Определение по дело №64305/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24453
Дата: 13 юни 2024 г. (в сила от 13 юни 2024 г.)
Съдия: Илина Любомирова Гачева
Дело: 20231110164305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24453
гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110164305 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Н. Н. Н.ова с ЕГН
**********, чрез адв. Д. М., против "***************" ЕООД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. ********************, представлявано от И.В.Д. и
Д.В.Н., с искане за обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит №
*********/19.01.2023г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата
на чл.5 от договора за потребителски кредит, по силата на която е уговорено заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „**************” в
полза на ответника, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143
от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, както и при условията на евентуалност - искова претенция с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за сумата от 5 лв., предявена като частична от сума в общ размер
на 148,10 лв., която сума се твърди, че е заплатена на основание чл. чл.5 от договора за
потребителски кредит, при изначална липса на основание.
Ищцата твърди, че на 19.01.2023г., сключила с ответника договор за потребителски
кредит № ********* за сума в размер на 500 лева, със срок на погасяване 30 дни, при лихва
– 3,38% и ГПР – 49,85%. Поддържа, че на основание чл. 5 от същия, се предвиждало
процесния договор за кредит да бъде обезпечен, като това било задължително условие за
предоставянето на кредита, като на ищцата била начислена такса за предоставяне на
поръчителство от „**************” в полза на ответника, в размер на 148,10 лв. Ищцата
поддържа, че е погасила всички задължения по кредита, като по отношение на договора за
поръчителство твърди, че такъв не е сключен, тъй като липсвало съгласие, поради това, че
ищцата не го е подписвала нито с КЕП, нито с обикновен електронен подпис.
Ищцата счита, че Договор за потребителски кредит № *********/19.01.2023г., е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи,
че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като
липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително
прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР
по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата,
доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че
1
след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс,
задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да
посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за
поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на
сумата за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се
цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да
се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на
договора за кредит.
В условия на евентуалност счита, че клаузата, по силата на която е уговорено
сключването на договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ и предвиждаща
заплащането на сума в размер на 148,10 лв. /чл.5 от договора за потребителски кредит/, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. На следващо
място, твърди, че същата клауза е нищожна, поради това че се стигало до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "***************" ЕООД, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
Оспорва, че договорът за кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че
погасителният план имал изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че предоставянето на
поръчителство е било задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата,
предвиждаща заплащането на сума в размер на 148,10 лв., е нищожна на основанията,
наведени от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с правилата на
приложимото материално право, поради което процесните клаузи не се явяват нищожни по
см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното, моли съда да приеме, че предявените искове са
неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли, да бъдат присъдени и
разноските по делото.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски
кредит, респ. на посочените в исковата молба, конкретни клаузи от договора за
потребителски кредит.
По евентуалния иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищцата е да
докаже, че заплатила на ответника твърдяната в исковата молба, сума, а в тежест на
ответника е да установи наличието на годно правно основание за задържането на
посочена сума.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По доказателствата.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Искането на ищцата по чл.190, ал.1 ГПК, за задължаване на ответната страна да
2
предостави посочените в исковата молба, книжа е неоснователно, поради което следва
да бъде оставено без уважение.
Искането на ищцата за издаване на съдебни удостоверения, с които да се снабди
с посочената в исковата молба, информация следва да бъдат оставени без уважение,
като неотносими към предмета на настоящото производство, тъй като същите са
общоформулирани и не касаят облигационното правоотношение, предмет на
настоящото производство.
По искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с
въпросите посочени в исковата молба, съдът ще се произнесе в първото по делото
открито съдебно заседание, след като вземе становището на ответната страна, каквото
същата не е обективирала в подадения отговор.
По исканията на ответника за допускане на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, с въпросите посочени в отговора на исковата молба, съдът ще
се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, след като вземе
становището на ищцовата страна.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2024г.
от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените
към исковата молба и отговора на исковата молба, документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцовата страна по чл.190, ал.1
ГПК, както и за издаване на съдебни удостоверения, за снабдяване с посочената в
исковата молба, информация, като неоснователни.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на страните за допускане на съдебно-
техническа и съдебно-икономическа експертиза, за първото по делото открито съдебно
заседание, КАТО УКАЗВА на всяка една от страните, че в едноседмичен срок от
уведомяването си, писмено следва да вземе становище по доказателствените искания
за допускане на посочените експертизи, а ответната страна следва изрично да посочи
дали оспорва обстоятелството, че ищцата е заплатила такса по чл.5 от договора за
потребителски кредит, за предоставяне на обезпечение в размер на 148,10 лв.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от писмения отговор на ответника. С оглед кратките
процесуални срокове до провеждане на откритото съдебно заседание, на
основание чл.42, ал.3 ГПК, страните да се уведомят и по телефона за датата и
часа на провеждане на откритото съдебно заседание по делото, като
настоящото определение се връчи и по ел.път, на основание чл.41а ГПК.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3