М О Т
И В И към НЧХД № 343/2015 г.
Съдебното производство е образувано по тъжба на П.С.И. *** против П.А.И. *** за извършени на 30.09.2015 година в с.
Огнен престъпления по чл.130, ал.1 и чл. 146, ал.1 от НК. В тъжбата си П.И.
твърди, че на посочената дата подс.И. и нанесъл
побой, при който и били причинени леки телесни повреди, по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК. Твърди също така, че едновременно с нанасянето на побоя, подс.И. извършил действия унизяващи нейната чест и
достойнството, като я назовал с думите „“боклук“, „курва“, „мастия“
и я напсувал с думите: „Да
еба мамичката ти курвенска…
Да еба мамичката ти курва…“.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство бяха приети предявените от частния тъжител П.И.
граждански искове за сумата от 1500 лв. за неимуществени вреди, причинени от
подсъдимия от престъплението по чл.130, ал.1 от НК и за сумата от 1500 лв. за
неимуществени вреди, причинени от подсъдимия на тъжителката от престъплението
по чл.146, ал.1 от НК
Повереникът на П.И. в съдебно заседание, поддържа
обвинението и пледира за признаване на подс. И. за виновен по обвиненията по
чл.130, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК и налагане на наказания според текста на
закона. По отношение
на гражданските искове претендира уважаването им в пълен размер.
Защитникът на
подс.И. пледира същият да бъде признат за невинен и
оправдан по обвиненията по чл.130, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК, поради липса на
доказателства. Счита, че се касае за телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК, в която посока не е направено изменение на обвинението от тъжителката и нейния
повереник. По отношение на предявените граждански
искове, пледира същите да бъдат отхвърлени, поради липса на доказателства за
претърпени от тъжителката неимуществени вреди.
Подс.И. не се признава за виновен и
моли да бъде оправдан по предявените обвинения.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното.
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият П.А.И., ЕГН **********.
Тъжителката И. и подс.И. и са снаха и свекър. Тъжителката е омъжена за сина
на подс. И..
Тъжителката и съпругът й се
занимават с животновъдство и отглеждат животни в стопански двор в с.Огнен
общ.Карнобат.
Св. Ф. Хюсеинова Е. е от с.Огнен и
живее близо до стопанския двор, в който се отглеждат животните. Св.Е. била
наета от тъжителката И. да се грижи за животните, да ги храни, да им дава вода.
Вечер стопанският двор се заключвал и сутрин рано се отключвал от съпруга на
тъжителката, за да може св.Ермулова да влезе в двора
и да се грижи за животните.
На 30.09.2015г., сутринта около
6,00, св.Е. отишла в стопанския двор за да изпълни задълженията си. Дала вода и
храна на телетата. Нахранила две болни агнета, но не успяла да нахрани зайците
и гълъбите, тъй като подс.И. отишъл при нея, напсувал
я с думите: „... да еба мамка ти, да еба курвата ти,
махай се от тука, какво търсиш тука..“, нанесъл и два удара с юмрук в лявата
страна на врата, изблъскал я с ритник по
крака и я изгонил от двора. Св.Е. излязла от портала на стопанския двор и се
обадила на тъжителката П.И.. Тя обяснила на тъжителката какво се е случило и заявила,
че след нанесения й побой от подс.И. напуска. Същият
ден около 9.00 часа, тъжителката И. пристигнала с лек автомобил в с.Огнен. Св. Е.
видяла тъжителката и отишла при нея в стопанския двор. С влизането на
тъжителката в стопанския двор, без да бъде предизвикан с думи или действия, подс.И. я нападнал. Той хванал тъжителката И. отпред за
дрехата, нанесъл й удар с шамар в лявата буза, а след това и удар с юмрук в
лявата част на лицето. Докато нанасял ударите подс.И.
псувал снаха си с думите: „Да еба мамичката ти курвенска… Да еба мамичката ти
курва.“ Действията на подсъдимия били прекратени от неговия син, който се
намесил, издърпал съпругата си и й казал да мълчи. След прекратяването на побоя
по отношение на тъжителката И., подсъдимият насочил агресията си към св.Е. и отново
я изгонил от стопанския двор с ритник.
Тази фактическа обстановка се приема
от съда на основание събраните и проверени по делото гласни и писмени
доказателства, чиято преценка води до единствения извод, че подс.И.
е нанесъл два удара в лявата част на лицето на тъжителката И. и е изрекъл обида
в нейно присъствие.
Твърденията изложени в тъжбата на П.И.
се подкрепят от показанията на св.Ермулова, очевидец
на случилото се, която обективира в показанията свои
лични и непосредствени възприятия по случая. Свидетелката посочва, че
нанесените от подс.И. удари са два - първо с шамар и след това с юмрук в лявата
част на лицето на тъжителката. Св.Е. свидетелства, че още след първия удар
пострадалата П.И. се разплакала. Ф. Е. свидетелства, че нанасяйки ударите на
пострадалата И., подс.И. я псувал: „Да еба мамичката ти курвенска… Да еба мамичката ти курва…“. Свидетелката е категорична, че
действията на подс.И. не са били провокирани по
никакъв начин от действия или думи, извършени респ. казани от тъжителката И..
Показанията на св.Ермулова, съдът кредитира като последователни, обективни и
незаинтересовани. Показанията на св.Е. се
подкрепят от заключението на допусната и приета от съда съдебномедицинска
експертиза, която установи оток с кръвонасядане по
хоризонталния клон на долната челюст вляво на пострадалата И., с което на
същата е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Съгласно заключението на вещото лице уврежданията са причинени в резултат от
удар с тъп предмет-юмрук и отговарят да са причинени по начина съобщен от
пострадалата.
В хода на съдебното следствие не се събраха
доказателства, че подсъдимият е нанесъл обида на тъжителката с думите: “боклук“,
„курва“, „мастия“.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От описаната по-горе фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият П.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК, тъй като на
30.09.2015 година, около 9,00 часа, в с.Огнен, общ.Карнобат причинил на П.С.И.,
ЕГН ********** ***, лека телесна повреда – временно разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо
се в кръвонасядане
по хоризонталния клон на долната челюст вляво.
От обективна страна подсъдимият И.
е осъществил изпълнителното деяние на чл.130, ал.1 от НК, чрез нанасянето на два
удара: с шамар и с юмрук в лявата част на лицето на пострадалата И., довело до оток
и кръвонасядане по хоризонталния клон на
долната челюст вляво. Това
увреждане се квалифицира като временно разстройство на здравето неопасно за
живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и т.15 от ППВС №3/1979 г., тъй като се касае за разстройство на
здравето извън случаите на тежки и средни телесни повреди и на пострадалата е
причинено увреждане на организма, довело до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието. Увреждането е причинено
другиму, а именно на П.И..
Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият И. ясно е
съзнавал, че умишлено причинява телесно увреждане на пострадалата П.И.. Той е разбирал общественоопасния
характер на това деяние, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, желаел е тяхното настъпване. За умисъла може да се съди по това, че
подсъдимият е нанесъл два удара в лявата част на лицето на пострадалата П.И.,
от което следва изводът, че той е желаел настъпването на общественоопасните
последици – увреждане здравето на друг човек, тъй като е съвсем логично, че
нанасянето на удари върху друго лице
неминуемо ще доведе до телесното му увреждане. За да е осъществено от
субективна страна престъплението е достатъчно подсъдимият да има представа, че
с действията си уврежда здравето на друг човек.
Подсъдимият
П.И. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението
по чл.146, ал.1 от НК, тъй като по същото време и на същото място(на 30.09.2015г.
около 9,00 ч. в с.Огнен), казал нещо унизително за честта и достойнството на постр. П.И., като я напсувал в нейно присъствие с думите: „.....Да
ти еба мамичката ти курва“ , „..Да еба мамичката ти курвенска“.
Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване
чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по
съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите
нрави. В настоящия случай престъплението е осъществено с думи, тъй като подс.И. е напсувал тъжителката в нейно присъствие. По този
начин подс.И. е засегнал личното достойнство на
пострадалата, нейната чест и качеството на нейната личност.
Престъплението по чл.146, ал.1 от НК е осъществено от подс.И. с пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК, тъй като ясно е съзнавал, че псувайки я в нейно
присъствие, той и нанася обида, с цел да засегне лично й достойнство, честта й и
нейната самооценка за собствената й личност.
Съдът
призна подсъдимия И. за невинен и го оправда по обвинението за нанасяне на
обида по чл.146, ал.1 от НК с думите “боклук“, „курва“ и „мастия“, поради
липса на доказателства в подкрепа на това обвинение.
ІІІ.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
Съдът, като
съобрази, че за престъплението по чл.130, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода до две години или пробация, съобразявайки
се с личността на подс. И., му наложи наказание пробация със следните пробационни
мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10/десет/
месеца, с периодичност два пъти седмично; "Задължителни периодични срещи с
пробационен служител" за срок от 10/десет/
месеца и "Безвъзмезден труд в полза
на обществото" - 100 часа годишно в продължение на една година
За престъплението по чл.146, ал.1 от НК се предвижда наказание глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може
да наложи на подсъдимия и обществено порицание. В настоящото производство, съдът
наложи на подс.И. за престъплението по чл.146, ал.1
от НК, наказание глоба в размер на 1200 лв. и обществено порицание, което да се
изпълни чрез поставяне на препис от диспозитива на
присъдата на таблото за обявления или на друго видно място в сградата на
кметство с.Огнен.
Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи, съответстват
на обществената опасност на деянията и на дееца и чрез тях ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
На основание чл. 23, ал.2 от НК,
към определеното най-тежко наказание пробация за срок
от 10/десет/ месеца, съдът присъедини наказанието
обществено порицание.
На основание чл. 23, ал.3 от НК, към
определеното най- тежко наказание
пробация за
срок от 10/десет/ месеца, беше
присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
ІV.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Съдът намери за основателен и частично
доказани исковете на гражданския ищец П.И. и осъди подсъдимия И. да и заплати сумата от 800 (осемстотин)
лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието по чл.130, ал.1 от НК
неимуществени вреди. Гражданският иск на ищцата И. е частично доказан по своето правно
основание - чл.45 от ЗЗД. В резултат на виновното и противоправно поведение на
подсъдимия, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка последица
от извършеното от подсъдимия И. престъпление. Относно размера на дължимото от
подс. И. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът съобрази
следното: пострадалата И. е преживяла посегателство върху телесната си неприкосновеност. Причинена
и е лека телесна повреда, довела да болки и страдания, които пострадалата е
следвало да изтърпи, като едновременно с това тя е следвало да се появява в
обществото с кръвонасядане по лицето, причинено не от
друг, а от бащата на своя съпруг.
Отчитайки всички тези обстоятелства
и по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът прецени, че предявеният
граждански иск за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл.130,
ал.1 от НК следва да бъда уважен в размер на 800(осемстотин) лева. Съдът отхвърли иска в останалата му част до 1500(хиляда и
петстотин) лева, като неоснователен.
По отношение на престъплението
обида, съдът взе предвид, че непосредствен обект на престъпленията по раздел
седми на Глава втора от
НК са обществените отношения, които се характеризират с особен
предмет -различни аспекти на честта и достойнството и доброто име, като лични и
неотчуждими морални блага. Обидата е засегнала
самооценката на пострадалата, като елемент на нейната чест и достойнство,
поради което съдът намери за справедливо да уважи гражданския иск на П.И. за
претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК в размер
на 800(осемстотин) лева, като
отхвърли иска в останалата му част до
1500(хиляда и петстотин) лева, като неоснователен.
Накрая съдът се занима и с въпроса
за разноските, като на осн. чл.189, ал.3 от НПК, осъди
подсъдимия П.А.И. *** да заплати на П.И. ***,
направените от нея разноски по делото в размер на 716.00 (седемстотин и шестнадесет)
лева.
Осъди подсъдимия П.А.И. да заплати в полза на държавата сумата от 100.00(сто) лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданските искове.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: