Решение по дело №711/2020 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 260066
Дата: 25 ноември 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20205630100711
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         25.11.2020г.        гр.Харманли

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Харманлийски районен съд                                                                граждански състав

на двадесет и осми октомври                                                 две хиляди и двадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                                        Районен съдия: Ива Гогова

 

секретар: Антония Тенева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 711/2020г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид следното:          

 

 

             Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД за установяване дължимост на лизингови вноски и по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за установяване дължимост на неустойка.

 

              Производството по делото е образувано по искова молба, подадена „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” .., Бизнес Парк София, сграда 6, действащ чрез пълномощника адв.Г., против С.К.А., ЕГН:********** ***, в която се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу С.К.А. било образувано ч.гр.д №190/2020г. по       описа на РС-Харманли. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 589.31 лв. за незаплатени лизингови вноски и начислена договорна неустойка. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника и депозирано възражение в срок предявява на основание чл.422 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 586.11 лв., която сума представлявала цена на незаплатени лизингови вноски и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, от които: 277.21 лв. (Двеста седемдесет и седем лв. и 21 ст.), представляваща остатък от незаплатени лизингови вноски и 308.9 лв., представляваща остатък от неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги.

             Твърди, че по повод договор за мобилни услуги от дата 16.02.2018г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, ответникът С.К.А. била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер M0061070S8W, титуляр по мобилен номер 0897/280094, с избрана абонаментна програма Тотал 24.99 лв., с уговорен срок на действие за 24 месеца до 16.02.2020г. На същата дата 16.02.2018г. абонатът сключил и договор за лизинг, по силата на който взел мобилно устройство марка HUAWEI, моделУ6 2017 Gold нa изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.89лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Като лоялен клиент на Оператора и при възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0896/861337 с избрана абонаментна програма Тотал 24.99лв., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 12.07.2018г. с уговорен срок на действие 24 месеца до 12.07.2020г. На същата дата 12.07.2018г. абонатът сключил и договор за лизинг, по силата на който взел мобилно устройство марка XIAOMI модел Redmi S2 32GB Dual Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 14.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

              Въз основа на посочените договор ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №*********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. "

             За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.11.2018г.-19.12.2018г. Теленор издал: крайна фактура №**********/20.12.2018г. с дължима сума на обща стойност в размер на 939.31 лв./дсветстотин тридесет и девет лева и 31 ст./, от които: -380.79 лв./Триста и осемдесет лева и 79 ст./., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване; -345.67 лв./Триста четиридесет и пет лева и 67 ст./., представляваща незаплатени лизингови вноски; и -212.85 лв./Двеста и дванадесет лева и 85 ст./., представляваща незаплатени мобилни услуги от предходни периоди. Дължимата сума била платима в срок 04.01.2019г.

           След издаване на крайната фактура и след изтичане на крайния срок за заплащане на същата, от страна на абоната-ответник постъпили плащания в общ размер от 350.00лв. Така сумата, която останала незаплатена по крайната фактура се равнявала на разликата от сумата, за която била издадена фактурата - 939.31 лв. и платената сума в размер на 350.00 лв. С плащанията си в общ размер от 350.00 лв. абонатът-длъжник погасил в цялост задължението си от предишни периоди в размер от 212.85 лв., погасил и частично неустойката, като от общия размер 380.79 лв. останал незаплатен остатък в размер на 308.90 лв., както и погасил частично незаплатените лизингови вноски, като от общия размер 345.67 лв. останал незаплатен остатък в размер на 280.41лв., като за ищеца интерес представлявала сумата от 277.21 лв.

            Така дължимата от абоната-ответник сума била в размер на 589.31лв., от които: - 280.41 лв. (Двеста и осемдесет лв. и 41 ст.), остатък от незаплатени лизингови вноски; -        308.9 лв. (Триста и осем лв. и 90 ст.). остатък от неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги.

            Датата на деактивация на процесния абонамент била 14.12.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

            Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментен план Тотал 24.99лв. за мобилен номер 0897/280094 до 16.02.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 16.02.2018г., както и не спазил крайния срок за позлване на абонаментен план Тотал 24.99 лв. за мобилен номер 0896/861337 до 12.07.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 12.07.2018г.

           Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начислил в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план месечни абонамента за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

             Претендираната неустойка в размер на 308.9 лв. (Триста и осем лв. и 90 ст.)., представявала стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. В случай, че към абонаментен план било предоставено устройство за ползване на услуги, абонатът щял да дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой , без абонамент/ съгласно ценова листа действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена. В случая абонатът ползвал следните абонаментни планове, за които била начислена неустойка, както следва:

            -За абонаментен план Тотал 24.99лв. /за мобилен номер 0897/2800941 и съответно начислена неустойка в размер на 62.46 лв., където стойността на месечния абонамент била взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46 лв.

           -Към абонаментен план Тотал 24.99лв. към мобилен номер 0897/280094 била начислена и неустойка за устройство за ползване на услуги в размер на 116.55 лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена , която абонатът следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване на устройството.

           -За абонаментен план Тотал 24.99лв. /за мобилен номер 0896/861337/ и съответно начислена неустойка в размер на 62.46 лв., където стойността на месечния абонамент била взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46 лв.

           -Към абонаментен план Тотал 24.99лв. към мобилен номер 0896/8613371 е начислена и неустойка за устройство за ползване на услуги в размер на 139.32 лв., като след направеното частично плащане от страна на абоната, което покривало част от така претендираната неустойка, се дължал остатък в размер на 67.43 лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена , която абонатът следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване на устройството.

            Доколкото след издаване на Крайната фактура, както и след изтичане на крайния срок за заплащане на същата, абонатът извършил частично плащане, за ищеца интерес представлявала сумата в размер на 308.9 лв. (Триста и осем лв. и 90 ст.), която представлявала частична неустойка.

           Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставените на абоната устройства - марка XIAOMI модел Red mi S2 32GB Dual GoId били обявени за предсрочно изискуеми, както следва:

           Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер 0896/861337 „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България" ЕАД".

При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 20-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.

            Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания"/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 12/2018., когато била издадена крайната фактура №**********/20.12.2018г. съгласно уговорения погасителен план, както следва:

            -За устройство - марка XIAOMI модел Rеdmi S2 32GB Dual Gold, се дължали 277.21 лв./двеста седемдесет и седем лева и 21 ст./  по Договор за лизинг от дата 12.07.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 0896/86J337, по силата на който абонатът взел мобилно устройство марка XIAOMI модел Redmi S2 32GB Dual Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 14.59 лв./четиринадесет лева и 59 ст./ всяка. Длъжникът не заплатил 18 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 262.62 лв./двеста шестдесет и два лева и 62 ст./, дължими за периода от месец 12/2018г. до месец 06/2020г., нито върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1. ал. 3 от договора за лизинг, поради което била дължима и допълнителната сума в размер на 14.59 лв. по чл.1, ал.2 от договора. Общо дължимата от длъжника сума възлизала в размер на 277.21 лв./двеста седемдесет и седем лева и 21 ст./.

            Доколкото след издаване на Крайната фактура, както и след изтичане на крайния срок за заплащане на същата, абонатът извършил частично плащане, незаплатеният остатък за дължимите лизингови вноски възлизал на сума в размер на 280.41 лв. (Двеста и осемдесет лв. и 41 ст.), като за ищеца интерес представлявала сумата в размер на 277.21 лв./двеста седемдесет и седем лева и 21 ст./, която представлявала частично незаплатени лизингови вноски.

              Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД С.К.А. се съгласила и приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.К.А. „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него".

             Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащала от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

             В конкретният случай ответникът С.К.А. подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала мобилни номера 0897/280094 и 0896/861337 и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.

            С оглед на изложеното моли да се постанови Решение, с което да се признаете за установено по отношение на ответника С.К., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, в общ размер на 586.11 лв. (Петстотин осемдесет и шест лв. и 11 ст.), от които: 308.9 лв. /Триста и осем лева и 90 ст./, представляваща остатък от неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 16.02.2018г., и от дата 12.07.2018г.; 277.21 лв./Двеста седемдесет и седем лева и 21 ст., представляваща остатък от незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 12.07.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 0896/861337, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство XIAOMI модел Red mi S2 32GB Dual Gold. Претендират се и разноските по делото.

 

             В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника С.А..

 

             Ищецът по делото чрез пълномощника си адв.Г. в съдебно заседание чрез писмена молба заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238 от ГПК, което е допуснато от съда с определение, постановено в съдебно заседание на 28.10.2020г.

            Ответникът С.А., редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Не депозира становище по делото и не прави искане за разглеждането му в нейно отсъствие.

            Съдът, като взе предвид, че ответникът С.А. е редовно призована, не е представила отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание, като не е направила и искане за разглеждането му в нейно отсъствие, и ищецът „Теленор България” ЕАД е поискал постановяване на неприсъствено решение, както и че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание и че предявените искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.345 ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземане за лизингови вноски и неустойки са вероятно основателни, предвид на изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (договори за мобилни услуги и договор за лизинг от 12.07.2018г. и от 16.02.2018г., запис на заповед от 16.02.2018г, приложение-ценова листа, фактура №********** от 20.12.2018г., общи условия на „Теленор България” ЕАД, ч.гр.д. №190/2020г. по описа на РС-Харманли), намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

            Това обуславя уважаването на така предявените искове по чл.422 от ГПК и съответно признаване за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 308.9 лв., представляваща остатък от неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от 16.02.2018г. и от 12.07.2018г. и за сумата от 277.21 лв., представляваща остатък от незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.07.2018г.

         На основание чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.

      По разноските и държавните такси:

       С оглед указанията дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид това и с оглед уважаването претенциите на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 180.00 лв. за адвокатско възнаграждение. 

             Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото производство в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 180.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

          Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът   

 

Р Е Ш И :

 

       

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.345 ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД, по отношение на ответника С.К.А., ЕГН:********** *** съществуването на вземането на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:.... със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” №., Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от членовете на Съвета на директорите Д. К. К.и М. С., действащ чрез пълномощника адв.В.П.Г., за сумата от 308.90 лв., представляваща остатък от неустойка по договори за мобилни услуги от 16.02.2018г. и от 12.07.2018г., както и за сумата от 277.21 лв., представляваща остатък от незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.07.2018г., за които суми е издадена Заповед № 89 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.02.2020г. по ч.гр.д.№ 190/2020г. по описа на РС-Харманли.

          

           ОСЪЖДА ответника С.К.А., ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:1.., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” №., Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от членовете на Съвета на директорите Д. К. К.и М. С.,, действащ чрез пълномощника адв.В.П.Г., направените по настоящото гр.д.№711/2020г. по описа на РС-Харманли разноски в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 180.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

            ОСЪЖДА ответника С.К.А., ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:1.3, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” ., Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от членовете на Съвета на директорите Д. К. К.и М. С.,, действащ чрез пълномощника адв.В.П.Г., направените в заповедното производство по ч.гр.д.190/2020г. по описа на РС-Харманли разноски в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 180.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

         Решението не подлежи на обжалване. Решението подлежи на отмяна от ОС-Хасково в едномесечен срок от връчването му на ответника при наличието на предпоставките на чл.240 от ГПК.

 

 

 

                                                                             СЪДИЯ: