Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1056
гр.Кюстендил,17.12.2019 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,гражданска колегия,в
открито съдебно заседание на двадесети
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на секретар-протоколистката ЯНКА
АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1550/2019 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:
М.В.З.,ЕГН ********** ***,съдебен адрес-*** чрез адв.В.П.
*** иск да бъде допусната промяна във фамилното име на ищцата от М. В. З. *** не взима становище по иска, а
КРП изразява становище за допустимост и неоснователност на претенцията.
КРС,след като прецени събраните по делото
доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
Ищцата, видно от заверено копие на акт за раждане вх.№ 194/08.10.1996
год.,изг.от дл.лице регистратор за район Айлингтън,административна зона Лондон
Бъроу ъф Айлингтън,ОКВ, е родена на *** год. в майчин отдел на Лондон,болница
Уайтингтън,Айлингтън, от родителите български граждани граждани И. М. З. и В. Б. З. и записана с имена М. З. Видно от
удостоверение за раждане № 224352/30.09.1997 год. и акт за раждане №
453/30.09.1997 год., е че ищцата е записана с три имена М.В.З..Ищцата е
гражданка на Канада и съгласно издаденият и паспорт /л.11/ е записана с имената
М. З., а по
българска лична карта № ********* /л.13/ като М.В.З..Според показанията на свидетелите
А.Б. и Й. Б. ищцата е
родена в Англия,но живее и учи в Канада,рядко се прибира в РБългария по време
на ваканциите,като е решила да промени имената си поради необходимост от
снабдяване с нова лична карта,което я притеснява ,че би могло да доведе до
проблеми при идентификацията и,тъй като по документи за самоличност в Канада и
в РБългария тя е с различни имена.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва
от цитираните доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счита,че искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Според нормата на чл.19,ал.1 от ЗГР промяна на собствено,бащино и фамилно
име може да се извърши ,когато то е осмиващо,опозоряващо ,обществено неудобно
или други важни обстоятелства налагат това.Правото на име е субективно,лично и
неотчуждимо право,свързано с определен гражданскоправен субект физическо
лице.Юридически това право е уредено с императивни правни норми.Промяната на
името е регламентирано като потестативно право,което възниква при точно
определени от закона основания и се упражнява по предвидения в ГПК и ЗГР ред.
Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното
отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът
е уредил изчерпателно. "Промяната на име" представлява "смяна,
замяна" на името, изменяне на образуваното по силата на закона име на
лицето, съобразно предвидения за това начин на неговото образуване. Поради това
искането за отпадане на бащиното име на молителката не представлява искане за
промяна на името по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР,
респ. не представлява "важно обстоятелство" по смисъла на визираната
разпоредба. Наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР може да се обсъжда само и
единствено, ако става въпрос за промяна на име по смисъла на посочената правна
норма. Нормата на чл. 9, ал. 1
ЗГР е императивна и тя рефлектира върху останалите норми на закона.
Действията на съда в производство по глава ХV ГПК
са изцяло обвързани от нея. Това означава, че съдът не може да допусне промяна
в името на едно лице contra legem, т.е. съдът не може да се отклони при
постановяване на решението си от императива на посочената правна норма.
Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да бъде в рамките на
фактическия състав на чл.
9, ал. 1 от същия закон,казусът не е такъв,поради което и искът като
неоснователен ще се отхвърли.
Допълнително съдът изтъква и следното. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР,
името на български гражданин, роден на територията на Република България, се
състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в
акта за раждане. Съгласно чл.
9, ал. 2 от ЗГР, при съставяне на акт за раждане на български
гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното му име,
когато липсва в преписа по чл. 72, ал. 1, се вписва в акта, ако това е писмено
заявено от родителите на лицето или друг законен представител, т. е. по
аргумент от чл.
9, ал. 2 от ЗГР законът допуска когато лицето е родено извън
България, то да бъде вписано в акта си за раждане само с две имена – лично и
фамилно, без посочване на бащино име.
В настоящия случай обаче не сме в хипотезата на искане за съставяне на акт
за раждане на лице, родено в чужбина, тъй като такъв акт за раждане вече е бил
съставен (Акт за раждане № 453 от 30.09.1997 год.) и в него молителката е
записана с изискуемите по закон (чл. 9 от ЗГР)
три имена. Съгласно действащото, към момента на съставяне на Акт за раждане № №
453/30.09.1997 год. от Община Кюстендил българско законодателство, всеки
български гражданин има право на име, като името се състои от собствено, бащино
и фамилно име, а трите части на името се вписват в акта за раждане (чл. 1 и
чл. 2 от ЗИБГ,
обн.ДВ, бр.20/09.03.1990 г., изм. ДВ, бр.94/23.11.1990 г. и отм.В,
бр.67/27.07.1999 г.). В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за
гражданско състояние (приета с ПМС 117/30.08.1975 г., в сила до 18.05.2004 г.),
като в чл. 9 и
чл. 10 от НГС(отм.)
е посочен начинът, по които се формира бащиното и фамилното име на българските
граждани. Съгласно действала към 1996 и 1997 год. разпоредба на чл. 29 от НГС
(отм.), актовете за гражданско състояние, които се съставят въз основа на
преписи от актове за гражданско състояние, съставени от чуждестранни местни
органи по гражданско състояние в мястото където е настъпило събитието,
подлежащо на регистрация и представени направо на длъжностното лице по
гражданско състояние на ОбНС или кметството, заедно с превод на български език,
извършен от отдел "Консулски" на МНвР, се съставят по утвърден
образец и се вписват в текущия регистър по реда на постановяването им, като в
тях се отбелязва въз основа на какъв документ са съставени. Съгласно ал.2,
на чл. 29 от НГС
(отм.) в тези случаи, ако полученият или представен документ не съдържа всички
необходими данни за съставянето на акт за гражданско състояние по установения
образец, длъжностното лице по гражданско състояние може да използва данни от
документа за самоличност на лицето, родителите на детето, а също и други
документи, а при невъзможност да се попълни акта за гражданско състояние по
утвърдения образец, той се съставя въз основа на наличните данни. В заглавието
на акт длъжностното лице следва да впише освен заглавие и номер по реда, и
личното, бащиното и фамилното име на лицето, за което се отнася (чл. 30 НГС).
В настоящият случай се установява, че длъжностното лице по гражданско състояние
при община Кюстендил при съставянето на
Акт за раждане № 453/30.09.1997 год. е попълнило данните на молителката по
установения образец, като е посочило изрично въз основа на кой акт съставен от
местен орган по гражданско състояние в чужбина се съставя, а имената на лицето
са вписани така, както са посочени в съпътстващия чуждестранния документ
превод, извършен от отдел "Консулски" на МНвР. При съставянето на
българският акт за раждане длъжностното лице по гражданско състояние се е съобразило
и с императивните разпоредби на чл. 2 и
чл. 3 от ЗИБГ
(отм.) и чл. 9 и
чл. 10 от НГС
(отм), като за бащиното и фамилното име на лицето са вписани съответно
собственото име на нейния баща и името на рода на бащата. Като лично име на
лицето е вписано името "М. "-така, както е посочено в извършения от
отдел "Консулски" към МВнР превод на чуждестранния акт по гражданско
състояние.
Водим от горното и на осн.чл.19,ал.1 ЗГР, съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от М.В.З., ЕГН
********** ***, иск да бъде допусната промяна във фамилното име на ищцата от М.В.З. НА М. З.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред окръжен
съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: