Р Е Ш Е Н И Е № 191
12.02.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 16.01.2020 г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 2672 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ДУПЛЕКС-АХ“ ЕООД с ЕИК *********,
гр.Пловдив, представлявано от управителя Д. Г. Г. срещу Решение № 3390/14.08.2019
г., постановено по гр.д.№ 8244/2018 г. по описа на РС Пловдив.
С обжалваното решение жалбоподателя е осъден да заплати на „Ка
строй Консулт” ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив следните суми: 23 712 лева главница,
представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на договор за отговорно
пазене от 31.03.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 22.05.2018 г. до
окончателното погасяване, както и общо 2318,48
лева - разноски в производството; 340
лева - разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 6340/2018 г. на
ПРС и общо 382 лева - разноски по изпълнително дело № 78/2018 г.
на ЧСИ Атанасов, рег. № 757 на КЧСИ.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Излага съображения за неправилна преценка на събраните
доказателства. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
иска бъде отхвърлен.
В отговора на въззивната жалба въззиваемата страна мотивира
становище за нейната неоснователност и настоява за потвърждаване на
първоинстнационото решение като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, като се
запозна с обжалваемия съдебен акт и доказателствата по делото, във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, разполагащо с право на обжалване , поради което е
допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството по
делото е образувано по предявен от „КА
СТРОЙ КОНСУЛТ” ООД, ЕИК ********* против „ДУПЛЕКС-АХ“
ЕООД с ЕИК *********, гр.Пловдив иск с правна квалификация чл.79, ал.1, предл.второ,
вр.чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 712 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на договор за отговорно пазене от 31.03.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът обосновава
исковете си с твърденията, че между страните са налице правоотношения, възникнали
по силата на четири договора за изкупуване на готова продукция, сключени на
18.03.2016 г., 24.03.2016 г. и 31.03.2016 г., с които ответното дружество
продало на ищеца общо 3800 кг.пъстърва. Във връзка с тези продажби били
издадени от продавача и съответните фактури: № *********/11.03.2016 г. за
сумата от 3120 лв. с ДДС, № *********/14.03.2016 г. за сумата от 3120 лвд. С
ДДС, № **********/24.03.2016 г. за сумата от 13 728 лв. с ДДС и № **********/31.03.2016
г. за сумата от 3744 лв. с ДДС. Цената по всички фактури била заплатена от
купувача по банков път и в брой.
На 31.03.2016 г. страните сключили договор за отговорно
пазене, по силата на който „ДУПЛЕКС-АХ“ ЕООД е приел от „КА СТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД
закупената от последното продукция, задължил се да я съхранява и да я предаде
незабавно на „КА СТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД, когато дружеството си я поиска.
С нотариална покана рег.№ 1256/30.01.2018 г. по описа на
Нотариус С. К.-Н. с рег.№ 636 на НК, връчена на 31.01.2018 г., ищецът отправил
искане ответникът да му предаде незабавно предадената за пазене продукция, като
за целта се яви на 09.09.2018 г. в 15 ч. в кантораната на нотариуса за
подписване на споразумение, с което да бъде уговорено времето и начина на
връщане на предадената за отговорно пазене стока. Също така го уведомил, че при
неявяване или при непостигане на съгласие за момента и начина на предаване на
продукцията, при отказ да я върне или в случай, че тя не е опазена, ще счита
договора за развален поради неизпълнение, за което ще се дължи обезщетение в
размер на стойността на предоставената стока, а именно сумата от 23 712
лв. Тъй като представител на ответника не се явил на посоченото в поканата
място и час , ищецът е предявил претенцията си за заплащане на обезщетение
поради неизпълнението на договора за отговорно пазене.
В отговор на исковата молба ответното „ДУПЛЕКС-АХ“ ЕООД е
оспорило иска. Поддържал е, че договорите за продажба са били неформални, а
представените писмени такива не го обвързват. Във връзка с договора за
отговорно пазене е възразил още, че закупената и платена продукция е била
предадена на ищеца още през 2016 г.
След събиране на относимите доказателства,
първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение, с което е уважил
претенцията.
При извършената служебно проверка за валидност и
допустимост на атакувания съдебен акт съгласно правилото на чл.269 ГПК,
въззивният съд констатира, че се касае за валидно и допустимо съдебно решение.
Казаното
налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база
изложеното в жалбата. Съобразно
мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по
отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип
следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК,
според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя
от страните по делото.
В случая съдържанието на
въззивната жалба налага да се извърши анализ на събраните доказателства във
връзка с възраженията на ответника, релевирани в първоинстанционното
производство и пренесени с жалбата пред въззивния съд, относно липсата на
представителна власт на лицето, подписало договорите и получило нотариалната
покана от името на търговеца и противопоставянето му на тези действия по
смисъла на чл.301 ТЗ, както и относно факта на предаване на стоката в изпълнение
на договорите за продажба.
Не е било спорно по делото
възникването на правоотношения между страните по силата на сключени четири
договора за продажба на готова продукция
съответно на 18.03.2016 г., 24.03.2016 г. и
31.03.2016 г., с които ответното „ДУПЛЕКС-АХ“ ЕООД е прехвърлило на ищеца „КА
СТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД собствеността върху общо 3800 кг. пъстърва, както и за заплащане на цената по
тях в общ размер от 23 712 лв. В тази връзка са представени четири писмени
договора от посочените дати, за които е установено, че са били подписани от
лицето Н. К., действал като пълномощник на продавача съгласно пълномощно на л.179
от първоинстанционното дело. Представен е и договор от 31.03.2016 г., също
подписан от това лице, според който собствената на купувача „КА СТРОЙ КОНСУЛТ“
ООД продукция от пъстърва се предава на отговорно съхранение на производителя
„ДУПЛЕКС АХ“ ЕООД в садковата му база в язовир Доспат. Според чл.5 от договора
производителят е задължен незабавно да предаде готовата продукция от пъстърва,
собстевност на купувача, когато той си я поиска. Между страните не е предвидено
възнаграждение за съхранението на пъстървата.
Възражението на въззиваемото
„ДУПЛЕКС-АХ“ ЕООД за липса на представителна власт в лицето на Н. К. , подписал
договорите за продажба, е неоснователно. От съдържанието на съставеното и
неоспорено пълномощно следва извод, че К. разполага с представителна власт да
извършва от името и за сметка на „ДУПЛЕКС-АХ“ ЕООД продажба на риба от базата
на яз.Доспат / т.3 от пълномощното/. Същото обаче не предоставя правомощия на
пълномощника да сключва други договори, в т.ч. и да поема задължения за
отговорно пазене на продукция, чужда собственост, което е сторено с подписване
на договора от 31.03.2016 г. за отговорно пазене, разкриващ белезите на договор
за влог по смисъла на чл.250 ЗЗД. При това положение е необходимо да се обсъди
възражението на въззиваемото търговско дружество , основано на разпоредбата на
чл.301 ТЗ. Според сочената норма когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава дейстивята, ако не се противопостави веднага след
узнаването. В разглеждания случай ответникът поддържа, че моментът, в който е
узнал за сключения договор , е получаването на препис от исковата молба , ведно
с приложенията в първоинстнационното производство, като противопоставяне на
тези действия е изразено в отговора на исковата молба. Видно обаче от
материалите по приложеното в заверени копия досъдебно производство № 242/2017
г. по описа на ИП при ОДМВР, оспореният договор за отговорно пазене / както и
четирите договора за продажба/, са били предявени на управителя Б.В. при
провеждането на разпита му като свидетел, което обстоятелство е удостоверено в
съставения Протокол за разпит на свидетел от 11.12.2017 г. / л.148 от
първоинстанционното дело/. Т.е., това е моментът, в който търговецът, чрез
законния си представител, е „узнал“ за извършеното от негово име действие без
представителна власт. Липсват данни за това, в периода от 11.12.2017 г. до
депозирането на отговор на ИМ на 08.08.2018 г.
търговецът „ДУПЛЕКС-АХ“ ЕООД да се е противопоставил на така извършеното
от негово име действие по сключване на
договора за влог, поради което и на осн.чл.301 ТЗ следва да се приеме,
че това действие е потвърдено , респ.търговецът е обвързан от него.
Както се посочи, договорът за
отговорно пазене съставлява договор за влог по смисъла на чл.250 ЗЗД, който е
едностранен /по правило безвъзмезден/ и реален . За да се счита сключен, освен
съгласието на страните, е необходимо предаване на вещите от влогодателя на
влогоприемателя. В настоящия случай ищецът поддържа, че закупената от него
продукция- пъстърва, не е получавана в изпълнение на договорите за продажба и е
останала за съхранение при продавача- ответното дружество. Доколкото се касае
за отрицателен факт / неполучаване на стоката/, който не подлежи на доказване,
в тежест на страната, която го оспорва, е да установи онези положителни факти,
които го отричат. В случая наведеното насрещно твърдение на ответника е, че
пъстървата е била предадена на купувача в изпълнение на договорите за продажба
още през пролетта на 2016 г. В тази връзка са били ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П. К.. При разпита му в с.з. на 26.11.2018 г.
свидетелят описва отношенията между страните във връзка с продажбите на
пъстърва, с които твърди да е запознат поради близките си приятелски отношения
с тогавашния управител на ответното дружество Б.В.. В тази насока пояснява, че
е любител-рибар и В. му позволявал да лови риба между садките на яз.Доспат, да
ползва място за спане и храна в базата, както и лодките му без заплащане, а той
от своя страна му помагал при експедиция на риба. Свидетелят пресъздава
събитията отпреди повече от две години, когато бил повикан от В. да помогне при
товарене на пъстърва. Осведомен е подробно за отношения между двете дружества-
колко заявки са направени и за какво количество риба, кога е трябвало да се платят,
че пащането е забавено , кога е било платено, както и станал свидетел на
извършените на място плащания. Разказва, че първия път, когато отишъл да
помогне, предаване не се осъществило, тъй като купувачът имал проблем с
транспорта. Последвала втора заявка, която също била подготвена, но до товарене
не се стигнало, тъй като В. се обадил на сина си, който бил на място, че не е платено
и не разрешил експедицията. Третата заявка била платена и затова количеството
било натоварено. Извършена била още една
експедиция, при която се натоварили количествата по първите две заявки и по
четвърта, като било платено и на място. От сина на В. знаел, че цялото
количество било предназначено за
ищцовото „КА СТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД.
Настоящият въззивен състав
намира, че събраните по почин на ответника доказателства не установяват без
съмнение твърдението, че продукцията е била предадена на ищеца през 2016 г. Показанията
на свид.К. съдът разглежда при условията на чл.172 ГПК предвид близките
приятелски отношения на свидетеля с управителя на ответното дружество. Доколкото
съгласно цитираната норма показанията на заинтересованите свидетели подлежат на
преценка с оглед всички други данни по делото, следва да се посочи, че в случая те
остават неподкрепени от други събрани доказателства. Наред с това , както се
каза, в тази част показанията пресъздават твърдения на сина на Б.В. , а не лично
възприети от свидетеля факти. След като не е доказан факта на предаване на
продукцията в изпълнение на договорите за продажба, изводът е, че тя е останала
при ответника, който е поел задължение да я съхранява до поискването й от
влогодателя по силата на подписания договор за влог.
Такова поискване съставлява
изпратената до ответника нотариална покана от 30.01.2018 г. рег.№ 1256, том 1,
акт 93 по описа на нотариус С. К.-Н. с район на действие ПРС, връчена на лицето
Н. К.. Доколкото за последния се прие, че не разполага с представителна власт,
освен при сключване на договори за продажба, следва да се прецени отново
приложението на чл.301 ТЗ. Моментът, в който ответникът е узнал за получената
от К. покана, се установява от показанията на свид.Й. Б.. Свидетелят, по
професия адвокат, е представлявал К. по воденото досъдебно произовдство, приобщено
по настоящото дело. По този повод е консултирал както подзащитния си, така и Б.В.
именно по повод получаването на поканата . От показанията му става ясно, че в
началото на 2018 г. помежду им се е провела среща след връчването на поканата,
като въпросът, който бил поставен от В., е бил дали може да се направи отбив от
сумата, която се претендира, като възнаграждение за периода на съхранението на
рибата по договора за отговорно пазене. Доколкото липсва противопоставяне от
страна на търговеца на действието по получаване на поканата, то той се явява
обвързан на осн.чл.301 ТЗ от нейните последици. Независимо от това, поканата
следва да се счита връчена на ответния търговец с получаване на препис от
исковата молба, който факт съдът взема предвид на осн.чл.235, ал.3 ГПК. Съдържащото
се в нея волеизявление по същество представлява искане по смисъла на чл.252,
ал.1 ЗЗД за предаване на вложените вещи, а при неизпълнение на това задължение-
за заплащане на обезщетение за неизпълнението.
При тези доказателства съдът счита, че по делото е установено неизпълнение на задължението на ответника по иска като влогоприемател да върне на ищеца по писмения договор за влог от 31.03.2016 г. оставената му за пазене готова продукция. По настоящото дело е предявен иск за обезщетение за неизпълнение на основание чл. 79, ал.1 пр.2 ЗЗД. В случай че вещите са налични, не са унищожени или погинали, ответникът би могъл да се защити като предложи изпълнение, като ги върне. Безспорно е, че това не е направено, вкл. и след завеждане на делото. В този случай вместо изпълнението той дължи обезщетение. При условията на чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. За ищеца обезщетението за неизпълнение е в размер на стойността на съхраняваната продукция, възлизаща на исковата сума.
Обобщаващият извод е, че исковата претенция е основателна и правилно е била уважена, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3390/14.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 8244/2018 г. по описа на РС
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………….
2………………….