О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
Гр. Варна, 25.11.2019 година
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА частно административно дело № 3226/19 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от „Стеливан 2019“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 469-ФК/22.11.2019 г., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ и забрана на достъпа за срок от 14 дни до стопанисван от него обект – ресторант-пицария „Халбата“ в гр. Варна, ***.
В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и противоречи на целта на закона, а изложените в него мотиви са общи и абстрактни. Във връзка с констатациите за задължения към бюджета жалбоподателят твърди, че те са във връзка с осигуровки, срокът за внасяне на които не е изтекъл. Иска се отмяна на допуснатото със заповедта предварително изпълнение.
Съдът констатира, че заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.11.2019 г., което се установява от разписката към посочената заповед, като предвиденото предварително изпълнение е определено за 27.11.2019 г. от 18,00 часа.
Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на обжалваната заповед за ПАМ е подадена в срока по чл. 60, ал. 5 от АПК от лице с правен интерес – адресат на административния акт, чието предварително изпълнение е било допуснато с включено в него разпореждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК.
Уредените
в АПК условия за предварително изпълнение, когато такова не следва по силата на
специалния закон, се съдържат в чл. 60 от АПК. Предварително изпълнение на
заповедта по този текст от закона се допуска по изключение, при наличие на материалните предпоставки на чл. 60,
ал. 1 от АПК, а именно: за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес.
Обжалваната
в производството заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС във връзка с констатации от проверка, извършена на 17.11.2019
г. в обекта по повод бележка, имитираща фискален касов бон, издадена на
10.11.2019 г. Съгласно мотивите на заповедта, на 10.11.2019 г. сервитьор „Бети“
е издал бележка, имитираща ФКБ на стойност 48,30 лева, платена в брой от органи
по приходите. Същите органи по приходите са посетили заведението на 17.11.2019
г. и са извели контролна лента за дата 10.11.2019 г., в която не установили
издаден ФКБ на посочената стойност. Обстоятелствата са квалифицирани като
нарушение на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 3, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Като
мотиви за допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ в заповедта е
посочено, че то се налага за предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, за защита на особено важен държавен
интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните
устройства, опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно
затруднено и опасност от значителни или трудно поправими вреди за бюджета от
закъснението на изпълнението.
Мотивите
съдържат общи и неконкретизирани съображения за значението на издаването на
касова бележка. Твърди се, че издаването за извършена продажба на фискален бон
без задължителните реквизити показва засягане на важен държавен интерес –
задължението на стопанските субекти да отчитат коректно приходите си, за да
заплащат определените данъци, както и нарушаване на еднаквите правни условия за
извършване на дейност от всички стопански субекти. Конкретните факти, с които
органът е обосновал предварителното изпълнение, са местоположението на обекта –
в гр. Варна, стойността на покупката – 48,30 лева и неплатени публични
задължения към 19.11.2019 г. в размер на 1200,51 лева. Други конкретни факти,
които да обосновават предварително изпълнение на заповедта, не са изложени. Освен
общите съображения за значението на издаването на касова бележка, са изложени и
доводи за препятстване на защитата на правата на потребителите чрез неиздаване
на фискален касов бон.
Органът
счита, че създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води
до изпълнение на установените правни регламенти, препятства защитата на правата
на потребителите и правомощията на контролните органи.
Посочва,
че допуснатото предварително изпълнение е с цел да се предотврати възможността
неотразяването на продажби да стане системно нарушение, както и да се промени
правната форма на стопанисващия обекта или да бъде предоставен на нов правен
субект за стопанисване, което би направило невъзможно прилагането на мярката
или би я затруднило сериозно. Определен е срок за привеждане в действие на
предварителното изпълнение – два дни от датата на връчване на заповедта за ПАМ.
Съдът
намира, че всички тези общи и теоретични твърдения и изводи на административния
орган не са подкрепени с факти и с доказателства за тях. Непосочването на
фактическите основания за издаване на обжалваното разпореждане представлява
съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не
дава възможност и на съда да прецени дали са налице предвидените в закона
предпоставки и нарушава правото на защита на адресата на разпореждането, който
следва да е запознат с твърденията на органа по фактите, за да ангажира
доказателства в своя защита. Липсват мотиви по-специално каква е твърдяната
значителна и трудно поправима вреда, която би могла да настъпи при изпълнение
на ПАМ едва след влизането в сила на заповедта, тъй като отклонението от законосъобразното отчитане на оборотите не може да е
едновременно предпоставка за административнонаказателно производство и за
налагане на принудителната мярка, и последица от прилагане на ПАМ едва след
влизането й в сила.
Освен
липсата на мотиви, свързани с конкретните обстоятелства за допускане на
предварително изпълнение, съдът намира, че в случая са допуснати и съществени
процесуални нарушения, засягащи правото на защита на адресата на мярката,
доколкото датата и часът на изпълнението са определени преди изтичане на срока
за обжалване на предварителното изпълнение по чл. 60, ал. 5 от АПК. В същото
време периодът от твърдяното нарушение и датата на установяването му е седем
дни, а от датата на издаване на заповедта за ПАМ и нейното връчване – три дни,
или общият период от датата на твърдяното нарушение до датата на връчването на
заповедта за ПАМ е повече от две седмици, което създава основателно съмнение в
мотивите на органите по приходите. Подобно забавяне не би било допуснато от
органите по приходите, ако от предварителното изпълнение действително зависеха
животът или здравето на хората, или изключително важни държавни и обществени
интереси, или действителното изпълнение на акта, или настъпване на значителни
или трудно поправими вреди.
Чл.
60 от АПК предвижда предварително изпълнение на административния акт да бъде
допуснато за защита на особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или
трудно поправима вреда.
За
да бъдат квалифицирани като особено
важни, държавните интереси от предотвратяване или преустановяване на
нарушението, предотвратяване или отстраняване на вредните последици от него,
трябва да имат превес спрямо обществения интерес от изпълнение само на
законосъобразни административни актове, чиято законосъобразност е установена
след проведен инстанционен контрол. Доказателства за такъв превес и за
конкретно засегнатите особено важни държавни и обществени интереси не са
представени, като твърденията са общи и неконкретизирани и по същество
възпроизвеждат в свободен текст хипотезата на правната норма.
Възможността
за извършване на ново нарушение е предвидена като предпоставка за налагане на
принудителна административна мярка, но не и за нейното предварително
изпълнение, тъй като не е включена в обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 от АПК,
които подлежат на преценка при допускане и обжалване на предварителното
изпълнение.
Общата
и специалната превенция на нарушенията на реда и начина за отчитане на
продажбите с фискални устройства е поверена на административнонаказателната
отговорност, а не на предварителното изпълнение на принудителната
административна мярка.
Като
мотиви за допуснатото предварително изпълнение са цитирани и редица нарушени
според органа в конкретния случай права
на потребителите, без всякаква връзка с конкретния случай. За съда остава
напълно неясно например как неиздаването на касов бон за консумация в ресторант
би възпрепятствало контролните органи да установят търговеца, който пуска на
пазара опасни, некомплектни и нестандартни стоки, да ограничат пускането на
пазара на стоката или услугата, да я изтеглят или изземат, или да преустановят
предлагането на услугата, която е опасна. Всички тези права действително
подлежат на защита от държавата и е похвално усилието на данъчната
администрация да се грижи за спазването им. Едва ли обаче контролните органи,
на които е възложена тази защита, разчитат на касовия бон, за да извършат
всички цитирани в разпореждането действия. Освен това, тези действия са извън компетентността на данъчната
администрация, в никакъв случай не може тази защита да е цел на принудителна
мярка от данъчен характер, каквато е наложена със заповедта, а допускането
на предварително изпълнение на такава мярка именно с цел защита на правата на
потребителите е пример за превратно упражняване на власт.
В
заповедта няма данни от какво естество са установените задължения към държавата
и дали същите са просрочени, тъй като общото позоваване на „неплатени“
задължения може да обхваща както текущи редовни задължения с неизтекъл падеж,
така и просрочени. Предварително изпълнение на конкретната принудителна мярка с
цел обезпечаване на задължения на дружеството към бюджета, което се извежда от
мотивите за неплатени задължения, също представлява превратно упражняване на
власт, тъй като за такова обезпечаване в ДОПК са предвидени други процедури,
компетентни за които са други органи от системата на НАП, и заместването им с
предварително изпълнение на тази ПАМ представлява заобикаляне на установения
ред за налагане на обезпечения.
Мотивите,
че допуснатото предварително изпълнение е с цел да се предотврати промяна на
правната форма на стопанисващия обекта или предоставяне на обекта за
стопанисване на друг данъчен субект, са несъстоятелни, доколкото чл. 187, ал.
1, изр. второ представлява гаранция, че мярката ще бъде приложена след
влизането й в сила независимо от такава промяна.
Няма
данни и при всяко едно положение до момента на произнасяне на съда не би могло
да има издадено наказателно постановление, освен ако не са нарушени
процесуалните правила на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Според настоящия състав,
предварителното изпълнение преди издаване на наказателно постановление препятства
предоставената от закона възможност на привлеченото към отговорност лице да се
възползва от предвиденото в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС прекратяване на мярката. То е
несъразмерно с целта на мярката, тъй като значително ограничава правата на лице,
което не е привлечено (и може изобщо да не бъде привлечено към
административнонаказателна отговорност), преди законосъобразността на
наложената мярка да бъде установена с влязъл в сила акт.
По
тези съображения, съдът счита разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на посочената заповед за незаконосъобразно и намира, че същото
следва да бъде отменено.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 6 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба от „Стеливан 2019“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 469-ФК/22.11.2019 г., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ и забрана на достъпа за срок от 14 дни до стопанисван от него обект – ресторант-пицария „Халбата“ в гр. Варна, ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от получаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: