Р Е
Ш Е Н
И Е №90
гр. Кюстендил, 19.06.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на четиринадесети
май две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:Росица Савова
Членове: Татяна Костадинова
Симона
Навущанова
при участието на секретаря Вергиния
Бараклийска, като разгледа докладваното
от съдия Савова в. гр. дело № 52 по описа за 2020 г. на КнОС , за да се
произнесе взе предвид :
К. А.А., ЕГН **********,***, чрез особения
представител адв. С.М. ***, със служебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ №64, ет.2, обжалва Решение №1009/26.11.2019 г., постановено от
Районен съд – Кюстендил по гр.д.№818/2019 г. по описа на същия съд.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е признал за установено по
отношение на К.А.А., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, С ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК
„Младост“ 4, бизнес Парк София, сграда 6, в размер на 541.13 лв.-неизплатени парични
задължения, произтичащи от договор между страните /договор за мобилни
услуги №********* от 19.06.2015г.,
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/ фиксирани услуги и
договор за лизинг от 12.02.2016г. и договор за мобилни услуги №********* от
03.11.2016г., индивидуализирани по размер в издадени фактури, ведно със законна
лихва считано от 28.12.2018г. до окончателното изплащане, за което по
ч.гр.д.№2587/2018г. на КРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №3 от 02.01.2019г., съществува; респ.осъдил е К.А.А. да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД деловодни разноски в размер на 1270 лв., като по
ч.гр.д.№2587/18г. на КРС-385лв. и 885 лв.-разноски по гр.д.№818/19г. на КнРС.
Решението
на районния съд се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, породена
от постановяването му в нарушение на материалния закон и неговата
необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
На
първо място особеният представител на въззивницата сочи противоречие на
решението на районния съд с материалния закон. Сочи се, че първоинстанционният
съд неправилно е приел предявените искове за основателни .Твърди се, че
районният съд не е взел становище по основното възражение, направено с отговора
на исковата молба, а именно, че ищцовото дружество не е установило в поисканата
сума от 541.13 лева какви точно по вид, количество и стойност услуги , вкл.
такси съобразно тарифния план, са ползвани и реално потребени от ответницата.
Сочи се , че не е установено също така вярно ли са отчетени от измервателните
средства на доставчика услугите, съответно вярно ли са фактурирани същите.
Оспорват
се издадените от ищеца фактури като доказателствено средство, доколкото същите
представляват частен документ. Оспорват се констатациите на вещото лице,
доколкото се твърди, че същите почиват на издадените от дружеството фактури, а
не на справки и констатации, направени в счетоводството на ищцовото дружество.
Оспорва се и изводът на съда, че ответницата дължи и сумите за лизингови
вноски, като приема, че такива не се дължат, тъй като не са изпълнени
изискванията на чл.1, ал.2 и ал.3 от Договора за лизинг, сключен на 12.02.2016
г.
С
жалбата се обобщава, че с оглед изложеното, предявеният срещу ответницата иск е
неоснователен и недоказан.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
„Теленор България“ ЕАД, чрез пълномощника адв. З.Ц.. С отговора се оспорва
основателността на депозираната въззивна жалба с искане същата да бъде оставена
без уважение. Сочи се, че задължение на ищцовото дружество е да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства
правото на потребителя да използва тези съоръжения, като обемът на ползване на
услугите се определя от самия абонат.
Относно
абонаментните такси се уточнява, че същите са уговорени между страните още с
договора за предоставяне на телекомуникационни услуги и абонатът дължи
заплащането им, без значение дали през отчетения период е инициирал ползване на
услуги, подлежащи на допълнително таксуване. Твърди се, че размерът на
месечните абонаментни такси и за двата процесни номера е уреден от страните още
при сключването на договорите и допълнителното споразумение, като
законосъобразното им начисляване се потвърждава от изготвената по делото
съдебно – счетоводна експертиза. Поддържа се, че ищецът е изпълнил задължението
си да издаде порцесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната
абонаментна такса, както и на използваните услуги извън месечния абонамент,
като към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от
посочените компоненти.
С
оглед заложеното в общите условия на мобилния оператор право на ползвателя на
услугата да оспори месечните сметки, се твърди, че същият не е ангажирал по
делото доказателства в тази насока, както и за плащането им.
За необосновани се приемат възраженията на
особения представител на ответника във връзка с процесния договор за лизинг.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна.
По
същество, жалбата се явява частично основателна.Съображения:
Приложените
договор за мобилни услуги №********* от 19.06.2015г., по който на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер ********** , в т.ч. приложения към него, и
договор за лизинг от 12.02.2016г. носят подписи на абоната К.А.А., като това
обстоятелство не е опровергано чрез събиране на доказателства в такава насока,
поради което съдът намира, че е установено сключването им, респ.съществуване на
договорни отношения между страните.В подписания договор месечната абонаментна
такса е определена на 8,99лв./абонаментен план Резерв стандарт/;договорът е
сключен за една година с клауза след изтичане на първоначалния срок да се
превърне в безсрочен договор при стандарнтите условия с възможност да бъде
прекратен по всяко време.
В отделния договор за лизинг е уговорено
предоставянето на лизинговата вещ –
мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy A3 2016 Gold на стойност 551.77 лв.,
като за ползването й отв.А. се е задължила да плати 23 месечни вноски в размер
на 23.99 лв., като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки.
В
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №*********/ оспорено от
тази страна/ липсва подпис на ответника /сега въззивна страна/ К.А., т.е.не се
установява влизането в сила на нов
абонаментен план по договора за мобилни услуги №********* от 19.06.2015г.за
номер **********.
Подписан
от страна на ответника е и договор за мобилни услуги №********* от
03.11.2016г., по който на отв.А. е предоставен мобилен телефонен номер
08988401022- т.е.установено е сключването му, респ.съществуване на договорни
отношения между страните и по този договор.Абонаментният план по същия е Старт,
чиято стойност – видно от приложената ценова листа, е 11,99лв. Срокът на
договора е 03.11.2017г.
По
делото са представени 7 бр.фактури, които включват месечни такси и ползвани
услуги, както и за неустойка- съответно за № 08988401022- са за периода
01.01.2017г.-31.01.2017г.-16,54лв., от която месечна абонаментна такса без ДДС
е в размер на 11,60лв.- с приспадната сума 3,11лв.,/т.е.претендираната сума е
13,43лв./.;за **********. за периода 05.01.2017г.-04.02.2017г.-31,18лв.без ДДС
месечна абонаментна такса и 23,99лв.лизингова сума; за периода
05.02.2017г.-04.03.2017г., вкл.месечна абонаментна такса в размер на 16,66лв.без
ДДС и 23,99лв.лизингова вноска; за периода 05.03.2017г.-04.04.2017г.- в същия
размер и за периода 05.04.2017г.-04.05.2017г.,
по която се претендира само частично лизинговата вноска – 17,32лв. /поради
намаление –отрицателна стойност на месечна абонаментна такса/.
Отделно
за № ********** е издадената фактура №********** от 05.06.2017г., която касае
неустойка за предсрочно прекратяване- която се търси от ищеца частично в размер
на 124,98лв. , както и предсрочно изискуем остатък от лизинговата вноска за
посочения мобилен апарат – в размер на 215,91лв.с вкл.ДДС- или общо по тази
фактура се претендира сумата 340,89лв.
Фактура
№********** от 01.03.2917г.е за периода 01.02.2017г.-28.02.2017г. и касае № 08988401022-като
по нея се претендира неустойка в размер на 19,98лв.
Както
се установява от заключение на в.л.Р.Й., сумата за лизингови вноски /9 на брой/ е в размер общо 215,91лв. Описани са и
сумите,посочени по-горе, по приложените фактури.
По
ч.гр.д.№2587/2018г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по чл.410 ГПК за
изпълнение на парично задължение в размер на 541.13 лв.-неизплатени парични
задължения, произтичащи от договор между страните/ договор за мобилни
услуги №********* от 19.06.2015г.,
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и договор за лизинг от
12.02.2016г. и договор за мобилни услуги №********* от 03.11.2016г.,
индивидуализирани по размер в издадени фактури, ведно със законна лихва считано
от 28.12.2018г. до окончателното изплащане и деловодни разноски.Тази заповед е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като с разпореждане на съда от
28.02.2019г. е указано на заявителя да предяви искове за установяване
съществуването на вземанията си.
Искът
по чл.422 ГПК е предявен в едномесечен срок от получаване на съобщение до
заявителя.
При
горната фактическа обстановка, въззивният съд намира исковите претенции за
допустими – доколкото са постъпили в срок, но частично неоснователни.
Извън
обстоятелството, че цитираните фактури са неподписани, е необходимо да се
съобрази, че ответната страна изрично е оспорила отчитането на ползваните през
исковия период услуги, предвид което и съобразно разпределението на
доказателствената тежест ищецът е следвало да докаже надлежно изпълнение на
задължението си за предоставянето им във визирания във фактурата размер – което
не е сторено при условията на пълно и главно доказване - извън месечната такса, която е уговорена в
приложените от ищеца писмени доказателства.
Досежно
така определената месечна абонаментна такса
ведно с лизинговата такава / 9бр.вноски по нея/, които са в рамките на
периода на действие на договорните отношения между страните ,
ответницата по иска не е ангажирала доказателства за погасяване (плащане и
пр.).Следва обаче да се вземе размерът на таксата , който е първоначално
договорен за №**********, доколкото не е установено надлежното му изменяване
чрез цитираното по-горе допълнително споразумение.Не се дължи неустойка по този
договор, доколкото, както се посочи, след първоначално уговорения срок същият е
станал безсрочен и е имало възможност да се прекрати по всяко време от
страните.
За
предсрочно прекратяване / в рамките на срока на договора/ за № 08988401022-се
дължи претендираната неустойка -
претендираната сума е 19,98лв., която е в размер на по-малко от две месечни
такси/претенцията е определена към 01.03.2017г., а срокът на договора е 03.11.2017г./.
При
съобразяване на горното и с оглед
претендираните суми /респ.техния произход/ за № ********** се дължат само 3
месечни такси / претендираните такива за периодите 05.01.2017г.-04.02.2017г.;
05.02.2017г.-04.03.2017г. и 05.03.2017г.-04.04.2017г./ - т.е. 26,97лв./.3
такси по 8,99лв./ , без неустойка поради неустановяване на
обстоятелството, че се дължи и такава - не е установено, че се касае за
прекратяване на срочен договор.На следващо място, дължими са 9бр.лизингови вноски в размер на 215,91лв.,За №08988401022 е дължима месечна абонаментна такса за периода
01.01.2017.-31.01.2017г. -11,99лв., както и претендираната неустойка – 19,98лв.
Предвид изложеното, искът се явява основателен до
размер на 274,85лв.; респ.решението следва да бъде изменено, като се отменят
частта, в които искът по чл.422 ГПК е уважен над посочения размер, както и за
разноски .Общо сторените такива за заповедното производство са 385лв.,
съответно за исковото /за двете инстанции/ -1085лв., като по компенсация на
въззиваемото търговско дружество следва да се присъдят : за заповедното –
195,55лв. и 551,09лв.- за исковото .
Воден
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №1009/ 26.11.2019 г., постановено по гр.дело №818/2019г.на Районен съд – Кюстендил ,В ЧАСТТА , в която е
признато за установено по отношение на К.А.А., с ЕГН **********, с адрес ***,
че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК
„Младост“ 4, бизнес Парк София, сграда 6 в размер над 274,85лв. до 541.13 лв.-неизплатени
парични задължения, произтичащи от договор между страните/ договор за мобилни
услуги №********* от 19.06.2015г.,
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
договор за лизинг от 12.02.2016г. и договор за мобилни услуги №********* от
03.11.2016г., индивидуализирани по размер в издадени фактури, ведно със законна
лихва считано от 28.12.2018г. до окончателното изплащане, за което по
ч.гр.д.№2587/2018г. на КРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №3 от 02.01.2019г., както и В ЧАСТТА, в която са присъдени разноски в полза на ищеца
- по ч.гр.д.№2587/18г. на КРС-385лв. и 885 лв.-разноски по
настоящето-гр.д.№818/19г. на КнРС, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.422 ГПК , предявен от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,с ЕИК ******, против К.А.А., с
ЕГН **********,с посочен адрес, за признаване за установено съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответника,описано по-горе, за разликата над 274,85 лв.
до 541.13 лева., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №3 от 02.01.2019г. по ч.гр.д.№2587/2018г. на КнРС.
Осъжда
К.А.А./с посочени данни/ да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с посочени
данни/ деловодни разноски : по
ч.гр.д.№2587/18г. на КнРС- 195,55лв. и 551,09лв.--разноски по
исковото производство общо за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1009/26.11.2019 г., постановено по гр.д.№818/2019г.КнРС в останалата
му част.
Настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.