№ 3034
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110169646 по описа за 2021 година
Предмет на делото e отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът М. СТ. ДЖ. твърди, че на 25.01.2010 г. срещу него в полза на [фирма] е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1436/ 2010 г., по описа на Софийски районен
съд, 72 състав, за следните суми: 3055,07 лева – главница, ведно със законната лихва от
14.01.2010 г. до окончателното изплащане, 61,10 лева – държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № *************, по описа на ЧСИ К.П.. На 14.05.2015 г.
ответникът [фирма] депозирал молба до съдебния изпълнител, с която поискал да бъде
конституиран като взискател въз основа на договор за цесия. Ищецът сочи, че
последното извършено изпълнително действие в изпълнителния процес е от 15.10.2012
г., след което в продължение на две години взискателят не поискал извършване на
други действия по изпълнението. Поради това счита, че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона на 15.10.2014 г., както и че вземането за главницата по
изпълнителния лист е погасено по давност на 15.10.2017 г. С удостоверение от
02.12.2021 г. съдебният изпълнител посочил, че актуалният размер на задължението за
главница е 3055,07 лева. С оглед на тези обстоятелства М. СТ. ДЖ. моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
[фирма], че не му дължи сумата 3055,07 лева, за което е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 1436/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 72 състав.
Ответникът [фирма] оспорва предявения иск. Излага съображения, че не е
легитимиран да отговаря по него, тъй като молбата за конституирането му като
взискател в изпълнителното производство е подадена след твърдяната от М. СТ. ДЖ.
дата на перемиране на изпълнителното дело и не е породила правни последици. Сочи,
че поради това съдебният изпълнител е бил длъжен да откаже конституирането му.
Заявява, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът
е уведомен за прехвърлянето на вземането, а до уведомяването му същият е длъжен да
1
изпълни на предишния кредитор.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск е да докаже
правния си интерес от него, като установи, че срещу него е издаден соченият в
исковата молба изпълнителен лист за процесното вземане, както и че ответникът се
легитимира като негов кредитор за това вземане въз основа на договор за цесия.
Като писмени доказателства по делото са приети копие от изпълнителен лист от
25.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 1436/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 72
състав, в полза на [фирма] срещу М. СТ. ДЖ. за сумите 3055,07 лева – главница, ведно
със законната лихва от 14.01.2010 г. до окончателното й изплащане, 61,10 лева –
съдебни разноски и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и копие от
молба на [фирма] от 02.10.2012 г., адресирана до ЧСИ К.П., с която банката е поискала
образуване на изпълнително производство срещу М. СТ. ДЖ. за принудителното
събиране на сумите по изпълнителния лист. Представено е копие от молба от
14.05.2015 г. на [фирма] до ЧСИ К.П., в която е посочено, че на 23.02.2015 г. е сключен
договор за цесия между него в качеството му на цесионер и [фирма] като цедент, въз
основа на който е придобило вземанията по дела, описани в Приложение № 1, че от
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, издадено от цедента, е видно, че на 25.03.2015 г. е
настъпило прехвърлително действие на цесията, поради което [фирма] е кредитор на
длъжниците по делата, изброени в посоченото приложение. Като писмено
доказателство е прието и копие от удостоверение от 02.12.2021 г., издадено от ЧСИ
К.П., от което е видно, че изпълнително дело № 20128520401466 е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд, 72 състав, по ч.гр.д.
№ 1436/ 2010 г., както и че длъжник в изпълнителния процес е М. СТ. ДЖ., а взискател
[фирма]. Следователно описаните писмени доказателства установяват твърдението на
ищеца, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 25.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1436/
2010 г., по описа на Софийски районен съд, 72 състав, за процесната сума, за
принудителното събиране на която е образувано изпълнително дело №
20128520401466, по описа на ЧСИ К.П., както и че ответното дружество е
конституирано като взискател в изпълнителния процес и съответно, че се легитимира
като негов кредит. Обстоятелството в кой момент [фирма] е конституирано в
качеството му на взискател е без значение, тъй като към момента на депозиране на
исковата молба принудителното изпълнение се осъществява в негова полза. Доколкото
М. СТ. ДЖ. признава изрично, че е уведомен за сключения договор за цесия между
[фирма] и [фирма], чрез който вземанията по процесния изпълнителен лист са
прехвърлени в полза ответника, и не оспорва настъпилото по отношение на него
действие на цесията, неоснователно се явява възражението, наведено с отговора на
исковата молба, че ищецът не е уведомен за цесията и следва да изпълнява
задълженията в полза на цедента.
От страна на ответника, върху когото пада доказателствената тежест, не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че след издаването на
изпълнителния лист от 25.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1436/ 2010 г., по описа на Софийски
районен съд, 72 състав, са настъпили обстоятелства, въз основа на които давностният
срок за процесното вземане да е спрян или прекъснат, въпреки изричните указания на
съда, дадени с определение от 15.02.2022 г., че не са посочени доказателства за тези
обстоятелства. С оглед на това и предвид правилото за разпределение на
доказателствената тежест съдът приема, че вземането за сумата 3055,07 лева е погасено
по давност, което обуславя извод, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал.
1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
2
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма] следва да
бъде осъдено да заплати на М. СТ. ДЖ. сторените от него съдебни разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер 542,20 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439,
ал. 1 ГПК, че М. СТ. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: [адрес], не дължи на [фирма],
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата 3055,07 лева –
главница, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1436/ 2010 г., по описа на
Софийски районен съд, 72 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 20128520401466, по описа на ЧСИ К.П..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
[адрес], да заплати на М. СТ. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: [адрес], на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 542,20 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3