Решение по дело №513/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 5
Дата: 7 януари 2020 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20192100900513
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И E

 

54                                     07.01.2020 година                                  гр.Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                                                      граждански състав

на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година

закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

                      ЧЛЕНОВЕ:

секретар Станка Чавдарова

прокурор

като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова

т.дело по несъстоятелност номер 513 по описа за 2019 година.

Молителят „Пуш“ ЕООД с ЕИК204187290, със седалище и адрес на управление Бургас, ж.к. „Зорница“, бл. 47, тяло Б, ет. партер, чрез управителя си Пенко Тодоров Тодоров  е поискал от съда да открие по отношение на дружеството производство по несъстоятелност, като твърди, че е в състояние на неплатежоспособност.

Молбата е с правно основание в чл.625 и сл. от ТЗ.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира следното:

От служебна справка в електронния търговски регистър се констатира, че молителят притежава качеството търговец от  2016 год. Вписаният предмет на дейност е дигитален маркетинг; интернет реклама; изграждане на онлайн имидж и репутация; управление на онлайн присъствие; интернет търговия и услуги; консултации; уеб дизайн и изграждане на уеб сайтове; програмни, софтуерни или други услуги; поддръжка на интернет профили и уеб сайтове; сделки с интелектуална собственост; търговия на едро и дребно, търговско представителство и посредничество в страната и чужбина; както и всяка друга дейност, незабранена със закон. Видно е също така от данните по партидата на търговеца в електронния търговски регистър, че е обявявал годишните си финансови отчети редовно – такива са публикувани за 2016, 2017 и 2018 год.

Молителят не е внесъл депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи какво е финансово-икономическото му състояние.

Откриването на производство по несъстоятелност се предпоставя от кумулативна наличност на търговско качество на субекта и фактическото му състояние на неплатежоспособност.

Неплатежоспособността е легално дефинирана в чл. 608 от ТЗ и предполага търговецът да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността се предполага когато длъжникът е спрял плащанията или не е заявил за обявяване в ТР финансовите си отчети в последните три години.

В конкретния случай, молителят е търговец, който твърди,че не е в състояние да изпълни  изискуеми парични задължения  към бюджета, които към 12.09.2019 год. са в общ размер от 21 365,46 лв., отразени в удостоверение на ТД на НАП.  

Молителят не е внесъл необходимите разноски за допуснатата по служебен почин на съда експертиза, ето защо в настоящото производство не се установява твърдението му, че не е в състояние с краткотрайните активи да покрива текущите задължения и това състояние е трайно, обективно и необратимо към момента на подаване на молбата.

С решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. І т.о. ВКС се приема, че от икономическите показатели, водещи в преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с обективната невъзможност на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието, както и, че по правило коефициентът на обща ликвидност е основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. В същото решение се сочи, че притежаваните от предприятието краткотрайни активи  не означават непременно, че предприятието може да генерира посредством тях входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, поради липса на търсене на пазара на материалните запаси или краткосрочни инвестиции, или поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания.

Съдът не притежава специални знания, чрез които да изчисли коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към датата на подаването на молбата и поне в края на трите последни отчетни периода. От представения баланс към 31.12.2018 год., както и от обявените по партидата на търговеца баланси към 31.12.2017 и 31.12.2016 год. се установява, че дружеството разполага със значителни краткотрайни активи – вземания, касова наличност и парични средства по банкови сметки. Така към 31.12.2016 год. дружеството е осчетоводило вземания в размер на 14 хил.лв. и касова наличност в размер на 26 хил.лв.; към 31.12.2017 год. е осчетоводило вземания в размер на 16 хил.лв. и касова наличност в размер на 5 хил.лв.; към 31.12.2018 год. са осчетоводени вземания в размер на общо 8 хил.лв. Преценката за това дали вземанията са събираеми и може да се очаква чрез тях ефективно да се погасят задълженията, може да бъде направена само след проверка в счетоводството от вещо лице, която в случая е невъзможна поради невнасяне на необходимите разноски. От формална страна обявените и представени отчети сочат наличие на дълготрайни и краткотрайни активи, които изключват твърдението за неплатежоспособност.  Твърдението в молбата, че от 01.01.2017 год. дружеството не упражнява стопанска дейност се опровергава от обявените по партидата на търговеца ГФО за последните три години преди датата на подаване на молбата.   

С оглед на всичко, изложено по-горе, не може да се приеме,че са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговеца, ето защо молбата на „Пуш“ ЕООД следва да бъде отхвърлена с решение по чл.631 от ТЗ.

На основание чл. 620, ал.1 от ТЗ, длъжникът следва да бъде осъден да плати държавна такса в размер на 250 лв.(двеста и петдесет лева) по сметка на Бургаския окръжен съд.

По изложените съображения и на основание  чл. 631 от ТЗ, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Пуш“ ЕООД с ЕИК204187290, със седалище и адрес на управление Бургас, ж.к. „Зорница“, бл. 47, тяло Б, ет. партер, представлявано от управителя си Пенко Тодоров Тодоров за откриване на производство по несъстоятелност.

ОСЪЖДА „Пуш“ ЕООД с ЕИК204187290, със седалище и адрес на управление Бургас, ж.к. „Зорница“, бл. 47, тяло Б, ет. партер, чрез управителя си Пенко Тодоров Тодоров  да заплати държавна такса по сметка Бургаски окръжен съд за водене на делото в размер на 250 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му на молителя по реда на ГПК.

 

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: