РЕШЕНИЕ
№ 2534/17.12.2021г.
гр. Пловдив,17.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 2643 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател ЦУ на НАП обжалва Решение № 1311 от 13.08.2021
г., постановено по АНД № 4521/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 24 н.с.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 579619-F583969 от 28.05.2021 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на „Драгиев и Ко“ ООД с ЕИК ********* са наложени две имуществени
санкции от по 500 лева на основание чл.185, ал.2,вр. с ал.1 от ЗДДС за две
нарушения по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с §21,
ал.2 от ПЗР на Наредбата, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като се
излагат съображения относно неговото постановяване при неправилно приложение на
закона, явна несправедливост и допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли се при отмяна на съдебното решение да се
потвърди изцяло наказателното постановление, като на касационния жалбоподател
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение от 80 лева.
В съдебно заседание, редовно призован касационният жалбоподател не е
изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба „Драгиев
и Ко“ ООД гр.Пловдив е депозирал отговор по жалбата, с който я оспорва, като я
намира за немотивирана и неоснователна. В съдебно заседание отговорът се
поддържа от упълномощения от ответника адв.Т., като се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение от 300 лева.
Прокурорът от ОП – Пловдив Тодорова излага становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена на базата на анализ на доказателствата
описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема
изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
За да отмени наказателното постановление съдът, постановил оспореното
решение, е счел, че дружеството не е извършило вменените му нарушения, като в
тази връзка е счел, предвид посочените като нарушени разпоредби от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ, че с отпечатването на дневен финансов отчет от дружеството
по отношение на първото му вменено нарушение от 02.10.2020 г. – в първия
работен ден, следващ датата на установеното неотпечатване на дневен финансов
отчет, а именно 05.10.2020 г., както и по отношение на второто от вменените
нарушения от 05.10.2020 г. – на следващия ден, дружеството било спазило
предвидения в чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. 24 часов срок. Освен това,
съдът е приел и че административнонаказващият орган не бил изследвал и приложил
разпоредбата на чл.39, ал.3 от Наредбата, освобождаваща от задължението при
продажба на течни горива от обекти, които са изцяло на самообслужване, да се
отпечатва дневен финансов отчет по ал.1, като не бил отчел, че в случая
проверената бензиностанция е именно такава - на самообслужване. На последно
място, като основание за отмяна на наказателното постановление съдът е приел,
че случаите на административни нарушения са маловажни, при което е следвало да
намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция
споделя само последното от посочените основания, на които е стъпил
първоинстанционният съд, за да отмени наказателното постановление. Касационният
съд намира за необосновани изводите, че в случая не са били налице осъществени
нарушения от дружеството-жалбоподател, доколкото счита, че тези изводи са
направени при некоректен анализ на приложимите нормативни разпоредби. В
конкретния случай е вменено извършването на две идентични нарушения, съответно
от датите 02.10.2020 г. и от 05.10.2020 г., които са били квалифицирани като
такива на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във връзка с §21, ал.2 от ПЗР
на Наредбата в сила от 31.07.2020 г. и са се изразили в
неотпечатване/генериране на пълен дневен финансов отчет в края на работния ден.
Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредбата всяко фискално устройство, включително
вградено в автомат на самообслужване, както и ИАСУТД генерират автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет и в КЛЕН в 23:59:59 часа за всеки календарен ден (от 0:00 до 24:00 часа), през който в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в
следните случаи:
1. когато
не е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа;
или
2. когато
е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа и
след генерирането му/отпечатването му в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции. Според § 21,
ал.2 от ПЗР към Наредбата до привеждане на въведените в
експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от 30 септември 2020 г., лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране
и запис във фискалната памет и в КЛЕН за
всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции. В тези случаи лицата по чл.52, ал.3 са длъжни да обновят версията на фърмуера на въведените в
експлоатация ФУ при вписана в регистъра по чл.10, ал.9 нова версия в срока по изречение първо. В конкретния случай, от доказателствата по делото е
установено категорично и това е посочено в решението на районния съд, че
дружеството на практика е отпечатало дневен финансов отчет и за двете дати на
нарушения, посочени в наказателното постановление, но това е станало преди края
на деня и след отпечатване на финансовия отчет на всяка от датите са били
извършени зареждания с гориво и съответно за всяка от датите е бил издаден по
един фискален бон, който не е намерил отражение в дневен финансов отчет за
деня, в който е извършена продажба на гориво, защото такъв е бил отпечатан
по-рано и не е бил отпечатан нов в края на деня. При това положение и според
настоящия съдебен състав идентични нарушения са били извършени и на двата
посочени дни, доколкото дружеството е било длъжно да отпечата дневен финансов
отчет, който в крайна сметка да отрази всички регистрирани във ФУ продажби,
сторно или служебно въведени операции. Очевидно е от текста на посочените като
нарушени разпоредби, че отпечатването на отчета следва да стане в края /когато
изтича 24 час/ на съответния ден, а не в рамките на срок от 24 часа от
извършване на съответната продажба, както според настоящата инстанция
неправилно е разсъждавал първоинстанционният съд. Освен това, разпоредбата на
чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. изрично говори за календарен, а не за
работен ден, поради което и разсъжденията на първоинстанционния съд относно отпечатване
на отчет в първия работен ден, не могат да бъдат споделени в насоката относно
спазване на някакъв установен срок за изпълнение на задължението.
Не се споделя от съда в случая като относимо изобщо
позоваването на чл.39, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., доколкото тя е обвързана
с нормата на чл.39, ал.1 и ал.2 от Наредбата и следователно предполага
задълженото лице вече да е осигурило генериране
автоматично на
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на своето ФУ. Тогава, когато отчетът бива автоматично генериран, нормата на
чл.39, ал.3 от Наредбата дава възможност за определени лица да не го
отпечатват. В случая обаче, е видно, че разпоредбата на чл.39, ал.1 от
Наредбата е обвързана в наказателното постановление при това правилно с
фактическия състав на § 21, ал.2 от ПЗР на Наредбата, която норма касае
случаите, когато задължените лица не са привели фискалните си устройства в
съответствие с изискванията по чл.39, ал.1 от Наредбата, какъвто именно е
настоящият случай, защото е безспорно, че фискалното устройство не е било във
възможност да генерира автоматично
дневен финансов отчет. Поради това и предвид липсата изобщо на възможност за
автоматично генериране на дневен финансов отчет, то дружеството е следвало, до
съобразяване на това изискване на чл.39, ал.1 от Наредбата, да отпечатва отчетите
си за всеки ден. В тази насока и без значение за конкретния случай на нарушения
е изобщо обстоятелството дали провереният обект на дружеството е попадал или не
сред посочените в чл.39, ал.3 от Наредбата.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че е правилна
преценката на първоинстанционния съд относно това, че се касае до маловажен
случай на нарушение и то по отношение на всяко от разглежданите две нарушения
по наказателното постановление. На първо място, видът на нарушенията е такъв,
който не води до неотразяване на приходи, което определя по-ниска степен на
обществена опасност на същите. Освен това, установява се, че всяко от
посочените нарушения е посочено да е извършено за първи път. Установено е
категорично и че все пак не е налице пълно неизпълнение на задължението, а
неточно изпълнение, като отчети за датата на всяко от нарушенията все пак са
били отпечатани, макар и същите да са останали непълни, предвид осъществените
продажби в същия ден след отпечатване на дневните отчети. Това обаче, както се посочи,
не води до неотразяване на приходи, като се има предвид, че въпросните две неотразени
своевременно продажби са били включени в дневен финансов отчет първата на
третия ден, а втората - на следващия ден след извършването ѝ. Освен това,
дружеството –жалбоподател, видно от приложените обяснения и доказателства към
тях в административната преписка, много скоро след проверката и преди
съставянето на АУАН, е предприело необходимите действия за привеждане на ФУ към
изискванията на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Всички тези
обстоятелства водят до извод, че не е било необходимо реализирането на
административнонаказателната му отговорност с налагане дори и на предвидената имуществена
санкция в минимален размер. Доколкото преценката на наказващия орган е такава
по законосъобразност, правилно районният съд е отменил наказателното
постановление като незаконосъобразно, приемайки, че в случая са били налице
условията за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо и доколкото първоинстанционният
съд е достигнал до законосъобразен краен извод, решението му ще следва да бъде
оставено в сила. С оглед посочения изход от
спора, ще следва на ответника да се присъдят поисканите разноски, за които е
представил списък, като се констатира, че са налице доказателства за
заплащането на 300 лева адвокатско възнаграждение за представителство пред
настоящата инстанция. Затова и съобразно
с чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът счита, че следва да осъди касационният
жалбоподател по делото да заплати на ответника сумата от 300 лева, направени от
последния разноски за адвокатско възнаграждение пред касационния съд, което
възнаграждение е в минималния предвиден размер, поради което и не е прекомерно.
Воден от горното и на основание
чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1311 от 13.08.2021 г., постановено по АНД № 4521/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 24 н.с.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП
София да заплати „Драгиев
и Ко“ ООД гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ №56, с ЕИК ********* сумата от 300
лв. /триста лева/, съставляваща направените пред
касационната инстанция разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: