Определение по дело №2225/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството по реда на чл.248, ал.1 от ГПК е образувано във връзка с молба от Б.Б.Ф., чрез адв. С.Д. за изменение на Решение № 2398 от 21.12.2023 г. по КАНД №2225/2023 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му за присъдени разноски, като се иска допълване на решението и по отношение на разноските сторени от жалбоподателя в хода на АНД №3727/2022 г. на Районен съд Пловдив; КАНД № 213/2023 г. на Административен съд Пловдив и АНД №1398/ 2023 г. на Районен съд Пловдив.

Ответната страна не взима изразява становище по молбата.

В това допълнително съдебно производство съдът е длъжен да изследва законосъобразността на присъдени вече разноски или наличието на предпоставки за присъждане на такива в полза на касатора/ жалбоподател. В конкретния случай са налице доказателства за уговорен и изплатен хонорар от 300 лв. в хода на АНД №3727/2022 г. на Районен съд Пловдив /л.10/. Налице са доказателства за уговорен и изплатен хонорар от 300 лв. в хода на КАНД №213/2023 г. на Административен съд Пловдив /л.19/. Налице са доказателства за уговорен и изплатен хонорар от 500 лв. в хода на АНД №1398/2023 г. на Районен съд Пловдив /л.10/ По делото са представени Договори за правна защита и съдействие удостоверяващи плащането на договорено за адвоката възнаграждение в размер на 300 лв., 500 лв. и 500 лв. Относно доказателствата за извършеното плащане на договореното възнаграждение по представените по делото Договори за правна защита следва да се съобрази разпоредбата на чл.180 ГПК, приложима по силата на чл.144 от АПК, според която тези частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица.Съобразно т.1 от ТР № 6/2012г., постановено по тълкувателно дело No 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от жалбоподателя възнаграждение на един адвокат следва да бъдат възложени в тежест на ответника.Въпреки заявеното от съда с мотивната част на Решение № 2398 от 21.12.2023 г. по КАНД №2225/2023 г. на Административен съд - Пловдив, в частта за разноските, се установяват материалноправните предпоставки за тяхното допълнително присъждане на сумата общо от 1300 лв. в полза на Б.Б.Ф..

Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Решение № 2398 от 21.12.2023 г. по КАНД №2225/2023 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пловдив да заплати на Б.Б.Ф. с ЕГН ********** и сумата в размер на 1300 лв. (хиляда и триста) лева за съдебните разноски на предходните съдебни инстанции.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.