е действал
в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй- като не е могъл да узнае
релевантните за деянието факти.
Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
5
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия
случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева. В придружителното
писмо на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност и се
моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските. Настоящия съдебен
състав намира, че делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, поради което посочения размер на разноски се явява прекомерен и
следва да бъде намален към минималния предвиден за подобен казус в
Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, а
именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на
жалбоподателят направени от него разноски в размер на 300.00 (триста) лева.
С оглед на това и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0260-000291 от 06.07.2021
год., издадено от Началника на РУ – Елена при ОД на МВР -В. Търново, с
което за извършено от М. Н. С. с ЕГН **********, от ***** административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба”
в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 (шест) месеца – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН вр. с чл. 78 и чл.
80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. С. с ЕГН
**********, от *****, направени разноски по делото в размер на 300,00
(триста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
6
7