№ 675
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000746 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение на ВКС № 60067/21.07.2021г. по т.д. № 729/2020г. е отменено
решение № 643/19.03.2021г. по т.д. № 5236/2018г. на Апелативен съд-София, с което е
потвърдено решение № 1600/26.07.2018г. по т.д.№ 4047/2015г. на Софийски градски съд, с
което „Банка Пиреос България“ АД е осъдена да заплати на „Европа Комерс“ ЕООД
посочените в диспозитива суми.
Производството пред Апелативен съд-София е образувано по въззивна жалба от
„Банка Пиреос България“АД срещу решение от 26.07.2018г., постановено по т.д.
№4047/2015г. по описа на СГС. С цитираното решение „Банка Пиреос България“ АД е
осъдена да заплати на „БГ-Европа Комерс“ЕООД следните суми:
1. на основание чл. 57 ал. 1 ЗПУПС (отм.) сумата 100 000,00 лв. – стойност на
неразрешена парична операция с вальор 26.11.2014 г. № Опер. 0219@ААА00065, ведно със
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 26.03.2015 г. до окончателно
изплащане на сумата;
2. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 4000 ,00 лв. – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
Със същото решение е отхвърлена предявената при условията на чл. 214 ал. 2
ГПК претенция за законна лихва за периода 27.02.2015 г. – 25.03.2015 г., включително.
Решението е постановено при участие на С.С. - трето лице помагач на страната на „Банка
1
Пиреос България“АД.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в противоречие с фактите по делото. Излагат се оплаквания, че
съдът прави погрешни изводи, че процесната платежна операция била неразрешена,
процесното ръкописно попълнено нареждане-разписка, представено пред Банката от С.С.,
носещо неговия подпис е надлежно, законосъобразно и легитимно основание за извършване
на процесната платежна операция по сметка на Бг-Европа Комерс ЕООД, противоречаща на
установените факти била и констатацията на съда, че „липсвало установяване нареждането
за платежната операция да е било сведено до знанието на титуляра на сметката“. Налице
било и противоречие в мотивите на обжалваното решение. Наведени са и други оплаквания
във въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се
разноски.
Постъпли е отговор на въззивнатта жалба от С.С.-трето лице помагач на
ответника, в който поддържа въззивната жалба и моли атакуваното решение да бъде
отменено.
Депозиран е и отговор от ищеца в производството - „БГ-Европа Комерс“ ЕООД,
в който твърди, че въззивната жалба е неоснователна по изложени в отговора съображения.
Моли решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу
подлежащо на въззивно обжалване валидно и допустимо първоинстанционно решение на
СГС, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
В исковата молба се поддържа, че ищецът „БГ Европа Комерс“ ЕООД е титуляр
на разплащателна сметка, водена от ответника „Банка Пиреос България“ АД като на
26.11.2014 г. без негово съгласие и разпореждане, банката изплатила на третото лице
помагач СТ. СТ. СТ. сумата от 100 000 лв. Претендира се тази сума, ведно със законната
лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба ответникът „Банка Пиреос България“ АД
поддържа, че плащането е извършено правомерно от служител на банката въз основа на
представено му нареждане-разписка, подписано от управителя на ищцовото дружество.
Твърди, че документът е бил представен от С.С., в съответствие с изрично предоставените
от титуляра права с пълномощно от 20.08.2014 г. и при тези обстоятелства е бил
оправомощен да получи отразената в нареждането-разписка сума. Твърди същата сума да е
посочена и в изискуемата декларация от 20.08.2014 г. за произход на желаната за теглене
сума. Сочи, че тези документи са били подписани и предоставени на банката от управителя
на дружеството – Й. П. Й.. Счита за показателно в тази насока и липсата на оспорване на
плащането до 05.12.2014 г., на която дата Й. Й. е бил информиран за движението по
сметката и наличността в нея. Не се е противопоставил и след установена наличност чрез
АТМ устройство на 17.12.2014 г., а и пълномощното не е оттеглено включително в рамките
2
на съдебното производство.
Третото лице помагач СТ. СТ. СТ. чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск като неоснователен.
Между страните не се спори, а и се установява, че на 12.08.2014 г. представители
на ищеца и ответника писмено са изразили съгласие, че ищецът желае да бъде открита
сметка при определен № Опер. 0219@ААА00065 като в приложение на рамковия договор за
платежни услуги са представени образец от подписа на Й. Й. с указание, че е оторизиран да
представлява фирмата.
Няма спор, а и се установява и че на 20.08.2014 г. от името на ищцовото
дружество Й. Й. е упълномощил С.С. да го представлява пред „Банка Пиреос България“ АД
във връзка с воденето на откритата сметка с № ********** като има право да представя
нареждания (писмени потвърждения) и други документи, предварително подписани от
законен представител на дружеството (или упълномощено лице с изрично нотариално
заверено пълномощно) до Банката относно извършване на операции по сметката и в тази
връзка има право да получава пари в брой до размера на посочената в нареждането-разписка
сума.
Не се спори, а и се установява и че в декларация от същата дата – 20.08.2014 г. е
посочено, че предвид изразеното съгласие да се допускат преводи и разпореждания със
сметката на дружеството при фактическо представяне на подписани платежни документи от
упълномощено лице, декларира, че е запознат с риска и възможностите за настъпване на
неблагоприятни последици при изпълнението на неверни, неавтентични и/или подправени
платежни документи. Съгласно т. 2 от декларацията е изразено съгласие, че нарежданията
до банката относно операциите по сметката на титуляра ще се дават задължително чрез
писмена форма с оригинален подпис на титуляра или на негов пълномощник, снабден със
заверено пълномощно (нотариално или пред служител на банката). В тази връзка е изразено
съгласие, банката да не носи отговорност за истинността на който и да е документ,
представен за извършване на разпореждане с указаната в пълномощното банкова сметка,
които са настъпили или биха настъпили от извършени банкови операции въз основа на
неавтентични платежни нареждания, представени от посоченото в пълномощното лице.
Посочено е, че банката и нейните служители имат право да не изпълнят представено
платежно нареждане по причини, свързани със сигурността на платежната операция,
съмнение за неразрешена употреба на платежно нареждане или употреба на платежно
нареждане с цел измама. Поето е задължение за използване на платежните нареждания в
съответствие с условията за тяхното издаване и използване и да уведомява банката за
неразрешена употреба на платежни нареждания незабавно след узнаването.
От нареждането-разписка се установява, че документът не отразява имената на
лицето, подписало се в графата с предписано от бланката съдържание: подписи на лицата,
които могат да се разпореждат. По делото не се спори, а и се установява, че документът
съдържа отпечатък от печата на ищцовото дружество.
3
Пред първоинстанционният съд е прието неоспорено заключение по изготвена
съдебно-графологична ексепртиза, от което се установява, че подписите на Й. Й. са силно
вариращи по отношение на структурна сложност, нечитаема /щрихова транскрипция с
вариращи размер и наклон/. Положеният подпис в нареждането разписка е охарактеризиран
като произволна, безбуквена транскрипция с прост строеж без съществени
индивидуализиращи го графически особености, което препятства идентификация на лицето,
което го е положило. Уточнява, че изследваният обект отразява щрих, който е често срещан
при подписите на различни лица. В допълнителното си заключение вещото лице сочи за
нормално отклонение от обичайния начин на подписване под влияние на различни фактори
– неудобна поза, вид пишещо средство, степен на осветеност, здравословно и емоционално
състояние, вид и значимост на подписвания документ.
Вещото лице И. И. също определя положения подпис върху нареждането
разписка като притежаващ щрихова транскрипция без добра идентификационна стойност с
пълнота от идентификационни частни признаци, без достатъчно характерна индивидуалност
и устойчивост в степен, позволяваща идентифицирането на изпълнителя му с
категоричност, позволяващо да бъде изпълнено от голяма група лица в притежание на техни
индивидуални писмено-двигателни навици, както и при случайни съчетания от подписи.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани допуснати нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си
по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Правоотношенията между страните по делото се уреждат от разпоредбите на
Закона за платежните услуги и платежните системи и издадената по приложението му
Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти. В тази връзка релевантни за правния спор са
разпоредбите в закона и подзаконовия нормативен акт уреждащи правата, задълженията и
отговорностите на страните по договора за разплащателна сметка, в хипотезата на
извършена неразрешена платежна операция извършена от банката като доставчик на
платежни услуги на дружеството платец. Предявеният от "БГ Европа Комерс“ ЕООД иск се
основава именно на твърденията му за неразрешена от него платежна операция, а не за
неизпълнена или неточно изпълнена платежна операция свързана с отказ на банката да
изпълни платежното нареждане за паричен превод на полската фирма по договор за
доставка.
Предвид дадената законова дефиниция с нормата на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС
платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за
изпълнението и. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена.
С нормата на чл. 57, ал. 1 ЗПУПС е уредена отговорността на доставчика на
платежни услуги за неразрешени платежни операции, като е предвидено в случаите на
неразрешена платежна операция доставчикът да възстанови на платеца незабавно стойността
на неразрешената платежна операция, както и когато е необходимо, да възстанови
4
платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението
на неразрешената платежна операция.
С клаузата на т.2 от приложената към пълномощното за предоставяне на
нареждания и получаване на пари в брой управителят на ищцовото дружество е декларирал
съгласието си банката да проверява представените и документи, вкл. платежни нареждания,
и подписите върху тях само за редовността им от външна страна, и съответно тя да не носи
отговорност за претърпените вреди от платежни операции, вкл. за теглене на суми в брой,
въз основа на редовни от външна страна документи, които обаче са неистински или с
невярно съдържание.
В този смисъл и отговорността на ответника като доставчик на платежни услуги
за неразрешени платежни операции по чл. 57 ЗПУПС следва да бъде тълкувана във връзка с
въведените ограничения от т.2 от декларацията и в смисъл, че банката носи отговорност за
неразрешените платежни операции - извършени без съгласието на платеца, когато същите са
извършени въз основа на документи, които са нередовни от външна страна.
При гореочертаните предели на отговорността на ответната банка по предявени
иск по чл. 57 ЗПУПС и при доказателствена тежест за ответника на основание чл. 154 ГПК и
чл. 56 ЗПУПС с оглед въведените от него твърдения процесните платежни операции да са
разрешени и да са извършени въз основа на редовни от външна страна документи, по делото
се установява, че представеното от лице, легитимиращо се като пълномощник платежно
нареждане не представлява редовен от външна страна документ, по смисъла на т.2 от
декларацията.
На първо място, в платежното нареждане не са посочени имената и качеството на
лицето, което разпорежда плащането от името на платеца, за да може да се извърши
проверка дали това лице е надлежно представляващо дружеството. На следващо място,
подписът за наредител видимо и без използване на специални познания и технически
средства се различава от представения спесимен от подписа на управителя на ищцовото
дружество Й. Й., положен от него при сключването на рамковия договор за платежни
услуги.
По отношение оспореното авторството на подписа за наредител в платежния
документ, както са посочили вещите лица и от двете изслушани по делото съдебно-
графологични експертизи, между изследваните безспорно автентичен подпис на Й. Й. и
положеният върху нареждането подпис са налице значителни различия, изразяващи се в
формата и посоката на движението при изписване на началната част на първоначалния
щрихов елемент – праволинейна, от долу на горе, при този в нареждането и дъговидна, ляво
окръжна, при сравнявания образец от подписа на Й.; формата на движението при изписване
заключителната част при подписа на нареждането и ъгловидна форма в безспорния подпис;
разположението на движението при свързване на двата щрихови елемента- на разстояние от
първия щрихов елемент при първия подпис и в ляво от него, което е изключително
характерно за втория подпис. Действително вещите лица са констатирали и наличието на
известно сходство и съвпадение в общия вид на транскрипцията между двата подписа, но
5
поради причини дължащи се на липсата на достатъчно идентификационни признаци на
оспорения в платежното нареждане подпис и използваните в него произволна, безбуквена
транскрипция с прост строеж, вещите лица са се затруднили да дадат категоричен отговор на
въпроса дали двата подписа са положени от едно и също лице. Същевременно и двете вещи
лица са били категорични, че характера на структурата на подписа на платежното
нареждане - изключителната опростеност и липсата на достатъчно идентификационни
частни признаци, които да му придадат достатъчно характерни индивидуалност и
устойчивост, позволяват буквосъчетанието да бъде изпълнено от широк кръг лица в
притежание на техни индивидуални писмено-двигателни белези, както и в случайни
съчетания от подписи, без изобщо да може да се индивидуализира автора на изявлението. И
именно поради тази причина вещите лица се затрудняват да дадат категоричен отговор за
автентичността на оспорения подпис.
Трябва да бъде споделено становището на въззиваемия, че дължимата от банката
грижа за осигуряване на сигурна среда за ползване на платежните инструменти е завишена
именно с оглед на обстоятелството, че банката е търговец, който по занятие предоставя
банкови услуги, във връзка с което разполага с експертен състав от служители - специалисти
в областта на банковата сигурност, както и средства за осигуряване на защита на всеки
отделен банков продукт. Същественото е това, че банката извлича печалба от
предоставянето на платежния инструмент, поради което грижата за сигурността на услугата
е изцяло нейна, тъй като тя носи риска при възникването на проблеми с надеждното
функциониране на платежния инструмент. Ето защо е могло лесно да бъде установено, че
представеният документ за превод не е редовен от външна страна по см. на т.3 от
декларацията- липса на посочени имена и качество на наредителя на плащане, датата на
извършване на платежната операция и подпис видимо различаващ се от този в спесимена,
поради което и тук за освобождаващата банката отговорност при неавтентичност на
документа изобщо не може да се говори. Пропускът в платежното нареждане да се посочат
имената и качеството на наредителя на операцията не е никак несъществен при положение,
че се поставя под съмнение авторството на документа.
Ответникът е кредитна институция, в чийто лиценз е включено и извършването
на платежни услуги по смисъла на чл. 4 от ЗПУПС. В качеството на доставчик на платежни
услуги, който издава платежен инструмент, най - същественото негово задължение е да
осигури максимална защита на предлагания платежен инструмент от възможна нежелана
интервенция на трети недобросъвестни лица в операционната система на ползвателя на
платежния инструмент.
Гореочертаните нарушения на установената от банката процедура за проверка на
представеният платежен документ, послужил за разрешаване и извършване на процесната
платежна операция, по горните мотиви на съда изключват извода, че при дължимата грижа
от доставчика на платежни услуги е извършена преценка за редовността на преводното
нареждане от външна страна.
По възражението на ответника за неотговорност на банката по причина
6
несвоевременното и уведомяване за неразрешената платежна операция.
Предвид нормата на чл. 55, ал. 1 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги
коригира платежната операция само ако ползвателят на платежни услуги го е уведомил без
неоснователно забавяне, след като е узнал за неразрешената или неточно изпълнена
платежна операция, която поражда възможност за предявяване на правата му, но не по -
късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката му. Съобразно, ал. 2 на същата
законова разпоредба ползвателят е узнал за неразрешената или неточно изпълнена операция
най-късно с получаване на информацията по чл. 38, ал. 1 и чл. 46, ал. 1.
Настоящият съдебен състав намира това възражение за основателно. Процесната
неразрешена парична операция е осъществена на 26.11.2014 г. По делото е представено
извлечение за движението на банковата сметка, от което е видно, че след датата на
платежната операция, а именно на 05.12.2014 г. управителят Й. П. Й. е изтеглил на каса в
брой съответна сума пари. По делото не е оспорено, че след като на 05.12.2014 г. титулярът
е бил уведомен за движението по сметката и наличността по нея, не се е противопоставил на
процесната платежна операция. От представените доказателства е видно също така, че на
17.12.2014г. чрез АТМ устройство е извършена справка за наличността по процесната
сметка и теглене на сума в брой. Към тази дата управителят на ищцовото дружество
безспорно е узнал, че е извършено разпореждане със средства от банковата сметка и не се е
противопоставил на това.
Също така следва да се отбележи, че по делото няма твърдения, нито ангажирани
доказателства, че ищецът (сега въззиваем) е изпълнил задължението си да подаде
уведомление по чл.55, ал. 1 от ЗПУПС (отм.), за да започне да тече 21 дневният срок за
възстановяване на претендираната сума (чл.56, чл. 57, ал.2 от ЗПУПС (отм.). Този факт сам
по себе си свиделства, че до датата на подаване на исковата молба, респ. получаването и от
банката, уведомяване по смисъла на закона не е направено. Дори и да се приеме тезата на
ищеца (сега въззиваем), че за процесната платежна операция е узнал в по-късен момент, а
именно към момента на подготовката на годишния счетоводен отчет (т.е. преди подаване на
исковата молба), то отново той не е направил необходимото да уведоми банката, за да му се
възстанови сумата.
Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗПУПС (отм.), предвижда като условие за корекция на
платежна операция, ползвателят на платежната услуга да уведоми без неоснователно
забавяне доставчика (банката). Обичайното уведомяване от търговеца-ползвател на
платежната услуга е да уведоми директно доставчика. Ноторно е, че уведомяването му по
пътя на иницииран съдебен процес би забавило неоснователно информирането на
доставчика на платежната услуга, а е и поведение, което е нехарактерно в търговската
практика.
Банката-ответник в настоящото производство е узнала за твърдяната неразрешена
платежна операция едва с получаване на препис от исковата молба-25.03.2015г. Т.е. изводът
който е се налага е, че банката без основание не е била уведомена своевременно за
неразрешената платежна операция, поради което се изключва и нейната отговорност за
7
възстановяване на средствата.
По горните мотиви на съда и предвид несъвпадението на изводите на двете
съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да се
постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответникът – „Банка Пиреос България“ АД /преобразувано чрез вливане в „Юробанк
България“ АД / сторени пред първа инстанция, при разглеждане на делото за първи път пред
въззивна инстанция, както и разноските сторени пред ВКС на основание чл. 294, ал. 2 от
ГПК.
В първоинстанционното производство ответникът е представил списък по реда на
чл. 80 от ГПК /л.171 по т.д. № 4047/2015г. на СГС/, като претендира разноски в размер на
4350 лв. разноски, от които: 4200 лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, като е представил договор за правна защита и съдействие, фактура и
платежно нареждане за извършено плащане на последните и 150 лв. заплатен депозит за
вещо лице, които следва да му бъдат присъдени в цялост.
За първото въззивното производство ответникът е претендирал разноски,
съобразно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК / л. 33 по т.д. № 5236/2018г. на САС/
в размер на 6200 лв., от които: 2000 лв. заплатена държавна такса за въззивно обжалване и
4200 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, като е представил договор за правна защита и
съдействие, фактура и платежно нареждане за извършено плащане на последните, които
следва да му бъдат присъдени в цялост.
За касационното производство, за което по силата на чл. 294, ал. 2 ГПК
отговорността за разноски следва да се разпредели с настоящото решение. Ищецът е
представил списък по реда на чл. 80 от ГПК за разноските сторени в касационното
производство / л. 141 по т.д. №729/2020г. на ВКС/ , като претендира такива в размер на 6230
лв., от които: 30 лв. държавна такса за допускане до касационно обжалване, 2000 лв.
държавна такса за касационно обжалване и 4200 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, като
е представил договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за
извършено плащане на последните, които следва да му бъдат присъдени в цялост.
За настоящото производство ответникът не е представил доказателства за сторени
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1600 от 26.07.2018г.,постановено по т.д.№ 4047/2015г. по
описа на СГС в частта, с която „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е е
8
осъдена да заплати на „БГ – Европа Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр.София, ж.к.“Ботунец“, бл.9, вх. А, ет.4, ап. 10 на основание чл. 57, ал. 1
ЗПУПС (отм.) сумата от 100 000 лв. – стойност на неразрешена парична операция в вальор
от 26.11.2014г. № Опер. 0219@ААА00065, ведно със законната лихва на основание чл. 86 от
ЗЗД, считано от 26.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 4000 лв. разноски в производството пред Софийски градски съд И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от БГ-Европа Комерс“ЕООД срещу „Банка Пиреос
България“АД /преобразувано чрез вливане в „Юробанк България“ АД/ иск с правно
основание чл. 57,ал.1 ЗПУПС /отм./ за сумата от 100 000лв.-стойност на неразрешена
парична операция с вальор от 26.11.2014г. № Опер. 0219@ААА00065, ведно със законната
лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от 26.03.2015г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „БГ-Европа Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Ботунец“, бл.9, вх. А, ет.4, ап. 10 да заплати на „Юробанк
България“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София,ул.Проф.Фритьоф Нансен“№ 37А, ет.5 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
4350 лв. /четири хиляди триста и петдесет лева/ - сторените пред Софийски градски съд
разноски.
ОСЪЖДА „БГ-Европа Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ж.к.“Ботунец“, бл.9, вх. А, ет.4, ап. 10 да заплати на „Юробанк
България“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София,ул.Проф.Фритьоф Нансен“№ 37А, ет.5 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
6200 лв. /шест хиляди и двеста лева/ - разноски сторени пред Софийски апелативен съд за
първото въззивно производство.
ОСЪЖДА „БГ-Европа Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ж.к.“Ботунец“, бл.9, вх. А, ет.4, ап. 10 да заплати на „Юробанк
България“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София,ул.Проф.Фритьоф Нансен“№ 37А, ет.5 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
6230 лв. /шест хиляди двеста и тридесет лева/ - разноски сторени пред ВКС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9