РЕШЕНИЕ
№………
град ПЛЕВЕН, 26.03.2018година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание
на двадесет и втори март , през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
Д.
при секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора…………………………….като
разгледа докладваното от съдията Данчев
в.гр.д. № 740 по описа на съда за
2017 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно обжалване .
С решение №
1011/ 16.06.2017 г. Плевенски районен съд
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от П.Д.К., ЕГН**********,***, офис 10 против Р.П.В.,
ЕГН**********,***, иск с правно
основание чл.280, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.36, ал.1, вр.ал.4, вр.чл.26, ал.2 ЗА,
ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 24324,00 лв.,
представляващи възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие от 04.04.2014г.,
като неоснователен и недоказан. ОТХВЪРЛЯ, предявеният от П.Д.К., ЕГН**********,***,
офис 10 против Р.П.В., ЕГН**********,***,
иск с правно основание чл.92 ЗЗД, ответника да бъде осъден да плати на
ищеца сумата от 3000,00 лв., представляващи неустойка по чл.16 по Договор за
правна помощ и съдействие от 04.04.2014г., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр.чл.38,
ал.2 ЗАдв., П.Д.К., ЕГН**********,***, офис 10 ДА ЗАПЛАТИ НА адв.И.С.М., от САК
№ ****** сумата от 1349,72 лв за предоставена безплатна адвокатска помощ.
Това решение е
съобщено на ищцата на 07.08.2017 г.
На 21.08.2017 г. по
пощата срещу това решение на
РС-Плевен е постъпила въззивна жалба
от П.Д.К., ЕГН**********,чрез
пълномощника и адв. Р.Г..
При проверката ,извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи
следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от
въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ
на обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е и редовна.Внесена е и дължимата държавна такса. Жалбата съдържа
твърдения в какво според жалбоподателя
се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя. Представен е бил препис за връчване на другата
страна по делото и той е бил връчен.
В жалбата се съдържат нови доказателствени искания.
Първото от тях е за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за доказване
точния размер на получените от Р.В. суми представляващи присъдено обезщетение и
лихви , а второто е за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от ВКС
по т.д.№ 1169/ 2017 г. І т.о. с преписи от касационната жалба и молбата по
допускане.Тези доказателствени искания се обосновават с това ,че ПлРС не е дал
указания ,касаещи доказване на размера на получените от Р.В. суми като обезщетение ,а след това е
направил извод ,че не е настъпила изискуемостта на претендираното от ищцата
вземане по процесния договор.
Срещу въззивната
жалба е подаден отговор от насрещната въззиваема страна, по реда на чл.263 ал.1 ГПК според който въззивната жалба е неоснователна , а доказателствените искания
не са пряко относими към основанието на което е отхвърлен искът , а освен това
са преклудирани.С отговора не са заявени нови доказателствени искания.
ПлОС е
приел ,че следва да бъдат уважени
направените от въззивника доказателствени искания,макар те да имат отношение
към т.н.„евентуални“ възражения ,направени от ответника по иска ,а не пряко към
основанието, поради което е отхвърлен иска ,доколкото ПлРС е изложил изрично
мотиви по тези „евентуални“ възражения и доколкото самите те също така биха обосновали отхвърляне на исковата претенция
,дори РС-Плевен да не беше приел ,че договорът е нищожен. Освен това макар
РС-Плевен да е извършил най-общо разпределение
на доказателствената тежест в доклада си по делото ,то същият не е изпълнил
задължението си по чл. 146,ал. 2 от ГПК да укаже на страните по делото за кои
от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В конкретния случай това
означава ,че не е било указано на ищцата ,че не сочи доказателства за получаването на обезщетението от ответника по
иска и за неговия точен размер. По този начин , а и като не са били задавани
изрични въпроси от съда на осн. чл. 145,
ал.1 от ГПК ,което е било другият възможен способ за изясняване на тези фактически обстоятелства,свързани с
настъпване на изискуемостта на вземането по процесния договор ,ПлРС е постановил решението си при неизяснена
фактическа обстановка , а пък впоследствие е приел това като едно от основанията да
отхвърли исковата претенция.
Като разгледа въззивната жалба при
условията на чл. 268 от ГПК и извърши
проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК
,Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и
допустимо,но по съществото на спора неправилно решение ,което следва да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго решение по съществото на
предявените претенции.
Преди всичко, Плевенски окръжен съд не
споделя основният извод на РС-Плевен за нищожност на договора за правна защитна
и съдействие от 04.04.2014г., като противоречащ на добрите нрави,поради
нееквивалентност на престациите. За да обоснове този свой извод , РС-Плевен се
е позовал на „тълкуване на закона ,направено по задължителен начин с решение № 615/15.10.2010
г. на ВКС по гр.д.№ 1208/2009 г. ІІІ г.о. постановено при условията на чл. 290
от ГПК , в което е прието ,“ че
нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите „.
Позовал се е също
така и на друго решение по реда на чл. 290 от ГПК , а именно решение № 153/
24.07.2015 г.по гр.д.№ 3014/2014г. на ВКС ,ІІІ г.о. в което е прието ,че дори договор за правна
помощ и съдействие в който е уговорено възнаграждение за постигане на
застрахователно обезщетение в размер на 25 % от постигнатото обезщетение е
нищожен като противоречащ на добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите.
Следва да се
посочи,че с бр. 86/ 27.10.2017 г. се въведе нова ал. 3 на чл. 290 от ГПК според
която , решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика .По
този начин решаващият съд не се явява обвързан от решенията на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК , а следва самостоятелно да изложи съображения по
спорните въпроси в делото ,без да се позовава на такава съдебна практика .
В конкретния
случай ПлРС е приел,че е налице нееквивалентност между уговореният в
договора за правна защита и съдействие
от 04.04.2014г. размер на възнаграждението за довереника / 30 % от сумата
получена от доверителя като обезщетение
и лихви за нанесените му имуществени и неимуществени вреди ,независимо
дали то е постигнато чрез извънсъдебно споразумение или пък по съдебен
ред/ от една страна и от друга - престацията на довереника –адв.П.К.. При това сравнение на двете престации , обаче,
Плевенски районен съд допуска една съществена грешка, като сравнява не пълният обем на договорената
престация на довереника , а изследва „действията
на адв.-К. за изпълнение на поръчката“
,като приема ,че те се изразяват в подаване на исковата молба , въз
основа на която е било образувано гражданското дело за присъждане на
обезщетение за вредите от ПТП ,депозиране на писмено становище по делото
,писмена защита , преупълномощаване на адвокат,който е осъществил процесуалното
представителство в едно съдебно заседание и подаването на въззивна жалба. По
този начин сравнението се измества от пълния обем на договорените насрещни
престации към сравнение на реално извършените действия по изпълнение на
договора,което обаче е нещо различно. При преценката за еквивалентност на
престациите и оттам дали има накърняване на добрите нрави ,следва насрещните
престации в договора да се сравняват така, както са уговорени между страните в
техния пълен обем , а не да се сравняват действията по изпълнението на
договорните задължения ,още повече ,че в конкретния случай доверителят е
оттеглил пълномощията от довереника и по този начин е осуетил извършването от
довереника и на други реални действия по изпълнение на престацията. Сравнението
на реално извършените от довереника действия ще е въпрос по изпълнение на задълженията на
всяка от страните по договора , а не въпрос на еквивалентност ,респ.
нееквивалентност на престациите.
Сравнението за
еквивалентност на престациите от гл. т. на добрите нрави в случая налага да се
сравни престацията на довереника, така
както е описана в чл. 1 от договора с престацията на доверителя, описана в чл.
3 от същия договор. Както се вижда от
чл. 1 от договора за правна помощ и съдействие от 04.04.2014г. ,предвидено е
довереника да извърши един доста широк
кръг „правно допустими действия“ ,/които са само примерно , а не изчерпателно
посочени / , за защита личните интереси на доверителя ,свързани с нанесените им
имуществени и неимуществени вреди ,пряка и непосредствена последица от ПТП на
22.03.2014 г.Сред примерно изброените действия
,които довереникът трябва да извърши са : водене и участие в граждански
и наказателни дела , снабдяване и представяне на документи , справки ,
преговори за сключване на споразумения,представителство пред надлежни
институции и лица и др. При това
довереникът се задължава да извърши поръчката със свои средства ,както е
посочено в чл. 4 от същия договор. Както се вижда от тези клаузи на договора
довереникът поема задължение да извърши максимално широк кръг правни и фактически действия за защита
интересите на доверителя, свързани с реализацията на обезщетяване за
претърпените от ПТП вреди ,които далеч не се изчерпват само с процесуално
представителство по гражданското дело ,образувано за обезщетението за
претърпените неимуществени и имуществени вреди. В т.см. според ПлОС няма
основание да се приеме ,че е налице нееквивалентност на престациите ,така както
са уговорени в договора за правна защита и съдействие от 04.04.2014 г. , а
оттам няма основание да се приеме ,че този договор е нищожен поради
противоречие с добрите нрави.
Неправилни според
въззивната инстанция са и развитите от ПлРС съображения ,че не било установено
при условията на главно и пълно доказване от ищеца ,че ответника е Р.В. е
получил обезщетение и лихви за нанесените му неимуществени и имуществени вреди
по съдебен ред,което било условие за настъпване изискуемостта на вземането за
възнаграждение в размер на 30 % от обезщетението и лихвите. В т.вр. виж
съображенията на ПлОС, изложени в определението му за допускане на поисканата
от ищеца съдебно-икономическа експертиза,която да изследва какви суми са
получени по изп.дело №***************на ЧСИ С. Д. ,както и какви суми ,на кого
и по чии сметки е превел ЧСИ и какви суми са постъпили по сметката на Р.В..
От заключението на
изслушаната и приета без възражения СИЕ се установява ,че на 07.02.2017 г. „*********** „ АД/ бивше „******“ АД / е
извършило превод по посоченото изп.дело на сума в размер на 234 431,06 лв. ,като няма спор,че въпросното
изп.дело е било образувано именно за принудително събиране на присъденото на Р.В. обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди .
Освен това безспорно се установява от събраните писмени доказателства,
че обезщетението е било постигнато по съдебен ред ,тъй като е било присъдено с
решение № 486/18.01.2016г. ,постановено по гр.д.№ 906/2015 г. на СГС ,както и с
решение №55/ 0901.2017 г. по в.гр.д.№ 2635/2016 г. на Софийски апелативен съд
,чието решение пък не е било допуснато до касационно обжалване с определение №
26/ 24.01.2018 г. по т.д.№ 1169/ 2017 г. на ВКС,т.е. налице е влязло в сила
съдебно решение за обезщетяване на пострадалия Р.В.,което именно означава то да е постигнато по съдебен ред,както
е предвидено в договора за правна защита и съдействие .
Неправилен според въззивната инстанция е и
изводът на РС-Плевен ,че договорът за правна защита и съдействие бил променен в
частта относно уговореното възнаграждение поради последващото сключване между Р.В./
със съгласието на баща му / и адв. К. на договора за правна помощ и съдействие
от 13.11.2014 г. / вложен на л. 132 от делото на рС-Плевен / .Вярно е ,че този последващ по време договор за правна
помощ е сключен между същите
страни,но неговият предмет е значително
по-ограничен от предмета на договора за правна защитна и съдействие от
04.04.2014 г. Нещо повече ,предмета на договора за правна защита и съдействие
от 04.04.2014г. включва в себе си воденето и участието в гражданско дело за
постигане на обезщетение за вредите свързани с ПТП от 22.03.2014г. само като
едно от примерно изброените действия ,които са възложени на довереника ,но
които както беше посочено по-горе са значително с по-голям обем. Освен това в
чл. 11 от договора за правна защита и съдействие изрично е посочено ,че
възнаграждението по този договор се дължи независимо от договорено и посочено
такова в пълномощни по дела,т.е глобално уговореният размер на възнаграждението
за довереника по договора за правна защита и съдействие от 04.04.2014г. не
изключва договарянето на други конкретни
възнаграждения за адвоката ,който ще извършва процесуалното представителство по
конкретно гражданско или наказателно дело ,свързано с процесното ПТП.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че процесният договор за правна
защита и съдействие не е нищожен поради противоречие с добрите нрави , както е
приел РС –Плевен , а освен това намира ,че са настъпили условията на чл. 3 от
договора за изискуемост на договореното възнаграждение в размер на 30 % от
сумата ,получена от доверителя /Р.В. / като обезщетение и лихви за нанесените му имуществени и
неимуществени вреди ,като това
обезщетение е било постигнато по съдебен
ред.
В случая ищецът
претендира 30 % не от целия размер на постигнатото обезщетение , а само от една
част от него , а именно от размера на обезщетението, постигнато с
първоинстанционното решение на СГС , постановено
по гр.д.№ 906/2015 г. на СГС,което обезщетение е било в размер на 80 000
лв.за неимуществените вреди и в размер на 1080 лв. – имуществени вреди. Тези
размери на обезщетението са постигнати в полза на доверителя на първа инстанция, чрез положените от
довереника по договора за правна защита и съдействие процесуални усилия .
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че претенцията за осъждане на
ответника да заплати сумата 24 324лв./ която представлява 30% от
посочените по –горе обезщетения за
имуществени и неимуществени
вреди,общо в размер на 81080 лв. /, е изцяло
основателна .
По претенцията с правно осн. чл. 92 от ЗЗД
във вр. с чл. 16 от договора за правна защита и съдействие в размер на 3000 лв.
Плевенски окръжен съд намира ,че е
основателна изцяло. В случая се установява безспорно ,че е доверителят е
оттеглил поръчката от довереника чрез своето изрично писмено изявление
,адресирано до Софийски градски съд / вложено на л. 150 от делото на РС-Плевен
/, а и между страните по делото няма спор,че след постановяването на
първоинстационното решение по гр.д.№ 906/2015г. на СГС и след подаване на
въззивната жалба срещу него ,са били
оттеглени от Р.В. пълномощията от адв. К.
и договора за правна помощ и съдействие
е бил прекратен. Това е станало с
едностранно изявление от страна на доверителя по договора, без при това да се
сочат и да се установяват причини за
прекратяването,изразяващи се във виновно
поведение на довереника .
При това положение
въззивната инстанция намира ,че е осъществена хипотезата на чл. 16 от договора
и се дължи неустойката ,уговорена в него,която е в абсолютен размер от 3000 лв.
Поради изложените
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на РС-Плевен
следва да бъде отменено и в двете му части с които са били отхвърлени като неоснователни исковете за сумата 24 324
лв.и за сумата 3000 лв.,като вместо това се постанови друго решение по
съществото на спора с което тези две претенции да бъдат изцяло уважени.
Обжалваното решение
следва да се отмени и в частта с която на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
вр.чл.38, ал.2 ЗАдв., П.Д.К., ЕГН**********,***, офис 10 е била осъдена ДА ЗАПЛАТИ НА адв.И.С.М., от САК № ******
сумата от 1349,72 лв за предоставена безплатна адвокатска помощ.Не са налице
условията на чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата за осъждане на ищцата да
заплати такова адвокатско възнаграждение, тъй като исковете са уважени ,във вр.
с което ищцата не е осъдена да заплаща
разноски в съответното производство.
С оглед този изход
на делото ,следва въззиваемата страна / ответник пред първата инстанция / да
бъде осъдена да заплати на възззивника / ищец пред първата инстанция /
направените деловодни разноски както пред първата ,така и пред въззивната инстанция според
представените списъци на осн. чл. 80 от ГПК за разноските. В полза на адв. Р.Г.
пък следва да се присъди адвокатско възнаграждение за всяка инстанция в размер
на 1700 лв. на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 т. 3 от Закона за адвокатурата.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО обжалваното
решение № 1011/ 16.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 7292/2016 г. на Плевенски
районен съд,като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на осн. чл. чл. 280 от ЗЗД във вр.с чл. 79 от ЗЗД и във вр. с чл. 36,ал.1 вр. с ал. 4 и във вр. с чл. 26 ,ал.2 от Закона за
адвокатурата и чл. 3 от договора за правна защита и съдействие от 04.04.2014г. Р.П.В.,
ЕГН**********,***, да заплати на П.Д.К., ЕГН**********,***,
офис 10 сумата 24 324,00 лв.,
представляващи възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие от
04.04.2014г.,ведно със законната лихва ,считано от подаване на исковата молба -
03.10.2016 г., до окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА на осн. чл. чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл.16 от договора за правна защита и съдействие от
04.04.2014г. Р.П.В., ЕГН**********,***, да
заплати на П.Д.К., ЕГН**********,***, офис 10 сумата 3000 лв. представляваща неустойка ,ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от подаване на исковата молба-
03.10.2016 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Р.П.В., ЕГН**********,***, да заплати на П.Д.К., ЕГН**********,***, офис
10 сумата 1107,96 лв.- деловодни разноски за първата инстанция , както и да заплати
на адв. Р.Г. *** адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,ал.2 във вр. с ал. 1
т. 3 от ЗА в размер на 1700 лв.за
първата инстанция , а така
също да заплати на П.Д.К., ЕГН**********,***, офис 10 деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на
801,48 лв. ,както и да заплати на адв. Р.Г. адвокатско възнаграждение
на осн. чл. 38,ал.2 от ЗА в размер на 1700 лв.
за въззивната инстанция.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :