Решение по дело №203/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на Д. К. З., [ЕГН], от *** , чрез адвокат Б. Д.-Н., срещу Решение № 2153-15-193 от 22.11.2023 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-3993/23.10.2023 г. против разпореждане № РНП-1-4-15-01427364/25.09.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което на основание чл.98 ал.2 т.2 във връзка с чл.113 и чл.114 ал.1 от КСО е разпоредено на Д. З. да възстанови недобросъвестно получена сума от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ в размер на 7 448.51 лв., от които главница за периода 12.09.2020 г. до 31.03.2023 г. в размер на 6 309.67 лв. и законна лихва в размер на 1 138.84 лв., начислена към 25.09.2023 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 25.09.2023 г. до окончателно погасяване на задължението.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност и необоснованост на процесното решение, както и че същото е издадено в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че обжалваното решение е издадено без ясна фактическа обстановка, както и че липсват мотиви за издаването му. Сочи се, че не е доказано от пенсионния орган наличието на една от кумулативните предпоставки предвидени в чл.114 ал.2 от КСО, а именно недобросъвестно поведение от негова страна. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски. Допълнителни съображения се излагат в депозираната по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. В., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена по доводи, изложени в представеното по делото становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От представените и приобщени към административната преписка документи се установява, че със заявление вх. № Ц2113-15-3350/21.09.2020 г. З. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, към което приложил документи за осигурителния стаж. С разпореждане № **********, протокол № N01063/17.02.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на Д. К. З. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 12.09.2020 г. пожизнено по чл.68 ал.1, 2 от КСО във връзка с §22ц ал.1 от ПЗР на КСО при навършена възраст 64 г. и 03 м. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от първа категория труд - 03 г. 10 м. 16 д., осигурителен стаж от втора категория труд - 06 г. 09 м. 19 д. и осигурителен стаж от трета категория труд - 29 г. 04 м. 12 д. На основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 44 г. 04 м. 00 д. При определяне размера на пенсията е включен осигурителен стаж и доход за периода от 26.08.2011 г. до 11.09.2020 г. (с прекъсване) при осигурител „Диел – Ди Златкова“ ЕООД - гр. Пловдив.

Със заявление вх.№ 2115-15-1561/17.09.2021 г., Д. К. З. прави искане за ежегодно преизчисляване на пенсия за трудова дейност по чл.102г от КСО въз основа на наличните данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. При преизчисляването на пенсията е зачетен осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. при осигурител “Диел - Ди Златкова“ ЕООД - гр. Пловдив, въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, в съответствие с разпоредбата на чл.40 ал.1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

По повод осъществявания от НОИ последващ контрол по спазване на осигурителното законодателство и извършване на последващи проверки на лица с отпуснати пенсии, е извършена пълна ревизия по разходите на ДОО на осигурител “Диел - Ди Златкова“ ЕООД - гр. Пловдив. При същата е установено, че лицата, за които има подадени данни по чл.5 ал.4 от КСО, за периода 2018 г.-2020 г. от този осигурител, нямат качеството на осигурени лица по смисъла на §1 ал.1 т.З от ДР на КСО, тъй като не са упражнявали трудова дейност. Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-15-01173651/01.08.2022 г. за заличаване на данни в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) за 5 лица, сред които е и жалбоподателят Д. К. З.. Цитираните задължителни предписания са връчени на управителя на дружеството – Н. Й. З. на 01.08.2022 г. Същите на са обжалвани в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.117 ал.1 т.3 от КСО и са влезли в сила и въз основа на тях са заличени служебно данните в РОЛ за Д. З. за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2020 г.

В тази връзка е постановено и разпореждане № **********, протокол № N01080/27.02.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -Пловдив, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 б."д" от КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. З., считано от 12.09.2020 г. (датата на отпускане на пенсията), като размерът на пенсията е определен при зачетен осигурителен стаж, както следва: 03 г. 10 м. 16 д. от първа категория, 06 г. 09 м. 19 д. от втора категория и 27 г. 03 м. 07 д. от трета категория, общ осигурителен стаж, превърнат по чл.104 от КСО - 42 г. 02 м. 25 д. Не е зачетен стажът за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2020 г. в „Диел - Ди Златкова“ ЕООД - гр.Пловдив, данните за които са заличени в РОЛ. Цитираното разпореждане за изменение на пенсията не е обжалвано в законоустановения едномесечен срок по чл.117 ал.2 т.1 от КСО и е влязло в законна сила с произтичащите от това последици.

На основание чл.98 ал.2 т.2 от КСО и във връзка с влязлото в сила Разпореждане № **********, протокол № N01080/27.02.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр.Пловдив, е издадено обжалваното в настоящото производство разпореждане № РНП-1-4-15-01427364/25.09.2023 г. на същия орган при ТП на НОИ - гр.Пловдив за събиране на недобросъвестно получените суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от З. в размер на 7448.51 лв., от които главница за периода 12.09.2020 г. - 31.03.2023 г. в размер на 6 309.67 лв. и законна лихва в размер на 1 138.84 лв., начислена до 25.09.2023 г.

Така издаденото разпореждане е оспорено от Д. К. З. с жалба по реда на чл.117 от КСО, като с решение № 2153-15-293 от 22.11.2023 г. директорът на ТП на НОИ - Пловдив, приел за неоснователни направените с жалба вх.№ 1012-15-393/23.10.2023 г. възражения срещу Разпореждане № РНП-1-4-15-01427364/25.09.2023 г. и същото е потвърдено.

В хода на съдебното производство по делото са приети: административната преписка представена от ответника; административната преписка, образувана във връзка с извършена проверка на „Диел – Ди Златкова“ ЕООД от страна на ТД на НАП, приключила с Протокол № П-16001622154206-073-001/21.12.2022 г.; счетоводен баланс и отчет за приходи и разходи за 2018 и 2020 г., кредитно известие и фактури представени от страна на жалбоподателя.

Като свидетел по делото е разпитана А. К. М. – Т. - счетоводител на „Диел – Ди Златкова“ ЕООД. Същата просторно описва начина ѝ на работа с дружеството.

В съдебно заседание на 31.05.2024 г., е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало приложените по делото материали и е проверило имейла в аbv.bg, като е приложили снимки на проверените електронни писма. Крайният извод на експерта е, че съобщенията не са манипулирани и отговарят на електронните писма, намиращи се във флаш паметта, приложени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

На първо място, не се установяват нередовности, касаещи издаването на акта на ответника във връзка с упражняване на собствената му компетентност, или иначе казано решението е издадено от материално и персонално компетентен за това орган.

От прочита на оспореното решение е видно, че същото е мотивирано в достатъчна степен и удовлетворява изискването за форма.

По отношение на наведените възражения следва да се посочи, че правилно, като основание на потвърденото разпореждане, са посочени разпоредбите на чл.98 ал.2 т.2 и чл.114 ал.1 КСО, тъй като от страна на З., по никакъв начин не се доказа твърдението му, че административният орган неправилно е приел несъответствие между декларирания доход на дружеството осигурител и декларираните данни за осигурени лица, подавани в Регистъра на осигурените лица.

В тази връзка необходимо е да се отбележи, че нормата на чл.98 ал.2 КСО дава възможност на длъжностните лица по чл.98 ал.1 КСО да издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, а тази на чл.114 ал.1 КСО постановява, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 КСО.

От прочита на двата текста се установява, че правилото на чл.114 ал.1 КСО е общо такова за кодекса, приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания, като в тези производства компетентен орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението /така чл.114 ал.3 КСО/, докато нормата на чл.98 ал.2 КСО дава специална компетентност и на други длъжностни лица, вкл. и на това, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ – да издава подобни разпореждания, но само за неправилно изплатени суми за пенсии.

В случая е безспорно, че издателят на разпореждането от 29.09.2023 г. е ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, поради което е налице компетентността по чл.98 ал.2 КСО на длъжностното лице, а тъй като актът на същия орган от 27.02.2023 г. е издаден на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ КСО, то е безспорно налице и търсената от закона хипотеза на неправилно отпусната пенсия.

В казуса, самото преизчисление на пенсията на З. по чл.102 ал.1 т.2, ал. 3-5 от КСО с допълнително придобит осигурителен стаж след пенсионирането е във връзка с подадено от него искане за ежегодно преизчисление на пенсия за трудова дейност по чл.102 ал.1 т.2 от КСО, като при определяне размера на пенсията са зачетени осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. при осигурител „Диел – Ди Златкова“ ЕООД –Пловдив, ЕИК *********, въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО в съответствие с разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал.2 от НПОС .

След извършена пълна ревизия по разходите на ДОО на осигурител „Диел – Ди Златкова“ ЕООД, ЕИК *********, от контролен орган на ТП на НОИ- Пловдив е установено, че лицата, за които има подадени данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за периода 2018 – 2020 г. от този осигурител, нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, тъй като не са упражнявали трудова дейност. Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-15-01173651/01.08.2022 г. за заличаване на данни в РОЛ за пет лица, сред които и Д. К. З.. Каза се по-горе в настоящото изложение, предписанията са влезли в сила и въз основа на тях служебно са заличени данните в РОЛ за Д. З. за периода 01.01.2018 – 31.12.2020 г., в резултат на което, е издадено Разпореждане № **********, Протокол № N01080/27.02.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО. С това разпореждане ЛПОСВ на З., е изменена, като не е зачетен осигурителния стаж именно за последно сочения период. Това разпореждане за изменение на пенсията на Д. З. не е обжалвано и е влязло в сила.

При прочита на двата текста, послужили като основание за издаване на разпореждането от 26.09.2023 г. за изменение на пенсията, се установява, че нормата на чл.98 ал.2 КСО говори за “... неправилно изплатени суми...”, докато тази на чл.114 ал.1 КСО говори за “... недобросъвестно получени суми...”. Очевидно е в тази връзка, че всяка недобросъвестно получена сума задължително се явява и като неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице.

В този смисъл уредбата в КСО на материята сочи, че неправилно изплатените суми /не само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и получил само, ако са получени недобросъвестно, т.е. лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за поведение.

Ето защото, и независимо, че на ръководителя на пенсионното осигуряване също е дадено правото да издава разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми, но само за пенсии, то на такова възстановяване от съответните лица, които са получили този вид плащане, именно, и във връзка с уредбата по чл.114 ал.1 КСО /както е посочено от същия ръководител и в акта му/, ще подлежат само получените недобросъвестно от тях неправилно изплатени суми за пенсии.

 

На второ място, извършването на проверка по разходите на ДОО по реда на чл.108 от КСО касае контрол по спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения. Всички документи във връзка с извършване на дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение, респ., на осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения, подаване на данни по чл.5 ал.4 от КСО следва да се съхраняват от осигурителя в качеството му на такъв и във връзка с извършването на проверки от компетентните органи на НАП, НОИ и ИА „ГИТ“, във връзка с възложените им дейности. Работниците и служителите, назначени по трудов договор, не разполагат с документите, от които да се установи цялостната дейност на осигурителя по отношение на осъществяването на общественото осигуряване. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е само проверяваният осигурител и само той може да бъде адресат на административния акт, издаден в резултат на проверката. В този смисъл, напълно неоснователно е възражението на жалбоподателя, че има правен интерес от участие в административното производство по заличаване на осигурителни данни за Д. З..

По отношение приложението на материалния закон:

Съгласно чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер.

Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а ал.1 и, за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.

От съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор, т. е. възникването на трудово правоотношение не е единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.10 от КСО, основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски, част от които, са за сметка на осигуреното лице. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС.

В настоящия случай за доказване на реално положения труд по делото са налични документи, предоставени освен с административната преписка и такива предоставени от жалбоподателя. Представени са счетоводен баланс и ОПР за 2018 и 2020 г. за „Диел – Ди Златкова“ ЕООД – Пловдив, един път, като неразписани от ръководител и съставител на документи, и втори път, с нужните подписи, но без данни същите да са публикувани в ТР по партидата на заличеното дружество. Представени са заверени копия на пет фактури и две кредитни известия към две фактури за периода 2018 – 2020 г., всички издадени от „Рефра 98“ ООД, които са оспорени от страна на ответника.

Към делото е приобщен Протокол № П-160016222154206-073-001/21.11.2022 г. на ТД на НАП – Пловдив за извършена проверка на „Диел – Ди Златкова“ ЕООД, от който се установява, че за проверявания период 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. декларираните задължения за данъци и ЗОВ, свързани с трудовите договори, не са внесени, не е представена информация за произхода на средствата за изплащане на възнагражденията през този период; не е установено по безспорен начин, че през процесния период дружеството е осъществявало дейност, както и, че декларираните през 2018 – 2020 г. доставки са реално извършени.

Каза се, по делото е разпитано като свидетел и лицето А. М. – Т., чийто показания обаче, освен, че са хаотични, не сочат никаква конкретика относно реално извършвана стопанска дейност от дружеството, а известно е, че упражняването на независима икономическа дейност се установява само и единствено въз основа на писмени документи, каквито в случая не се представят.

Каза се също, по искане на жалбоподателя е приета по делото СТЕ относно електронните съобщения, за които се твърди, че представляват доказателства за осъществявана търговска дейност, които категорично се доказа, че не са манипулирани, но същите по никакъв начин не удостоверяват издателя им, тъй като не са подписани с електронен подпис, и не може да се формира извод, че са от и за Д. З., поради което, същите не могат да бъдат годни доказателства за осъществявана от последния трудова дейност в дружеството-осигурител.

Във връзка с така приобщените документи – счетоводен баланс и ОПР, фактури и кредитни известия, може да се направи извод, че същите представляват частни документи и нямат достоверна дата и обвързваща за съда материална доказателствена сила. Именно от публикуваните в ТР, ГФО, включващи счетоводен баланс и ОПР, ГДД по ЗКПО и пр. документи, подлежащи на вписване в ТР, се установява реалното осъществяване на икономическа дейност от дадено дружество. В случая по делото са представени два комплекта счетоводен баланс и ОПР, нито един от които не отговаря на законовите изисквания и не установява осъществяване на дейност от осигурителя. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че представените за 2018, 2019 и 2020 г. справки удостоверяват извършавана от „Диел – Ди Златкова“ ЕООД икономическа дейност.

Що се отнася до предоставените от жалбоподателя имейли, съдът намира, че същите не доказват извършвана трудова дейност, не само заради посоченото по-горе, но и предвид липсата на представени по делото трудов договор и длъжностна характеристика, както за длъжността „организатор производство“, така и за длъжността „търговски директор“, от които да се установи какви точно задължения са вменени на лицето с тях, и, че същите са доказателства за вида на трудовата дейност и изпълнението на трудовите задължения на лицето съобразно длъжностните характеристики. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че настоящите имейли са доказателства за осъществявана от З. трудова дейност.

В случая и от извършените проверки от НОИ и НАП на осигурителя „Диел – Ди Златкова“ ЕООД, се установява липса на доказателства за упражняване на трудова дейност в посочения период от Д. К. З.. От предоставената информация от ТД на НАП – Пловдив, както се посочи по-горе, се установи по категоричен начин, че декларираните задължения за данъци и ЗОВ за периода 01.01.2018 – 31.12.2020 г., са невнесени от осигурителя.

Предвид установеното при извършените проверки, обосновано е прието от контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив, че „Диел – Ди Златкова“ ЕООД, през периода 01.01.2018 – 31.12.2020 г. не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за времето, посочено в издадените задължителни предписания, която да предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването й. Не се установяват никакви данни за реализирани приходи от търговска дейност на дружеството, конкретни реални парични средства получени от дейността на дружеството, които да обуславят изплащане на възнаграждения в размери отговарящи на осигурителните вноски, за които са подавани данни в НОИ.

В тази връзка се налага обоснованият извод, че Д. К. З., за когото има подадени данни за сключен трудов договор, няма качеството на осигурено лица по смисъла на §1 т.3 от ДР на КСО, тъй като не се установяват данни реално да е упражнявал трудова дейност като една от императивно изискуемите предпоставки по чл.10 ал.1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. Установените факти и обстоятелства сочат, че без правно основание са декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ, с цел придобиване на право и отпускане на пенсия в по-голям от полагащия се размер от ДОО. В случая проверките по разходите на ДОО на търговското дружество е приключила с издаване на задължителни предписания за заличаване на данни в РОЛ за Д. К. З. и те са били служебно заличени. При заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо ръководство по пенсионното осигуряване, като административен орган действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства и на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО да издаде разпореждане на изменение размера на пенсията.

Като правно основание в разпореждането са посочени разпоредбите на чл.98 ал.2 т.2 във връзка с чл.113 и чл.114 ал.1 от КСО, като първо сочената разпоредба предвижда възможност длъжностните лица по ал.1 да издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии, като дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а ал.3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Съгласно чл.114 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113, съгласно която разпоредба, вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва.

Разпоредбата на чл.98 ал.2 от КСО говори за "неоснователно изплатени суми", докато тази на чл.114 ал.1 от КСО говори за "недобросъвестно получени суми". Следователно, всяка недобросъвестно получена сума задължително се явява и неоснователно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неоснователно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл неоснователно изплатените суми подлежат на връщане от субекта, който ги е получил, само, ако са получени недобросъвестно, т. е. ако лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага. В тежест на административния орган е да докаже проявената от лицето недобросъвестност при получаване на осигурителното плащане, а това той може да стори единствено с данните, които се съдържат по административната преписка, каквото доказване, впрочем, е сторено в настоящия случай.

Няма законово определение на понятието "добросъвестност", респективно на "недобросъвестност" и при смислово граматическото тълкуване се извежда извод, че тази преценка е относима към субективното отношение на осигурените лица представляващо знание, съгласие, допускане и непротивопоставяне на резултат, който е в разрез с нормата на закона или /в настоящия случай/ заявяване и получаване на пенсия с ясно съзнание, че не е налице осигурителен стаж, както правилно е приел и административния орган в решението на директора на ТП на НОИ.

Съдът намира, че не може да бъде прието, че към датата на издаване на разпореждане Разпореждане № **********/N01490/17.12.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят не е знаел действителния размер на стажа си, обуславящ условия за пенсиониране. Основателно е твърдението на ответната страна, че З. е бил уведомен за задължителните предписания с мотивите на Разпореждане № **********, Протокол № N01080/27.02.2023 г., където е посочено, че пенсията му се изменя във връзка с издадени задължителни предписания на осигурителя.

От друга страна, осигурителят „Диел – Ди Златкова“ ЕООД не е обжалвал тези предписания, и те са влезли в законна сила. Горното налага извода, че при наличие на доказателства за осъществявана независима икономическа /търговска дейност от последното, не би имало пречка още тогава да се оспорят тези предписания и да се представят доказателства в тази насока. Това обаче не е сторено, т. е. от страна на Д. З. е налице знание за получаване на осигурително плащане, което е без правно основание.

По отношение дължимостта на лихви, следва да се отбележи, че отговорността на Д. З. обосновано е ангажирана на основание чл.114 ал.1 от КСО. Посочената разпоредба определя, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Предвид разпоредбата на чл.98 ал.2 от КСО и съгласно последно цитираните разпоредби на КСО, недобросъвестно получените суми подлежат на връщане от субекта, който ги е получил. Съгласно чл.113 ал.1 от КСО вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихвата в размер на законната лихва.

Изложеното налага извода, че горестоящият в йерархията орган на ТП на НОИ - Пловдив е постановил законосъобразно решение, поради което оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват в размер на 100 (сто) лева за НОИ, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, II състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. З., [ЕГН], от ***, срещу Решение № 2153-15-193 от 22.11.2023 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-3993/23.10.2023 г. против разпореждане № РНП-1-4-15-01427364/25.09.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което на основание чл.98 ал.2 т.2 във връзка с чл.113 и чл.114 ал.1 от КСО е разпоредено на Д. З. да възстанови недобросъвестно получена сума от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ в размер на 7 448.51 лв., от които главница за периода 12.09.2020 г. до 31.03.2023 г. в размер на 6 309.67 лв. и законна лихва в размер на 1 138.84 лв., начислена към 25.09.2023 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 25.09.2023 г. до окончателно погасяване на задължението.

ОСЪЖДА Д. К. З., [ЕГН], от ***, да заплати на НОИ – гр.София, сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.