№ 40952
гр. София, 02.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110120987 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявен е от Я. Д. Ц. срещу „М.“ АД установителен иск за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № 267586/16.09.2024 г., на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ответникът по главния иск „М.“ АД е предявил насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 23 ЗПК.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за потребителски кредит №
267586/16.09.2024 г., по силата на който ответникът й е предоставил в заем сумата от 3500
лв., подлежаща на връщане на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 212,18 лв.,
заедно с възнаградителна лихва при фиксиран ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на
38,95 %. В чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка, в
случай че не предостави обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от
договора, която неустойка е в размер на 21 лв. плюс 0,200 % от усвоения размер на кредита
за първия ден на забава и 0,200 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за
който кредитът не е обезпечен. Съгласно чл. 12 от договора, начислената неустойка се
заплаща на падежа на всяка следваща вноска съгласно Приложение № 1 (Погасителен план).
Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора вземането по същия се обезпечава с поръчителство за
пълния размер на кредита, като ал. 2 предвижда, че кредитополучателят се задължава в срок
от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно
физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице - поръчител следва да отговаря
на описаните в чл. 20, ал. 3 изисквания, а именно: 1. да е дееспособно физическо лице с
брутен осигурителен доход над 1400 лв.; 2. работещо по трудов договор с най-малко 6
месеца трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централен
кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4. да не е страна по договор за кредит, сключен с
ответното дружество. Ищцата сочи, че се е задължила за периода от 16.09.2024 г. до
16.09.2026 г. да върне на ответника сума в общ размер на 5092,32 лв., от които: 3500 лв. -
главница; 1592,25 лв. - лихва; 4788 лв. - неустойка при непредоставяне на обезпечение.
Ищцата твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен,
тъй като не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - посоченият в договора
размер на ГПР – 38,95 %, макар формално да отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - неустойката по чл. 10, ал. 1 от договора, която следва да се включи в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (с позоваване на Решение на Съда
на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело С-714/22). Счита, че уговарянето на
1
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение с фиксиран
размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, както и
уговорения начин за плащането й (заедно с месечните погасителни вноски) представлява
скрито възнаграждение за кредитодателя, т. е. последното е установено в противоречие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая е несъмнено, че получаването на кредита е било
обусловено от предоставяне на посоченото обезпечение, като кредитополучателят се е
съгласил да заплаща неустойка в размер на 4788 лв. Задължението по чл. 10, ал. 1 от
договора не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е включен в
годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към
деня на сключването на договора. При това положение макар формално договорът за
потребителски кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, което води до
недействителност на договора за кредит – чл. 22 ЗПК. Евентуално счита, че е нищожна
клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора като противоречаща на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с
предвидената неустойка се цели кумулиране на скрита възнаградителна лихва в полза на
кредитора и вземането не изпълнява присъщите на неустойката обезпечителна и
обезщетителна функции. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава иска. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит с
посоченото в исковата молба съдържание и че на ищцата е отпусната сумата в размер на
3500 лв. Моли за уважаване на иска, както и разноските по делото да не бъдат възлагани в
тежест на ответника, а в тежест на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК по подробно
изложени съображения. Евентуално възразява за прекомерност на претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил и насрещен иск за осъждане на
Я. Д. Ц. да заплати на „М.“ АД сумата от 494,29 лв. – представляваща част от неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № 267586/16.09.2024 г., като дължима по
недействителен договор за кредит. Излага съображения, че по сключения между страните
договор за потребителски кредит на ответницата по насрещния иск е предоставена сума в
размер на 3500 лв. на 16.09.2024 г., от която са заплатени 3005,71 лв., като е останала
незаплатена сумата от 494,29 лв. Моли за уважаване на насрещния иск, ведно със законната
лихва от датата на подаването му – 19.06.2025 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
От ответницата по насрещния иск е постъпил писмен отговор, в който оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен
по изложените в исковата молба съображения. Счита, че не е дала повод за предявяването на
насрещния иск и моли да не се възлагат разноски в нейна тежест.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 267586/16.09.2024 г.,
евентуално за прогласяване нищожността на процесната договорна клауза – чл. 10, ал. 1, е да
докаже следните обстоятелства: сключването между страните на договор за потребителски
кредит № 267586/16.09.2024 г. и неговото съдържание; че договорът противоречи на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е недействителен на основание чл. 22 ЗПК; че уговорената в
договора клауза на чл. 10, ал. 1 – за заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по реда и при условията на чл. 20 от договора, противоречи на закона – чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално
уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора с оспорената клауза.
По предявения насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК в тежест на
ищеца по насрещния иск е да докаже сключването на договор за потребителски кредит №
2
267586/16.09.2024 г. със соченото съдържание, реалното предаване на заемната сума в
размер на 3500 лв. от заемодателя на заемателя съгласно условията на договора, както и
изискуемост на вземането и размер на процесната сума.
В тежест на ответницата по насрещния иск при доказване на горните факти е да
установи плащане в пълен размер на задължението за главница по договора, за което не
сочи доказателства.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
неравноправност на клаузи в договора за потребителски кредит, за което предоставя на
страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за
евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото обстоятелствата, че между тях е сключен договор за
потребителски кредит № 267586/16.09.2024 г., по силата на който Я. Д. Ц. е получила от
„М.“ АД сумата от 3500 лв. – главница на 16.09.2024 г.; че договорът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; че Я. Д.
Ц. е погасила по договора сума в размер на 3005,71 лв.
По доказателствата:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на „М.“ АД за задължаване на основание чл. 192 ГПК на трето неучастващо
лице – „Изипей“ АД да представи в оригинал разписка от 16.09.2024 г. за получена от Я. Д.
Ц. сума в размер на 3500 лв., както и искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза следва да се оставят без уважение, тъй като касаят безспорни между страните
обстоятелства.
На ищцата следва да се укаже на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова
сметка или друг начин за плащане.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. от 10,00 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
УКАЗВА на ищцата Я. Д. Ц. на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане, по която да й бъдат преведени сумите по делото,
в случай на уважаване на иска.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА на основание чл. 211, ал. 1 ГПК за съвместно разглеждане предявения от
„М.“ АД срещу Я. Д. Ц. насрещен иск.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на „М.“ АД.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
3
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4