№ 3078
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело частен
характер № 20215330203150 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по тъжба от Н. Н. Л., ЕГН:
**********, с която се иска да бъде образувано наказателно дело от частен
характер против В. П. П., ЕГН: **********, с адрес: ***.
С Разпореждане № 3230 от 18.05.2021 г. на съдията докладчик, XXI
наказателен състав, тъжбата е оставена без движение, тъй като са
констатирани нередовности в съдържанието й. С разпореждането е определен
7-дневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на
нередовностите, като на тъжителя са указани неблагоприятните последици в
случай на неизпълнение на дадените указания в цялост и в срок.
С молба с вх. № 28231/01.06.2021 г. тъжителят е подал отговор във
връзка с дадените указания. Относно т. 2 от указанията по Разпореждане
№3230 от 18.05.2021 г. по делото тъжителят заявява, че и за двата
инкриминирани израза „***“ и „***“ е почувствал както унижение на честта и
достойнството си от дадената негативна оценка, така и с тях са разгласени
неистински позорни обстоятелства.
При тези факти съдията докладчик намира, че нередовността в тъжбата,
констатирана в т. 2 от Разпореждане № 3230 от 18.05.2021 г. по делото не е
отстранена, което прави тъжбата нередовна и негодна да бъде повдигнато
конкретно обвинение, което да позволи на привлеченото към наказателна
отговорност лице да се защитава по ясно обвинение с отнапред определена
фактическа и правна рамка, а не по различни възможни състави на НК. Това е
така, защото въз основа на твърденията, описани в тъжбата, съдът трябва да
даде правна квалификация на деянието, като не е обвързан от евентуално
предложена от тъжителя такава. Същевременно обаче деянието следва да се
квалифицира съобразно твърденията на тъжителя, а не въз основа на
извършена от съдията докладчик преценка и анализ на представени
доказателства или на съдебна практика по приложението на съответни
институти на наказателното право. С други думи, ако тъжителят твърди, че с
1
определени думи и изрази е разгласено позорно за него обстоятелство, то
тогава деянието следва да се квалифицира като клевета по чл. 147 от НК,
дори и ако в действителност с тези думи и изрази е направена оценка на
личността му и е изречено нещо унизително за честта и достойнството му.
При определяне на предмета на доказване по делото съдията докладчик
следва да се съобрази с волята на тъжителя и с неговото отношение към
инкриминираните изрази, което не може да бъде неопределено. Обратното би
означавало съдът предварително да върши преценка по съществото на делото
– още при неговото насрочване, като без да държи сметка за волята на
тъжителя, нагоди твърденията му към годен за постигане на осъдителна
присъда начин, т.е. да преценява още при насрочването дали всеки от
изразите съдържа негативна оценка за честта и достойнството или
представлява твърдение за факт, който е обществено позорен, или е
приписано престъпление. Имайки предвид тези общи съображения, се налага
извод, че при подаване на тъжба с обвинение за извършено престъпление по
чл. 146 или по чл. 147 от НК, както и квалифицираните им състави, то
задължително съдържание на тъжбата е ясно, конкретно и недвусмислено
посочване от тъжителя дали твърди, че със съответното поведение, което
инкриминира с тъжбата си, е била унизена честта или достойнството му, дали
е било разгласено позорно обстоятелство за него или дали му е приписано
престъпление. В процесния случай в тъжбата си нейният подател
едновременно твърди, че дадени думи и изрази са унизителни за честта и
достойнството му, но същевременно и че чрез тях се разгласява позорно
обстоятелство, поради което възниква неяснота в действителната воля на
тъжителя. За преодоляването на тези неясноти тъжбата беше обездвижена с
ясни и точни указания до тъжителя за това какви пороци са констатирани и
какво конкретно трябва да се направи, за да бъдат те преодолени. Обективно
всеки от инкриминираните изрази би могъл да съдържа или твърдение за
негативна оценка, или твърдение за факт, който да е позорен, но не и двете
едновременно. По този начин настоящият състав намира, че тъжителят се
опитва „да избяга“ от задължението си да постави дължимата ясна рамка в
предмета на доказване още в началото на процеса, като вместо това постави
подсъдимото лице в положение по всеки от изразите да се брани срещу
няколко различни състава на престъпления от Общата част на НК с идеята, в
случай че в хода на съдебното следствие се докаже извършване на някое от
деянията, но подсъдима не бъде призната за виновна по обвинението за едно
измежду престъпленията по чл. 146 и чл. 147 от НК, то да бъде призната за
виновна по другото от тях. Макар желанието на тъжителката да е лицето,
срещу което е насочена тъжбата, да бъде осъдено за каквото и да е
престъпление, то воденето на такъв наказателен процес с неопределен
предмет е недопустимо, тъй като делото се води при алтернативност на
обвиненията. При това съдържание на тъжбата съдията докладчик намира, че
дори самата тъжителка не е наясно за какво по вид престъпление се тъжи и
по-точно какво е нейното отношение към двата инкриминирани израза –
2
тъжителката ги намира и за обидни, унизителни за честта и достойнството й,
и за клеветнически и послужили за разгласяване на позорни за нея
обстоятелства.
Трябва да се има предвид и че ако на тъжбата бъде даден ход, то въз
основа на описаното в нея друго лице ще бъде привлечено към наказателна
отговорност. Затова не може да се прави компромис отвъд рамките на
минимално необходимото съдържание за формулиране на ясно и
недвусмислено обвинение, при което евентуалният подсъдим да трябва да
гадае и предполага срещу какво обвинение се защитава. Подобен компромис с
правото на защитата на привлеченото към наказателна отговорност лице не е
допустим. Двусмисленото съдържание на тъжбата поставя както съда, така и
подсъдимото лице в изначална неяснота относно обстоятелствата, които
подлежат на доказване в хода на процеса, респ. които подсъдимият трябва да
оборва, за да докаже невиновността си. Това е така, защото предметът на
доказване при обвинението за престъпление по чл. 146 и по чл. 147 от НК е
твърде различен. В единия случай следва да бъде доказано кога
инкриминираните изрази са узнати от самия пострадал и дали са изречени в
негово присъствие по смисъла на НК, а в другия – кога и къде те са узнати от
едно трето лице. Следва да се установяват и някои взаимно изключващи се
обстоятелства спрямо двата престъпни състава – в единия случай от значение
е дали изреченото отговаря на истината, тъй като това е основание за
ненаказване на дееца, докато в другия случай съответствието с истината е без
значение, а дължимата преценка е за съответствие с обществения морал и
спазването на добри нрави на поведение и общуване.
При тъжбата с оглед на конкретното й съдържание неясно остава дали
спрямо всеки от инкриминираните изрази трябва да се установява кога и къде
е узнат от самата тъжителка или кога и къде е разгласен на трето лице.
Неясно остава за всеки от двата израза от значение ли е дали е изречен в
присъствието на тъжителката или не. Неясно остава дали трябва да се
изследва истинността на твърдението във всеки от двата израза или трябва да
се преценява само съответствието му с обществените отношения,
осигуряващи защита на доброто име в обществото, на чувството за лична чест
и достойнство. Тези обстоятелства освен че правят изначално неясен и
неопределен предметът на доказване в процеса, пряко рефлектират и
ограничават правото на защита на подсъдимата. Същата не би могла да знае
какво ще е значението за делото и дали въобще има смисъл да доказва
например, че твърденията по инкриминираните изрази отговарят на истината
или че са изречени в отсъствието на тъжителката и това е така поради
желанието на последната делото да се води едновременно по обвинение за
алтернативни и взаимно несъвместими обвинения. Констатираната
нередовност поставя твърде много и неоправдани неизвестни пред
възможността за адекватното и пълноценно упражняване на правото на
защита. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение от 04.11.2019 г.
по ВЧНД № 1482/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
3
По тези съображения намирам, че частната тъжба не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. На тъжителя е предоставена
възможност да отстрани констатираните нередовности съгласно дадените му
указания, което той не е сторил в пълнота и с това е осъществена хипотезата
на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, поради което наказателното производство трябва да
бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 247б, ал. 2 т. 2 вр. с чл. 250, ал. 1, т.1
вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 3150 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.
Разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от връчването
му по реда на глава двадесет и първа от НПК пред Окръжен съд – Пловдив.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на частния тъжител и на
обвиняемата на основание чл. 250, ал. 3 от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4