Решение по дело №91/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 126
Дата: 28 октомври 2022 г. (в сила от 28 октомври 2022 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20227120700091
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

            

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:   АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                                   МАРИЯ БОЖКОВА

 

при секретаря Мариана Кадиева

и с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 91 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Маказа 68“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, подадена от процесуален представител, упълномощен от управителя на търговското дружество. Оспорва се Решение № 118/ 25.05.2022 г. по а.н.д. № 172/ 2022 г. по описа на РС – Кърджали.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

От доказателствата по делото не се установявало жалбоподателя да е осъществил административно нарушение, за което е издадено Наказателно постановление № 09-2100020 от 20.12.2021г., издадено от Директор на ДИТ- Кърджали.

В жалбата се посочва, че съставеният Акт за установяване на административно нарушение №09-2100020 от 09.11.2021г. не кореспондира с установената фактическа обстановка. Лицето Н. Т. К. е осъществявала дейност по граждански договор и впоследствие е сключен трудов договор, т.е дружеството не е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1, във връзка с чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда.

Съдът не кредитирал показанията на свидетеля М. Д., която твърди, че първият е работил по време на проверката на граждански договор, като Лицето Н. Т. К. е обучавал персонала. Претендира се маловажност на нарушението. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът, чрез процесуален представител по пълномощие поддържа жалбата.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ Инспекция по труда“ – Кърджали, редовно призован, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар при евентуално уважаване на касационната жалба. В писмена защита развива посочва подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

 Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното решение.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 172/ 2022 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

          С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-2100020 от 20.12.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Маказа 68” ЕООД ***, ***, ЕИК ***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на ИА ГИТ, София юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

РС – Кърджали е приел, че АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. В проверяваното решение се съдържат мотиви, че описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Районният съд е приел, че е безспорно доказано извършеното нарушение, описано в АУАН и НП. В оспореното решение са изложени мотиви относно наличието на трудово правоотношение между „Маказа 68“ ЕООД – касатор в настоящото производство и лицето Н. Т. К. Също така се съдържат съображенията на Районния съд защо приема, че съществуващите отношения между посочените по-горе лица са трудовоправни, а не гражданскоправни. 

Решението е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата отмяна.

 При правилно установена фактическа обстановка РС –Кърджали обосновано е направил извод за законосъобразност на наказателното постановление на директора на ДИТ – Кърджали. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства решаващият съд е приел, че е доказано извършването на описаното в наказателното постановление нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение, поради това, че РС – Кърджали не е съобразил, че нарушението представлява маловажен случай и, защото не е взел предвид свидетелските показания на М. Д., че Несрин Тасим, при проверката, работела по граждански договор.

Настоящият състав на АС – Кърджали не споделя тези доводи, поради следните съображения:

Предвид изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, който е специален закон по отношение на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, който се явява общ такъв, не може да се приложи института на маловажност на случая по общия закон – чл. 28 от ЗАНН при наличие на изричната забрана в специалния закон – чл. 415в, ал. 2 от КТ. В същия смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г. на ВАС, ОСК.

Изложеното в касационната жалба, че лицето Н. К. е работило на граждански договор, в подкрепа на което са ангажирани свидетелски показания на М. Д., работеща като „***“ в проверявания обект „***“, които неправилно не са били взети предвид от РС – Кърджали, е неоснователно. От приложената административноказателна преписка е видно, че с ТД № **/ *** г., сключен между „Маказа 68“ ЕООД, представлявано то С. О. и Н. Т. К. е уговорено Н. К. да започне работа в заведение „***“, на длъжност ***, считано от 19.10.2021 г. в ТД са уговорени основните му елементи – трудово възнаграждение, отпуски. Към датата на проверката – 08.10.2021 г. лицето е попълнило декларация по чл.402 от КТ, в която посочва от кога работи в „***“, каква работа извършва, размер на получавано трудово възнаграждение, работно време, почивни дни в седмицата и в работния ден. До приключване на проверката, включително и до издаване на наказателното постановление на директора на ДИТ – Кърджали не са представени други доказателства, вкл. граждански договор,, които да опровергаят установените факти от контролните органи на ДИТ – Кърджали. Предвид така установеното, правилни са изводите в обжалваното решение, че лицето Н. К., по време на проверката от контролни органи на ДИТ – Кърджали, е извършвала трудова дейност.

От изложеното се установява, че оспореното решение, с което е потвърдено, като законосъобразно, наказателното постановление на директора на Д „ ИТ“ – Кърджали е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд

      

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

Оставя в сила Решение № 118/ 25.05.2022 г., постановено по а.н.д. № 172/ 2022 г. по описа на РС – Кърджали.

Осъжда „Маказа 68“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Изпълнителна агенция „ Главна Инспекция по труда“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

          Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                         2.