Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 07. 02. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на тридесети януари през двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното
от съдията ТОМОВ гр. д. № 6482 по описа за 2019 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „П.И.Б.” *** против Д.Т.Д. ***.
Твърди се, че по силата на договор № *** год. за банков кредит ищцовото
дружество е отпуснало на ответника
кредит в размер на 8 900 лв. за погасяване
на съществуващи задължения
по договор за кредитна карта № *** год. и договор за кредитна
карта № *** год. Твърди се, че отпуснатият на ответника кредит е бил усвоен изцяло
на *** год. Твърди се, че съгласно
погасителен план- приложение № 1 към
договора кредитополучателят се е задължил
да изплати задълженията си към банката на 75 равни месечни погасителни
вноски. Твърди се, че съгласно
раздел II т. 4 от договора
за ползвания кредит ответникът
в качеството на кредитополучател
е следвало да заплаща на банката годишна лихва в размер на
базов лихвен процент на банката
за евро, увеличен с надбавка от 10. 01 пункта. Твърди
се, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент на банката за лева
е бил 8.7907%. Твърди се, че в раздел II т. 10 от договора е било уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната
лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната
вноска, независимо от това дали падежът
е в неработен ден. Твърди се, че кредитът е в просрочие, считано от 30. 12. 2011 год.- общо 2 604 дни към 14. 02.
2019 год. включително, като
са били просрочени 75
вноски по главница и 75 вноски по лихва. Твърди се, че крайният срок за погасяване на кредита е 28. 02. 2018 год. Твърди се, че на 15. 02. 2019 год. ищецът
е депозирал пред *** заявление по реда
на чл. 417 от ГПК, като е била издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя Д.Т.Д. въз
основа на извлечение от счетоводните книги на банката към 14. 02. 2019 год., удостоверяващо задълженията по договора
за кредит. Твърди се, че на основание издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист на
*** год. банката е образувала
изпълнително дело № *** по описа
на *** с per. № *** на ***, с район на действие ***. Твърди се, че впоследствие „П.и.б.” ** е била уведомена, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника и на банката е било
указано, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението. В заключение ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника, че същият му дължи
следните суми:
-сумата от 8 900, 00 лв., представляваща главница;
-сумата от 6 215, 00 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 30. 12. 2011 год. до 28. 02. 2018 год.,и
-сумата от 9 043, 33 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 31. 12. 2011 год. до 14. 02. 2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /15. 02. 2019 год./
до окончателното изплащане
на вземането. Претендира и присъждане на направените
в хода на заповедното и настоящото
производство деловодни разноски.
Ответникът, чрез своя процесуален представител,
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ** год.
по описа на ***. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е частично основателен.
Вземането на „П.И.Б.”*** произтича от договор за банков
кредит № *** год. По силата
на последния ответникът Д.Т.Д.
като кредитополучател е
усвоил разрешен кредит в размер на 8 900 лв., като се е задължил да върне същия до 28. 02. 2018 год. За изясняване на размера на задължението
на ответника към ищцовото дружество в хода на съдебното дирене е назначена
съдебно- счетоводна експертиза, която е дала заключение, че към 15. 02. 2019
год. задължението по процесния договор за кредит е следното: главница- 8 900, 00 лв.;
договорна лихва за периода от 30. 12. 2011 год. до 28. 02. 2018 год.- 6 215, 00 лв..; обезщетение
за забава за периода от 31. 12. 2011 год. до 14. 02.
2019 год.- 9 043, 33 лв.
Основното
възражение на процесуалния представител на ответника е за изтекла погасителна
давност. Същото е частично основателно. Действително в т. 10. 3 от Общи условия
на „П.и.б.“ ** за кредити на физически лица е посочено, че ползваният кредит
става незабавно изцяло и предсрочно изискуем и банката има право да предприема
действия за принудително събиране на вземанията си, в това число и по съдебен
ред, без да уведомява кредитополучателя и без да дава допълнителен срок за
изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да
е изискуемо задължение на кредитополучателя към банката за срок, по- дълъг от
150 календарни дни. В настоящия случай забавата на ответника попада в
горепосочения срок, но това не води до извода, че е настъпила автоматично
предсрочната изискуемост на вземането. Съгласно разясненията, дадени в т. 18 на
тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 год., ОСГТК, в хипотезата на предявен
иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2
от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-
кредитополучател. По делото не се спори, че ищецът не е упражнил правото си да
обяви просрочения кредит за предсрочно изискуем и такова едностранно
волеизявление не е достигало до знанието на ответника. При това положение
следва да се приеме, че всички неплатени от ответника суми за главница са
станали изискуеми едва от датата на уговорения между страните падеж- 28. 02.
2018 год. Тук е мястото да се отбележи, че обстоятелството, че страните са се
договорили, че връщането на кредита ще стане на погасителни вноски на
определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания /срв. решение №
261- 2011- IV г. о., решение № 523- 2011- III г. о., решение № 103- 2013- II т. о. и др./ и не променя извода от кой момент настъпва изискуемостта на
вземането. В този смисъл съдът счита, че претенцията на ищеца за установяване
на вземането му за главница в размер на 8 900 лв. е изцяло основателна.
Що се отнася до претенциите за
установяване на вземането за договорна лихва и обезщетение за забава
/наказателна лихва/, съдът счита, че предвид установената в закона кратка
тригодишна давност за тези вземания и с оглед направеното изрично
правопогасяващо възражение от процесуалния представител на ответника исковете
са основателни само за лихвите, начислени за периода 15. 02. 2016 год.- 15. 02.
2019 год., т. е. три години назад преди подаването на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение. В проведеното съдебно заседание вещото лице
е посочило, че за горния период размерът на непогасеното вземане за договорна
лихва се определя на 842, 08 лв., а този за обезщетението за забава /наказателна
лихва/- на 6 384, 69 лв., поради което в
тези размери претенциите на ищеца следва да бъдат уважени.
В заключение може да се обобщи,
че в полза на ищеца „П.И.Б.” ** е налице вземане срещу ответника Д.Т.Д. в размер на сумата от общо 16 126,
77 лв., от които 8 900 лв. главница, 842, 08 лв. договорна лихва и 6 384, 69
лв. обезщетение за забава. За тази сума предявеният установителен иск следва да
се уважи, като за разликата до претендираните 24 158, 33 лв. искът следва
да се отхвърли като погасен по давност.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца деловодни разноски в заповедното производство в размер на 355, 91 лв.
съобразно признатата част от вземането и деловодни разноски по компенсация в
исковото производство в размер на 389, 95 лв. При определянето
на разноските по компенсация съдът е съобразил разноски за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ответника в размер на 500 лв. В приложения по
делото договор за правна защита и съдействие от 09. 05. 2019 год. е посочено, че част от уговорената
сума за адвокатско възнаграждение, а именно: 500 лв. е платена в брой. За
остатъка в размер на 2 500
лв. до момента на приключване на съдебните прения не са представени
доказателства, че е заплатен от ответника, т. е. липсва надлежно
удостоверяване, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение, с което не са изпълнени изискванията на т. 1 от тълкувателно
решение № 6 от 06. 11. 2013
год., ОСГТК.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.Т.Д. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца „П.И.Б.” **, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** и ***, сумата от общо 16 126, 77 лв., от които главница- 8 900, 00 лв.; договорна лихва за
периода от 30. 12. 2011 год. до 28. 02. 2018 год.- 842, 08 лв.; обезщетение за забава
за периода от 31. 12. 2011 год. до 14. 02. 2019 год.- 6 384, 69 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15. 02. 2019 год. до изплащане на
вземането, като за разликата до 24 158, 33 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен по давност.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „П.И.Б.” **, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** и ***, сумата от 355, 91 лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство съобразно признатата част от вземането.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „П.И.Б.” **, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** и ***, сумата от 389, 95 лв., представляваща деловодни
разноски по компенсация в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: