№ 840
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Милена Богданова
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221100503155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на М. Г. ОБ. – длъжник по изп. д. № 20148440403652 на ЧСИ
рег. № 844, срещу разпореждане от 13.12.2021 г., с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като за период от
повече от две години след образуване на делото не били искани и не били извършвани
валидни изпълнителни действия. Действията, предприети по изп.д. № 2013844040023, не
следвало да се зачитат по процесното дело, тъй като присъединяването на последното към
по-рано образуваното производство било ненадлежно – без искане от взискателя, а и при
липса на законова възможност за присъединяване на изпълнителни дела.
Взискателят е подал писмено възражение срещу жалбата, в което счита същата за
недопустима като подадена след срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а по същество - за
неоснователна, тъй като извършените по по-рано образуваното дело изпълнителни действия
го ползвали в резултат на извършеното присъединяване.
Съдебният изпълнител счита жалбата за недопустима поради просрочването й, а по
същество – за неоснователна. Сочи, че имал правомощието служебно да присъедини
образуваните при него изпълнителни дела, което и сторил, като след присъединяването
регулярно били предприемани валидни изпълнителни действия.
Съдът установи от фактическа страна следното:
Изп.д. № 20148440403652 е образувано по молба от 12.12.2014 г. на „Т.С.“ ЕАД
срещу М.Г. Т. за принудително изпълнение на парични вземания, за които е издаден
изпълнителен лист от 19.11.2014 г. С молбата взискателят е възложил на съдебния
изпълнител да предприема действия по чл. 18 ЗЧСИ, вкл. да определя начина на изпълнение.
1
С постановление от 19.12.2014 г. съдебният изпълнител е присъединил
новообразуваното изпълнително дело към вече висящото изп. д. № 20138440400237,
образувано по почин на същия взискател срещу същия длъжник за събиране на други
парични вземания. На 11.02.2015 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че се предприемат действия за събиране на вземанията по
изп.д. № 20148440403652 и че същото е присъединено към изп. д. № 20138440400237.
По изп. д. № 20138440400237 взискателят е искал извършване на изпълнителни
действия през период, по-малък от две години, и този факт не се оспорва от длъжника.
От правна страна съдът намира следното:
Жалбата за допустима. Възражението за просрочването й е неоснователно, тъй като
уведомяването на длъжника, извършено по телефона, не може да постави началото на
течението на срока за обжалване по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ГПК, която е
приложима и за изпълнителното производство като част от общите начала на гражданския
процес.
По същество жалбата е неоснователна.
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години. В случая взискателят е овластил съдебният изпълнител да извършва
изпълнителни действия за събиране на вземанията по изпълнителния лист от 19.11.2014 г.,
въз основа на който е образувано изп.д. № 20148440403652, и последният е предприемал
такива действия по своя служебна преценка, макар и извършвайки същите в рамките на
друго изпълнително дело. Това е достатъчно, за да се приеме, че не е налице перемпция,
доколкото възможното незаконосъобразно предприемане на възложените от взискателя
изпълнителни действия (предвид липсата на искане за присъединяване) не се отразява на
техния прекъсващ перемпцията ефект – релевантно е единствено да е налице искане или
служебно предприемане на действия за събиране на именно на тези вземания, за които е
образувано изп.д. № 20148440403652. В случая воля за това е налице и тя е обективирана
както в постановлението за образуване на изп.д. № 20148440403652, така и в изпратената до
длъжника призовка за доброволно изпълнение по изп. д. № 20138440400237. Без съмнение е,
че действията, предприети по изп. д. № 20138440400237, са били предназначени от
съдебния изпълнител за удовлетворяване и на процесните вземания, за които
първоначално е било образувано изп.д. № 20148440403652.
Следователно изводът за липса на перемпция не е обусловен от това дали
присъединяването е извършено законосъобразно или не. За пълнота обаче следва да се
отбележи, че няма пречка да бъде присъединено изпълнително дело на същия взискател.
Действително, разпоредбата на чл. 456 ГПК урежда присъединяването на „други
кредитори“, но под „други кредитори“ следва да се разбират други вземания – това могат да
са вземания както на други кредитори, така и на същия взискател. Да се приеме обратното,
би означавало без правна логика да се направи диференциация между възможностите за
удовлетворяване на същия и на различни взискатели, а също така да се възложи по-голяма
тежест на длъжника от поемане на допълнителни разноски, когато има един
кредитор, но с различни вземания, станали изпълняеми в различно време, отколкото
когато е длъжник на няколко различни взискатели.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Г. ОБ. – длъжник по изп. д. №
20148440403652 на ЧСИ рег. № 844, срещу разпореждане от 13.12.2021 г., с което е отказано
2
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3