РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Павликени, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветомил Горчев
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Гражданско дело №
20234140100721 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „М. П. К." ЕАД, ЕИК *** със старо
име „С. бизнес с." АД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори И. Л. П. и Б. Я. Я., депозирана чрез адв. И. Л. против М. Т. Д.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с която се претендира да бъде признато
за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 40,50 лева
(четиридесет лева и петдесет стотинки ), дължима главница по Договор за продажба на
изплащане № ***.2018 г. и Договор за поръчителство от ***.2014 г. Претендират се и
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Твърди се в исковата молба, че на 04.12.2018 г. между „М." ЕАД (сега „А1 Б." ЕАД) в
качеството му на Продавач и ответника е сключен № ***.2018 г., като на основание т. 1 и
т.2 от Договора, с неговото подписване купувачът – Д. закупил и е станал собственик на
Handset NOK2*** със сериен номер: ***. Съгласно т. 10.2.1 от Договора купувачът се е
задължил да заплати на "М." ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план
към Договора, което не било сторено, поради което договорът бил прекратен предсрочно на
основание т.12.3 от същия. Сочи се, че непогасената сума до края на срока на Договора за
продажба на изплащане, в размер на 40.50 лв., е станала предсрочно изискуема на
основание чл. 12.3. от Договора. Излага, че на 07.11.2014г. между „А1 Б." ЕАД и „С. б. с."
АД с ново име „М. П. К." ЕАД, бил сключен Договор за поръчителство, на осн. Чл. 3 от
който настоящият ищец се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с „А1 Б." ЕАД Договор за продажба на изплащане.
1
Изтъква, че поради липса на доброволно плащане от страна на 1 длъжника и на основание
чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от ***.2014 г., „С. б. с." АД заплатило на „А1 Б."
ЕАД на 2***12.2020 г. горната сума, представляваща дължимата сума от М. Д. по процесния
Договор за продажба на изплащане. Плащането на сумата било извършено след отправена
покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за
поръчителство, а именно – чрез предявяването на Справка /Приемо-предавателен протокол/
№ ***.2020 г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство от ***.2014 г,
който съдържал списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от
договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца. Сочи, че ответникът присъствал на
стр. 2 от горепосочения Протокол № ***. Във връзка с извършеното плащане представя
Платежно нареждане № ***.2020 г. В случая бил състававен и Приемо-предавателен
протокол № ***.2021 г. касателно извършеното плащане на осн. Т. 2.2.5 от договора, като
ответникът присъствал на стр. 2 от него. До М. Д. било изпратено Уведомление за встъпване
в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което длъжникът бил уведомен, че считано от 21.12.2020 г.
задълженията му към „А1 Б." ЕАД по договора за продажба на изплащане са прехвърлени
на „С. б. с." АД с ново име „М. П. К." ЕАД. На ***07.2022 г. между „М. П. К." ЕАД и "Ф. за
г. на з. на ф. л." ЕООД бил сключен Договор за встъпване в дълг, съгласно който кредитора
„М. П. К." ЕАД приел поемателя "Ф. за г. на з. на ф. л." ЕООД като съдлъжник за заплащане
задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от Договора за поръчителство от
***.2014 г. между „А1 Б." ЕАД и „М. П. К." ЕАД, като поемателят "Ф. за г. на з. на ф. л."
ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи
от Договора за поръчителство от ***.2014 г. между „А1 Б." ЕАД и „М. П. К.", включително
и на ответника под № *** в Приложение №1 към договора, в срок от един месец от
подписване на Договор за встъпване в дълг. Към настоящия момент поемателят "Ф. за г. на
з. на ф. л." ЕООД не е заплатил задължението на длъжника Д., поради което Заявленението
за издаване на заповед за изпълнение било с искане за осъждане на двамата длъжници да
заплатят солидарно процесната сума. Изтъква, че тъй като "Ф. за г. на з. на ф. л." ЕООД не е
депозирало възражение в срок, заповедта спрямо него е влязла в сила, поради което искът от
поръчителя, встъпил в правата на кредитора “А1 Б.” ЕАД бил само срещу физическото лице
М. Д..
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника. Редовно призован се явява в с.з. и оспорва иска. Заявява, че не дължи въпросната
сума и не е уведомяван за претендираното задължение.
Като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата
и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото съглашението между „А1 Б.“ ЕАД, в качеството му на
2
продавач и ответника, в качеството му на купувач. По силата на същото Д. станала
собственик на процесното устройство. Съгласно чл. 10.2.1 от Договора, ответникът се е
задължил да заплати на „А1 Б.“ ЕАД сумата, дължима за вещта, съобразно погасителен план
към Договора.
Не се спори и че на ***.2014 г., между „С. б. с." АД с ново име „М. П. К.” ЕАД и „А1
Б.“ е сключен Договор за поръчителство, по силата на който „С. б. с.“ АД се е задължил, в
качеството си на поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 Б.” ЕАД
Договор за продажба на изплащане. На основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от
***.2014 г., на **.10.2021 г. „С заплатил на „А1 Б.“ ЕАД сумата от 40.50 лева,
представляваща
дължимата сума от ответника по Договора за продажба на изплащане.
На ***.2022 г. между „М и „Ф. за г. на з. на ф. л.“ ЕООД, е сключен Договор за встъпване в
дълг, съгласно който „М. П. К.” ЕАД е приел „Ф. за г. на з. на ф. л.“ ЕООД, като съдлъжник
за заплащане задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за
поръчителство сключен на ***.2014 г., сключен между „А1 Б.” ЕАД и „М. П. К.” ЕАД.
На ***.07.2023 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу М. Т. Д. и „Ф. за г. на з. на ф. л.“ ЕООД и за сумата, предмет на
настоящото производство.
Съдът е издал Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен
съд - ***, срещу която в законоустановения срок от ответника е постъпило Възражение от
Д.. Срещу длъжника „Ф. за г. на з. на ф. л.“ ЕООД, заповедта е влязла в сила.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 414, вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл.
183 и чл. 200 от ЗЗД е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен, като съображенията за това са следните:
Ищецът основава вземането си на договор за поръчителство от ***.2014 г., сключен
между ищцовото дружество и М.. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД,
поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
3
иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
Сключеният между „А1 Б.“ и ответника Договор е договор за продажба по смисъла
на чл. 183 от ЗЗД и не носи белезите на търговска продажба - арг. от чл. 318, ал. 2 от ТЗ.
Както е посочено по-горе, на ***11.2014 г., между „А1 Б.“ ЕАД и „С. б. с.“ АД е
сключен Договор за поръчителство, по силата на който „С. б. с.“ АД се е задължил, в
качеството си на поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А Договор
за продажба на изплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД, с договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена
форма. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се
поеме и за бъдещо, и за условно задължение.
По делото от страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства, установяващи
сключването на валиден договор за поръчителство между него, в качеството на поръчител и
„А1 Б.“ ЕАД, в качеството на кредитор, с който да е обезпечено вземането на
последното дружество по договор за продажба на изплащане, сключен с ответника.
Договорът за поръчителство е действителен и когато има за предмет бъдещ дълг, но изцяло
в тежест на ищеца в производството е да установи, че между него, като поръчител и „А1 Б.“
е постигнато изрично съгласие именно за гарантиране на задължение на
ответника Б. по договора за продажба на изплащане. От приетия като доказателство по
делото договор за поръчителство от ***.11.2014 г. и анекси към него се установява, че
между ищцовото дружество и „А1 Б.“ е сключен договор, по силата на който ищцовото
дружество е поело задължение за гарантиране чрез поръчителство на вземанията на „А1 Б.“
от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг и
одобрение от „С. Б. С.“ АД до размера на кредитния лимит. От страна на ищеца обаче, не са
ангажирани доказателства сключеният процесен договор за продажба на изплащане да е
обезпечен с поръчителство на ищцовото дружество. По делото не са ангажирани
доказателства относно заявка на „А1 Б.“ ЕАД за кредитна оценка на ответника /чл. 2.1.1 от
договор за поръчителство/, изготвяне и представяне на кредитна оценка на потребителя от
страна на ищеца, становище от страна на ищцовото дружество - одобрение или неодобрение
на потребителя като подходящ за сключване на продажба на изплащане /чл. 2.1.2 от договор
за поръчителство/, списък на абонатите, които през процесния период са сключили договор
за продажба на изплащане /2.1.4 от договор за поръчителство/, поради което съдът приема,
че ищецът не доказа наличието на валидно сключен договор за поръчителство по отношение
процесния договор за продажба.
За пълнота следва да се има предвид и че договорът за поръчителство е съглашение
между кредитор и поръчител, а не съглашение между длъжник и поръчител. Поръчителят
4
поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника - да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Съгласно материалноправната норма на чл. 146, ал. 1
ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има
срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство, респективно
законът не изисква съгласие от длъжника за поемане на поръчителство. Облигационната
връзка при договора за поръчителство възниква с постигане на съгласие, при което
поръчителят поема отговорността да изпълни задължението на длъжника, а кредиторът го
приема за поръчител, като това съгласие между кредитор и поръчител следва да бъде
писмено оформено. Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде
обезпечен и с основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на
поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има
акцесорен характер и е функция на друго, главно правоотношение. Престацията е
предварително определена, известна и договорът е комутативен. При изложеното, с оглед и
правната характеристика и същност на договора за поръчителство и доколкото не
съществува изрично законово ограничение върху задълженията, които могат да бъдат
обезпечени с поръчителство, то договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД за бъдещ
дълг е действителен, като в тежест на ищеца е да установи в процеса, че между него, като
поръчител и кредитора, е постигнато изрично съгласие именно за гарантиране на
задължение от този вид и то към момента на сключване на процесната сделка, каквито
доказателства според настоящия състав, липсват по делото.
При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията,
подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да
предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните
параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва
изрично да са посочени в сключения между поръчителя и кредитора договор за
поръчителство, като при паричен дълг основният индивидуализиращ елемент е неговият
размер. В процесния случай приложеният от ищцовото дружество договор за поръчителство
е сключен преди договора за продажба на изплащане, което съгласно гореизложеното и чл.
138, ал. 2 от ЗЗД, не е пречка за пораждане на регресни права на поръчителя към длъжника,
в случай че първият е погасил, в качеството му на поръчител, задълженията му по
обезпеченото вземане на кредитора.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в приложения по делото договор за
поръчителство, не са посочени основните параметри, индивидуализиращи главния дълг. В
Раздел IV, чл. 3 от процесния договор е постигнато съгласие, че ищцовото дружество, в
качеството му на поръчител, се задължава да отговаря пред мобилния оператор за
задължения на абонати, сключили договор за продажба на изплащане с „А1 Б.“, в резултат
на получено одобрение от „С. б. с.“ АД, в рамките на извършен „Скоринг“. Логическото и
5
граматическо тълкуване на цитирания чл. 3 от договора, обуславя извода за неопределеност
на договорите, които ще бъдат обезпечение с поръчителство, предметът на тези договори и
размерът на обезпеченото вземане.
По тези съображения, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв, следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответникът има право на разноски в настоящото
производство, но такива не са сторени, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М. П. К." ЕАД, ЕИК *** със старо име „С. б. с." АД със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори И. Л. П.
и Б. Я. Я. против М. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** иск, с който
търси признаването за установено, на основание чл. 422, вр. чл. 414, вр. чл. 410 от ГПК, вр.
чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД в негова полза против Д. съществува вземане за сумата от 40,50 лева
(четиридесет лева и петдесет стотинки ) - главница представляваща незаплатена от
ответника сума по Договор за продажба на изплащане № ***2018 г., която сума е заплатена
от заявителя „С. б. с.“ АД, с ново име „М. П. К." ЕАД, в качеството му на поръчител по
Договор за поръчителство от ***.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.07.2023 г., до окончателно заплащане на дължимата сума, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6