Номер 44628.08.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Магдалена К. Недева
Членове:Радослав К. Славов
Мария И. Христова
като разгледа докладваното от Радослав К. Славов Въззивно частно търговско дело №
20203001000415 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 вр.чл.396 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на адв.И. Николова, като
пълномощник на „Булмак 2005“ЕООД с.Езерово, против определение №
1802/04.08.2020 г. постановено по т.д. № 937/2020 г. на ВОС, с което е
оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на исковете на
жалбоподателя срещу „Ай Ви Сейлингс“ООД гр.Варна, чрез налагане на
възбрана върху собствен на отвеника недвижим имот.
Счита че обжалваното определение се явява неправилно като
необосновано и незаконосъообразно, по изложени съображения. Сочи, че са
налице изискуемите се предпоставки за допускане на обезпеченито-
молителят е обосновал правния си интерес с искането за налагане на
обезпечение, искът е допустим и подкрепен с писмени доказателства, налице
е обезпечителна нужда.
Моли определението да бъде отменено, и постановено ново, с което
молбата за обезпечение да бъде уважена.
По жалбата съдът съобрази следното:
Производството по т.д. № 937/2020год. на ВОС е образувано по искова
молба на „Булмак 2005“ЕООД с.Езерово, против „Ай Ви Сейлингс“ООД
гр.Варна, с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.266 вр.чл.79ал.1 ЗЗД, за
приемане за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на
ищеца сумата от 47 029,92лв. за извършени СМР по фактура №
0011961/31.07.2019год.-на стойност 22 122,36ЛВ., за което задължение е
издадена заповед за изпълнение № 950/18.02.2020год. изд. по ч.гр.д. №
2247//2020 год. на ВРС и за извършени СМР по фактура №
1
12105/20.11.2019год.-на стойност 24 907,56лв. за което задължение е издадена
заповед за изпълнение № 986/19.02.2020год. изд. по ч.гр.д. № 2248//2020 год.
на ВРС.
Пред съда е постъпила молба по чл.389 ГПК от ищеца „Булмак
2005“ЕООД за обезпечение на предявените искове, чрез налагане на възбрана
върху недвижим имот собственост на отвтника, представляващ –Ателие №4, с
идентификатор 07598.305.247.1.24 находящ се в сграда с идентификатор
07598.305.247.1, с административен адрес: гр.Бяла, Община Бяла, област
Варна, ул.“Хан Тервел“ № 11-В, изграден в поземлен имот с идентификатор
07598.305.247, съгрласно КККР на гр.Бяла, одобрен със Заповед № РД-18-
47/18.08.2006год. на изп.дир. на АК, с последно изменение съгл. Заровед №
КД-14-03-1037/17.04.2013год. на Началника на СГКК-Варна, който обект е
разположен на кота -14,25, съставляващ етаж-/минус пет/, със застроена площ
от 63,59кв.м., ведно с 1,3177% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху имота, с предназначение на обекта -ателие , при съответни
граници по схема. ведно с построените в него производствени и търговски
сгради, собственост на ответото дружество.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата за
допускане на обезпечение, по изложени съображения. Конкретно, съдът е
приел, че молителят не е обосновал правен интерес от допускане на исканото
обезпечение.
По жалбата, респективно, по молбата за обезпечение, съдът съобрази
следното:
Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно, или ще се затрудни осъществяването на евентуално признатите
права със съдебното решение и то, ако искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства, или ако бъде представена парична гаранция.
Съдебният състав на Апелативен съд-Варна не споделя извода на ВОС,
относно неустановен правен интерес от налагане на обезпечението,
респективно неговата допустимост, поради следното:
Действително, заповедното производство не е съдебно производство, чиято
цел е да установи вземането. Целта на заповедното производство, което не е
исково, е да се установи, че вземането не се оспорва, като в това
производство съдът не проверява дали вземането съществува. Целта на
производството е да се създаде изпълнително основание по см. на чл.404 т.1
ГПК. С други думи, заповедното производство не е исково, но с подаване на
2
възражение по чл.414 ГПК и предявяване на иск от кредитора, същото се
трансформира в такова, като искът се счита за предявен от кредитора от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
съда. Като в хипотезата на чл.410 ГПК изпълнителния лист се издава от съда
когато заповедта влезе в сила и изпълнителната сила се поражда от този
момент /докато заповедта по чл.418 ГПК се връчва от съдебния изпълнител,
като заедно със заповедта се издава и изпълнителния лист/.
Следователно, при направено възражениие срещу издадена заповед за
изпълнение на парично задължаение по чл.410 ГПК, издаването на
изпълнителен лист е в зависимост от влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Предвид изложеното следва да се направят следните изводи:
Действително, предявеният иск по чл.422 ГПК е установителен, но следва да
се отбележи, че съгласно изричната разпоредба на чл.389 ал.2 ГПК
обезпечение се допуска по всички видове искове. Освен това, въпреки че
искът има характер на установителен, при уважване на същия, спрямо ищеца
би възникнало изпълнително основание, въз основа на което да се издаде
изпълителен лист -на база на влязлата в сила Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. Следователно, искът по чл.422 ГПК
предявен за защита на Заповед за изпълнение издадена по чл.410 ГПК, по
своя краен правен резултат би следвало да се приравни към осъдителния иск,
чието позитивно решение е основание също за издаване на изпълнителен
лист. Предвид изложеното, както по осъдителния иск, така и по специфичния
установителен иск по чл.422 ГПК, е налице обезпечителна нужда, която да
помогне за изпълнение на решението при уважаване на иска. За това следва
да се направи извод, че ищецът има правен интерес от поисканото
обезпечение на предявения иск.
Предвид изложеното, следва да се направи извод, че искът е допустим
и е налице обезпечителна нужда на същия / нуждата винаги се предполага че
е налице при искове, които имат за предмет парично вземане/. Относно
адекватността на обезпечителната мярка „Възбрана“ на имот собственост на
ответника: Изборът на обезпечителната мярка е предоставен на молителя в
обезпечителния процес, поради което съда е обвързан от това искане. Съдът
намира същата за възможна и подходяща, с оглед разпоредбата на чл. 397,
ал.1, т. 3 ГПК. Предвид изложеното, съдът следва да се произнесе по
3
основателнотта на искането, съобразявайки се с разпоредбата на чл.391 ал.1
ГПК.
Предпоставка за допускане на обезпечение на иска е допустимост и
вероятна основателност на претенцията, за наличието на обезпечителна
нужда и адекватност на поисканата обезпечителна мярка спрямо тази нужда.
Съгласно чл.391 ал.2 ГПК съдът може да задължи ищеца да представи
парична или имотна гаранция в определен от него размер дори и когато искът
е подкрепен с убедителни писмени доказателства.
Съдът намира, че предпоставките за допускане на обезпечение на
предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК са налице.
Искът е допустим-по изложените по-горе съображения.
Представени са доказателства, от които може да се направи извод за
вероятна основателност на иска, а именно: Представени са двустранно
подписани протоколи/акт обр.19 за приемане на СМР, както и са представени
издадените процесни фактури въз основа на тях. Представено е и писмено
доказателство според което ответното дружество е потвърдило наличие на
задължение към ищеца в размер на 64 260,72лв. към 31.12.2019год./стр.24/.
Следователно, представени са доказателства, в подкрепа на твърдяните
в исковата молба и в молбата за обезпечение правоотношения между
страните по иска, от които може да се направи извод, за неговата вероятна
основателност.
Предвид изложеното, може да се направи извод, че бъдещият искът е
подкрепен с писмени доказателства, но предвид все още на фазата на
производството, респективно липсата на становище на ответника относно
иска и представените доказателства, съдът не може да прецени доколко
процесната сума е дължима. За това, съдът намира, че обезпечението следва
да бъде допуснато в хипотезата на чл.391 ал.2 ГПК.
Предвид гореизложеното, молбата за обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК
следва да бъде уважена, респ. исканото обезпечение следва да бъде допуснато
при условията на вносима от молителя парична гаранция, която съдът
определя в размер на 4 700лв.
4
Като е стигнал до противоположни правни изводи и е отказал
допускането на исканото обезпечение на осн. чл. 390 и сл. ГПК, ВОС е
постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1802/04.08.2020г., постановено по т.д.№
937/2020год. по описа на Варненски окръжен съд-ТО и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения иск на „Булмак 2005“ЕООД
ЕИК ********* със седалище с.Езерово, общ.Белослав, област Варна,
представляваано от Денис Афанасиевич Юсюмбели против „Ай Ви
Сейлингс“ООД ЕИК ********* гр.Варна, с правно основание чл.422 ГПК
вр.чл.266 вр.чл.79ал.1 ЗЗД, за приемане за установено по отношение на
ответното дружество, че дължи на ищеца сумата от 47 029,92лв.
представляваща сбор от стойността на извършени СМР по фактура №
0011961/31.07.2019год., за което задължение е издадена заповед за
изпълнение № 950/18.02.2020год. по ч.гр.д. № 2247//2020 год. на ВРС и за
извършени СМР по фактура № 12105/20.11.2019год. по за което задължение е
издадена заповед за изпълнение № 986/19.02.2020год. по ч.гр.д. № 2248//2020
год. на ВРС, чрез налагане на възбрана върху собствен на „Ай Ви
Сейлингс“ООД недвижим имот представляващ: –Ателие №4, с
идентификатор 07598.305.247.1.24 находящ се в сграда с идентификатор
07598.305.247.1, с административен адрес: гр.Бяла, Община Бяла, област
Варна, ул.“Хан Тервел“ № 11-В, изграден в поземлен имот с идентификатор
07598.305.247, съгрласно КККР на гр.Бяла, одобрен със Заповед № РД-18-
47/18.08.2006год. на изп.дир. на АК, с последно изменение съгл. Заповед №
КД-14-03-1037/17.04.2013год. на Началника на СГКК-Варна, който обект е
разположен на кота -14,25, съставляващ етаж-/минус пет/, със застроена площ
от 63,59кв.м., ведно с 1,3177% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху имота, с предназначение на обекта –ателие за творческа
дейност, при граници съгласно схема: самостоятелни обекти на същия етаж-
07598.305.247.1.23, под обекта няма, над обекта -07598.305.247.1.29,
07598.305.247.1.30, до размера на сумата от 47 029,92лв., ПРИ УСЛОВИЕ НА
ВНАСЯНЕ от молителя „Булмак 2005“ЕООД ЕИК ********* представлявано
от Денис Афанасиевич Юсюмбели НА ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ на осн. чл.391
ал.2 ГПК вр. чл.391 ал.1 т.1 ГПК в размер на сумата от 4 700 лв. в
едноседмичен срок от съобщението за постановяване настоящето
Определение, по гаранционната сметка на Варненски окръжен съд, като в
същия срок представи доказателства за внасянето й пред ВАпС, след което
5
ще следва да му бъде издадена Обезпечителна заповед.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед за допуснатото обезпечение след
внасяне на определената гаранция – чл. 395, ал. 3, изр. 2-ро ГПК.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал. 1 и ал.
2 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му, който за
жалбоподателя-молител тече от връчване на съобщението, а за „Ай Ви
Сейлингс“ООД– от деня, в който му е връчено съобщение за наложената
обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6