Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14
гр. Сливен, 26. 01. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 431 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 7 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от А.И.Д. с ЕГН: **********,***,
подадена против Разпореждане от 15.11.2022 г., и. от Н. на Г. в С. „П. п.“ при
ОД на МВР – С., с. и. Е. М. Ц., с което на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, е разпоредено
на оспорващия Д. в срок до 18.11.2022 г. да предаде в С. „ПП“-ОДМВР- С., с. ***,
СУМПС № *********.
В жалбата си оспорващият изразява несъгласие с
оспореното разпореждане, като твърди, че: свидетелството му за управление на
МПС е отнето на 02.02.2022 г. по ЗППАМ № 22-0804-000047 от 02.02.2022 г., и. от
Н. Г. в С. „ПП“ ОД МВР – С., и е било в С. „ПП“ ОД МВР С. до отмяната на
заповедта с Решение № 91 от 11.05.2022 г. по адм. дело № 48 / 2022 г. по описа
на Административен съд – Сливен; СУМПС е върнато след 16.05.2022 г., когато е
получено решението на съда за отмяна на ПАМ; СУМПС е било в сектор „ПП“ ОД МВР
С. и фактически отнето за срок повече от два месеца; следва срокът на това
отнемане да се приспадне като изтърпяно наказание. Позовава се на Постановление
№ 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8 / 1982 г. на Пленума на Върховния съд.
В жалбата е заявено искане за отмяна на допуснато
предварително изпълнение на оспореното разпореждане, по което искане е образувано
отделно съдебно производство – частно административно дело № 430 / 2022 г. по
описа на Административен съд – Сливен.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата. Моли оспореното разпореждане да бъде отменено. Уточнява, че процесното
СУМПС е върнато на оспорващия на 04.04.2022 г. Представя списък на разноските.
Административният орган – Н. на Г. в С. „П. п.“ при ОД
на МВР – С., с. и. Е. М. Ц., редовно призована, се явява в съдебно заседание и
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 02.02.2022 г. против оспорващия Д. е съставен АУАН
Серия GA № 343937 по описа на ОД на МВР – С., за
нарушения на: чл. 6, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ -
за това, че не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка; чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП- за това, че при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП, го напуска, не уведомява службата за контрол и не
изпълнява указанията й; чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - за това, че управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ № 22-0804-000309
от 04.03.2022 г. по описа на ОД на МВР – С., с което, за нарушението на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на оспорващия Д., на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, са наложени: глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 2 месеца. НП е обжалвано и с Решение № 299 от 14.07.2022 г.,
постановено по АНД № 383 / 2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, е потвърдено.
Решението на Районния съд е оставено в сила с Решение № 195 от 12.10.2022 г.,
постановено по КАНД № 216 / 2022 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Във връзка с влизане в сила на горепосоченото НП, от
Н. на Г. в С. „П. п.“ при ОД на МВР – С., с. и. Е. М. Ц., на 15.11.2022 г. е и.
оспореното в настоящото производство Разпореждане, с което на оспорващия Д. е
разпоредено в срок до 18.11.2022 г. да предаде в С. „ПП“-ОДМВР-С., с. ***,
СУМПС № *********. В разпореждането е посочено, че п. о. го издава на основание
чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, в изпълнение на възложените функции по о. на о. р., във
връзка с влязло в сила Решение № 195 от 12.10.2022 г. на Административен съд –
Сливен, с което е оставено в сила Решение № 299 от 14.07.2022 г. на Районен съд
– Сливен, с което е потвърдено НП № 22-0804-000309 от 04.03.2022 г. на С. „П.
п.“ – С., с наложено наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от
2 месеца.
Видно от Длъжностната характеристика на длъжността Н.
на Г. „О. на п.-т. п., на а. д. и и.-а. д.“ на С. „П. п.“ към О. „О. п.“ при ОД
на МВР, част от основните д. з. на Н. на Г. са: да о., р. и к. ц. р. на г. по
п. о. на а. д. по ЗДвП и КЗ, о. и а. на ПТП, о. на в. на МПС и т. н.; да о. и
к. и. на з. на г. по к. на и. на д. за у. на МПС, в. на н. н. и на о. к. т. в
л. к. на в.; да о. р., п. и к. по п. на ЗДвП и други нормативни актове по
безопасността на движението.
СУМПС № ********* на оспорващия Д. е било иззето със
съставянето на АУАН на 02.02.2022 г. На същата дата е издадена и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0804-000047 от
02.02.2022 г. на Н. Г. в С. П. п. при ОД на МВР– С., с която на оспорващия Д.,
на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП– за това, че е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/– временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 17:38 часа на 02.02.2022
г., а именно за 365 дни. Видно от отразеното на страница втора от ЗППАМ, СУМПС
№ ********* е получено от пълномощника на оспорващия Д. на 04.04.2022 г. ЗППАМ
е обжалвана от Д. и с Решение № 91 от 11.05.2022 г., постановено по адм. дело №
48 / 2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, е отменена. В Решението
е отразено, че не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Между страните не е спорно, че СУМПС № ********* на
оспорващия Д. е
иззето със съставянето на АУАН на 02.02.2022 г. и е върнато на Д. на 04.04.2022
г.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, в която разпоредба е
предвидено, че п. о. могат да издават разпореждания до граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции. По делото не е спорно, че
и. на оспорения акт има качеството на п. о. – и. д. Н. на Г. „О. на п.-т. п.,
на а. д. и и.-а. д.“ в С. „П. п.“ към О. „О. п.“ при ОД на МВР – С. В
изпълнение на възложените функции,
подробно изброени и в приложената по делото длъжностна характеристика,
процесният административен орган има правомощие да издаде оспореното
разпореждане.
Разпореждането е издадено в предвидената в чл. 64, ал.
1 от ЗМВР писмена форма, като съдържа реквизитите, изброени в чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, включително посочване на фактически и правни основания за издаването му.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспореното разпореждане административният
орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Фактическото основание за издаване на оспореното разпореждане
е влязло в сила НП, с което на оспорващия Д. е наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 месеца. В чл. 20 от Наредба № I-157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина са изброени
основанията за отнемане на СУМПС, а именно: 1. Влезли в сила наказателни
постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание „лишаване от
право да се управлява МПС“; 2. Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка; 3. Съставен акт за установяване на административното
нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи. В разглеждания случай от
доказателствата по делото е установено, че на оспорващия с влязло в сила НП е
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
Изпълнението на наложеното наказание изисква предприемане на действия по отнемане
на СУМПС. Поради изложеното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, от п. о.
законосъобразно е разпоредено на оспорващия да предаде свидетелството си за
управление на МПС в С. „П. п.“ при ОД на МВР – С.
Във връзка с изложеното, не се споделя защитната теза
на оспорващия, че след като свидетелството му за управление на МПС е било
фактическо отнето за срок повече от два месеца, следва този срок да се
приспадне като изтърпяно наказание. Действително, по делото е установено, че
преди влизане в сила на процесното НП, СУМПС на Д. е било иззето на 02.02.2022
г. и е било върнато на 04.04.2022 г. Установено е и, че издадената на
02.02.2022 г. ЗППАМ, с която на оспорващия е наложена ПАМ – временно отнемане
на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, е отменена с влязло
в сила съдебно решение. Но наложената с тази заповед ПАМ - временно отнемане на
СУМПС, е за административно нарушение, различно от административното нарушение,
за което е издадено процесното НП. Наложеното със ЗППАМ временно отнемане на
СУМПС е за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - за това, че е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. А наложеното с
процесното НП наказание - лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, е за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП- за това, че при наличие на
разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуска, не уведомява службата
за контрол и не изпълнява указанията й. Неоснователно е извършеното от
оспорващия позоваване на т. 6 от Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. №
8 / 1982 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като изразеното в тази част на
Постановлението становище на Върховния съд касае приспадане на времето, през
което за същото деяние лицето е било лишено от възможността да управлява МПС. А
в разглеждания случай, със ЗППАМ и с НП са наложени съответно временно отнемане
на СУМПС и лишаване от право да управлява МПС за различни административни
нарушения.
По изложените съображения, оспореното разпореждане е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на разноски по делото е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Д. с ЕГН: **********,***,
подадена против Разпореждане от 15.11.2022 г., и. от Н. на Г. в С. „П. п.“ при
ОД на МВР – С., с. и. Е. М. Ц., с което на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, е
разпоредено на А.И.Д.
в срок до 18.11.2022 г. да предаде в С. „ПП“-ОДМВР – С., с. ***, СУМПС № *********.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: