Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен
брачен състав, в публично съдебно заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 4562 по описа за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на П.И.Х., действаща лично и като
майка и законен представител на малолетните У.М.А.М. и Е.М.А.М. срещу Решение №
20282352/21.12.2020 г., постановено по гр.д.
№ 63257/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 91-ви
състав, с която се обжалва изцяло решението. Подробно в жалбата са изложени
съображенията. Моли се да се отмени решението като неправилно поради нарушения
на материалния закон - ЗЗДт, ЗЗДН, ГПК и СК, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, и да се уважи подадената молба
за съдебна защита.
Въззиваемата страна М.А.М. оспорва жалбата и моли за
оставянето ѝ без уважение. Претендира разноски
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК,
във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба от
01.11.2019г., депозирана от П.И.Х. лично и като майка и законен представител на
децата У.М.А.М. и Е.М.А.М. срещу М.А.М. /баща на У. и Е./ за упражнен от страна
на последния акт на домашно насилие на 31.10.2019г. около 7 часа пред 96 СОУ
„Лев Толстой", находящо се в гр. София, ж.к. Люлин, както и около 13:00 часа зад сградата на 96 СОУ „Лев Толстой", находящо се в гр.
София, ж.к. Люлин.
Молителката поддържа, че на посочената дата, около 7 часа
пред посоченото училище, ответникът довел детето Е., като наредил на детето с
ужасяващ глас да влезе вътре, а на молителката Х. започнал да крещи да се
маха, че ще й разпори корема и забил
чадър в гърдите й, който се счупил на парчета, казал, че ще я убие и че ще
накара децата да плюят на гроба й. Молителката се затичала към входа на
училището, а ответникът я подгонил, но охраната
го спряла. Впоследствие молителката си тръгнала, а ответникът я гонел, намушкал
я с чадър в шията. Молителката се развикала, събрали се хора. Молителката
поддържа също, че в същия ден, около 13 часа, когато отишла да види децата си в училището
след словесен сблъсък с ответника, той я бутнал, тя паднала на земята, заплашил
я, че ще я убие, взел двете деца и отишъл в неизвестна посока. Приложена е
Декларация по чл. 9 от ЗЗДН само от името на П.И.Х. в лично качество.Ответникът
е оспорил твърденията в подадената молба.
С Решение № 20282352/21.12.2020 г., поправено с Решение №
20055502/01.03.2021 г., постановени по гр.д.
№ 63257/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 91-ви
състав, е оставена без уважение молбата на въззивниците за издаване заповед за
защита срещу М.А.М., за извършен акт за защита на 31.10.2019 г., като
неоснователна, осъдена е П.И.Х. да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в размер на 50 лв.
Доводите в жалбата визират неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие
за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни. Настоящият съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря
тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото
доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора
факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви
относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил
защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. В тази връзка следва да се
отбележи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство,
чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както
и евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ
документ, който притежава материална доказателствена сила за удостоверените от
пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия процес, където
частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако
удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено
средство, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина,
по който в редовната молба за защита актът е описан, както бе посочено по-горе.
Съдът няма право да указва на пострадалия да представи годна (пълна)
декларация, защото би нарушил своето безпристрастие – неговото задължение се
простира само до там да укаже, че не се сочат доказателства за процесния
насилнически акт и неговото авторство. Когато актът на насилие е извършен в
отсъствието на очевидци (“на четири очи”), декларацията е достатъчна, за да се
приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в
обективния мир има други доказателства за извършеното насилие и носещата
доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за събирането им,
съдът не може да уважи молбата за защита. В случай че са събрани и други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във
връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на
декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е.
материалната доказателствена сила на декларацията е оборена.
По делото, освен
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗЗД, са събрани и други доказателства, които
обаче не установяват по категоричен начин извършени актове на домашно насилие
по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН по отношение на молителката и децата У. и Е.. Освен
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на св. Ж./ позната на молителката/, св. В./познат на
молителката П.Х. и на ответника/ и св. С./охранител в 96 СОУ/.
Настоящият съд намира, че правилно първоинстанционният съд
не е кредитирал показанията на св. Ж.– тази свидетелка е била в колата, на
разстояние от около 5-6 метра, държала бебе в ръце, от една страна твърди, че
не е стояла близо до молителката, както и че не е чула, че молителката казва,
че й е свидетел, а от друга, че е чула думите, изречени от ответника „Ще те
убия, ще те убия“. Неясно остава и как е видяла, че молителката П.Х. звъни
на телефон 112, при положение, че е била
в автомобил с бебе в ръце.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд
относно останалите събрани гласни доказателства – св. С.и св. В., както и
изводите на този съд, че срещу молителите не е извършено домашно насилие на
31.10.2020г., а е имало неразбирателство между майката и бащата къде и как да
се отглеждат децата, както и че е доказано, че отношенията между страните са
трайно влошени, че до 05.11.2019г. бащата е полагал грижи за двете деца в
отсъствието на майката от страната, че след това те живеят при нея, че
родителите нямат достатъчно гъвкавост и способност да решават възникналите
между тях конфликти, а искат това да става задължително чрез сезирането на
различни институции. Следва да се добави относно оплакването във въззивната
жалба по повод изнесеното в социалния доклад, че бащата кара децата да носят
торби с покупки, да готвят закуска, да мият чинии, да простират дрехи, че този
възпитателски подход на бащата спрямо децата не може да бъде окачествен като
акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, доколкото приучването към
труд на децата от по-ранна възраст е отговорност и задължение именно на
родителите.
Съобразно с така установената фактическа обстановка,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Верни са изводите на
Софийския районен съд, че в случая се касае за влошаване на отношенията между
страните с оглед неразбирателството им по въпроса къде да живеят и работят.
Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че
първоинстанционният съд не се е съобразил с всички ангажирани доказателства.
Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени
актове на домашно насилие от страна на въззиваемия на процесните дати.
Постановеното решение
е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила,
заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа
(арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
Въззивният съд постанови въззивницата П.И.Х.
да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата си в размер на 12,50 лв.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивниците У.М.А.М. и Е.М.А.М. не дължат
държавна такса за въззивната жалба – тези лица са малолетни, не са навършили
18-годишна възраст, поради което държавната такса трябва да остане в тежест на
бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
С оглед изхода на делото, въззивниците нямат
право на разноски. Право на разноски има въззиваемият М.А.М., поради което
съдът осъжда П.И.Х. да му заплати сторените разноски в производството по
въззивно гражданско дело № 4562/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав, в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА С Решение № 20282352/21.12.2020 г.,
поправено с Решение № 20055502/01.03.2021 г., постановени по гр.д. № 63257/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 91-ви състав.
ОСЪЖДА П.И.Х., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12,50
лева.
ОСЪЖДА П.И.Х., ЕГН **********, да заплати на М.А.М.,
ЕГН **********, сторените разноски в производството по въззивно гражданско дело
№ 4562/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни
състави, I-ви въззивен брачен състав, в размер на 300
лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.