№ 182
гр. Сливен, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Пламен Д. Стефанов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252200600460 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда рег.№ 86 от 21.05.2021 г. постановена по НОХД №
1483/2024 г. на Районен съд гр. Сливен, подсъдимият С. В. Б., ЕГН
********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 22.02.2023 г. в гр. Сливен,
пред надлежен орган на властта – съдебен орган, разглеждащ НЧХД
№2022223020201392/2022г. по описа на Районен съд-Сливен, като свидетел
устно съзнателно потвърдил неистина, като заявил „Брат ми изобщо не е
ударен.Категорично заявявам, че не е имало удар.", поради което и на
основание чл. 290, ал. 1 вр. чл. 55 от НК е осъден на наказание пробация,
включващо следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес - гр. Сливен, *******
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият С. В.
Б., който чрез защитника си адв. Г. М. от АК- Сливен го обжалва. В жалбата и
допълнителна такава се правят оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на атакуваната присъда. Излагат се
съображения за недоказаност от обективна и от субективна страна на
обвинението лъжесвидетелстване, за което подсъдимият е осъден от първата
1
инстанция.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, представителят
на Окръжна прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна, а
постановеният от първата инстанция съдебен акт за правилен и
законосъобразен.
Подсъдимия и неговия защитник поддържат жалбата си с наведените
в нея доводи.
Сливенския окръжен съд, като въззивна инстанция, съобразно
правомощията си визирани в чл. 313 и чл. 314 от НПК, проверявайки изцяло
законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт във връзка с
направените оплаквания и служебно, намира за установено следното:
Установено е от фактическа страна по делото, че на 26.07.2022 г. в гр.
Сливен, подс. Б. и брат му - св. И. Б. се срещнали в съсобствен имот в гр.
Сливен, където подсъдимият е трябвало да предаде на брат си ключове за
достъп до имота. На срещата присъствали съпругата на подсъдимия Д. Б. и
негов приятел - св. Л. Г., последният по молба на подсъдимия да присъства
при предаването на ключовете. След като получил ключовете и подписал
протокол за това, св. И. Б. си тръгнал, но след малко се върнал и поискал да
направи с телефона си снимка на протокола. По това време в двора на имота
все още били подсъдимият и и св. Г., а съпругата на подсъдимия, след
предаването на ключовете, се качила в къщата. Св. И. Б. направил снимка на
протокола с телефона си и тогава св. Г. се обърнал към него с думите: „Какви
братя сте да не се разберете“. Св. И. Б. насочил телефона си към св. Г.
продължавайки да прави запис. Св. Г. заявил, че не желае да го снима и
посегнал да вземе телефона, но не успял. Тогава между св. И. Б. и св. Л.
възникнал и физически конфликт, при който св. Б. бил ударен от св. Г.. По
време на конфликта подс. Б. е бил до двамата и имал възможност да види
какво се случва. По повод нанесените му от страна на св. Г. удари, св. И. Б.
подал тъжба до РС - Сливен, въз основа на която е било образувано НЧХД №
20222230201392/2022 г. по описа на РС - Сливен. В проведеното на 22.02.2023
г. заседание, като свидетел е бил разпитан подс. Б., който е потвърдил, че е
присъствал на инцидента, като е заявил: „Получи се едно сбутване, като Л. /св.
Г./, с неговата дясна ръка бутна телефона, за да не го заснема брат ми“, „Брат
ми изобщо не беше ударен. Категорично заявявам, че не е имало удар.“ С
присъда №144/26.09.2023 г. по ЧНД № 20222230201392/2022 г. по описа на РС
- Сливен, Л. Г. е бил признат за виновен за извършено спрямо св. И. Б.
престъпление по чл.130, ал.2 от НК. В мотивите към присъдата по частното
наказателно дело съдът е кредитирал показанията на подс. Б., дадени като
свидетел по делото, в основната им част, тъй като е бил очевидец на
случилото се и подробно е разказал всички останали обстоятелства във връзка
със случилото се, като не е кредитирал показанията му в частта, в която отрича
нанасянето на ударите от страна на св. Г. спрямо св. И. Б., поради
несъответствието им със събраните по делото доказателства. Мотивът на съда
да изключи показанията на подс. Б. /като свидетел по ЧНД №
2
20222230201392/2022 г.на РС - Сливен/, в частта относно отричането на
нанасяне на удари се основава на несъответствието им със събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Присъдата е била обжалвана и
въззивния съд с Решение № 42/05.04.24 г. по ВНЧХД №20242200600056/24 г.
на ОС - Сливен е потвърдена присъда №144/23 г. по НЧХД
№20222230201392/2022 г. на РС- Сливен.
Изложената фактическа обстановка се споделя изцяло от въззивната
инстанция, тъй като е установена по категоричен и несъмнен начин от
събраните по делото писмени доказателства - преписи на съдебните
актове/присъда и мотиви/, както и протоколи от съдебните заседания по
НДЧХ № 1392/2004 г. на Районен съд- Сливен, Решение № 42 от 05.04.2025г
по ВНЧХД №46/2024г. на Окръжен съд-Сливен, както частично от
обясненията на подсъдимия Б. и разпитаните свидетели.
От тези доказателства се установява категорично, че на 22.02.2023 г. в
гр. Сливен, разпитан в качеството на свидетел пред съдебния състав на
Районен съд-Сливен, разглеждащ НЧХД №2022223020201392/2022г. при
разпита е изрекъл посочените твърдения. Разпитани са И. Б., Д. Л. и И. Д.,
показанията на които в настоящото съдебно производство, както правилно
първоинстанционния съд е отбелязал не могат да променят показанията
дадени по разгледаното НЧХД № 1392/2022 г. по описа на РС - Сливен и да
обусловят различни правни изводи от тези които са приети по това дело от
Районния съд и потвърдени от въззивната инстанция. Правилно районният
съд е кредитирал писмени доказателства - преписи на съдебните
актове/присъда и мотиви/, както и протоколи от съдебните заседания по
НДЧХ № 1392/2004 г. на Районен съд- Сливен, Решение № 42 от 05.04.2025г
по ВНЧХД №46/2024г. на Окръжен съд-Сливен.
В първоинстанционното производство са събрани всички необходими
и относими за разкриване на действителната обстановка факти, проведено е
обективно, всестранно и пълно съдебно следствие. Доказано е с влязъл в сила
съдебен акт, че подсъдимия Б. е присъствал при нанасянето на телесна
повреда на неговия брат от свидетеля по настоящото дело Л. Г.. Този свидетел
е приятел на подсъдимия Б., по негова молба е присъствал при предаването на
ключовете и подс. Б. е имал интерес да свидетелства в негова полза в частното
наказателно производство. Показанията на подс. Б., депозирани пред съда по
НДЧХ № 1392/2004 г. на Районен съд - Сливен, възпроизвеждат информация
пряко относима към предмета на доказване, очертан в наказателното
производство, защото се отнасят до случилото се между подсъдимия и
пострадалия по това дело. Субективната съставомерност включва знанието и
увереността у дееца, че заявеното от него не отговаря на обективната
действителност, което се обосновава от събраните по делото доказателства.
Въз основа на така установените факти районният съд е направил
правилен правен извод, че с поведението си подсъдимия С. В. Б. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1
от НК. Това е така, тъй като на 22.02.2023 г. в гр. Сливен, пред надлежен орган
3
на властта – съдебен орган, разглеждащ НЧХД №2022223020201392/2022г. по
описа на Районен съд-Сливен, като свидетел устно съзнателно потвърдил
неистина, като заявил „Брат ми изобщо не е ударен.Категорично заявявам, че
не е имало удар“.
От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и пряко е целял настъпването на вредните
последици. Подсъдимия е съзнавал, че депозираните от него показания, в
качеството му на свидетел по НЧХД №2022223020201392/2022г. по описа на
Районен съд-Сливен пред надлежен орган на властта – съда, не отговорят на
обективната действителност.
Правилно съдът е оценил, че основния факт от значение за делото е
твърдението на С. В. Б. като свидетел, че брат му не е бил удрян и
категоричността, с която заявява че не е имало удар. Тези неистини са
изложени като пряко доказателство оборващо авторството на Л. Г., възприети
са от съда и са по факт от предмета на доказване по НДЧХ № 1392/2004 г. на
Районен съд - Сливен. За съставомерността на деянието по чл. 290, ал. 1 от НК
не е необходимо съда да повярва на лъжливото твърдение, а е достатъчно да
го е възприел, както е в случая.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първата
инстанция, с които обосновано е приела, че казаното от този свидетели, че
брат му изобщо не е бил ударен и че не е имало удар се явява опровергано от
другите събрани по делото доказателства. В съдебната практика и теория
никога не е имало спор, че престъплението лъжесвидетелстване е на формално
извършване. Показанията и на подсъдимия, депозирани пред съда по НДЧХ №
1392/2004 г. на Районен съд - Сливен, възпроизвеждат информация пряко
относима към предмета на доказване, очертан в наказателното производство.
Субективната съставомерност включва знанието и увереността у дееца, че
заявеното от него не отговаря на обективната действителност, което се
обосновава от събраните по делото доказателства. Без значение за
съставомерността на деянието е обстоятелството, че подсъдимия по НДЧХ №
1392/2004 г. на Районен съд - Сливен е бил признат за виновен и му е
наложено съответното наказание. Последното само по себе си не може да
обуслови и приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.
Наложеното на подсъдимия наказание законосъобразно е отмерено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. б от НК, при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, изброени от първата инстанция.
Наложеното наказание "пробация", включващо следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с явяване
и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца, се явява напълно справедливо
и адекватно на целите визирани в чл. 36 от НК.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира
4
да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
Това налага същата като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена, поради което и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 86 от 21.05.2025 г., постановена по НОХД
№ 1483/2024 г. по описа на Районен съд-Сливен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5