Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 02.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ НИКОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 781 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с
чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по Решение №16715/09.12.2019 г., постановено по Адм. дело № 6038/2019 г. на
VІІІ отделение на ВАС, с което е отменено Решение № 13/13.03.2019 г.
постановено по Адм.д. № 488/2018 по
описа на АС - Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
административен съд Русе.
Постъпила
е жалба, подадена от С.М.В. ***, срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 18/06/1/02062/2/01/04/01 (изх. № 01-170-6500/90#2 от 11.09.2018 г., издаден от
директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр.
Разград (ОД на ДФЗ – Разград). С обжалвания акт, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 9, т. 23 и т. 24 във връзка с
чл. 13, ал. 7 и чл. 40 от Наредба № 14/28.05.2015 г. на МЗХ за прилагане
на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от
мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (за краткост само Наредба
№ 14/2015 г.), във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на С.М.В. е
отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор
№ 18/06/1/0/02062 от 20.01.2016 г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от ПРСТ 2014-2020 и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв. От
оспорващото лице се твърди незаконосъобразност на обжалвания акт на всички
основания по чл. 146 от АПК – издаване от некомпетентен орган при неспазване на
установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материално правните норми и несъответствие с целта на
закона. Жалбата не съдържа фактически доводи за твърдяни пороци на оспорвания
административен акт. При първоначалното разглеждане на делото е поискано от
жалбоподателя да му бъде предоставена възможност за запознаване с
административната преписка, след което същият да изложи допълнителни
съображения. Това не е сторено в рамките на съдебното производство. Иска се от
съда да отмени изцяло оспорения АУПДВ.
Ответникът
– директора на ОД на ДФЗ – Разград, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Л.Ж., оспорва жалбата като неоснователна,
необоснована и недоказана, поради което иска да бъде оставена без уважение, а
оспорения АУПДВ да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно
установената практика на ВАС, за целите на настоящото решение съдът използва по
отношение на С.М.В., като получател на средства от европейските фондове,
възприетото в общностното право понятие "бенефициер", наместо
използваното в националното законодателство такова "бенефициент".
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Жалбата
на С.В. срещу АУПДВ № 18/06/1/0/02062/2/01/04/01 от 11.09.2018 г. на директора
на ОД на ДФЗ – Разград е подадена до Административен съд гр. Разград, където
въз основа на нея е образувано адм.д. № 188/2018 г. С Определение №
67/16.10.2018 г. АдмС – Разград е прекратил делото и го е изпратил по
подсъдност на АдмС – Русе. Адм.д. № 188/2018 г. на АдмС – Разград е прието и
приложено по настоящото дело, тъй като съдържа доказателствата, съставляващи
административната преписка по издаването на оспорения АУПДВ.
Между
страните не се спори, че С.М.В. е регистриран като земеделски производител. В
това си качество той е подал заявление за подпомагане с идентификационен № 18/06/1/0/02062
от 23.07.2015 г. по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата
за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 година. Заявлението за
подпомагане е за проект с дейност отглеждане на животни – патици. Според
одобрения бизнес план, за финансирането на който кандидатствал жалбоподателя, в
стопанството му се отглеждат 300 броя патици, като този брой следва да нараства
през всяка следваща стопанска година до достигането на 420 броя. Според бизнес
плана се предвиждало и извършването на ремонт на стопанска постройка,
закупуване на фуражомелка, както и назначаване на трудов договор на едно лице. Към
заявлението било приложено и удостоверение за регистрация на животновъден обект
№ 6/23.07.2015 г. със срок на валидност 6 месеца. Заявлението на жалбоподателя
било одобрено за финансиране и между Държавен фонд „Земеделие“ и С.М.В. бил
сключен договор № 18/06/1/0/02062 от 20.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020,
съфинансирана от ЕЗФРСР. Съгласно
договора фондът предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по
посочената подмярка за изпълнение на одобрен проект № 18/06/1/0/02062, в размер
48 895,00 лв., от които първото плащане в размер на 24 447,50 лв. да
се извърши в срок до два месеца от сключване на договора, а второто плащане в
размер на 24 447,50 лв. – в срок до три месеца след издаване на УИН на
заявката за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми документи съгласно
Приложение № 7 към Наредба № 14/2015 г. Предвидена е възможност уговорения
тримесечен срок от подаване на заявката за второ плащане да се удължава в
случаите и в срока по чл. 36, ал. 3 от Наредба № 14/2015 г. В чл. 3, ал. 3 от
договора е посочено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 01.03.2018
година.
От
Приложение № 1 – неразделна част от договора, наименовано "Списък на
критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет" се
установява, че проекта на оспорващият е оценен като такъв, водещ до създаване
на работни места, за земеделско стопанство, включващо отглеждани животни и/или
плодове и зеленчуци, което към момента не включва култури и животни, отглеждани
по биологичен начин, но е планирано такова. Между страните не се спори, че
първото плащане по процесния договор в размер на 24 447,50 лв. е извършено
на 04.04.2016 г.
С
уведомително писмо № 1/6.1 (изх.№ 01-170-6500/622) от 20.10.2016 г. от
жалбоподателя е изискано представяне на документи, които недвусмислено доказват
действителното започване на изпълнението на одобрения в договора за подпомагане
бизнес план. От жалбоподателя били представени ветеринарно медицински
свидетелства за придвижване/транспортиране на животни, според които В. е
закупил на два път по 300 броя патета и е пласирал един път 300 броя патици в
периода 28.04.2016 г. – 15.07.2016 г. Представен е и договор за закупуване от
физическо лице на фуражомелка, придружен от документи за заплащането й и за
предаването и от продавача на купувача.
С
уведомително писмо изх. № 01-170-6500/707 от 07.12.2016 г. от земеделския
производител било изискано представяне на актуално удостоверение за регистрация
на животновъден обект, поради изтичане на срока на валидност на представеното
такова с одобрения бизнес план. В. представил Удостоверение № 1/16.01.2017 г.,
издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Русе
(ОБДХ – Русе), с което се удостоверява, че в информационната система за животни
и регистрация на животновъдни обекти е вписан животновъден обект с рег. №
71380211, намиращ се в с. Белцов, община Ценово, собственост на жалбоподателя,
в който се отглеждат 350 броя патици. Удостоверението е със срок на валидност 6
месеца от датата на издаването му.
С
писмо вх. № 02-170-6500/638 от 18.04.2017 г. С.В. уведомил ОД на ДФЗ – Разград,
че във връзка с болестта „инфлуенца А по птиците“ в България след падането на
забраната през месец май животновъдният му обект ще бъде населен с патици. Към
писмото не са приложени доказателства относно наличието на болестта и за
наложени ограничения във връзка с такава болест.
Във
връзка с докладна записка изх. № 05-2-170/363#1 от 27.07.2017 г. на директора на ОД
на ДФЗ – Разград със Заповед № 336986/31.07.2017 г. и Заповед №
336986/21.08.2017 г. на началника на отдел РТИ на ОД на ДФЗ – Разград е
разпоредено извършване на проверка на място на кандидат с УРН 657115 – С.М.В.
относно заявление УИН 18/230715/71252 (от преписката не става ясно кое точно е това заявление,
вероятно е техническа грешка, тъй като УИН на заявителя е 18/06/1/0/02062). Проверката следва да обхване
спазването на изискванията на ПРСР – подмярка 6.1 и представлява проверка по
време на изпълнение на бизнес плана. Предвид наличието на съмнения за измама,
било прието проверката да бъде извършена без предварително уведомяване на
кандидата.
На
22.08.2017 г. проверяващият екип посетил с. Белцов и се опитал да осъществи
контакт с жалбоподателя на посочения от него в заявлението телефон. Опитът бил
неуспешен. Със съдействието на кмета на селото проверяващите посетили адреса,
на който живее жалбоподателя, където били информирани, че последният се намира
в чужбина и лицето Галина Цветанова Георгиева е негов упълномощен представител
пред ДФЗ. От това лице проверяващите изискали представяне на необходимите
документи, като на 01.09.2017 г. – в хода на проверката Галина Георгиева
представила и декларация, че жалбоподателят С.М.В. е информиран за извършваната
проверка на място в стопанския му обект и ще бъде представляван при тази
проверка именно от Галина Георгиева. Именно това лице е подписало съставения
при проверката контролен лист. Според съдържанието му към момента на проверката
в стопанството на жалбоподателя липсвали въобще отглеждани патици, не бил
извършван ремонт на сграда, макар да имало сключен договор. По време на
проверката били назначени по трудов договор като общи работници две лица. Към
дата на проверката бил изтекъл и срокът на валидност на удостоверението за
регистрация на животновъдния обект. От страна на земеделският производител било
подадено заявление за подновяването му до ОБДХ – Русе, от където са му били
дадени предписания за отстраняване на констатирани на място нередовности в
обекта. Към края на проверката от ДФЗ няма данни тези предписания да са
изпълнени, респективно да е издадено валидно удостоверение за регистрацията на
животновъдния обект.
Впоследствие
с писмо изх. № 01-172-6500/305 от 15.09.2017 г. контролният лист, отразяващ
резултатите от проверката на място, бил изпратен на жалбоподателя като му е
предоставена възможност да направи забележки и възражения в писмен вид в 14
дневен срок. В срока за възражение постъпило такова, с което всъщност били
представени документи, които са били предмет на обсъждане от проверяващите. От
началника на отдел „РТИ“ било прието, че по същество не се оспорват
констатациите от контролния лист, поради което възражението било изпратено на
директора на ОД на ДФЗ – Разград по компетентност.
На
06.03.2018 г. С.М.В. подал от ОД на ДФЗ – Разград искане/уведомление за промяна
на избраната крайна дата на периода за проверка за изпълнението на бизнес плана
и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договор №
18/06/1/0/02062. Искането на В. е заведена в ОД на ДФЗ – Разград с вх. №
02-170-6500/1880 от 14.03.2018 г. С искането си жалбоподателят уведомил
ответника, че неподаването на заявка за второ плащане от негова страна се дължи
на непреодолима сила и извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 2, § 2 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., тъй като в периода 26.02.2018 г. – 04.03.2018 г.
били налице влошени метеорологични условия – силен снеговалеж и бури, поради
което пътят от с.Белцов по посока Бяла и Русе бил затворен за движение, както и
пътят Русе – Разград. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредба № 14/2015 г. заявлението
за второ плащане заедно с документите към него следва да се подадат лично от
ползвателя на помощта, тъй като проверката им от администрацията на ДФЗ се
извършва в присъствие на ползвателя. В молбата се посочва още, че поради
наложена забрана и наличие на птичи грип е било невъзможно осъществяване на
доставка на патета, поради което жалбоподателят е отправил искане за промяна на
договора за предоставяне на финансова помощ.
С
писмо изх. № 01-170-6500/90 от 27.03.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – Разград
(връчено на 27.06.2018 г.), на основание чл. 73, ал. 2 от Закона за управление
на средствата от структурните и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), С.М.В. е
уведомен за откриване на производство по налагане на финансова корекция, във
връзка с нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 9 и чл. 13, ал. 1
от Договор № 18/06/1/0/02062 от 20.01.2016 г. и чл.
38, ал. 1, т. 1 и т. 9 и чл. 33, ал. 2 от Наредба № 14/2015 г. В писмото
е посочено, че към датата на извършената проверка на място в стопанството на
жалбоподателя не се отглеждат патици и това е така до 18.09.2017 г. (няколко
дни след приключване на проверката). Удостоверението за регистрация на
животновъдния обект е с изтекъл срок на валидност и не е издадено ново, тъй
като животновъдният обект не отговаря на изискванията, за което са издадени
предписания. Посочено е още, че към 02.03.2018 г., когато е изтекъл срокът за
подаване на заявка за второ плащане, такава не е подадена от жалбоподателя, с
което не е изпълнено както нормативно задължение на ползвателя на помощта така
и негово договорно задължение. На бенефициера е указан размера на финансовата
корекция – 24 447,50 лв., която следва доброволно да заплати в 14-дневен
срок от получаване на писмото. Указано му е, че в същия срок (14-дневен) може
да подаде възражения срещу основателността и размера на финансовата корекция
като представи писмени доказателства, относими към откритото производство. В. е
подал до директора на ОД на ДФЗ – Разград възражение с вх. № 01-170-6500/90#1
от 16.07.2018 г., в което се излагат доводи, че установената липса на патици в
животновъдния обект е свързана с невъзможността за зареждане от доставчика на
патета, поради наложена забрана и наличието на птичи грип като след датата на
проверката е осъществено зареждане. Посочено е, че честата зараза от птичи грип
на територията на страната и към момента на подаване на възражението
възпрепятства изпълнението на ангажиментите на жалбоподателя по договора за
предоставяне на безвъзмездна помощ и през 2018 г. Сочи, че на територията на
Община Ценово има издадена заповед на кмета на общината, поради което не се
допуска зареждане на патици към този момент. По отношение на заявката за второ
плащане, жалбоподателят посочва, че е подал искане за промяна на договора, на
което не е получил отговор, а при последващо посещение в ОД на ДФЗ – Разград му
е отказано приемане на заявление за второ плащане.
След
изготвяне на докладна записка до дирекция "Правна" на ДФЗ и
получаване на ответно становище за неоснователност на подаденото възражение и
недопустимост на искането за промяна на договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, е изготвен проект на решение за налагане на
финансова корекция. Такова решение обаче не е издадено, а вместо това директорът
на ОД на ДФЗ - Разград е издал АУПДВ № 18/06/1/02062/2/01/04/01 (изх. №
01-170-6500/90#2)
от 11.09.2018 г., с който на основание чл. 38,
ал. 1, т. 1, т. 9, т. 23 и т. 24 във връзка с чл. 13, ал. 7 и чл. 40 от Наредба
№ 14/2015 г., във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от
ЗПЗП, на С.М.В. е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ
плащане по Договор № 18/06/1/0/02062 от 20.01.2016 г. по подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСТ 2014-2020 и е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв. В
преписката не се съдържат данни и не се твърди да е издавано решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като
същевременно на 17.09.2018 г. до директора на Дирекция „Финансова“, отдел
„Нередности и лоши вземания“ на ДФЗ е изпратен доклад за установената
нередност.
Актът
за установяване на публично държавно вземане е връчен на С.М.В. чрез куриерска
служба, на дата 18.09.2018 г., видно от съдържащата се в делото товарителница.
Жалбата срещу него пред АдмС – Разград е подадена чрез директора на ОД на ДФЗ -
Разград на дата 02.10.2018 г., съгласно печата върху приложения пощенски плик.
В
съдебната фаза на производството от ответника е представена Заповед № 03-РД/286
от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на директорите на
областни дирекции на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност са
делегирани правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции по
чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични държавни вземания
по чл. 166, ал. 2 от ЗОПК по отношение на ползвателите по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от ПРСР 2014 – 2020. Изискана е и информация от трето,
неучастващо в производството лице – БАБХ гр. София, относно наличието на
констатирани огнища на инфлуенца по птиците и/или друго епизоотично заболяване
по птиците на територията на община/и от област Русе за периода 01.03.2017 г. –
18.09.2017 г. и конкретно в с. Белцов, общ. Ценово, животновъден обект
********** с рег. № 7128-0211, като в случай, че е имало такива огнища да се
посочат какви са били съответните мерки за борба и контрол на заболяването в
засегнатата територия. В отговор от БАБХ се посочва, че за цитирания период
агенцията не е констатирала и обявявала съгласно чл. 47 и чл. 50 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност огнища на инфлуенца по птиците и/или други
епизоотични заболявания по птиците на територията на област Русе и за конкретно
посочения животновъден обект.
При
така установеното от фактическа страна, като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
В
обжалвания акт като правно основание за издаването му са посочени разпоредбите
на чл. 165 и чл. 166 от ДОПК. Съгласно първата от цитираните разпоредби,
събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа
на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден
от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Съгласно чл. 166,
ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е
предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК, а ако не е определен органът
за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от
ръководителя на съответната администрация. В конкретния случай се касае за
публично държано вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК –
претендира се недължимо платени суми, по проект, финансиран от европейските
земеделски фондове. Съгласно чл. 166, ал. 3 от ДОПК, актът за публично държавно
вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на
АПК. Нормата, тълкувана във връзка с тази на чл. 81 от АПК означава, че
оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна
възможност, а не задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за
оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК. Тоест, административният акт може да се
обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред. Жалбата в конкретния случай е подадена от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК, пред функционално компетентния
да я разгледа съд, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съобразно
изложеното жалбата, подадена от С.М.В. срещу АУПДВ № 18/06/1/02062/2/01/04/01
от 11.09.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – Разград, се явява допустима за разглеждане в настоящото
производство.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна въз
основа на служебно извършена проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК.
Административният
съд намира, че АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на РА организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция и представлява същата, а съобразно чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП в приложимата й редакция (обн. ДВ, бр. 12 от 2015 г., доп. бр. 2 от 2018
г.), изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В
изпълнение на тези си правомощия, с представената по делото негова Заповед №
03-РД/286 от 01.02.2017 г., изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"
е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да
издават решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на
публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, вкл. по отношение на
ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" по ПСРС 2014 – 2020, да започват, провеждат, спират и
прекратяват съответните за това производства, както и да преразглеждат
издадените актове, ако са налице условията по чл. 91, ал. 1 от АПК. Съобразно
горното и вида на оспорения акт, същият се явява издаден от лице, действащо при
надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата
материална и териториална компетентност.
Оспорваното
волеизявление е в писмена форма, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и
съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му. В
мотивите на решението на ВАС са дадени указания, които съгласно чл. 224 от АПК са
задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото и в които е визирано, че
са спазени процесуалните правила по издаването на акта, като съдът следва да се
произнесе досежно материалната законосъобразност на АУПДВ.
Условията и редът за прилагане на подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. са регламентирани в Наредба №14
от 28.05.2015г.
Като
основание за издаването на АУПДВ е посочено неизпълнение на изискванията по чл.
38, ал. 1, т. 1, т. 9, т. 23 и т. 24 във връзка
с чл. 13, ал. 7 и чл. 40 от
Наредба № 14, Съгласно чл.34 ал.1 от наредбата, при кандидатстване за второто плащане
ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от
изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в
съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми
документи съгласно приложение № 7. Според ал. 2, срокът за подаване на заявката
за второ плащане се посочва от кандидата в заявлението за подпомагане и трябва
да бъде не по-рано от две години и 6 месеца и не по-късно от 4 години и 6
месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане. В ал.4 е
регламентирано, че ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не
по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне
на финансова помощ срок и не по-рано от един месец преди изтичането му.
В чл. 3 ал. 3 от договора е посочено, че заявката за
второ плащане се подава в срок до 01.03.2018г. (посочения в заявлението за
подпомагане срок за това – най-рано 2г. и 6м. и най-късно 4г. и 6м. от датата
на подаване на заявлението за подпомагане), но не по-рано от 1месец преди
изтичане на срока по чл. 6 ал. 1 от договора. Съгласно последния, ползвателят
се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от
сключване на договора до 01.03.2018г.
В чл. 35 ал.1 от наредбата е прието, че регионалната разплащателна агенция
извършва преглед на документите по чл. 34, ал. 1 в
присъствието на ползвателя на помощта, като според ал. 2 в случай на липса или
нередовност на документите по ал.1 регионалната разплащателна агенция не приема
заявката за плащане и връща документите на ползвателя на помощта заедно с
писмено изложение на липсите и нередовностите. В ал.3 е указана възможността,
след отстраняване на пропуските по ал. 2 ползвателят на помощта има право в
рамките на съответния срок по чл. 34, ал. 2 отново
да подаде заявка за плащане.
Според чл. 14 ал. 2 от договора, ползвателят се задължава
да представя лично, освен в случаите по чл. 22 ал. 2 от наредбата, когато се
представят от лице, упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно,
заявка за плащане и документи към нея, както и допълнително поисканите от фонда
документи, като подаването на заявка и документи се извършва в нормативно или
договорно установения срок.
В настоящия случай видно е от доказателствата по делото,
че жалбоподателят изобщо не е подал заявка за второ плащане нито в договорения
срок, нито след него (дори и след отпадане на твърдените от него извънредни
обстоятелства). Вместо това той е подал искане/уведомление за промяна на
избрана крайна дата на периода за проверка за изпълнение на бизнес плана и
крайна дата за подаване на заявка за
второ плащане с мотив за наличие на „птичи грип“ на територията на
България и невъзможност за зареждане от доставчика поради наложена забрана,
лоши метеорологични условия и нанесена щета на животновъдния обект. Съгласно
разпоредбата на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 14/2015г. ползвателят
на помощта може да подаде искане за промяна на договора за предоставяне на
финансова помощ,
но при условие, че тази промяна е свързана с
изменение на крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана
и подаване на заявката за второ плащане, искането трябва да бъде подадено не
по-късно от четири месеца преди изтичане на срока по чл. 11, който в случая е 01.03.2018г. При това положение се налага извода, че искането е подадено далеч извън
нормативно определения срок и правилно административният орган не го е
разгледал.
Колкото до направените възраженията от жалбоподателя при подаване на това
искане, а и в последствие, след като е уведомен за откритата процедура по
финансова корекция, относно настъпили непреодолима сила и извънредни
обстоятелства, поради което същият е изпаднал в обективна невъзможност да
изпълни задълженията си по договора, следва да се отбележи следното:
На първо място е необходима да се направи уточнение, че така подаденото
искане вх. №02-170-6500/1880 от 14.03.2018г. от В. всъщност съдържа искане по
чл. 40 ал. 1, във вр. с ал. 2 от наредбата по образец и свободно формулирано
уведомление за причините поради които не е подадена заявка за второ плащане.
Като причина за неподаване на заявлението в срок е посочена непреодолима сила и
извънредни обстоятелства – влошена метеорологична обстановка в периода 26.02. –
04.03.2018г. и забрана за движение по републиканската пътна мрежа. Като причина
за искането по чл. 40 от наредбата също е посочена непреодолима сила и
извънредни обстоятелства – неблагоприятни метеорологични условия и наличието на
„птичи грип“.
Съдът ще разгледа последователно и двете възражения.
Съгласно 38 ал. 4 от Наредба № 14/2015г. при
неизпълнение на задължения в случай на непреодолима
сила или извънредни обстоятелства, ползвателят
не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2. Ал. 5 уточнява, че ползвателят
или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на
непреодолима сила и извънредни
обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15
работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 19 ал. 1, ал. 3 и чл. 20 ал. 1 от
договора, като съгласно чл. 20 ал. 2 при неизпълнение на задължението за
писмено уведомяване и представяне на достатъчно доказателства, ползвателят не
може да се позовава на непреодолима сила.
В §1 т.15 от ДР на наредбата е дадено легалното
определение на понятията"Непреодолима сила и извънредни
обстоятелства" като се прави препратка към чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., според който за целите на финансирането, управлението и
мониторинга на ОСП „непреодолима сила" и „извънредни обстоятелства"
могат да бъдат признати по-специално в следните случаи:
а).смърт на бенефициера;
б).дългосрочна професионална нетрудоспособност на
бенефициера;
в).тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно
стопанството;
г).случайно унищожение на постройките за животни на стопанството;
д).епизоотия или болест по растенията, която е засегнала
съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на
бенефециера;
е).отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от
стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на
подаване на заявлението.
Същите тези случаи са посочени и в чл. 19 ал. 2 от
договор.
В контекста на горното съдът приема за безспорно
установено, че ползвателят В. не е изпълнил поетото нормативно и договорно
задължение да подаде заявка за второ плащане до 01.03.2018г. Спорен по делото е
въпрос дали това се дължи на особени непредвидени обстоятелства, довели до
обективна невъзможност за подаване на заявката в срок. Обстоятелствата на които се позовава
ползвателят са влошена метеорологична обстановка в периода 26.02. –
04.03.2018г. и забрана за движение по републиканската пътна мрежа, поради което
не е могъл да се придвижи от с.Белцов до гр.Разград.
Съдът счита, че конкретният случай не попада в хипотезата
на §1 т.15 от ДР на Наредба №14/2015г. и не може да се приеме, че са били
налице особено непредвидени обстоятелства, довели до неизпълнение на поето
нормативно и договорно задължение за подаване на заявка за второ плащане в срок
до 01.03.2018г., които да обосноват приложение на чл. 19 ал. 3 от договора, а
именно да не дължи връщане на полученото първо плащане по договора, като няма
право да получи само второто плащане от договора. На първо място влошената
метеорологична обстановка не попада сред случаите квалифицирани като
„непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ в чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г., към който препраща §1 т.15 ДР на от наредбата. „Тежкото
природно бедствие“, което е посочено в б.“в“ следва да е засегнало сериозно
стопанството и по-скоро има отношение към евентуална невъзможност за
изпълнение на бизнес-плана, но не и до
задължението за подаване на заявка за второ плащане. На следващо място, В. не е
представил нито с уведомлението си, нито в посочения 15-дневен срок, каквито и
да било доказателства за твърдените от него обстоятелства (например
удостоверение или служебна бележка от кметството за влошена метеорологична обстановка в периода 26.02. – 04.03.2018г. и
затворени пътища), което има като задължение според
разпоредбата на чл. 38 ал. 5 от Наредба №14/2015г., респ. чл. 20 ал. 1 от
договора. При неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 20 ал. 3
от договора, ползвателят не може да се позовава на непреодолима сила. Освен
това както вече беше посочено В. въобще не е подал заявка за второ плащане. Ето
защо е налице виновно неизпълнение от страна на ползвателя на
поето нормативно и договорно задължение за подаване на заявка за второ
плащане в срок до 01.03.2018г., поради което правилно и в изпълнение на
разпоредбите на чл. 38 ал. 1 т. 1 от наредбата и чл. 9 ал. 1 т. 1 от
договора административният орган е отказал изплащане на второ
плащане по договора и е определил задължение, представляващо публично държавно
вземане, подлежащо на възстановяване в размера на изплатеното първо плащане по
договора.
По отношение на наведените от ползвателя доводи за
настъпили непреодолима сила и извънредни обстоятелства, поради
които не е могъл да изпълни задълженията си по договор, а именно – да поддържа
в съответствие всеки от критериите за подбор, на които е отговарял проекта му,
следва да се отбележи следното: Действително твърдението за наличие на вируса
Н5N1 щама на птичи грип на територията на България в периода 01.03.2017г. –
18.09.2017г. съгласно чл. 2 § 2, б.“д“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013г. може да
се квалифицира като непреодолима сила и извънредни обстоятелства. По преписката
е налично писмено уведомление от 18.04.2017г. от страна на С.В. до ДФЗ за това,
че във връзка с болестта „Инфлуенца А по птиците“ в България не отглежда
патици, но към него не са представени съответните документи, включително и
издадени от компетентен орган, които да потвърждават тези твърдения. Такива не
са представени от В. и по време на проверката на място на 22.08.2017г., нито в
последствие със искането по чл. 40 от наредбата. Освен това твърденията на
жалбоподателят в тази насока се опровергават от представеното в хода на
съдебното дирене писмо изх.№ 323-ЗЖКФ/16.01.2019г. писмо от БАБХ, в което
се посочва, че за периода от 01.03.2017г. до 18.09.2017г., както и към днешна
дата
агенцията не е констатирала и обявявала съгласно чл. 47 и чл. 50 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност огнища на инфлуенца по птиците и/или други
епизоотични заболявания по птиците на територията на област Русе и за конкретно
посочения животновъден обект. При това положение правилно
административният орган не е взел предвид наведените от В. доводи за
непреодолима сила и извънредни обстоятелства в искането му за промяна на
договора и е приел, че са налице предпоставките на чл. 38 ал. 1 т. 23 от
наредбата, а именно - несъответствие с изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 40 от наредбата.
От друга страна, в хода на извършената от служители на ДФЗ проверка на
място в животновъдния обект на ползвателя, е установено, че в периода от
01.03.2017г. до 18.09.2017г. бенефициерът не е изпълнявал условието на чл. 14
ал. 1 т. 7 от договора, респ. чл. 13 ал. 7, във вр. с чл. 13 ал. 1 т. 2 от
Наредба № 14/2015г. Съгласно чл. 13 ал. 7 от наредбата когато
проектът е бил оценен по критериите за подбор, посочени в ал. 1, т. 2 и/или 3,
кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на
които е отговарял проектът му, през целия период, считано от датата на подаване
на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване
на договора за предоставяне на финансова помощ. От приложения
по преписката бизнес-план на В. и Приложение № 1 към договора от 20.01.2016г. е
видно, че един от критериите за подбор, по които е оценен проекта на ползвателя
е именно този по т. 2 на чл. 13 ал. 1 от наредбата – проектът е за
дейности, които се изпълняват в сектор "Животновъдство" и/или в
сектор "Плодове и зеленчуци", като В. е декларирал
и съответно се е задължил да отглежда 350бр. патици в една партида за стопанската
2016/2017г. Предвид факта, че при проверката на 22.08.2017г. на място в ЖО е
констатирано, че земеделският стопанин от 01.03.2017г. не отглежда заложените в
бизнес-плана за стопанската 2016/2017г. 350бр. патици, правилно
административният орган е направил извод за липса на съответствие с критерия по
чл.13 ал. 1 т. 2 от наредбата и съответно за наличието на предпоставките на чл
38 ал. 1 т. 9 от Наредба №14/2015г. - ползвателят не е поддържал
съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че жалбоподателят не е изпълнил и
задължението си по чл. 14 ал. 1 т. 14 от договора, респективно чл.19 от
наредбата, да поддържа за срока на договора съответните лицензи, разрешения или
регистрации, когато такива се изискват във връзка с извършване на дейностите,
включени в бизнес- плана. Съгласно чл. 13 ал. 5 от Закона за животновъдството
животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и
храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират
по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В настоящият
случай В. е бил длъжен да поддържа регистрацията на ЖО, но видно е от
приложените по преписката материали, че последното удостоверение от БАБХ за
регистрация на ЖО на бенефициера е от 16.01.2017г., което важи за 6 месеца. Към
момента на проверката не е било представено ново удостоверение. Нещо повече,
едва в хода на проверката В. подава ново заявление на 29.08.2017г. за
регистрация на ЖО, но поради констатирани несъответствия на процесния ЖО с
нормативните изисквания, компетентните органи са дали предписания за
отстраняването им. До приключване на проверката, а и в последствие бенефициерът
не е представил ново удостоверение за регистрация на ЖО.
С оглед изложеното правилно административният орган е направил извод, че са
налице предпоставките на чл. 33 ал. 2 от Наредба № 14/2015г., съгласно която Разплащателната
агенция изисква връщане на полученото от ползвателя първо плащане по чл. 10, т. 1 и не му дължи второто плащане по чл. 10, т. 2, когато при проверките по ал.1 бъде установено неспазване на едно или повече от изискванията на Наредба № 14/20115г. и/или едно или повече задължения на
ползвателя, поето/и с договора за предоставяне на финансова помощ и в изпълнение на разпоредбите на чл. 38 ал.
1 т. 1, т. 9, т. 23 и т. 24 във връзка с чл. 13, ал. 7 и чл. 40 е отказал изплащане на второ плащане по договора и е
определил задължение, представляващо публично държавно вземане, подлежащо на
възстановяване в размера на изплатеното първо плащане по договора.
Не се
установява нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл.6 от АПК.
Ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на
задълженията по договора, което обстоятелство е удостоверил чрез подпис. Действително
отговорността се явява неоправдано тежка за неизпълнението на договорни клаузи,
но същата е предвидена нормативно както в действащ подзаконов нормативен акт,
така и в самия договор, който ползвателят се е задължил да спазва. В случая
договорените между страните последици от неизпълнение на задълженията по
договора за безвъзмездна финансова помощ се явяват приложени в съответствие с
правните норми.
С оглед на изложеното, оспореният АУПДВ е
издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразено с
административно производствените правила, материалния закон и целта на закона,
поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
При този изход на делото е основателно
искането на ответника за присъждане на разноски. В полза на ДФЗ следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева,
определени съгласно чл.24 на Наредба
за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр.чл. 78, ал. 8 ГПК вр.чл. 143, ал.4 и чл.144 АПК.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.М.В., ЕГН:
**********,***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №
18/06/1/02062/2/01/04/01 (изх. № 01-170-6500/90#2 от 11.09.2018 г., издаден от
директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр.
Разград.
ОСЪЖДА С.М.В., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавен фонд „Земеделие“-София
направените по делото разноски в размер на 200,00 (двеста) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: