Решение по дело №640/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260359
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 7 октомври 2021 г.)
Съдия: Богдан Здравков Велев
Дело: 20211720200640
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

 

   Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260359            /28.07.                          Година 2021                 Град   П.

 

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                    III – ти наказателен състав

На 02.06                                                                                                Година 2021

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател: Богдан Велев

Секретар: Наташа Динева

Прокурор:

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 00640  по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С наказателно постановление №1/16.03.2021 г., издадено  от Кмета на Община П., на „Марги“ЕООД,ЕИК *******е  наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100лв., на основание чл.34, ал.2, т.3  от Наредба  №6 за организация на  движението на територията на  Община П., нарушение на чл.26, ал.8 от Наредба  №6 за организация на  движението на територията на  Община П.. 

 

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила  жалба от представител на   наказаното Юридическо лице.

Преди съдебното заседание е получено писмено становище от процесуален представител.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като издадено  при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. .

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както  и доводите на страните от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е на чл.26, ал.8 от Наредба  №6 за организация на  движението на територията на  Община П. .  

Обжалваното наказателно постановление е издадено  въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 1072/04.02.2021г.

 

 

На 16.03.2021 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.34, ал.2, т.3  от Наредба  №6 за организация на движението на територията на Община П. наложил на  посочено търговско дружество имуществена санкция в размер на 100лв.

Вмененото административно нарушение се изразява в това,че на 15.12.2021г./така е в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление/ в гр.П.,на ул.“Лом“ от дясно,по посока на движението от ул.“Карл Маркс“ върху тротоара е паркиран автомобил марка „Рено“,модел „Канго“ с регистрационен номер ********.Мястото не е определено от собственика на пътя-Община П. за паркиране на ППС.

В отсъствие на нарушител е съставен фиш, на собственика/търговското дружество/ е наложена глоба в размер на 50лв.

Оспорен е от управителя на търговското дружество,съставен е акт за установяване на административно нарушение,въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. 

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: показанията на свидетел- актосъставител Красизир С.Т., АУАН,съставеният фиш ,Уведомление по чл.186,ал.3 от ЗДвП.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че обжалваният  административнонаказателен акт е издаден в нарушение на закона и  подлежи на отмяна.

Съображенията са следните:  

На първо място,като дата на нарушението/задължителен реквизит /в обстоятелствената  част на обжалваното наказателно постановление се сочи 15.12.2021г.

На жалбоподателя е  вменено  нарушение на нормата на чл.26, ал.8 от Наредба  №6 за организация на  движението на територията на Община П., приета с решение  №912/26.07.2018г. от ОБС – П.. Същата предписва, че  „за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“.

Санкциите   за  неизпълнение на предписанията на нормата по-горе е  два вида:

-установена в чл.34, ал.1, т.3 от същата наредба като предвижда наказване с глоба от 50 до 200 лева на лицата, извършили или допуснали нарушението, ако за него не е предвидено друго наказание.

-установена в чл.34,ал.2,т.3—лицата ,извършили или допуснали нарушението се наказват с имуществена санкция в размер от 50лв.до 500лв. ,ако за констатираното нарушение не е предвидено друго наказание.

Същите предписания за престой и паркиране, скрепени със съответна административна санкция, са регламентирани в разпоредбата на чл.94, ал.3 от  Закона за движение по пътищата, като наказването е  предвидено в нормата на чл.183, ал.2, т.1 от с.з. /Глоба в размер на 20лв./

Нещо повече,относимо към казуса, разпоредбите на чл.188 ал.1 и ал.2 от Закона за движението по пътищата поставят и други правни въпроси,които въобще не могат да обосноват законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

При това положение, отговорност за нарушаване на правилата за престой и паркиране в населените  места може да се реализира по реда на ЗДвП.    

 Наредба №6 за организация на движението на територията на Община П. е издадена съобразно компетентността на общинския съвет  по чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, в изпълнение на  правомощията си по ал.1 на с.р.

Съгласно чл.7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а в чл. 8 от ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях обществени отношения с местно значение. Според чл. 15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, а съгласно ал.3 - ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

В светлината на тези правни положения, процесните разпоредби от  нормативния акт, издаден от Общински съвет – П. са били неприложими за  констатираното нарушение, тъй като същото е установено като такова в  нормативен акт от по-висока степен, в който освен това е предвидено и по-благоприятно за нарушителите наказване.

Изложеното е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление  като незаконосъобразно, без да е необходимо разглеждане и обсъждане възраженията по същество на спора.

От доказателствата по делото се установява,че страната-жалбоподател е  ангажирала адвокат. Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното постановление и е взел участие/чрез писмено сатновище/в настоящото производство

Приложени  са пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие.

В последният е отбелязано, че договореното възнаграждение е в размер на 335.00лв. и че същото е заплатено при подписване на договора,който документ има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Ето защо са налице предпоставките,регламентирани в разпоредбите на чл.63 ал.3 и ал.4 от ЗАНН/ДВ бр.94 от 2019г./според които , в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в случая липсва възражение за прекомерност.

 

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №1/16.03.2021 г., издадено  от Кмета на Община П., с което на „Марги“ЕООД,ЕИК ********,гр.П.,ул.“Рашо Димитров“-супермаркет „****“,представлявано от М.И.О., ЕГН **********, е  наложена  имуществена санкция в размер на 100лв., на основание чл.34, ал.2, т.3  от Наредба  №6 за организация на  движението на територията на  Община П., нарушение на чл.26, ал.8 от същата Наредба. 

 

ОСЪЖДА  Община П., гр.П., пл.“Св.Иван Рилски“ 1 А, да заплати на „Марги“ЕООД,ЕИК ********,гр.П.,ул.“Рашо Димитров“-супермаркет „****“,представлявано от М.И.О., ЕГН ********** ,сумата от 335 лв. разноски за адвокат в настоящото административно наказателно производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. П. - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ