О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 14.05.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 676 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Софийска градска прокуратура срещу „Т.Б.” ЕООД.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба обстоятелства намира
следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен в процеса конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, с който пред съда се упражнява уреденото в закона потестативно право на прокурора да поиска прекратяване на едно търговско дружество с правноорганизационна форма ООД тогава, когато то няма вписан управител за период от повече от три месеца.
Съдът на първо място трябва да се произнесе по допустимостта на предявения иск, като съобрази и това, че на 21.06.2019 г. от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК е постановено решение, в което е налице произнасяне по този въпрос в хипотезата, в която е предявен конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружество с правноорганизационна форма ЕООД, в което едноличният собственик на капитала и управителят са едно и също лице, което е починало – Решение № 73 от 21.06.2019 г., постановено по т.д. № 2413/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. Настоящият съдебен състав, въпреки че е наясно с практиката на част от съставите на Софийски апелативен по неприемане на правните изводи в това съдебно решение, счита, че е длъжен да се съобрази с решението, постановено от Върховния касационен съд, чието правомощие съгласно Конституцията и ГПК е да уеднаквява съдебната практика, още повече, че споделя изложените в него съображения за допустимостта на предявения конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ в разгледаната хипотеза. В тази насока е и част от практиката на Софийски апелативен съд – Определение от 30.10.2019 г., постановен по ч.т.д. № 5017/ 2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 6 състав, Определение от 15.10.2019 г., постановен по ч.т.д. № 4886/ 2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11 състав, Определение от 07.10.2019 г., постановен по ч.т.д. № 4669/ 2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11 състав, Определение от 07.01.2020 г., постановен по ч.т.д. № 6254/ 2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 5 състав.
Дружеството, чието прекратяване се иска с предявения конститутивен иск, е такова, в което капиталът се притежава от едно лице - еднолично ООД. Фактът, при настъпване на който в случая се твърди, че е възникнало потестативното право за прекратяване на едноличното ограничено отговорно дружество, е смъртта на физическото лице, което е изпълнявало правомощията на негов управител, което лице е и едноличен собственик на капитала му.
Смъртта на едно физическо лице е уредено в закона като основание за прекратяване на търговско дружество в следните случаи: 1) тогава, когато то е едноличен собственик на капитала на едно търговско дружество с ограничена отговорност /чл. 157, ал. 1 ТЗ/; 2) тогава, когато то е управител на търговско дружество с ограничена отговорност и след смъртта му в продължение на три месеца не е избрано друго лице, което да управлява дружеството, при което се стига до фактическото състояние на липса на вписан дееспособен управител / чл. 155, т. 3 ТЗ/. В посочените две разпоредби на чл. 157, ал. 1 ТЗ и чл. 155, т. 3 ТЗ са уредени две различни основания, при настъпване на които се стига до една и съща правна промяна, а именно прекратяване на търговското дружество, като разликата е, че в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ прекратяването настъпва по силата на закона, а в тази на чл. 155, т. 3 ТЗ прекратяването настъпва в резултат на упражняване на потестативно право, което възниква за прокурора да поиска от съда да постанови тази правна промяна с конститутивно съдебно решение.
Налице са случаи, при които едно физическо лице е както едноличен собственик на капитала на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, но така също и негов управител. Такъв е настоящия случай, в който след извършена служебна справка в търговския регистър се установява, че физическото лице И.П.Д. е вписан както като едноличен собственик на капитала на „Т.Б.” ЕООД, чието прекратяване се иска съдът да постанови, а така също и като управител на това дружество. В тези случаи фактът на смъртта на едно и също физическо лице би представлявало основание за прекратяване на дружеството съгласно всяка една от цитираните две правни норми – и съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, тъй като починалото физическо лице е едноличен собственик на капитала на търговското дружество, и съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ, тъй като починалото физическо лице е и управител на това дружество. Ако се приеме, че при един и същи факт са приложими и двете основания за прекратяване на търговското дружество, то ще се стигне до това, че в зависимост от това коя ще се избере да се приложи, ще се счита, че една и съща правна промяна настъпва от осъществяването на различни обстоятелства и от различни моменти – при прилагане на чл. 157, ал. 1 ТЗ тя ще настъпи по силата на закона със смъртта на едноличния собственик, а при прилагане на чл. 155, т. 3 ТЗ тя ще настъпи по силата на съдебното решение, от момента на влизането му в сила. Това е недопустимо. Ето защо трябва да се направи извод, че в тази хипотеза ще се прилага само една от двете правни норми. Съдът счита, че това е разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, която е специална спрямо общата такава на чл. 155 ТЗ, тъй като в нея е уреден частен случай на прекратяване на едно ограничено отговорно търговско дружество тогава, когато капиталът му се притежава от едно физическо лице и това физическо лице почине. Въвеждането в закона на тази изрична разпоредба е съобразено с особеностите, които са налице при органите на управление на едноличното ограничено отговорно дружество, които произтичат от липсата на членствена структура при него и които се свеждат до това, че при него едноличният собственик на капитала е върховният орган на това дружество, тъй като съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ в неговото правомощие е решаването на въпросите от компетентността на общото събрание, но също така е и негов волеизявяващ орган – негов управител съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ, когато тези функции не са възложени на друго, избрано от него лице. Следователно в случаите, в които едноличният собственик на капитала на едно ограничено отговорно дружество не е овластил лице, което да упражнява правомощията на управител, той изпълнява функциите както на върховен орган на дружеството, така и на негов управител. Това от своя страна означава, че при смърт на едноличния собственик-физическо лице, се стига до положение, в което и двата органа на управление на дружеството – и волеобразуващият и волеизявяващият, не могат да функционират – няма кой да формира воля от името на юридическото лице и няма кой да я изявява. Съществуването на такова дружество е напълно безпредметно, предвид липсата на органи чрез които то да участва в търговския оборот. Именно с оглед на тези специфични правни последици в закона е уредено и специално основание и различен ред и момент, от който настъпва прекратяването на такова дружество в сравнение с прекратяването на дружество, което има членствена структура. Наличието на специална правна норма изключва възможността при осъществяване на факти, които са предвидени в хипотезиса й, да не се прилагат последиците, предвидени в нея, а да се прилагат тези, уредени с друга обща норма.
С оглед на всичко изложено трябва да се приеме, че при смърт на физическо лице, което е едноличен собственик на капитала на едно ограничено отговорно дружество и негов управител, приложение намира специалната норма на чл. 157, ал. 1 ТЗ и това търговско дружество се счита прекратено по силата на закона със смъртта на физическото лице, което е едноличен собственик на капитала му, ако не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците не поискат да продължат дейността му. Наличието на специален ред изключва приложението на общия такъв по чл. 155, т. 3 ТЗ, което означава, че в тази хипотеза за прокурора изобщо не възниква потестативното право да поиска от съда да постанови прекратяването на търговското дружество поради липса на вписан управител в продължение на период от три месеца. Освен това обстоятелството, че едноличното търговско дружество е прекратено по силата на закона при наличие на предпоставките на чл. 157, ал. 1 ТЗ означава, че за прокурора липсва правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, тъй като правната промяна, която се иска съдът да постанови, вече е настъпила, което прави този иск недопустим. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в цитираното в настоящия акт решение - Решение № 73 от 21.06.2019 г., постановено по т.д. № 2413/2018 г. по описа на ВКС, I т.о.
От твърденията на ищеца в исковата молба е видно, че той се позовава на следните факти: 1) настъпила на 03.12.2017 г. смърт на И.П.Д., който е вписан както като едноличен собственик на капитала на „Т.Б.” ЕООД, така и като управител на това юридическо лице, 2) липса на клауза в учредителния акт на „Т.Б.” ЕООД, с която да се дерогира нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, 3) наличие на изрично изявление на наследниците по закон на това физическо лице, че не искат да продължат дейността на дружеството „Т.Б.” ЕООД. Позоваването на тези факти, които и се установяват от събраните по делото доказателства, означава, че в процесния случай приложение намира нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ и търговското дружество „Т.Б.” ЕООД е прекратено по силата на закона. Това от своя страна и с оглед изложените съображения, води до извода, че липсва правен интерес за прокурора от предявения в процеса иск по чл. 155, т. 3 ТЗ и той е недопустим. Следователно исковата молба, с която този конститутивен иск е предявен, трябва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че след като в производството се установи, че са настъпили всички факти /положителни и отрицателни/, предвидени в чл. 157, ал. 1 ТЗ и търговското дружество „Т.Б.” ЕООД е прекратено по силата на закона, то това е основание за започване на производство по ликвидация съгласно чл. 266, ал. 1 ТЗ, без провеждане на което това юридическо лице не може да бъде заличено от търговския регистър. Компетентният орган, който трябва да впише започване на производство по ликвидация по отношение на прекратеното по силата на закона търговско дружество и да назначи ликвидатор е Агенция по вписванията, като тя следва да се счита, че може да бъде сезирана от прокурора. Този извод се налага при прилагане по аналогия към процесния случай на § 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Допустимостта на прилагането по аналогия на § 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ към случаите на прекратяване на дружество по реда на чл. 157, ал. 1 ТЗ се извежда изрично и в практиката на ВКС - в цитираното Решение № 73 от 21.06.2019 г., постановено по т.д. № 2413/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. В § 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че заявление за вписване на ликвидация на търговец може да подаде и държавен орган. Следователно всеки орган, който действа в изпълнение на възложената му с Конституцията и законите компетентност, е легитимиран да поиска в търговския регистър да бъде вписано започване на производство по ликвидация на търговско дружество, което е прекратен по силата на закона. Такъв орган е и прокурорът, на който с чл. 127, т. 6 от Конституцията на Република България е възложено да следи за спазване на законността, като в предвидените със закон случаи участва по граждански и административни дела / производството, което се развива пред Агенция по вписванията за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър е вид гражданско производство – охранително, и в предвидените в закона случаи прокурорът може и е длъжен да участва в него като следи за спазване на законността, в случая на чл. 157 ТЗ/. Ето защо трябва да се заключи, че прокурорът е легитимиран да подаде заявление за вписване в търговския регистър на започване на производство по ликвидация при прекратяване на едно търговско дружество на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ.
В подадената искова молба се съдържа искане, направено от прокурор, да бъде прекратено търговското дружество „Т.Б.” ЕООД, което искане включва в себе си и това да бъдат реализирани последиците от прекратяването, които са откриване на производство по ликвидация по отношение на това дружество. Ето защо трябва да се приеме, че в исковата молба е инкорпорирано и заявление за вписване на ликвидация на прекратен търговец, което е подадено от прокурор от Софийска градска прокуратура. С оглед на това и доколкото компетентно да се произнесе по това заявление е длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, то препис от исковата молба трябва да се изпрати на този орган за изпълнение на правомощията му по ЗТРРЮЛНЦ.
Така мотивиран Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх.
на СГС № 37130/ 10.04.2020 г., подадена от Софийска градска прокуратура срещу „Т.Б.”
ЕООД, поради недопустимост на предявения
с нея иск по чл. 155, т. 3 ТЗ.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на определението препис от
него и от исковата молба и приложените към нея доказателства да се изпрати на
Агенция по вписванията за разглеждане на искането, направено от прокурор при Софийска
градска прокуратура в исковата молба, за извършване на вписване на започване на
производство по ликвидация по отношение на „Т.Б.”
ЕООД поради прекратяване на дружеството на основание
чл. 157, ал. 1 ТЗ.
СЪДИЯ: