Р Е
Ш Е Н
И Е
N339
гр.Русе, 14.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на двадесет и седми
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N530 по описа за 2019
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжникът
по изпълнението ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
********* със седалище гр.София против постановление от 30.07.2019 г. по изп.д.№ 20199140400604 по описа на ЧСИ
В.Н.- рег.№ ***на КЧСИ, с което е отказал да намали
по реда на чл.78, ал.5 от ГПК адв. възнаграждение- за
образуване и водене на изпълнителното дело, претендирано от взискателя.
Твърди се, че
постановлението е незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата и се
иска неговата отмяна над сумата от 200 лв. до размер на 927.72 лв.
Ответникът по жалба и
взискател по изпълнението В.И.А. не е подала писмени възражения по реда на
чл.436 от ГПК и не взема становище по жалбата.
Приложени са и мотивите
на съдебния изпълнител.
След преценка на
доводите на страните, доказателствата по делото, мотивите на съдебния
изпълнител и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице- длъжника, в законоустановения срок и срещу акт
на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Изпълнителното
производство е образувано на 12.07.2019 г. въз основа на молба от В.И.А. чрез
пълномощника й адв.С.М. против жалбоподателя и въз
основа на изпълнителен лист №181/11.07.2019 г., издаден по гр.д.№ 36/2019 г. по
описа на РОС за събиране на сумата в размер на 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
26.10.2016 г. до окончателното плащане, както и за сумата в размер на 825.10
лв.
В молбата за образуване
на делото взискателят е посочил способ за изпълнение- запор върху банкови
сметки и е поискал присъждане на разноските за изпълнението. Към молбата е
представено пълномощно и договор за правна защита, от който се установява, че
платеното от взискателя адв. възнаграждение е в
размер на 927.78 лв.
До длъжника е изпратена
ПДИ, връчена на 15.07.2019 г., а със запорно
съобщение от 12.07.2019 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника
като с пл. нареждане от 15.07.2019 г. е извършено пълно плащане на
задълженията.
На 22.07.2019 г.
длъжникът е възразил срещу посочения в ПДИ размер на разноските, касаещи дължимото
адв. възнаграждение като е навел доводи за
прекомерност и е поискал същото да бъде намалено до размер на 200 лв.
Препис от възражението е
връчено на взискателя, който е взел становище за неговата неоснователно.
С обжалваното
постановление ЧСИ е отказал на намали по реда на чл.78, ал.5 от ГПК адв. възнагражедение като е
приел, че същото не е прекомерно.
Постановлението е
незаконосъобразно.
Въпросът за отговорността за разноските може да се поставя във всяко съдебно производство,
предвид
правната уредба - Част първа - "Общи правила" на ГПК. Тази част важи, както
за исковия процес във всичките
му етапи, така и за изпълнителното
производство.
Съгласно нормата на
чл.79, ал.1 от ГПК таксите и разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, но същите се събират авансово от взискателя и само по изключение – от
длъжника.
Задължението на длъжника
да понесе разноските за изпълнението е
проявление на общия принцип за реализиране на отговорността му за
разноските. Процесуалният закон
урежда отговорността за разноски като вид гражданско облигационно
правоотношение, произтичащо от него и регламентирано в него.
В полза на длъжника е
налице и правото, регламентирано в чл.78, ал.5 от ГПК- да възрази против
платеното адв. възнаграждение поради неговата
прекомерност, каквото право същият е упражнил.
Незаконосъобразно ЧСИ не
е съобразил доводите на длъжника и е отказал да намали разноските за
изпълнителното производство като определи адв.
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело.
Данните по делото сочат,
че длъжникът е застрахователно дружество, което има банкови сметки и задължения
да поддържа определен финансов ресурс. Посоченият от взискателя способ за
изпълнение е имено запор върху банковите сметки на длъжника, който е наложен
със запорно съобщение на 12.07.2019 г.
Доказателствата по
делото сочат, че вземенето на взискателя е погасена в
деня на получаване на ПДИ от длъжника-
т.е. длъжникът е погасил изцяло задълженията си в срока за доброволно
изпълнение. Предвид извършеното плащане по изпълнителното дело не са
предприемани никакви изпълнителни действия, поради което взискателят има право
на платеното от него адв. възнаграждение само за
образуване на изпълнителното производство. Същото е в размер на 200 лв. съгласно
Наредба №1/2004 г. – по чл.10, т.1. Същият няма право на разноски за
процесуално представителство по чл.10, т.2 от Наредбата, тъй като такова се
дължи само при извършване на принудителни действия, с цел да се удовлетвори
вземането на взискателя. Както вече се посочи такива действия не са извършвани,
поради което на взискателят не се дължат разноските, направени от него за
процесуално представителство, уговорени и платени съобразно разпоредбата на
чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г.
Обжалваното постановление,
с което е отказано да се намали адв. възнаграждение
до размер на 200 лв. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено над
посочената сума.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 30.07.2019 г. по изп.д.№
20199140400604 по описа на ЧСИ В.Н.- рег.№ ***на КЧСИ, с което е отказал да намали по реда на чл.78, ал.5 от ГПК адв. възнаграждение, дължимо на взискателя над
сумата от 200 лв. до размер на 927.72 лв. като незаконосъобразно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: