МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 4/10.01.2018 г. ПО НОХД № 421/2017 г. по
описа на ИРС, І състав
Ихтиманска районна прокуратура (ИРП) е повдигнала
обвинение срещу Б.Л.А. ЕГН **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан, безработен за това, че на ...2016г. около 05.30 часа в с.
В... на ж.п. гарата на същото село е отнел чужда – собственост на В.Н.Х.,
движима вещ – сумата от 30 /тридесет/ лева, от владението на Х. с намерение
противозаконно да я присвои, като за целта е употребил сила, изразяваща се в
дърпане, в следствие на което го съборил на земята и нанасяне на удар в
областта на лицето, причинявайки му лека телесна повреда – престъпление по чл.198,
ал.1 НК
Подсъдимият Б.А. не се признава за виновен, като се
възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението.
Защитникът му – адв. Б.Г. – САК пледира за
оправдателна присъда, като твърди, че в хода на производството не са събрани
надлежни доказателства относно авторството на деянието.
Представителят на ИРП поддържа повдигнатото обвинение,
като счита, че то е доказано както от обективна, така и от субективна страна.
Сочи, че са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства относно
авторството на деянието и вината на подсъдимия. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
Пострадалият от престъплението В.Х. се конституира
като частен обвинител и предявява граждански иск за заплащане на причинените му
с престъплението неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, който е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и доказателствата, намиращи се по досъдебно производство №
37/2016 г. по описа на РУ - Ихтиман по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На ...2016 г. пострадалият В.Х.,
който е с 69 % намалена работоспособност поради общо заболяване и ползва
патерица за придвижване, пътувал снощния
влак от гр. Б...за гр. С.... По пътя заспал и пропуснал гарата, на която
трябвало да слезе. Около 5 часа сутринта слязъл на ЖП гара В... с намерение да
вземе обратен влак за гр. С.... След като влакът, от който слязъл Х.,***, той
останал сам на перона
По същото време подсъдимият Б.А.,
заедно със свидетелите З.И., Д.Р., К.Д. и Г.Б. с автомобила на И. ***, за да си
купят кафе и цигари. Подс. А. слязъл от автомобила и отишъл да провери дали
работи кафенето на гарата. По пътя си А. се срещнал с Х. и двамата се заговорили. Подсъдимият дръпнал чантата
на Х., която била тип „борсетка“, скъсал каишката, при което пострадалият
загубил равновесие и паднал на земята. При падането изхвърчали очилата му и се
счупили.. В чантичката имало 30 лева, документи и зарядно за телефон.
Когато А. се върнал при
колата св. З.И. и Д.Р. и им показал какво е взел от Х., те му се скарали и го
накарали да върне чантичката, при което подсъдимият се върнал обратно и я изхвърлил
близост до входа на чакалнята, като междувременно взел намиращите се в нея пари.
Св. С.Т., който работел на
гарата, се намирал на 150 м от случилото се и
възприел как А. дърпа чантичката на Х.. Св. В.Г., който работел като
ръководител движение и бил на смяна на ЖП гара В..., чул викове, при което излазъл навън и видял Х., който бил уплашен и
споделил, че му били взели чантата. На мястото след като чул врявата дошъл и
св. П.М., който работи като охрана на гарата. Х. и на него споделил случилото
се. Св. М. намерил чантичката, която била захвърлена в чакалнята.
Горната фактическа
обстановка се установява по безсъмнен и категоричен начин от показанията на
свидетелите В.Х., С.Т., П. М…………, В.Г., З.И. и Д.Р.. Техните показания, разгледани
поотделно и в съвкупност, ведно с резултатите от проведеното разпознаване,
обективирани в протокол за разпознаване на лице от 23.03.2016г., сочат
подсъдимия като извършител на деянието.
Съдът дава частично вяра на
показанията на пострадалия Х.. Противоречията в твърденията му относно размера
на отнетата сума съдът отдава както на изтеклия период от време от момента на
случилото се, така и от установената н представеното експертно решение на ТЕЛК №
0096 от 007/12.01.2017 г. лека умствена изостаналост на пострадалия,. Въпреки
това той ясно и последователно разказва
за нападението над него, като съда няма
съмнение в достоверността на показанията му, съответно няма основание да ги
изключи от доказателствената съвпкупност.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите С.Т., П.М. и–В.Г., които нямат лични отношения нито с
подсъдимия, нито с пострадалия, поради което и не са заинтересувани от изхода
на делото. От показанията на св. Т. се установява, че подсъдимият е използвал
сила, като е дърпал чантичката на пострадалия Х.. Показанията на св. М. и Г.,
също са от съществено значение за закриване на обективната истина – те макар и
да не са очевидци на случилото се са първите лица, които са разговаряли с
пострадалия Х., като св. М. е възприел счупените очила на пострадалия и е намерил
захвърлената чантичка в чакалнята на гарата.
Съдът кредитира частично и
показанията на св. З.И. и Д.Р., които в разпита си потвърждават обстоятелството, че А. се е върнал при
колата, носейки чужда чантичка. Техните показания са недостоверни в частта им,
в която твърдят, че в чантичката не е имало пари – в случая същите целят на
оневинят поведението на приятеля си А..
Съдът не кредитира
показанията на св. Г.Б., който е в близки отношения с подс. А., доколкото
заявеното от него, че подсъдимият е бил провокиран за нападението от
предложение със сексуален подтекст, отправено му от Х., е изолирано от
останалия събран доказателствен материал.
Ето защо според настоящия
състав от така посочените доказателства несъмнено бе установено, че подсъдимият
А. е отнел сумата от 30 лева от пострадалия Х., като за целта е употребил сила,
поради което и съдът приема за доказано, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение от страна на РП-Ихтиман и за
което е предаден на съд.
От справката за съдимост на подс. А. се установява, че
той е многократно осъждан, като е извършил настоящото деяние в определения по
присъда на СОС по НОХД № 23/2015г. тригодишен изпитателен срок. А. е с лоши
характеристични данни, като е регистриран за множество престъпления против
собствеността на гражданите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че извършването на обсебване по
чл. 198, ал. 1 НК от страна на подс. Б.А. е доказано от обективна и субективна
страна.
Грабежът,
макар и да е свързано с някаква форма на принуда над личността на пострадалия,
е престъпление против собствеността – преди всичко с него се засягат
обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване
правото на собственост, т.е. пряката и непосредствена цел на противоправното
поведение на извършителя е да отнеме чуждите вещи. Наред с това се засяга и личността
на лицето, у което се намира предметът на престъплението, като това
посегателство е начинът или методът да се осъществи противозаконното отнемане
на вещите.
От казаното
дотук може да се направи изводът, че престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК е съставно (сложно), тъй като изпълнителното
му деяние се състои от два акта, всеки
един от които сам по себе си е изпълнително деяние на друг самостоятелен
престъпен състав – употребата на
физическа или психическа принуда (чл. 143 НК) и отнемане на вещ (чл. 194 НК),
но които като цяло са взаимосвързани и подчинени на една цел - преодоляване съпротивата на лицето, от
което се отнемат вещите, прекратяване на упражняваната от него фактическа власт
върху вещите и установяване от дееца на собствена трайна фактическа власт върху
тях.
От обективна страна, за да бъде деянието съставомерно,
е необходимо вещите да са движими и чужди на дееца.
От субективна страна, за да бъде осъществен състава на
престъплението грабеж, деецът следва да извършил деянието при пряк умисъл и с намерение противозаконно да присвои противозаконно чуждите движими вещи, което
означава деецът да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е
предвиждал неговите общественоопасни последици и да е искал тяхното
настъпване, а самото отнемане да е
осъществено с цел присвояване – т.е. деецът да е целял след отнемането на
вещта да се разпорежда с нея като със
своя.
От събраните в хода на наказателното
производство доказателства се установи,
че подс. А. е искал да отнеме чужди движими вещи – чантичката на пострадалия Х..
За преодоляване на неговата съпротива подсъдимият е употребил сила, като е
дръпнал чантичката и е бутнал Х. на земята. В случая физическата принуда /употребата
на сила/ е намерила своя обективен израз в дърпането и бутането на пострадалия,
тя е предшествала отнемането на предмета на престъплението и е била средство и
начин за осъществяване на това отнемане.
Авторството на извършеното
престъпление от страна на подсъдимия е установено от преки доказателства –
показанията на св. В.Х. и С.Т., които непосредствено са възприели поведението
на А., както и от косвени доказателства – показанията на св. М. и Г., с които Х.
е споделил за случилото се непосредствено след нападението и на Р. и И., които
са възприели, че чантичката на Х. се намира във фактическата власт на А..
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено с пряк
умисъл – подс. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
неговите общественоопасни последици и са искал тяхното настъпване.
Доказателство за това е, че нападението е извършено в тъмната част на
денонощието след като пострадалият се е намирал сам на перона на гара В....
Безспорно е доказано и намерението на подсъдимия да присвои вещите – очевидно
подс. А. е търсил начин да набави средства. Умисълът на
подсъдимия е бил да отнеме намиращите се в чантичката
на пострадалия парични средства, без да е било формирано
в съзнанието му представа за техния действителен размер.
Ето защо, съдът намери, че в хода на съдебното производство се събраха
достатъчно убедителни доказателства за извода, че подсъдимият е изпълнил състава
на престъплението грабеж от обективна и субективна страна и са налице
предпоставки за реализиране на неговата наказателна отговорност.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази обществената опасност на
деянието и извършителя. От една страна, смекчаващо отговорността обстоятелство
е ниския интензитет на употребената от
страна на подсъдимия сила. За извършване на деянието е допринесла и ниската
правна култура на подсъдимия, което е довело до недооценяване на обществената
опасност на извършеното. Нещо повече – подсъдимият се е върнал на перона на
гарата и е подхвърлил чантичката с личните вещи на пострадалия, като е взел
единствено намиращата се в нея парична сума. Макар подсъдимият да е осъждан към
момента на извършване на грабежа, съдът приема, че личната му обществена
опасност не води до завишена степен на обществена опасност на деянието като
цяло. Всички тези многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като се
преценят в своята съвкупност, водят съда до извода, че наказанието на подс. А.
следва да бъде определено при приложението на чл. 55 НК.
За извършеното престъпление по чл. 198, ал. 1 НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. В
случая съдът намери, че наказанието на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК следва
да бъде наложено под най-ниския предел, като справедлив размер за извършеното
от страна на А. е една година и шест месеца лишаване от свобода. Това
наказание, което следва да бъде изтърпяно ефективно, би
постигнало целите по чл. 36 НК и най-вече би спомогнало за поправянето и
превъзпитанието на осъдения.
Съдът намери, че след
като настоящото деяние е извършено в определения по НОХД № 23/2015 г. на
Софийския окръжен съд изпитателен срок, то в съответствие с разпоредбата на чл.
68, ал. 1 НК следва да бъде приведено в изпълнение и отложеното наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца.
При определяне на режима
на изтърпяване на двете наказания съдът съобрази разпоредбата на чл. 57 ЗИНЗС.
В случая, макар и настоящото деяние да е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане, след като сборът на двете наказания не надвишава две години
и няма данни за висока обществена опасност на А., то съобразно чл. 57, ал. 1,
т. 3 ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяване на наказанията следва да е общ.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С оглед приетото по-горе относно съставомерността и
правната квалификация на деянието, извършено от страна на подс. Б.А. по чл.
198, ал. 1 НК спрямо частния обвинител и граждански ищец В.Х., съдът счете, че
са налице всички предпоставки на чл. 45 ЗЗД да бъде уважен гражданският иск за
заплащане на обезщетение за причинените с деянието имуществени и неимуществени
вреди. Цитираната разпоредба намира приложение, когато са налице виновно и
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между тази вреда и деянието.
Както всяко престъпно деяние, така и извършеното от подсъдимия е противоправно.
За гражданския ищец са настъпили както имуществени вреди, включващи размера на
отнетата сума пари, така неимуществени вреди, свързани с болки, страх и
унижение, които са пряко следствие от стореното от А.. Присъждането на
обезщетение по гражданска претенция в хода на наказателното производство няма
санкционна функция, а представлява по своята същност справедлива обезвреда на
претърпените в резултат на престъпното посегателство вреди. По тези
съображения, съдът намира претенцията за обезщетяване на причинените
имуществени вреди за изцяло основателна. По отношение на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът
съобрази интензитета на употребената сила възрастта на пострадалия, времето, мястото
и начинът на извършване на деянието. В този смисъл съдът прие, че справедливо
възмездие за претърпените от В.Х. болки, страдания и негативни емоции е сумата
от 200 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – ...2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
От друга страна обаче, съдът намери, че за разликата
до 5 000 лева предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен като
недоказан по размер, с оглед обстоятелството, че интервенцията срещу личността
на Х. не е в такава степен, че да обоснове подобен висок размер на
претендираното обезщетение.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното признаване на подсъдимия Б.А. за виновен в
извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, съдът в
съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК му възложи разноските по
делото - 105,36 лв. /сто и пет лева и тридесет и шест стотинки/, от които 57,96
лв. /петдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ в полза на ОДМВР-С.,
представляващи разноски, сторени в хода на досъдебното производство и 47,40 лв.
/четиридесет и седем лева и четиридесет стотинки/ в полза на ИРС, представляващи
разноски, сторени в хода на съдебното производство, както и 50,00 /петдесет
лева/ държавна такса върху уважения граждански иск..
.
Предвид изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
/Р.
Йорданова/