Определение по дело №1141/2019 на Окръжен съд - Варна

 

Предявена е искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД, против К.М.Б., ЕГН: **********,***, с която съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК и в евентуалност, с иск с правно основание чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмените доказателства и назначаване на ССЕ с посочена задача.

С определение № 1346/28.05.2020 год. съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл. 131 от ГПК.

            В срока по чл.131 ГПК, ответникът К.Б., чрез назначения му особен представител, депозира писмен отговор.

 

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 ГПК. Интересът се следва от твърденията за породена от договорно неизпълнение изискуемост на цялата главница, настъпила след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорени просрочени ежемесечно дължими лихви за ползването на кредита и наказателни лихви, както и дължими такси.

Установителният иск е предявен поради връчване на издадената заповед за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Видно от данни по заповедното дело, с разпореждане от 09.05.2019 год., заповедният съд е приел, че заповедта е редовно връчена на основание чл.47, ал.5 ГПК, към който момент е приложима нормата на чл. 415, ал.1 т.2  /в редакцията й с ДВ, бр. 86 от 2017 год./, съгласно която  съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5.  При липса на стабилизирана заповед за изпълнение, съгласно приложимата законова норма, настоящият състав намира предявеният установителен иск за допустим. Налице са и останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 5912/2016 год. на РС – Варна - 9-ти състав. Сезиран е родово компетентен съд.

Доводите за недопустимост на особения представител поради неспазване на преклузивния едномесечен срок за предявяване на установителния иск, не се споделят от настоящия състав.

Съдът констатира разлика в дължимата за производството и внесената такава държавна такса, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания за представяне на доказателства за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 84.62 лева с предупреждение, че при неизпълнение на това му задължение, съдът ще прекрати производството по делото.

 

По предварителните въпроси:

Доколкото ответникът по предявения иск е потребител, претенцията следва да се разгледа по реда на общия исков процес, на основание чл.113 ГПК.

На страните следва да се укаже, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор, както и че при констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

 

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че доколкото представените с исковата молба и писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения за съществуването на неизпълнени изискуеми задължения на ответника, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приобщено към доказателствения материал служебно изисканото ч.гр.д. № 5912/2016 год. на РС – Варна - 9-ти състав.

СЪДЪТ намира за относимо към предмета на спора и искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза като служебната проверка за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор изисква допълване на нейната задача по почин на съда.

Съдът намира, че искането на особения представител на ответника за допълване на ССЕ с въпроса за размера на задълженията, изчислен при съобразяване направеното възражение за изтекла давност е относимо, но като се съобрази момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, който въпрос е включен в задачата, поставена от ищеца.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.101, ал.3 вр. ал.1 ГПК, УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебно заседание да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 84.62 лева КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това му задължение, съдът ще прекрати производството по делото като по нередовна искова молба.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД по силата на договор за цесия от 11.10.2016 год., против К.М.Б., ЕГН: **********,*** условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.2 ГПК за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца въз основа на договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2011 год. и допълнително споразумение от 29.05.2015 год. следните суми: 28 285.75 лева – неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от 30.05.2016 год. до окончателното изплащане на възнаграждението; сумата от 2 122.74 лева – неплатена договорна лихва за периода от 25.06.2015 год. до 30.05.2016 год.; 264.60 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 25.01.2016 год. до 30.05.2016 год. и сумата от 120 лева – дължими заемни такси към 30.05.2016 год., за които суми в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД са издадени заповед № 2823/01.06.2016 год. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. д. № 5912/2016 год., а в евентуалност - иск с правно основание чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 26 369.78 лева – неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба и в евентуалност, за сумата от 25 017.47 лева – неизплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, сумата от 6 244.39 лева – редовна лихва, начислена за периода от 17.06.2016-17.06.2019 год. и 7 891.20 лева – наказателна надбавка, начислена за периода от 17.06.2016-17.06.2019 год., по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN: ***.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са искове от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД, против К.М.Б., ЕГН: **********,***, с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в еветуалност  с правно основание чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Твърди се, че на 13.07.2011 год. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на ответника, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 35 000 лева за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояването му и падежна дата на главница и лихва 25-то число на месеца, при преференциален лихвен процент 9.95 % годишно и ГПР 11.03 %. Сочи се също, че крайният срок за погасяване на задължението бил 14.07.2021 год., съгласно погасителния план, неразделна част към договора. Ищецът излага, че поради нередовното обслужване на кредита, на 29.05.2015 год. банката и ответника подписали допълнително споразумение, с което договорили гратисен период от 6 месеца без да се променя крайният срок за издължаване на кредита. По силата на т.2 от споразумението лихвата по кредита се запазвала в общ размер на 9.95%.

Съгласно т.19.2 от Общите условия, към процесния договор и подписаното доп. споразумение при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Твърди се, че поради преустановяване погасяването на задълженията по кредита и при наличие на предпоставките по т. 19.2 от ОУ, кредиторът е изпратил до длъжника нотариална покана – уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, с рег. № 81/09.02.2016 год., том I, рег. 758, на нотариус Илияна Маджунова с рег.№ 195 при НК, връчена на кредитополучателя по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на 07.04.2016 год. Твърди също така, че на 30.05.2016 год. банката е подала заявление по чл.417 ГПК за сумите, предмет на настоящия установителен иск, като по образуваното ч.гр.д. № 5912/2016 год. по описа на ВРС били издадени заповед за изпълнение № 2823/01.06.2016 год. и изпълнителен лист в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД срещу К.Б., въз основа на които било образувано изп. дело № 807/2016 год. по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808 при КЧСИ и район на действие ОС – гр.Варна.

Изложено е, че с договор за цесия от 11.10.2016 год. „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила на ищеца пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и изтекли лихви, сред които и вземането на банката срещу ответника, възникнало по силата на договора за кредит от 13.07.2011 год. и допълнително споразумение от 29.05.2015 год. По силата на изрично пълномощно от цедента ищецът изпратил уведомително писмо до ответника за извършената цесия, но същото не било получено от последния на предоставения по договора за кредит адрес. В условията на евентуалност ищецът претендира, че длъжникът е уведомен за цесията, както и за предсрочната изискуемост с връчване на настоящата искова молба. Сочи, че съгласно сключено с банката допълнително споразумение от 10.03.2017 год. към договора за цесия, цесионерът има право да обявява предсрочна изискуемост на длъжниците при настъпване на обективните условия за това, предвидени в съответния договор за кредит.

С оглед горното, предявява иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД, а в евентуалност и като се позовава на настъпила с връчване на исковата молба предсрочна изискуемост – за осъждане на ответника да заплати сумата от 26 369.78 лева – представляваща сбор от падежирали и предсрочно изискуеми вноски за главница с падежи от 25.05.2016 год. до 25.06.2021 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Отново в евентуалност – за заплащане на сумата от 25 017.47 лева – неизплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (включваща вноските с падеж 25.12.2015 год. до вноска по погасителен план № 49, вкл. с падеж 25.06.2019 год., в общ размер на 13 037.56 лева, както и вноските по погасителен план от № 50 с падеж 25.07.2019 год. до вноска № 73 с падеж 25.06.2021 год. в общ размер на 11 979.91 лева); сумата от 6 244.39 лева – редовна лихва, начислена за периода от 17.06.2016-17.06.2019 год. и 7 891.20 лева – наказателна надбавка, начислена за периода от 17.06.2016-17.06.2019 год.

Претендират се също сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и тези, сторени в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът К.М.Б., чрез назначения по делото особен представител, депозира писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Недопустимостта на установителния иск е обоснована с неспазване срока за предявяването му. Възраженията срещу основателността на иска на първо място се основават на твърдението, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, ответникът не е бил надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост, тъй като изпратената нотариална покана не му била връчена лично. На следващо място и като се позовава на Тълкувателно решение № 3/2017 год. на ОСГТК на ВКС, обосновава, че дължим може да е само на непогасения остатък от главницата, ведно със законната лихва върху нея от датата на предсрочната изискуемост до плащането, но излага, че не може да се издаде заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането от датата на падежа до подаване на заявлението. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност за вноските за главница, както и за акцесорните претнции за лихви за периода от три години назад преди датата на предявяване на исковата молба – 17.06.2019 год.  Сходни съображения за неоснователност са изложени и по отношение на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, включително и във връзка с липсата на уведомяване за извършената цесия на процесните вземания по издадената заповед. Моли за отхвърляне на предявените искове изцяло, а в условията на евентуалност претендира, отхвърляне на претенциите за периода 17.06.2016-17.06.2019 год., съотв. за вноските за главница с падеж преди датата на връчване на исковата молба – 12.10.2020 год.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от сключения договор за кредит за текущо потребление между ответника и „БАНКА ДСК“ ЕАД, съотв. валидно прехвърляне на вземанията по него по силата на договора за цесия, както и довеждането й до знанието на ответника, изпълнение на поетите от банката задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото й да се обяви кредита за предсрочно изискуем, съответно обявяването му за такъв и размера на претендираното вземане по отделни пера, както и с оглед служебната проверка за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор - индивидуалното договаряне или добросъвестно предлагане на клаузи, предоставящи право на банката да променя едностранно лихвата и таксите по кредита, както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условия по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита и  оповестяването на промени на годишния лихвен процент.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения, както и наведените други правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения.

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на основанието на иска, както и са ангажирали допустими доказателствени средства за твърдените от тях факти и обстоятелства.

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора В. - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: *********@***.** .

УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

 

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал служебно изисканото по ч.гр.д.№ 5912/2016 год. на РС – Варна – 9-ти състав.

ДОПУСКА на основание чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото и след като извърши проверка в счетоводната система на „БАНКА ДСК“ ЕАД на място, указано от ищеца  в гр. Варна да даде отговор на следните въпроси:

1.    Превеждана ли е от „БАНКА ДСК“ ЕАД сума съгласно сключения Договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2011 год., кога, в какъв размер и по коя сметка?

2.    Усвоена ли е и на коя дата и сумата по договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2011 год.? 

3.    В какъв размер е бил остатъкът по кредита към датата на допълнително споразумение от 29.05.2015 год.?

4.    Какви суми са постъпили по разплащателната сметка на длъжника, служеща за погасяване на кредита, как се е погасявало с тях на падежна дата задължението към Банката по главница, лихви и заемни такси, с оглед условията на сключения договор и приложенията към него? Отговорът да бъде даден в табличен вид.

5.    На коя дата е преустановено редовното погасяване на кредитното задължение?

6.    Какъв е размерът на дължимите суми към Банката за главница, възнаградителна лихва и санкционираща лихва /лихвена надбавка за забава/ и заемни такси, като вещото лице състави ЧЕТИРИ варианта на заключение за размера на дължимите изискуеми вземания с посочване на периода на дължимост на лихвите и таксите, начиная от датата на забавата, като съобрази краен момент на начисляване – 1/ момент на твърдяната  предсрочна изискуемост -07.04.2016 год.; 2/ момент на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.05.2016 год.;   3/ момент на връчване на исковата молба на назначения по делото особен представител на ответника – 12.10.2020 год. и   4/ към датата на изготвяне на заключението? Задачата да бъде изпълнена в табличен вид, с посочване на съответните договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил и ненастъпил падеж към съответните моменти, съотв. дял на главницата и възнаградителната лихва.

7.    Какъв е размерът на дължимите суми към Банката за заемни такси като вещото лице посочи поотделно кога същите са начислени и в какъв размер за всяка една от тях?

8.    Съответстват ли периодично начисляваните като задължения на кредитополучателя суми на дължимите вноски за главница и лихви по първоначални или евентуално променени едностранно от банката погасителни планове?

9.    Променян ли е едностранно първоначално уговорения лихвен процент от 9.95 %, и ако такава промяна се установи, вещото лице да посочи кога е извършена промяната и как е формиран приложимия към договора лихвен процент: само с промяна на базовия лихвен процент /като в този случай посочи дали промяната е съобразена с оповестена от банката промяна на този процент/ или с промяна на надбавката или с промяна и на двата компонента. Как всяка от промените е била оповестена на кредитополучателя и как се е отразила на дължимата лихва и съответно дължимата анюитетна вноска?

10. В случай, че се установи промяна на БЛП, вещото лице да посочи кои от компонентите, включени в методиката за негово определяне са общоизвестни и промените в показателите им се оповестяват публично и има ли компонент, който да не е свързан с външни за банката фактори и може да се определя по целесъобразност?

11. Извършвана ли е капитализация на лихвата със сключените между страните последващи споразумения и ако да – направи собствени изчисления за дължимия остатък от главницата като вземе предвид извършените вноски за погасяване на кредита и ги отнесе към задължението за главница преди капитализацията и даде заключение за непогасената главница в ЧЕТИРИ варианта на заключение за размера на дължимите изискуеми вземания с посочване на периода на дължимост на лихвите и таксите, начиная от датата на забавата, като съобрази краен момент на начисляване – 1/ момент на твърдяната  предсрочна изискуемост -07.04.2016 год.; 2/ момент на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.05.2016 год.;   3/ момент на връчване на исковата молба на назначения по делото особен представител на ответника – 12.10.2020 год. и   4/ към датата на изготвяне на заключението? Задачата да бъде изпълнена в табличен вид, с посочване на съответните договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил и ненастъпил падеж към съответните моменти, съотв. дял на главницата и възнаградителната лихва.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената ССЕ Р С, който да се уведоми за поставената му задача след представяне на доказателства за внесен депозит.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.

УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по ССЕ възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба за вещите лица.

ЗАДЪЛЖАВА „БАНКА ДСК“ ЕАД да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне на заетите средства и целевото им разходване по нареждания за преводи към друга банка, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация.

 

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на  19.01.2021 год. от 10.30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на ищеца се връчи препис и от писмения отговор.

 

 

                                            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: