№ 4732
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110148942 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД установителен иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 39901/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че 06.10.2023 г. в ***************, е
реализирано ПТП между л.а. Рено с рег.№ *************** и паркирал т.а.
Фолксваген Пасат с рег.№ ***************, при маневра и по вина на водача на
първия автомобил. Поддържа, че въз основа на сключена застраховка „Автогрижа“ за
т.а. Фолксваген Пасат, в ищцовото дружество била предявена претенция и образувана
ликвидационна преписка № *********. Увреденият автомобил бил възстановен в
автосервиз „КАРТГРУП - 1“ ЕООД, като за извършените ремонтно-възстановителни
работи по гореописания автомобил, била издадена фактура № 3930/01.12.2023 г. на
стойност 455,75 лева. Ищецът поддържа, че с преводна нареждане от 08.12.2023 г.
превел сумата на сервиза, извършил ремонта. Ищецът поддържа, че предявил регресна
претенция срещу ответното дружество, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. Рено с рег.№ *************** за сумата
от 470,75 лева, ведно с 15,00 лева ликвидационни разноски, на плащането било
отказано. Предходното обусловило подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда, но
тъй като издадената заповед по ч.гр.д.№ 39901/2024 г. по описа на СРС била оспорена
от длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявените
искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
1
ответникът му дължи сумата от 470,75 лева, представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
щета № *********, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до изплащане
на вземането. Претендира разноски.
В подадения в срока чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. Изразява становище, че представения от ищеца
двустранен констативен протокол не е съставен в съответствие с нормативните
изисквания на ЗДвП и Наредба № I3-41 за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия. Ето защо, описаният в исковата молба механизъм за
неговото настъпване, се оспорва. Отделно от предходното се изразява становище, че
претенцията е завишена и не отговаря на действително претърпените вреди. Поддържа
се становище, че обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда и се определя съгласно приетата от КФН Наредба № 24/2006 г. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на иска, поради
липса на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 39901/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗК „Лев Инс“
АД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора сумата от 470,75 лева, представляваща главница за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета № *********, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до
изплащане на вземането
По делото е приложена полица № 0312220460037358 за комбинирана
автомобилна застраховка „Автогрижа“, от която се установява, че увреденият товарен
автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ***************, е имал валидно сключена
застраховка към датата на ПТП-то с ищцовото дружество.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е
отразено, че на 06.10.2023 г. в 08:00 часа, в ***************, между превозно
средство А - Рено Меган с рег.№ *************** и превозно средство Б -
Фолксваген Пасат с рег.№ ***************, е настъпило ПТП. В протокола е
посочено, че произшествието е настъпило при паркиране от страна на водача на
превозно средство А, обективирана е скица, описани са щетите и е подписан и от
двамата участници в ПТП, като водачът на превозна средство А е посочил, че вината е
негова.
По делото са представени документите, съдържащи се в образуваната в
2
ищцовото дружество преписка по щета – искане за оценка на вреди, документи за
регистрация на увредения автомобил, опис на претенция, възлагателно писмо, опис-
заключение по претенция, приемо-предавателен протокол, фактура, ликвидационен
акт.
По делото е приложено преводно нареждане, от което се установява, че на
08.12.2023 г. ищцовото дружество е превело сумата от 455,75 лева на сервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил.
Видно от приложената по делото регресна покана от ищеца до ответника е, че
последния е уведомен за настъпилата суброгация и е поканен да заплати платеното
застрахователно обезщетение в размер на 470,75 лева, в т.ч. 15,00 лева –
ликвидационни разноски.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на
свидетелите В. В. М. и П. Д. Ш..
В показанията си св.М. разказва, че е причинил процесното ПТП при маневра
при потегляне от спряло състояние. Другият автомобил бил паркиран .Твърди, че дори
не разбрал за случилото, а бил уведомен на следващият ден, когато му се обадили от
районното управление. На следващия ден се срещнал със собственика на другия
автомобил и се разбрали, но не са подписвали двустранен протокол.
В показанията си св.Ш. разказва, че живее на улицата, на която е бил паркиран
увредения автомобил. Разбрал за инцидента, след като жената, с която живее на
семейни начала му се обадила, за да му каже, че автомобилът е „ожулен“ и има
оставена бележка. Свидетелят взел бележката, с която отишъл в КАТ. На място
полицейският служител установил собственика на автомобила, с който разговарял по
телефона и на когото заявил, че може да му бъде наложена глоба за това, че е напуснал
мястото на инцидента. Разбрали се да се видят, като свидетелят М. заявил, че ще плати
щетите. Междувременно свидетелят Ш. проучил, че сумата за ремонта на автомобила
му ще е 600,00 лева. На срещата между двамата водачи присъствал и бащата на водача
на л.а. „Рено Меган“, който казал, че това са много пари и няма да платят. По съвет на
представител на ищцовото дружество, свидетелят Ш. съставил двустранен протокол за
ПТП, в който водачът на л.а. Рено поел вината за настъпване на процесното ПТП. След
това откарал автомобила на ремонт, който бил заплатен от застрахователя по
застраховка „Каско“.
По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, в
което вещото лице, след анализ на събраните по делото писмени доказателства е
посочило, че може да се допусне извод, че описаните по автомобил „Фолксваген
пасат“ са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с механизма на
настъпване на застрахователното събитие и последица от него. При средно пазарни
условия стойността на ремонта на горопосочения автомобил възлиза на сумата от
455,75 лева, като по автомобила няма увредени части със степен „Подмяна“, което да
3
изисква влагане на нови части, включително и такива от алтернативни доставчици.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл.411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към
датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на
застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-
следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както
и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане.
В конкретния случай страните по делото не спорят за следните обстоятелства:
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с рег.№ РВ 1789 РН; наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил
ремонта на застрахования при ищеца автомобил на стойност 455,75 лева.
Спорът между страните се концентрира върху наличието на причинно-
следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, както и относно размера на
дължимото обезщетение.
Действително, приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП,
е частен документ и се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180
ГПК, като не обвързва съда. Следва да се има предвид, че подписаният между
участниците в ПТП двустранен протокол представлява доказателство за настъпване на
застрахователното събитие – по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд
(обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.) действали към процесната дата. Законодателят е
предвидил изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални
щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около
него. Настоящият състав намира, че при процесното ПТП не е била налице някоя от
хипотезите, установени в разпоредбата на чл.125 ЗДвП, при които службите за контрол
на МВР задължително посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът
намира, че представеният по делото двустранен протокол е документ годен да
4
удостовери настъпването на застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е
подписан и от двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като
частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу
водача на горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като
удостоверява неизгодни за него факти.
Съдът не кредитира показанията на св.М., като приема, че същите представляват
негова „защитна версия“, доколкото същият е напуснал местопроизшествието.
Заявеното от свидетеля цели да избегне налагане на предвиденото в закона наказание.
Отделно от предходното, показанията на този свидетел не кореспондират със
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира с доверие показанията на водача – св.Ш., който последователно
разказва събитията от узнаване за настъпилото ПТП до срещата му със св.М. и
отремонтирането на автомобила. Този свидетел е незаинтересован от изхода на спора,
тъй като в показанията си заявява, че той не е платил за ремонта, показанията му са
еднопосочни и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства. Отделно от предходното, показанията на свидетеля Ш.
кореспондират с изводите на вещото лице по приетата по делото автотехническа
експертиза, което е изготвило същата освен въз основа на писмените доказателства и
въз основа на своите знания и опит.
С оглед предходното, настоящият съд намира, че по делото са установени
предпоставките за уважаване на иска - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на
застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че дължимото обезщетение за
причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се
равнява на 455,75 лева – стойност при средни пазарни условия. Съгласно чл.410, ал.1
КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски,
поради което ответникът дължи заплащане и на сумата от 15,00 лева.
При горните съображения предявения иск следва да бъде уважен изцяло като
основателен и доказан. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата
5
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.06.2024 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от обективирания в молба от 05.03.2025 г. списък на разноските по
чл.80 ГПК и доказателствата по делото за тяхното извършване е, че ищецът
претендира и е направил разноски в исковото производство в общ размер на 315,00
лева /за държавна такса, депозит за експертиза и свидетел/. Следва да се има предвид
още, че съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът е този, който определя размера на
юрисконсултското възнаграждение в производството, поради което не е обвързан от
претендирания от страната размер. Ето защо и въз основа на горепосочената правна
норма, като взе предвид обстоятелството, че делото не е от фактическа и правна
сложност, а производството е приключило само в две открити съдебни заседания,
съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение, което ответникът
следва да заплати на ищеца – в размер на 100,00 лева. С оглед предходното ответното
дружество следва да заплати на ищеца разноски по исковото производството в общ
размер на 415,00 лева.
С оглед ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът
по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва
да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва разноски за държавна
такса и йрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75,00 лева, които също следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр.чл.411 ГПК предявен от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68 против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 470,75 лева, представляваща главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
*********, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 39901/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
6
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз
Ал.Дондуков“ № 68 сумата от общо 415,00 лева, представляваща направите разноски
в исковото производство пред първоинстанционния съд, както и сумата от общо 75,00
лева, представляваща направените разноски в производството по ч.гр.д.№ 39901/2024
г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7