Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.274,ал.1, т.1 от ГПК. С жалбата си до съда М. А. С., с ЕГН *0, от гр.В., оспорва Определение от 26.04.2012 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№981 по описа на съда за 2012 г. ,с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от нея срещу „В и К Й.” О. В. отрицателен установителен иск, с който е поискано да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата 650,23 лв по изпълнително дело №66/2009 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева и производството по делото е прекратено.Със същото определение жалбоподателката е осъдена да заплати на ответната страна 60 лв разноски по делото. В жалбата си тя излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт.Твърди, че постановеното определение представлява отказ от правосъдие, което е конституционно право на всеки гражданин.Съдът не е съобразил разпоредбата на чл.2 от ГПК,задължаваща съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.В този смисъл счита, че „В и К Й.” О., инициирайки изпълнителни действия против нея по изп.д.№66/2009 г. на ЧСИ К.,въпреки недължимостта на сумата, извършва спрямо нея неправомерни действия, които е преустановил едва след завеждането на гр.д.№981/2012 г.Счита, че с постановеното определение несправедливо е осъдена да заплати разноските на ответната страна, която е прекратила противозаконните си действия едва след завеждането на гражданското дело.В жалбата се твърди, че въпреки заплащането на дължимите суми през 2009 г. „В и К Й.” О. продължава да сезира ЧСИ К. с молби за подновяване на изпълнителното дело и по този начин да тормози семейството на жалбоподателката.Твърди, че в коригиращото уведомление не е посочено ,че не се дължи на „В и К Й.”.Така към настоящия момент не е ясно на кого и какво дължи жалбоподателката.Твърди също, че задължението към НАП е четири пъти по-малко, нещо което не е проверено от ЧСИ по изпълнителното дело.Твърди, че представения към отговора на исковата молба протокол с дата 10.01.2012 г. е антидатиран и съставен по-късно, за което говори превеждането на сумите от запорираното й възнаграждение на 31.01.2012 г. и на 21.02.2012 г.на „В и К Й.” О..Ответникът е върнал тези суми на 27.02.2012 г., т.е след завеждането на делото.Счита, че са натрупани недължими лихви и разноски за ЧСИ за събиране на недължимо вземане.Заявява, че ответникът е прекратил изпълнителното дело едва след завеждането на гражданското такова, т.е с поведението си е дал повод за започването му.Това е обусловило нейния правен интерес от воденето на спора.Недопустимо ,според жалбоподателката, е произнасянето на съда в частта за разноските с определение, а не с решение, тъй като определението няма сила на пресъдено нещо и е недопустимо да съдържа осъдителен титул. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора, при което да й бъде дадена възможност да представи доказателства и да поиска присъждането на направените от нея разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от адвокат Лиляна Владова, в качеството й на пълномощник на „В и К Й.” О. гр.В..В него се оспорва подадената жалба и се заявява становище за законосъобразност и правилност на обжалваното определение.Твърди се, че към момента на предявяването на иска ищцата вече е била уведомена и на нея й е било известно, че изпълнителните действия по налагане на запора са насочени за събиране на вземането на присъединения взискател ТД на НАП В., а не към „В и К Й.” О..Фактът, че ищцата няма задължения към ответника е безспорен, с оглед на което и липсата на правен интерес от воденето на установителния иск.В този смисъл определението за прекратяване на делото е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: С обжалваното определение Великотърновският районен съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустим предявения от М. А. С. от гр.В. срещу „В и К Й.” О. В. отрицателен установителен иск, с който е поискано да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата 650,23 лв по изпълнително дело №66/2009 г. по описа на ЧСИ С.К.и производството по делото е прекратено.Със същото определение жалбоподателката е осъдена да заплати на ответната страна 60 лв разноски по делото. Първоинстанционният съд е мотивирал определението си със съображения за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес.За да стигне до този извод, съдът е взел предвид както заявеното в отговора на исковата молба становище от ответната страна, че няма претенции за исковата сума към ищцата и че това задължение е погасено и той е удовлетворен, така също и представените по делото писмени доказателства, сочещи на факта, че ищцата към датата на завеждането на иска е била уведомена за недължимостта на тези суми към „В и К Й.” О..Т.е. съдът е приел, че няма правен спор между страните, което да обуславя воденето на гражданско дело.По същество твърденията на ищцата са за неправомерни действия на ЧСИ, които подлежат на контрол по друг предвиден от закона ред, чрез обжалването им, или по реда на чл.45 от ЗЗД, но не и по пътя на гражданското съдопроизводство,което предполга наличен спор за лично или имуществено право.В този смисъл съдът не е нарушил разпоредбата на чл.2 от ГПК и не е отказал правосъдие,защото такова не се дължи.Воденето на установителен иск е обусловено от основната положителна процесуална предпоставка, а именно наличието на правен интерес.При липсата на спор за накърнено право, такъв интерес очевидно липсва, което прави иска недопустим.Съдът дължи правораздаване само в случаите на спор и в чл.2 от ГПК ясно е казано, че се дължи защита на права, а от защита се нуждаят само накърнените такива, каквото право в случая няма.Погрешно изпратеното запорно съобщение до ищцата с дата 29.12.2011 г. е коригирано с друго, уточняващо с дата 06.01.2012 г.,получено от нея на 09.01.2012 г. Но дори и да е имало неяснота за ищцата на кого точно дължи и за какво се удържат суми от трудовото й възнаграждение, тази неяснота е окончателно отстранена с уведомяването й по телефона от деловодител при ЧСИ Косева на 10.01.2012 г., удостоверено по делото с оформен на тази дата протокол .Това уведомяване е станало по надлежния ред –чл.44, ал.2 от ГПК. Връчването е писмено удостоверено от връчителя.Документът е издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и представлява официален удостоверителен документ, ползващ се с доказателствената сила предвидена от закона-чл.179, ал.1 от ГПК.Тежестта за доказване неистинността на документа е върху страната,която го оспорва, а такива доказателства не са представени от ищцата.Тя твърди извършвани неправомерни действия по изпълнителното дело от страна на взискателя „В и К Й.” О., каквито не са установени по делото.Погрешните действия на ЧСИ по превеждане на запорираните суми на „В и К Й.” О. вместо на ТД на НАП В. не представляват неправомерно поведение на ответника.За тях той не отговаря, а ако има такива, отговорността е на ЧСИ.Неоснователен е и доводът на жалбоподателката, че молбата за прекратяване на изпълнителното дело е подадена от „В и К Й.” О. след завеждането на гражданското дело, а именно на 19.03.2012 г., както и обратния превод на внесените недължими суми,извършен от дружеството на дати 31.01.2012 г. и 21.02.2012 г.Това не обуславя правния интерес от воденето на делото, тъй като няма данни самото ответно дружество да е предприело някакви действия по събирането на вече издължени суми.Още повече, че съобщението до ответника за подаване на отговор по гражданското дело е получено от него на 01.03.2012 г.- лист 10 от делото ,следователно той не е могъл да знае за заведеното дело преди тази дата.Това означава, че връщането на надвнесени суми няма връзка със завеждането на гражданското дело и той е действал добросъвестно.Всички останали оплаквания в жалбата- за недължими лихви и разноски и за неправомерни действия на ЧСИ не касаят настоящия спор и не обуславят правен интерес от воденето му.Те се ползват с друг ред на защита, различен от исковото производство, за което в случая липсва правен интерес.В този смисъл определението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е и оплакването в жалбата за несправедливо осъждане на ищцата да заплати на ответната страна направените от нея разноски.Съгласно чл.78,ал.4 от ГПК ,ответникът има право на разноски и при прекратяването на делото.Не е допуснато и твърдяното в жалбата процесуално нарушение- произнасяне на съда с определение с осъдителен диспозитив, вместо с решение.Съдът в случая не се произнася по съществото на спор, а по допустимостта на иска, поради което не може да постановява решение, а определение.Той е задължен да се произнесе с постановения акт по искането за разноски, след като такова е направено от страната. От друга страна, решението / когато такова се постановява по същество/ в частта си за разноските има характера на определение.И в тази си част жалбата е неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение с дата 26.04.2012 г. на ВТРС, постановено по гр.д.№981 по описа на съда за 2012 г. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ : |