№ 523
гр. Дупница , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО в закрито заседание на
втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20201510101490 по описа за 2020 година
К. Г. Н. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дупница, ул. „Невена Коканова” №
14, със съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения по делото - адвокат ****, град
Дупница, улица „Солун” № 2, ет.3, е предявил срещу Т. П. Н. , ЕГН **********, иск с
правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Искането е да бъде прекратен бракът между страните поради дълбоко и непоправимо
разстройство, без произнасяне по вината; да бъде предоставено на ищеца ползването на
семейното жилище в гр. Дупница, ул. „Невена Коканова” № 14; след прекратяване на брака
съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име - Бекирова.
Ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи от 05.08.1990 г. От съвместното им
брачно съжителство имат родено едно дете, понастоящем пълнолетно. През 2006 г.
настъпил разрив в отношенията им по време на съвместен престой в Канада. Ищецът се
завърнал в България, а ответницата останала в Канада. Въпреки настояванията на ищеца тя
отказала на опитите му за сдобряване и оттогава са във фактическа раздяла.
Ищецът счита, че отношенията между страните са дълбоко и непоправимо
разстроени, не могат да бъдат възстановени и съществуването на брачния съюз не е в ничий
интерес.
В отговора ответницата не оспорва настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните отношения, но излага различни обстоятелства, довели до него. Заявява, че желае
да запази брачното си фамилно име.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,
както и доводите на страните, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение,
прие за установено следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
1
акт за граждански брак № 210/05.08.1990 г. се установява, че страните са сключили
граждански брак на 05.08.1990 г. в гр. Дупница. Не е спорно, че от съвместното им брачно
съжителство страните имат едно дете, понастоящем пълнолетно.
Свидетелят **** сочи, че съпрузите заминали заедно за Канада през 2006 г.; две
години по-късно ищецът се върнал сам и оттогава живеят разделени; от разговорите с ищеца
е с впечатление, че няма възможност страните отново да заживеят заедно.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
породено от осъществени факти, довели до такова състояние на брачната връзка, при което
тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е правоотношение,
включващо комплекс от взаимни права и задължения. Неизпълнението на тези задължения
от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и
ответник, поражда правото на развод.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира предявения иск за развод за
доказан по основание. Отношенията между съпрузите не са изградени на основата на
взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството. В резултат
на възникналите непреодолими противоречия от 2008 г. съпрузите живеят разделени.
Фактическата раздяла е засилила тяхното отчуждаване като семейство и
дезинтересираността един към друг. Наличието на фактическа раздяла предполага освен
разделното живеене на съпрузите и прекъсване на отношенията им, при което е изключена
всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между тях. От доказателствата по
делото се установи, че такова прекъсване на отношенията е настъпило през 2008 г. През
периода на фактическата раздяла съпрузите не са направили усилия за компромис и
разбирателство, както и да заздравят брака си, а всеки от тях се е дезинтересирал от
съпружеските си задължения. Изчезнали са хармонията, взаимната привързаност,
уважението, доверието между страните, общите интереси и перспективи, които са се
заменили с отчуждение и враждебност. Поради това съдът намира, че брачната връзка на
страните е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е
останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена
от социалната си функция. Настоящото фактическо състояние в отношенията между
съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът
намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1
от СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същият следва да бъде
допуснат от съда.
С прекратяване на брака настъпват последици в имуществената и личната сфера на
всяка от страните. Законодателят е предвидил част от тези отношения да бъдат уредени
задължително в рамките на бракоразводния процес.
Съгласно чл.326 ГПК, в решението, с което се допуска развода, съдът разрешава и въпроса
за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. По аргумент от чл.53 от СК, от
момента на развода правото за носене на името на другия съпруг зависи изцяло от желанието на
съпруга, който е променил името си при сключване на брака, и не е обусловено от никакви други
условия. Разпоредбата не отдава правно значение на волята на съпруга, чието фамилно име е
прието при сключването на брака. Изрично в Решение № 245 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
2
1058/2011 г., IV г. о., ГК е прието, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключването
на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва
брачното си фамилно име.
Предвид становището на ответницата в тази насока, след прекратяването на брака
съпругата следва да запази брачното си фамилно име Николова.
По делото е безспорно, че семейното жилище е лична собственост на ищеца, като
ответницата не претендира за предоставянето му. Поради това ползването на семейното
жилище следва да се предостави на ищеца.
С оглед изхода на делото относно вината на основание чл.329, ал.1, изр.2 ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила.
Съдът определя окончателната държавна такса при решаване на делото по иска за
развод в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена по равно от страните.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОДА и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 05.08.1990 г.
в гр. Дупница между К. Г. Н. , ЕГН **********, и Т. П. Н. , ЕГН **********, като дълбоко
и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Т. П. Н. да запази брачното си
фамилно име – Николова.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр. Дупница, ул. „Невена
Коканова” № 14, на К. Г. Н. , ЕГН **********.
ОСЪЖДА К. Г. Н. , ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Дупница
25 лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА Т. П. Н. , ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Дупница
25 лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението може да бъде обжалвано пред Кюстендилския окръжен съд в 2 - седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3