Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 22.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
МЛ.СЪДИЯ: Силвия Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3457 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №30745 от 03.02.2020г.,
постановено по гр.дело №44450/2014г. по описа на СРС, ГО, 73 с-в, е отхвърлен
изцяло предявеният от Д.Б.К. с ЕГН********** срещу Н.И.Б. с ЕГН ********** и Х.Е.Б.
с ЕГН ********** иск за признаване за установено, че ответниците дължат
солидарно на ответника, на основание чл.93, ал.2, вр.чл.121 от ЗЗД сумата от 5000лв.-
задатък по предварителен договор за продажба на апартамент, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 06.02.2014г. до
изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1, вр.чл.121 от ЗЗД сумата
от 536,63лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 5000 лева за периода от 20.12.2012г. до 06.02.2014г. Ищецът е
осъден да заплати на ответниците разноски в размер на общо 650лв.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца Д.Б.К.. Жалбоподателят поддържа, че поради неправилната
правна квалификация съдът необосновано е приел, че ищецът следвало да докаже
сключването на твърдения договор. Безспорно било установено, че ищецът и втория
ответник са колеги и последният изпратил ищеца да се срещне със съпругата му и
да и предаде сумата от 5000 лева, която му била „обявена“ като задатък за
сключването на договор за покупка на общинско жилище. От свидетелските
показания се установило, че ответниците взимали парични суми и от други колеги
на втория ответник „по същата схема“. Моли решението на СРС да бъде отменено, а
искът- уважен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответниците
в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата като
неоснователна, като излагат съображения за правилност на обжалваното решение.
Претендират разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Действително правната квалификация
на предявения иск следва да бъде дадена от съда, а не от страните по делото.
Съдът квалифицира иска като съобразява изложените в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения и направеното искане (петитума). В случая ищецът твърди в
исковата си молба, че „сумата от 5000
лева- задатък за сключване на договор в писмен вид за покупка на апартамент“,
е поискана от втория ответник и по негово указание предадена на първия
ответник, от ищеца. Устната договорка била в
кратък срок да бъде подписан предварителен договор за покупко- продажба на
апартамент. След като писмен договор не бил сключен, ищецът поискал да му бъде
върната сумата, което не било сторено. При така изложените от ищеца факти и
обстоятелства първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск
като такъв по чл.93, ал.2, вр.чл.121 от ЗЗД- преддоговорни отношения по
сключване на предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. От
показанията на разпитаните свидетели се е установило, че фактическата
обстановка е различна и не съответства на заявеното от ищеца в исковата молба,
но искане за изменение на предявения иск по реда на чл.214 от ГПК не е
направено от ищеца, а съдът не може служебно да преквалифицира иска без
съответното изявление от ищеца, тъй като това би означавало нарушение както на
диспозитивното начало, така и на състезателното начало в гражданския процес по
смисъла на чл.6 и чл.8 от ГПК. Отделно от това, доколкото производството е по
реда на чл.422 от ГПК (установителен иск след заповедно производство) съдът е
обвързан и с приложеното заповедно производство, в което е издадена заповед за
изпълнение за сумата от 5000 лева- задатък по договор от 17.09.2012г. В случая
ищецът би могъл евентуално да претендира връщане на сумата както по реда предвиден
за непозволено увреждане, така и за неоснователно обогатяване, но такова искане
не е направено в настоящото производство и в исковата молба не са изложени
доводи в тази насока, които да послужат за съответната правна квалификация.
Предвид изложеното въззивната жалба
на ищеца следва да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора на
въззиваемите ответници следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за въззивната инстанция в размер на 650 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
По така изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №30745 от
03.02.2020г., постановено по гр.дело №44450/2014г. по описа на СРС, ГО, 73 с-в.
ОСЪЖДА Д.Б.К. с ЕГН**********
да заплати на Н.И.Б. с ЕГН ********** и Х.Е.Б. с ЕГН ********** сумата то 650
лева (шестстотин и петдесет лева)- разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/