Присъда по дело №1916/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта:	145
Дата:	19 март 2024 г. (в сила от 24 юли 2024 г.)
Съдия:	Гергана Богомилова Цонева

Дело:	20241110201916
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 145
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
СъдебниВАЛЕРИ Й. ВЕЛКОВСКИ

заседатели:Петранка Б. Станчева
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора Е. Т. М.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20241110201916 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствените материали по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. М. Р., ЕГН **********, роден на ХХХ г., в
ХХХ, българин, български гражданин, средно образование, разведен,
неосъждан, таксиметров водач под лиценза на „ХХ“ЕООД, постоянен и
настоящ адрес: ХХХ, за ВИНОВЕН в това, че на 04.08.2022 г. около 16.15 ч.
в гр. София, на ул. „Черковна“, при управляване на моторно превозно
средство – лек автомобил марка и модел “КИА К5 ” с рег. № ХХХХ, с
посока на двиЖ.е от ул. „Попова шапка“ към ул. Султан тепе“, до № 75В, на
пешеходна пътека, сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка М8.1 от
ППЗДвП и пътен знак № Д 17 от ППЗДвП, нарушил правилата за двиЖ.ето
по пътищата, визирани в Закона за двиЖ.ето по пътищата /ЗДвП/, а именно:
чл. 119, ал.1 от ЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре”, като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека
отдясно наляво спрямо посоката на двиЖ.е на автомобила пешеходка З. Р. З.,
ЕГН: **********, реализирал пътнотранспортно произшествие с нея и по
непредпазливост причинил на З. средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 от НК, изразяваща се в: многофрагментно счупване на лявото
1

колянно капаче, осъществило медико-биологичният признак трайно
затруднение на двиЖ.ята на левия долен крайник, като деянието е извършено
на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “А”, пр. 2, вр. ал.
1, б. “Б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
На основание чл. 343, ал. 3, б. “А”, пр. 2, вр. ал. 1, б. “Б”, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр.чл.373, ал.2 и 3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2
НПК, вр.чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 и чл.36 от НК НАЛАГА на И. М. Р.,
ЕГН **********, наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 7
/СЕДЕМ/ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК
ОТЛАГА за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
На основание чл.343г, вр. чл. 343, ал. 3, б. “А”, пр. 2, вр. ал. 1, б. “Б”,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК НАЛАГА на И.
М. Р., ЕГН **********, наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И. М. Р., ЕГН
**********, да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в
размер на 575,10 лева за извършени на досъдебната фаза експертизи.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр.чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3
от Закона за адвокатурата подсъдимия И. М. Р., ЕГН **********, да заплати
на повереника адв. Геновева Стефанова Стоянова – САК, с личен адвокатски
номер **********, сумата от 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена пред
първоинстанционния съд (СРС) правна защита и съдействие по отношение на
частния обвинител З. З..
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НК се разпорежда с веществените
доказателства по делото, както следва: 2 бр. оптични дискове, приложен на
л.106 и л.59 от досъдебното дело и запечатани в полиетиленови пликове, да
останат към материалите по делото до изтичане на сроковете за неговото
съхранение, след което да бъдат унищоЖ. по реда, предвиден в Правилника
за администрацията в съдилищата.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СГС по реда на глава ХХI от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда
-ри
по н. о. х. д. №1916 по описа на СРС-НК, 2 състав за 2024 г.
Повдигнато е и е внесено в съда с обвинителен акт обвинение срещу И М. Р., ЕГН
**********, за това, че на 04.08.2022г., около 16:15 часа, в гр. София, ул. „Черковна “ до №
75В, с посока на двиЖ.е от ул.“Попова шапка“ към ул. „Султан тепе“, на пешеходна пътека,
сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка М8.1 от ППЗДвП и пътен знак № Д 17 от
ППЗДвП, нарушил правилото на чл. 119 ЗДвП – като водач на нерелсово пътно превозно
средство не е спрял, за да пропусне преминаващ пешеходец по пешеходна пътека, като не
пропуснал пресичащата отдясно наляво спрямо посоката на двиЖ.е на автомобила З. Р. З.,
ЕГН **********, вследствие на което реализирал ПТП с нея и по непредпазливост
причинил на З. средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в
многофрагментно счупване на лявото колянно капаче, осъществило медико-биологичния
признак „трайно затруднение на двиЖ.ята на левия долен крайник“, като деянието е
извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "А", пр. 2, вр. ал. 1, б.
"Б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съдът е конституирал пострадалата З. Р. З. като частен обвинител. Не е допуснал до
съвместно разглеждане граждански иск.
По делото е проведено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК (чл.369а -
374 от НПК), в неговата алтернатива, ситуирана в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Направено е искане от подсъдимия и неговия защитник. Подс. Р. е признал изцяло фактите,
излоЖ. в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тях, а да се ползват вече събраните в досъдебното производство. Съдът с
протоколно определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл.372, ал.4 от НПК,
след като е констатирал, че даденото признание обхваща всички факти, излоЖ. в
обстоятелствената част на обвинителния акт и че същото се подкрепя от събраните в
досъдебната фаза доказателствени материали.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението против
подсъдимия И. М. Р.. Намира, че направеното от последния самопризнание на фактическите
обстоятелства от обвинителния акт се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото
и счита, че нейният анализ формира обоснован и еднозначен извод за престъплението и
неговото авторство. Пледира, съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение и да му наложи справедливо наказание.
Повереникът на частния обвинител в производството – адв. С, се солидаризира с
аргументите на представителя на държавното обвинение по въпросите за деянието, вината и
отговорността.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Г., релевира доводи, че с оглед
цялостното признание от подзащитния му на фактите, излоЖ. в обстоятелствената част на
обвинителния акт, изразеното от него разкаяние, изрядното му процесуално поведение,
инициативата му да окаже помощ на пострадлата и най – вече с оглед професионалната му
заетост, следва да бъде наложена възможно най- ниската по размер санкция, която да бъде
определена след редукцията по реда на чл.58а от НК.
Подсъдимият И. М. Р. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК всички факти от
обвинителния акт. Разбира, в какво е обвинен. Съзнава последиците от разглеждането на
делото в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, като изразява съгласие да не се събират
доказателства за посочените обстоятелства, а при постановяване на присъдата съдът да
ползва признанието му и инкорпорирания от органите на досъдебното производство
доказателствен материал. Придържа се към становището на своя защитник. В последната си
1

дума декларира съжаление за постъпката си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраЖ.ята на
страните по реда на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 от НПК, намира за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият И М. Р. бил роден на ХХХг., в ... българин, българско гражданство,
разведен. Настоящият му адрес, съвпадащ с постояния, се намирал в .... Той не бил осъждан
или освобождаван от наказателна отговорност. Р. бил със средно образование. Към 2022 г.
Той бил трудово ангажиран като таксиметров водач към „Мегатакси 91999“ЕООД.
Подсъдмият бил дългогодишен правоспособен водач на МПС - категории „В” и „М“, като
притежавал СУМПС №*********, валидно до 06.10.2031 г. В практиката си той бил
санкциониран многократно с влезли в сила фишове и наказателни постановления за
допуснати от него административни нарушения на правилата за двиЖ.е по пътищата,
преимуществено свързани несъобразяване със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка, както и с нарушения, свързани с режима на скоростта.
Около 16:15 часа, на 04.08.2022 г., в гр.София, подс. И. Р. управлявал лек автомобил
марка „Киа”, модел „К5”, с рег. № ... собственост на дружеството „ХХ“ ЕООД. Придвижвал
се по ул. „Черковна“, с посока от ул. „Попова шапка“ към ул. „Султан тепе“. Подсъдимият
Р. изпълнявал таксиметрова услуга, с крайна дестинация ж.к. „Захарна фабрика“, поради
което в автомобила му пътувала и свид. Р. П. П. Времето било ясно, в светлата част на
денонощието. Видимостта била добра, без допълнителни усложнения. Пътната настилка,
състояща се от асфалт, без дупки и неравности – суха. Платното било предназначено за
двупосочно двиЖ.е, като били обособени две ленти – по една с широчина от 4,3 метра във
всяка посока, разделени помежду си с непрекъсната единична линия М-1. В така очертания
участък от пътя между ул.„Попова шапка” и ул.”Султан Тепе“, платното на ул.”Черковна”, в
района на №75В, било пресечено от пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна
маркировка М 8.1 – тип „Зебра“, и пътен знак Д-17, видим за водачите и поставен преди
очертанията, на разстояние от пътеката, съобразено с изискванията на Наредба № 2 от
17.01.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка и Правилника за прилагане
на Закона за двиЖ.ето по пътищата.
По същото време - около 16:15 часа, на 04.08.2022 г., частният обвинител - свид. З. Р.
З. и нейната дъщеря - свид. ТДР, се разхождали по тротоара на ул. „Черковна“.
Пострадалата водела на повод домашния си любимец – куче от породата „Йоркширски
териер“. Когато достигнали в близост до административен адрес ул.“Черковна“№75В,
пешеходците предприели пресичане на пътното платно на ул.“Черковна“, по продълЖ.ето
на обозначената пешеходна пътека и с посока отдясно наляво спрямо посоката на двиЖ.е на
подсъдимия. Преди да пристъпи на пътя, З. се огледала в двете посоки. Уверила се, че няма
непосредствено приближаващи превозни средства, които да прецени като опасност. В тази
обстановка частният обвинител и свид. Любенова започнали да се движат по очертанията на
пешеходната пътека със спокоен ход и приблизителна скорост от около 4,9 км/ч.
Към момента, в който З. стъпила на пешеходната пътека, подсъдимият управлявал
автомобила си в пътната лента за двиЖ.е в посоката от ул.”Попова шапка” към ул.”Султан
тепе” със скорост около 15 км/ч. Той не наблюдавал с внимание пътната обстановка. Този
пропуск му попречил, както да съобрази наличния знак със специално предписание Д17 и
приближаването си към пешеходна пътека, покрита със съответната маркировка, така и да
възприеме навлязлата върху пътното платно и придвижваща се по надлежно обозначената
пешеходна пътека, заедно с дъщеря си и кучето, пешеходка, като своевременно намали
своята скорост или спре, отдавайки й предимство. В резултат на неизпълнение на
нормативно вмененото му задълЖ.е, по смисъла на чл.119, ал.1 от ЗДвП, да пропусне
пешеходец, който пресича на обозначена със знак и/или маркировка пешеходна пътека,
подсъдимият Р. реализирал пътнотранспортно произшествие с пострадалата З., като я
2

ударил в лявата част на тялото, в областта под масовия център, с предната средна част на
управлявания от него автомобил (в зоната на монтираната регистрационна табела).
Непосредствено след това той реагирал с аварийно спиране. В резултат на
съприкосновението, З. първоначално се озовало на предния капак на двигателния отсек на
превозното средство, след което било отхвърлено напред и паднало върху пътната настилка
– в края на пешеходната пътека. При досега между корпуса на превозното средство и тялото
на пострадалата настъпило многофрагментно счупване на коленното капаче на левия й крак.
Инцидентът непосредствено бил наблюдаван от свидетел Г. С. С., която в този
момент управлявала лек автомобил, марка „Пежо“, модел „308“ в насрещното (спрямо
посоката на двиЖ.е на подсъдимия Р.) платно по ул. „Черковна“. Очевидецът незабавно
сигнализирал за случилото се на 112 и се притекъл на помощ на пострадалата З..
След като превозното му средство се установило на място, подсъдимият слязъл от
него и се насочил към ударената пешеходката. По- късно, но преди пристигането на
полицейски екип, той изместила своя автомобил, за да не пречи на двиЖ.ето.
По повод подадения сигнал на място пристигнал полицейски екип от Отдел „Пътна
полиция“ – СДВР. Те заварили подсъдимия, пострадалата, нейната дъщеря и очевидци на
случилото се. Пристигналата на място линейка транспортирала частния обвинител до
УМБАЛ „Света Анна” за преглед.
Местопроизшествието било запазено и на същото бил извършен оглед от дежурна
оперативна група към СДВР, към който били изготвени и прилоЖ. скица и фотоалбум.
В резултат на удара с лекия автомобил на пострадалата било причинено травматично
увреждане, изразяващо се в: „травма на лявото коляно – многофрагментно счупване на
коленното капаче”, реализирало медикобиологичния квалифициращ признак „Трайно
затрудняване на двиЖ.ята на левия долен крайник” за срок по- дълъг от 30 дни от датата на
травмата, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. За изясняване на тези обстоятелства в хода на
делото била назначена и приета съдебно – медицинска експертиза. Нейното заключение
потвърдило описания по- горе механизъм на нараняването, получено от З., неговите
характеристики и давността на причиняването му. Така описано то добре отговаряло да е
генерирано именно в резултат на пътно-транспортното произшествие.
За изясняване на причините, довели до ПТП и механизма на същото в досъдебната
фаза била назначена автотехническа експертиза. Според заключението й, мястото на удара
между лекия автомобил, управляван от подсъдимия Р. и пострадалата З. е на пешеходна
пътека, обозначена с хоризонтална и вертикална пътна маркировка, на около 2 м. влязо от
десния бордюр по посока на двиЖ.ето на автомобила и по дължина на платното за двиЖ.е -
на около 19 м. преди линията на ориентира (съобразно огледния протокол – пресечната
точка от мисленото продълЖ.е на десния край на платното за двиЖ.е на ул.“Черковна“ и
втория край на платното за двиЖ.е на ул.“Султан тепе“) по посока на двиЖ.ето на същия
автомобил. Скоростта на двиЖ.е на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Р., към
момента на инициалния контакт е изчислена на около 15 км/ч. Опасната зона на спиране на
автомобила на подсъдимия в конкретната пътна обстановка, с установената скорост от 15
км/ч, била изчислена на около 6,1 метра. Скоростта на двиЖ.е на пострадалата З. преди
настъпването на удара, при спокоен ход, е била около 4,9 км/ч. Вещото лице, в
заключението си, достигнало до извод, че водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара с пешеходката, с оглед момента на първата
възможност за я забележи върху платното за двиЖ.е, когато тя е отстояла на разстояние от
6,73 метра – по- голямо от дължината на опасната му зона. Като причина за настъпилото
ПТП, от техническа гледна точка, е посочено поведението на подсъдимия Р., в качеството
му на водач на моторно превозно средство, предвид че не е задействал спирачната система
на автомобила своевременно при наличие на пешеходец върху обособена, с хоризонтална и
вертикална маркировка, пешеходна пътека, вследствие на което е реагирал със закъснение.
3

Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са
прецизирани с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната отговорност
на подсъдимия факти, без това да привнася различно смислово израЖ.е по отношение на
очертана от наблюдаващия делото прокурор релевантна фактическа обстановка. Последната
е установена по безспорен и категоричен начин, въз основа на заявеното от подсъдимия
цялостно признание на фактите, излоЖ. в обстоятелствена част на обвинителния акт, което
напълно кореспондира с приобщените от органите на досъдебното производство допустими
и относими към предмета на доказване доказателствени източници – гласни
доказателствени средства: показания на свидетелите Г. С. С., Р. П. П и З. Р. З.; писмени
доказателствени средства и доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие,
справка за съдимост, фотоизобраЖ.я, прилоЖ. към огледен протокол и скица на
местопроизшествието, отговор на писмо, изпратено до УМБАЛ „Света Анна“ и прилоЖ.те
към него копия на медицински документи, справка от „Дирекция национална система 112“,
справка-картон на водача, отговор на писмо и копие на скицана организацията на двиЖ.ето
по ул. „Черковна“ в процесния участък, изпратени от Столична община, справка от НСлС,
трудова характеристика на И. М. Р., издадена от работодател; експертизи: съдебно-
медицинска експертиза и автотехническа експертиза, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от
събрания по делото доказателствен материал. Изброените по- горе доказателства и
доказателствени средства категорично сочат, че Р. е извършител на престъплението с правна
квалификация по чл. 343, ал. 3, б. "а", пр. 2, вр. ал. 1, б. "Б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК. С оглед процедурата, по която е разгледано делото, не се налага подробен анализ на
доказателствения материал. Въпреки това и за пълнота ще бъдат излоЖ. кратки съобраЖ.я
по всеки от неговите елементи.
Като основен източник на информация за включените в предмета на доказване
обстоятелства съдът възприе подробните и вътрешно балансирани показания на свид. С.. Те
са последователни, кореспондиращи с останалите материали по делото и удовлетворяват
изискванията за категоризацията им като годен доказателствен източник, за да дадат
нужното за наказателния процес достоверно, обективно и точно знание за събитията, при
които е извършено деянието и неговия автор. От разказа й се извличат значими за процеса
факти, свързани с осъществяването на инкриминираното посегателство, време, място,
пострадало лице. Последователна е тя в описанието на механизма на реализираното ПТП,
подчертавайки категорично, че то е настъпило вследствие несъобразеното с придвижващата
се по пешеходната пътека жена поведение на подсъдимия, който не е намалил своята
скорост и не е спрял, преди да я достигне.
Обективността на показанията на свид. С. се подкрепя и намира своето допълнение и
в сведенията, изводими от разпита на свидетел П. Като пътник в таксиметровия автомобил,
управляван от Р., тя пресъздава хронологично подредено поведението на водача,
извършваното от него с по- ниска скорост управление на автомобила, рязкото му спиране,
съпроводено с отскачане на превозното средство, настъпило в момента, в който ударената от
него жена е паднала на пътното платно. Сочи мястото, на което превозното средство се е
установило след сблъсъка – върху маркираната пешеходна пътека, недвусмислено указващо,
че последният се е случил именно в нейните очертания. Свид. П проследява и действията на
подсъдимия непосредствено след настъпването на инцидента, в частност опита му да се
приближи веднага към пострадалата, осуетен от необходимостта да обезопаси превозното си
средство и другите участници в двиЖ.ето. В тази част разказът се припокрива с точност в
детайлите с този на свид. С.. Кореспонденцията на показанията на свидетелите и техния
синхрон с останалите възприети като достоверни и относими източници на факти по делото,
мотивира съда да ги кредитира и да ги обсъжда като част от доказателствената съвкупност,
върху която изгражда изводите си по същество.
4

Допълват фактологията и сведенията на пострадалата З.. Подробно и вътрешно
балансирано пострадалата възпроизвежда хронологията на конкретно развилите се на
инкриминираната дата събития, обусловили предмета на делото, респ. относими към
признаците на деянието, предявено като обвинение на подсъдимото лице. Без противоречия
в съдържателния план на своя разказ, съпоставено и с останалия доказателствен материал,
свидетелката споделя повода и обстоятелствата, при които на инкриминирата дата се е
намирала в участъка на ул.”Черковна” до №57В. Пресъздадените от нея лични възприятия
дават представа относно пътната обстановка, в рамките на която е реализиран
транспортният инцидент. Категорична е З. в изявленията си относно времето,
характеристиките на пътя, по който е преминала, както и атмосферните условия, които не са
поставяли сериозни и непредвидими изпитания пред бдителността на водачите и другите
участници в двиЖ.ето при спазване на всички правила. Убедително тя предлага твърденията
си за траекторията на своето двиЖ.е – извършвано в очертанията на пешеходната пътека,
които съпоставени с показанията на другите свидетели - очевидци, протокола за ПТП,
изготвен от органите на пътната полиция, фиксираната в огледния протокол обстановка –
всички материали проверени посредством приетата по делото автотехническа експертиза,
позволяват извеждането именно на механизма на инцидента, описан по- горе, съвпадащ с
този, възприет в обвинителния акт, инициирал настоящото производство и признат от
подсъдимия в хода на предварителното изслушване. Подробна в разказа си е пострадалата и
за последиците от негативното въздействие върху нейното здраве, откриващи се в
изготвените за лечението й медицински документи, анализирани в заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
При изискване за обективност този съд не може да игнорира документално
отразеното в протокола за разпит в досъдебната фаза изявление на пострадалото лице,
касаещо неспособността му да възпроизведе ясен спомен за момента на настъпилия удар
между тялото му и корпуса на лекия автомобил. Тази празнота обаче решаващият орган не
разчита като симулирана с оглед свеждане до минимум на възможни различия и избягване
на логически грешки, а като естествена последица от преживения стрес от случилото се.
Същевременно, значимо обстоятелство, откриващо се в обсъжданите показания, се явява
моментът, в който прекъсва линията на спомена на пострадалата. Съпоставено със
сведенията на свид. Панкова и свид. С., както и заключението на автотехническата
експертиза, той съвпада напълно с времето на пътното произшествие, когато тялото на
пострадалата е било ударено от превозното средство. Поради това версията на З. се явява
съществена част от веригата преки и косвени доказателствени източници, позволяващи
еднозначно установяване на признаците на вмененото на подс. Р. престъпно посегателство.
Важна част от обосновката на обвинителната теза се заема от приетото в досъдебната
фаза заключение на съдебно- автотехническата експертиза, изготвено с оглед установяване
конкретния механизъм на транспортния инцидент и възможните, най- вероятни причини за
неговото настъпване. В него вещото лице, боравейки с базата на обладавани от него
специални знания и проследявайки поведението на двамата участници в двиЖ.ето, предлага
категоричност в мотивираните изводи, че за да може да предотврати удара, водачът на
таксиметровия автомобил е следвало непрекъснато да наблюдава и своевременно да реагира
на установените знаци със специални предписания за приближаване на пешеходна пътека,
върху която се движи пешеходец, сторено от Р. със закъснение и поради разсейване,
безспорно поставено в случая като основен фактор, довел при непрекъсната причинна
връзка до противоправния резултат, изразяващ се в причиненото увреждане на З.. Изяснени
в хода на експертизата са мястото на удара, скоростта на двиЖ.е на превозното средство,
управлявано от подсъдимия, опасната за спиране зона, скоростта на двиЖ.е на частния
обвинител, непосредствено преди реализирането на ПТП. Заключението е логически
обосновано и без данни за противоречивост, което не налага съмнение относно
компетентността на изготвилото го вещо лице. То е в хармония с фактите, изводими от
5

свидетелските показания и писмените доказателства по делото, указващо изграждането му
без дистанция от основната доказателствена маса, поради което се възприема от съда като
основа за изводи по същество.
В корелация с обсъдените по- горе източниците на преки и косвени доказателства за
инкриминираното посегателство е дадено и заключението по изготвената съдебно –
медицинската експертиза, която съдът приема като обективно, компетентно и
професионално изготвено, без данни за заинтересованост на вещото лице и фрагментарност
на изразеното мнение. Довод в тази насока са напълно припокриващото се с останалия
доказателствен материал становище по отношение телесното нараняване, причинено на
свид. З. и неговата медико-биологична природа, респ. възможния му генезис, който се
свързва с механизма на ПТП. След задълбочен анализ на приобщените в хода на
разследването материали, вещото лице е мотивирало извод за налагаща се
медикобиологична характеристика на телесно увреждане, съотносима към медицинския
критерий „Трайно затруднение в двиЖ.ята на левия долен крайник”. Застъпено е и
становището, че получаването му се свързва с действието на удар с или върху тъп твърд
предмет, с каквито характеристики се отличават детайлите от предната външна част от
конструкцията на автомобил. То съответства да е получено в динамиката на възникналия
пътен инцидент, описана от свидетелите и потвърдена от автотехническата експертиза и към
момента на неговото настъпване. Тези изводи не са самоцелни, а обосновано изведени, в
съответствие с процесуалните правила, след анализа на приобщената към делото обобщена
медицинска документация (епикриза), съдържаща се към историята на заболяването,
съхранявано в болничното заведение за свидетеля З. по повод проведеното й лечение.
Поради това и базисните предпоставки за изграждането на експертизата не се явяват
компрометирани.
Съдът основа своите фактически изводи и върху приобщените по надлежния ред
писмени доказателства и доказателствени средства, на които изцяло се доверява. Счита, че
следва да бъде кредитиран като писмено доказателство намиращият се в кориците на делото
констативен протокол, който представлява официален документ – издаден е от компетентно
длъжностно лице в кръга на службата му и по реда и формата, предвидена в закона (арг.
чл.123, ал.1, т.3, б. „б” от ЗДвП).
Факти от значение за обосноваване отговорността на подсъдимия се откриват и в
протокола за извършено действие по разследването - оглед на местопроизшествието, ведно с
прилоЖ.ето към него - скица. Те дават обзор върху особеностите на мястото на инцидента,
със заварените от органите на реда негови непроменливи характеристики – знаково
стопанство, пътна сигнализация, маркировка, пътното платно и заобикалящите го площи,
които неизменно са интерпретирани в заключенията на приетите по делото автотехнически
експертизи с оглед изясняване на механизма на инцидента. В този смисъл не се разколебава
и претенцията за истинност на удостоверените в това писмено доказателствено средство
обстоятелства. Доколкото отговаря на изискванията, поставени от процесуалния закон за
форма и реквизити, протоколът позволява поставянето му в основата на доказателствените
източници и позоваване върху него с оглед анализ на съставомерните елементи на деянието
и тяхното проявление.
Допълнителни сведения за обстановката на мястото на ПТП са събрани и чрез
изготвените при огледа на местопроизшествието веществени доказателствени средства -
фотоизобраЖ.я, които предлагат визуализация на фактите, удостоверени в протокола за
оглед.
Писмените доказателства- извлечения от медицинска документация, съдът цени, тъй
като служат при очертаване на част фактологията по делото, а именно като източници, от
които са черпени изводите от вещото лице - съдебен медик при обследване механизма и
характеристиките на причиненото на свид. З. телесно увреждане. От приложената справка за
6

съдимост съдът извежда данни относно съдебното минало на подсъдимия, а от справката-
картон, предоставена от ОПП - СДВР - данни за поведението му като водач и участник в
двиЖ.ето по пътищата, които следва да бъдат отчетени при индивидуализацията на неговата
отговорност. От значение за обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата
от предмета на доказване е приобщеният отговор от Дирекция „Национален център 112” -
МВР, подкрепящ сведенията на свидетелите за подаден сигнал до правоохранителните
органи относно пътния инцидент и обясняващ реда за тяхното отзоваване на място -
странични, но свързани с главния факт обстоятелства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените фактически полоЖ.я, настоящият съдебен състав намира, че
поведението на И. М. Р. изпълва всички обективни и субективни признаци на престъпния
състав по чл. 343, ал. 3, б. "а", пр. 2, вр. ал. 1, б. "Б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. От
обективна страна, на 04.08.2022 г. около 16.15 ч. в гр. София, на ул. „Черковна“, при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел “КИА К5 ” с рег.
№ ХХХХ, с посока на двиЖ.е от ул. „Попова шапка“ към ул. Султан тепе“, до № 75В, на
пешеходна пътека, сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка М8.1 от ППЗДвП и
пътен знак № Д 17 от ППЗДвП, нарушил правилата за двиЖ.ето по пътищата, визирани в
Закона за двиЖ.ето по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 119, ал.1 от ЗДвП: “ При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснал пресичащата по
пешеходната пътека отдясно наляво спрямо посоката на двиЖ.е на автомобила пешеходка З.
Р. З., ЕГН: **********, реализирал пътнотранспортно произшествие с нея и по
непредпазливост причинил на З. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
изразяваща се в: многофрагментно счупване на лявото колянно капаче, осъществило
медико-биологичният признак трайно затруднение на двиЖ.ята на левия долен крайник,
като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Безспорно е установено, че подсъдимият на инкриминираната дата и място е
управлявал МПС, като с оглед така установеното той отговаря на изискванията за годен
субект на престъплението, вменено му във вина – „водач на МПС”. Съгласно установената
съдебна практика понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 НК, включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и
задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното
средство се намира в покой или в двиЖ.е. /П. № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на
Пленума на ВС/. Доколкото нормата на чл. 343, ал. 1 от НК е бланкетна по своя характер, за
съставомерността на деянието е необходимо да бъде установено, че водачът на превозното
средство е нарушил конкретно посочени правила за двиЖ.е по пътищата и това нарушение е
в причинна връзка със съставомерния резултат.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че Р. е накърнил
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Цитираният законов текст предписва, че водачите на
нерелсови ППС при приближаване към пешеходна пътека следва да пропуснат стъпилите на
нея или преминаващи по нея пешеходци, като намалят сколостта си или спрат. Съгласно § 6,
т. 54 от ДР на ЗДвП, „„Пешеходна пътека“ е част от платното за двиЖ.е, очертана или
не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълЖ.ята на тротоарите и
банкетите върху платното за двиЖ.е.“
Както се извежда от показанията на разпитаните свидетели З., С. и П. и от
заключенията на автотехническата и съдебномедицинската експертизи, на инкриминираната
дата, по ул.“Черковна“ с посока от ул.”Попова шапка” към ул. "Султан тепе" автомобилът с
7

водач подс. Р. се придвижвал със скорост от порядъка на 15 км/ч. Безспорно е установено и
че в този пътен участък на ул.”Черковна”, разположен до административен адрес с №57В,
преминавайки пътното платно на улицата, по продълЖ.ето на надлежно обозначена с
маркировка и пътни знаци пешеходна пътека, е извършвала своето двиЖ.е и З. З.. Именно
на така описаното място подсъдимият не съобразил приближаването към пешеходна пътека,
която е била различима, не само като маркировка, но и като обозначение в рамките на
ситуираното в района знаково стопанство и съобразно изискванията за отстояние. За Р. не е
имало обективно препятствие, предвид правия участък и добрата видимост, да възприеме
стъпилата върху пътеката пешеходка. Той обаче не я е отчел като факт, поради разсеяност и
не е намалил скоростта, респ. не е предприел спиране на своя автомобил, за да я пропусне,
противно на задълЖ.ята си, произтичащи от разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. По този
начин сам се е поставил в невъзможност да спре преди мястото на удара, както и е
предпоставил попадането на пешеходеца в неговата опасна зона. Установено е по делото, че
поради субективна забава, вкл. забавени реакции, е предприел аварийното спиране едва в
по-късен момент, в който той вече е лишен от възможността да избегне сблъсъка. В
причинна връзка с това е настъпил и удар между тялото на частния обвинител и предницата
на автомобила върху платното за двиЖ.е на булеварда и в рамките на пешеходната пътека.
Последвало отхвърляне на тялото на свид. З. напред и вдясно спрямо посоката на
автомобила и последващо падане върху земната повърхност. Вследствие този сблъсък и под
действието на значителна травмираща сила пострадалата получила инкриминираните по
делото травматични увреждания. Причината за настъпване на пътния инцидент са
субективните действия на Р., който при наличие на обозначена пешеходна пътека, не е
забелязал или късно е реагирал на присъствието на ползващата предимство пешеходка. Той
е можел да предотврати инцидента само в случай че реакциите му са били адекватни и
съответни на пътната обстановка. Нейните особености - пътна маркировка, съответно
знаково стопанство, добра видимост, прав участък и наличие на пресичащи платното по
пешеходната пътека пешеходци, са част от основните фактори за безопасност на двиЖ.ето в
участъка на местопрозшествието, които е следвало да бъдат отчетени от подсъдимия Р., за
да се избегне транспортен конфликт при управление на МПС. Те не са били абстрактна
хипотеза, която водачът не е бил длъжен да очаква, а напълно предвидима пътна ситуация,
изводимо от свидетелските показания на очевидците, експертните заключения и писмените
доказателства. Тези фактори са обуславяли и необходимост от двиЖ.е с повишено внимание
и своевременно намаляване (съобразяване с тях) на скоростта или спиране преди
очертанията на пътеката. Налице е пряка причинна връзка между нарушаването на
правилата за поведение в района на пешходна пътека от страна на подсъдимия и
увреждането на пострадалата, които правят дейността съставомерна по приетата правна
квалификация.
Няма основание да се приеме наличието на случайно деяние по чл.15 от НК, тъй като
автомобилът на подс. Р. е навлязъл в зоната на пешеходната пътека, по която с нормална
пешеходна скорост, съобразно изводите на мещото лице по АТЕ, е пресичала пострадалата,
въпреки възможността за своевременни възприятия относно нейното двиЖ.е и въобще за
наличието на пешеходна пътека, което е предполагало завишено внимание. Отсъствието
дори и на късна реакция допълнително е усложнила и реално е възпрепятствала овладяване
на моторното превозно средство и избягването на негативните последици.
При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът
пресича със съзнанието, че водачите имат задълЖ.ето да му осигурят упражняването на това
право, за разлика от преминаването на необозначено място. Същевременно, законодателят е
въвел задълЖ.е за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗДвП да се
съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на
двиЖ.е. Въведена е и забрана (чл.165 и чл.166 от ППЗДвП) за пешеходците внезапно да
навлизат или да пресичат платното за двиЖ.е при ограничена видимост. Анализираните по
8

делото свидетелски показания обаче са единодушни, че към момента, в който е предприела
пресичане, З. е съобразила своите задълЖ.я като участник в двиЖ.ето. Уверила се е, че няма
намиращи се в опасна близост автомобили, чиято скорост на приближаване да указва
невъзможност да спрат своевременно. Не е напускала очертанията на пешеходната пътека,
за да не може да се ползва от своето предимство. Не е изскочила и внезапно зад преминал
друг автомобил. В тази обстановка не се констатира съпричиняване на резултата, а се
отличава като виновно единствено поведението на подсъдимия Р..
Доказан по безспорен начин се явява и фактът на генерираното в резултат от допуснатите
нарушения на правилата за двиЖ.е по пътищата от подсъдимия телесно увреждане на свид.
З., което покрива един от обективните признаци на състава на престъплението по чл.343,
ал.3, б.”А”, вр. ал.1, б.”Б”, вр.чл.342, ал.1 от НК, а именно неговия резултат, изразяващ се в
„трайно затрудняване на двиЖ.ето на ляв долен крайник” – в случая многофрагментно
счупване на лявото коленно капаче. Медикобиологичните характеристики на увреждането,
като вид средна телесна повреда, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, обективно са потвърдени
от целокупния анализ на свидетелските показания по делото, проследяването на които в
тази насока разкрива синхрон и устойчиви съвпадения в твърденията по фактите и от
приложената медицинска документация, предоставена от УМБАЛ „Света Анна”АД - София
по повод приема, диагностицирането и лечението на травмите на З.. Категоричен е изводът
на вещото лице и че най- вероятният възможен механизъм на травмата е именно удар върху
или с твърд тъп предмет, каквито характеристики притежават детайлите на автомобила от
предната външна част на в предната му външна част от неговата конструкция.
Налице е изискуема от закона причинно-следствена връзка, доколкото престъпният
резултат, изразяващ се в конкретно причиненото телесно увреждане, преценен към момента
на неговото настъпване, се явява обективно следствие от действията на подсъдимия.
Причинна връзка съществува, щом деянието е било едно от необходимите условия за
проявяване на общественоопасните последици. В случая е даденост пряката обусловеност
между несъобразяването на императивни правила за двиЖ.е по пътищата, касаещи участъци
с пешеходна пътека, при управление на моторното превозно средство от подс. Р., удара
между предната част на превозното средство и тялото на пострадала, под масовия й център
и получената травма. Сведения в тази насока по делото се откриват, както в показанията на
свидетелите З., Панкова и С., разпитани по делото, така и в приобщените по делото съдебно
– медицинска и автотехническа експертизи и писмените доказателства, върху които те се
позовават, разглеждани като едно неразривно и хармонично свързано цяло.
Правилно прокурорът е преценил прилоЖ.ето на квалифициращия признак от
обективната страна на деянието, установен в чл.343, ал.3 от НК и свързан с мястото на
неговото проявление. Категорични са доказателствените факти по делото за настъпилото
съприкосновение между тялото на пострадалата и процесния автомобил именно върху
очертанията на надлежно обозначена с маркировка и пътни знаци пешеходна пътека. Така
описани, те недвусмислено се извеждат от целокупния доказателствен материал.
От субективна страна инкриминираното по делото престъпление е извършено при
непредпазлива форма на вина, в нейната разновидност – небрежност, по смисъла на чл.11
ал.3, предл. 1 НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да стори това, доколкото е правоспособен водач на
МПС с познания на правилата, обезпечаващи безопасността при двиЖ.е по пътищата.
Съдържанието на неговата непредпазливост се проявява като несъобразяване със
специалните правила, установени за извършване на управление на моторно превозно
средство. Р. е бил в състояние да предположи възможните последици от нарушението на
правилото за двиЖ.е, въведено с чл.119, ал.1 от ЗДвП – настъпване на ПТП с пешеходец,
предприел пресичане по надлежно обозначена пешеходна пътека и причиняването нему на
телесни увреждания, и да предотврати настъпването им, като изпълни произтичащите от
9

закона свои задълЖ.я. Тези изисквания са били поставени към него с особена тежест,
предвид служебната му ангажираност като таксиметров водач, с дългогодишна практика,
доколкото към неговите действия обществото предявява по- високи очаквания за
въздържане от противоправни прояви на пътя. Той е имал, както техническата, така и
професионалната възможност да избегне пътния инцидент, тъй като пешеходецът в тази
ситуация и при надлежно обозначена пешеходна пътека не се явява внезапно възникнала
опасност на пътя. Единствено допуснатото разсейване е причината инцидентът да не бъде
избегнат. При това съдът приема, че Р. макар и да не е предвиждал общественоопасните
последици от деянието, е бил длъжен и е могъл да стори това.
По излоЖ.те аргументи, този съд приема, че връзката между поведението, проявено от
подс. Р. и генерирането на телесните увреждания у пострадалата е категорично установена,
деянието е извършено виновно, при форма на вината – несъзнавана непредпазливост, като
консумира състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.”А”, вр.ал.1, б.”Б”, вр.чл.342, ал.1 от
НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл чл.343, ал.3, предл. последно, б.”А”, пр.2, вр.ал.1, б. „б”,
пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК, предявено на подс. Р., законодателят е предвидил санкция
„Лишаване от свобода“ със специален минимум в размер от една до шест години и при
условията на кумулативност, конкретно с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 343г
НК - наказание "лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК", а съдът може да постанови и
наказание "лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК".
Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на
основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК съдът е императивно задължен да определи
наказанието при условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанието СРС съобрази, че като смекчаващ факт
следва да се третира признанието от подсъдимия на фактите, излоЖ.те в обстоятелствената
част на обвинителния акт, обусловило разглеждането на делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
тъй като същото е поддържано в цялото наказателно производство – Р. е съдействал активно
за провеждането на доказателствената дейност по установяване на извършеното деяние и
участието си в него /в този смисъл е и т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. по т.
д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. Съдът възприема изразеното съжаление от подсъдимия,
релевирано при пледоариите и упражняването на правото му на последна дума, не като
декларативно, а като последователно и устойчиво поддържано процесуално поведение и
израз на желание да търси коректив на собственото си поведение.
При индивидуализацията на наказанието на Р. СРС съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало. Към датата на деянието той е
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Макар този факт да не следва
да се абсолютизира, с оглед достигната от подсъдимия възраст и предвид социалното му
полоЖ.е – трудово ангажиран и с добри характеристични данни – изводимо и от
представената по делото характеристика от работодател, той указва на достатъчно изградена
у него способност да контролира поведението си в дългосрочен план. Като смекчаващо
вината обстоятелство следва да се разгледа и следващото настъпването на пътния инцидент
отговорно поведение на Р., изразило се в готовност за оказване на помощ на пострадалото
лице, удостоверено и в разпитите на свидетелите С. и Панкова. Същевременно, механизмът
на проявата на подсъдимия не разкрива особен интензитет, отличаващ я от други от този
вид, което да налага и засилено въздействие със средствата на държавната принуда.
Като отегчаващо отговорността съдът възприема изводимото от доказателствените
материали, че в резултат на инкриминираното поведение на Р. като водач на моторно
превозно средство, е било застрашено здравето и на друг участник в двиЖ.ето -
10

непълнолетната дъщеря на пострадалата, придвижваща се в непосредствена близост след
нея, а така също е довело до тежко нараняване с неблагоприятен изход за нейния домашен
любимец. Така изтъкнатите обстоятелства, макар да не повлияват върху съставомерността
на деянието, следва да бъдат разглеждани като допълнителни фактори от заобикалящата
действителност, които е можело и е следвало да бъдат отразени от водача, но са били
игнорирани. Те разкриват своята стойност при оценката на обществената опасност на
извършеното и обема на полагащата се на дееца санкция.
Предвид горните аргументи, съпоставяйки относителната тежест на относимите към
индивидуализацията на отговорността обстоятелства, този съдебен състав прецени, че се
обуславя прилоЖ.ето на хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Установените по делото
смекчаващи отговорността за подсъдимия обстоятелства формират необичайно множество.
Откриват се фактически данни за налагане на изискуемия от закона кумулативен извод за
несъразмерност дори на най-лекото предвидено в закона наказание - в случая минимума на
„Лишаване от свобода“ от 1 година, като въздействие върху подсъдимото лице с оглед
постигане целите на индивидуалната и генералната превенции, залоЖ. в нормата на чл.36 от
НК.
Така се констатира, че по отношение на Р. са налице едновременно условията, както
по чл.58а, ал.1 – 3 от НК, така и по чл.55, ал.1, т.1 от НК. Доколкото чл.55 от НК се явява по-
благоприятен за дееца, то именно на основание тази норма трябва да бъде
индивидуализирано и следващото му се наказание, съгласно чл.58а, ал.4 от НК. В тази
хипотеза превантивната и превъзпитателната функции биха могли да се постигнат чрез
определянето на наказание „Лишаване от свобода” под предвидения от закона за
инкриминирания по делото текст минимум. Следвайки тази логика, съдът определи
наказанието на Р. в размер от 7 (седем) месеца, близък до предвидения в общата част на
Наказателния кодекс допустим минимум. Отмерено по тези критерии, то съответства на
принципите на законоустановеност и справедливост на легитимно упражнената държавна
принуда и ще изпълни своя поправителен и възпитателен потенциал спрямо Р..
Настоящият съдебен състав констатира, че наред с базисните предпоставки по чл. 66
НК – /наложеното в процесния случай наказание е до 3 години „Лишаване от свобода“ и
лицето не е осъждано на наказание „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер/, за реализацията на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК и
преди всичко за поправянето на осъдения, не се налага подсъдимият да изтърпи ефективно
наложеното му наказание от 7 /седем/ месеца „Лишаване от свобода“. Липсва необходимост
той да бъде изолиран от естествената си социална среда в пенитенциарно заведение, което
ще представлява прекомерно използване на наказателна репресия, несъответна на
обществена опасност на престъплението и дееца. Не се събраха доказателства за други
негативни данни за лицето, от които да се налага извод, че се касае за личност с утвърден
престъпен динамичен стереотип и деформирано правосъзнание. Ето защо, изтърпяването на
наложеното наказание следва да бъде отложено с минималния предвиден в закона
изпитателен срок в размер на 3 /три/ години.
В контекста на излоЖ.те разсъждения следва да се отбележи, че прилагането на
института на чл. 66 НК не е задължително за съда, а представлява една потенциална
възможност, обусловена от конкретиката на всеки отделен случай, в частност от целите на
наказанието по чл. 36 НК. Последните обаче са диалектически свързани, т.е. определянето
на санкцията не може да доведе до пренебрегване на генералната превенция за сметка на
личната и обратно - същата не следва да се налага единствено като назидание спрямо
останалите членове на гражданското общество. Ето защо, според настоящия съдебен състав,
балансът между законоустановените цели на наказанието ще бъде постигнат и посредством
отлагане изпълнението на лишаването от свобода, което в достатъчна степен би допринесло
за превъзпитанието на дееца и би повлияло възпиращо спрямо бъдещи негативни прояви на
11

личността му. То ще способства за правилното формиране на неговия мироглед и
изграждане на устойчиви контрамотиви за въздържане от противообществени прояви,
предвид потенциалната опасност от неговото привеждане в ефективно изпълнение.
Съответно такова наказание напълно удовлетворява обществения интерес да се създаде
разбирането, че възмездието за извършеното е неизбежно. Санкцията ще се прояви като
достатъчно предупреждение и към останалите членове на обществото да не извършват
подобни прояви, като по този начин няма да бъде игнорирана и генералната превенция,
заложена като цел на наказанието в нормата на чл.36 от НК.
Доколкото нормата на чл. 343г НК предвижда при извършено деяние, което
осъществява състава на чл. 343, ал. 3, б.”А”, вр.ал.1, б.”Б”, вр.чл.342, ал.1 от НК, съдът да
постанови и „Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”, то на
основание чл. чл.343г, вр. вр. чл. 343, ал.3, пр. последно, б.”а”, пр.2, вр. чл. 343, ал. 1, б. “б”,
пр. 2, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът налага на И. Р. наказание
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 9 /девет/ месеца.
Независимо от обстоятелството, че в случая отговорността се реализира в хипотезата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, решаващият орган не следва да се позове на правомощието си по
чл.55, ал.3 от НК, доколкото последното би представлявало проява на прекомерна
снизходителност към привлеченото към отговорност лице. При индивидуализацията на
кумулативно наложеното наказание „Лишаване от право на управление на МПС“ са
съобразени положителните характеристичните данни за Р., възрастта му, тежестта на
деянието, включително споменатата по- горе опасност и за здравето на други граждани -
предвид намиращата се върху пътното платно, непосредствено след свид. З., нейна
непълнолетна дъщеря, респ. тежко засегнатия неин домашен любимец. Отчетени са
годините на стажа на подсъдимия като правоспособен водач на моторно превозно средство
и особено занятието му, свързано с упражнявана таксиметрова дейност, предполагащи
значително повече рефлекси при изпълнение на тази правнорегламентирана дейност в
сравнение с придобилите от кратък период от време правоспособност и управлявали като
любители. Взети са под особено внимание наличните данни за допускани от Р. нарушения
на ЗДвП като водач. Последните са многобройни и насочват преимуществено към
простъпки, сързани с правилата за скоростта и тези, задължаващи водачите да се
съобразяват с пътните знаци и маркировка, което разкрива известни сходства с
повдигнатото в настоящото производство обвинение и предполага по- засилено въздействие
върху субекта на отговорност именно чрез ограничаването му да управлява моторно
превозно средство за конкретен период. Съобразен при индивидуализацията на втората
санкция е и определеният в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК размер на основната такава –
„Лишаване от свобода”. В тази връзка величината й се позовава и върху правилото на чл.49,
ал.2 от НК, по аргумент от което по- лекото, кумулативно предвидено наказание, не може да
бъде с по- кратка продължителност от наложеното „Лишаване от свобода“. Прилагането на
„Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ би способствало
положително върху процеса по моделиране на личността на подсъдимия в насока
правилното формиране на нейния мироглед и правосъзнание.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия
Р. следва да бъдат поставени извършените в наказателното производство разноски в размер
на 575,10 лева, представляваща разходите за изготвени на досъдебната фаза експертизи. Те
следва да се преведат в полза и по сметка на СДВР.
Що се отнася до разноските, потърсени с нарочно изявление от частния обвинител за
възнаграждение на представлявалия го в производството повереник, съдът споделя
становище, че така формулираната молба следва да бъде уважена по следните аргументи:
В конкретния случай адвокат ГС е упълномощена от частния обвинител З. Р. З. по
12

силата на договор за правна защита и съдействие от 19.03.2024 г., относим към участието й
пред първата съдебна инстанция, разгледала делото. Наказателното производство по делото
е финализирано с присъда, с която подсъдимият е признат за виновен и му е наложено
наказание за извършено от него престъпление от общ характер.
За участието на повереника в съдебната фаза по делото не е договорено с доверителя
му възнаграждение, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие,
сключен между адв. С и З. З. изрично е посочено, че ще се осъществява безплатна правна
защита и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв) – на близки лица или на друг юрист. Направено е и нарочно искане от повереника в
пледоарията му пред първата съдебна инстанция, подсъдимият да бъде осъден да му заплати
адвокатско възнаграждение.
Съгласно нормата на чл.189, ал.3, изр.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, вкл. адвокатското
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските,
направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.
Настоящият случай попада в посочената хипотеза, доколкото са представени доказателства
за възникналите отношения във връзка с процесуалното представителство на частния
обвинител в процеса, а претенцията за възлагане на разноските в тежест на подсъдимия е
формулирана изрично преди постановяването на присъдата. В хипотезите на чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение, е необходимо наличието на
две предпоставки: 1. да е оказана безплатна адвокатска помощ на посочените в същата
алинея лица; 2. в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за
разноски. В съдебната практика е прието, че съществуването на някое от визираните в чл.
38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв основания се доказва посредством самия договор за правна защита и
съдействие и не е необходимо съдът да събира допълнителни доказателства в тази насока. В
конкретния случай, както бе посочено по-горе, се установява, че в производството пред
първоинстанционния съд е осъществена безплатна правна помощ по отношение на частния
обвинител, като същевременно подсъдимият Р., с оглед изхода на делото, е осъден да
заплати сторените в производството разноски.
Разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв предвижда специфична хипотеза, при която лица,
които имат право на издръжка, материално затруднени лица, както и роднини, близки или на
друг юрист, разполагат с възможност да се ползват от безплатна адвокатска помощ и
съдействие, като изберат конкретен адвокат, който да осъществи това. Тази възможност
представлява своеобразна гаранция за ефективно упражняване на правото на достъп до съд
и не се изключва от предвидената в НПК възможност за назначаване на служебен повереник
на пострадалия, тъй като изборът на конкретно лице, което да осъществи защита на правата
и интересите в процеса е с приоритетно значение. Освен това, посоченият законов текст на
ЗАдв не прави разграничение в зависимост от вида на делото - наказателно, гражданско или
административно. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв представлява изключение от
установения в съдебната практика стандарт, че се присъждат само разноски, които
действително са били направени, тъй като последното е несъвместимо с оказването на
безплатна правна помощ и съдействие и в голяма степен би обезсмислило съществуването
на тази правна възможност. В тази насока е и текстът на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, който указва,
че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се определя съобразно Наредба № 1
от 01.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При наличието на тези обстоятелства, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
в полза на повереника адвокатско възнаграждение, като размерът на същото следва да бъде
определен съобразно чл.13 от Наредба № 1 от 01.06.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която разпоредба служи като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да е обвързваща за съда, с оглед задължителното за
13

практиката тълкуване, дадено с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г.
по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Цитираният
текст предвижда, че за защита на подсъдимия, частния обвинител или частния тъжител
възнаграждението е по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 10
години „Лишаване от свобода“, възнаграждението е 1800,00 лева. Този размер, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед
цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на делото, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. Следвайки установеното от закона и предвид обстоятелството, че адв. Стоянова е
представлявала частния обвинител пред първата съдебна инстанция, както и е изготвила от
негово име книжа, представени пред съда, то възнаграждението за участието й като
повереник на З. З. следва да бъде определено върху 1800,00 лева, доколото то е
еквивалентно на полоЖ.я от нея труд. Така изчислената сума следва да бъде възложена в
тежест на подсъдимия И. М. Р..
Към материалите по делото са приобщени по надлежния процесуален ред следните
предмети, касаещи производството с характеристиките си на веществени доказателства – 2
броя оптични дискове, запечатани в полиетиленови пликове. Съгласно разпоредбата на
чл.301, т.11 от НПК, решаващият орган дължи произнасяне по тях. Така приобщените по
делото 2 броя оптични носители – дискове съответно със записи от разговори, проведени
през системата на „Национален център 112” и с електронни копия на медицински
документи, прилоЖ. на л.59 и л.106, следва да останат към материалите по делото до
изтичане на сроковете за неговото съхранение, след което да бъдат унищоЖ. по реда на
Правилника за администрацията в съдилищата.
Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

14

Съобщи за изтекли лични данни