Решение по дело №46/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 149
Дата: 8 август 2022 г. (в сила от 8 август 2022 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20221500500046
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Кюстендил, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500046 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.К.Х. от АК-Кюстендил, в
качеството й на особен представител на С.Н.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр.***, против решение №260479 от 03.12.2021г. на Районен съд (РС) – Кюстендил,
постановено по гр.д.№372/2021г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение съдът е признал за установено в отношенията между
страните, че съществува вземане в полза на „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.С.“, ***, ***, против С.Н.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***,
в размер на 100.74 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за периода 15.08.2018г. – 14.11.2018г. за потребление на мобилни услуги, за които са
издадени фактури №**********/15.09.2018г., №**********/15.10.2018г.
№**********/15.11.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№1692/2020г. на КнРС, като за
разликата до пълния предявен размер от 237.61 лева е оставил без уважение претенцията,
като неоснователна и недоказана. Със същото решение С.Н.С. е осъдена да заплати на „***“
ЕАД сума в размер на 298.87 лева, представляваща сторени деловодни разноски в исковото
производство, както и 61.47 лева, разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д.
№1692/2020г. по описа на КнРС.
Решението се обжалва в частта, в която искът е уважен, с искане да бъде отменено и
исковата претенция – отхвърлена. Прави се оплакване, че съдът необосновано е приел, че
ответницата по иска – С.С. е поела задължение за заплащане на претендираните от ищеца
месечни абонаментни такси и разговори, съгласно „уговорените“ тарифни планове, както и,
1
че процесните договори са били подписани от страните, тъй като още с отговора на исковата
молба е била оспорена автентичността на документите, с твърдения, че С. не е автор на
изявленията, съдържащи се в тях, съответните страници не са били подписани от нея и
същата не се е съгласила и задължила по тях. Прави се извод, че при така заявеното
оспорване, върху ищеца е лежала тежестта да проведе пълно и главно доказване, че
изявленията са направени от ответницата. Счита се, че ищецът не е доказал, че конкретни
страници от договора и приложенията, в които се договарят цените на месечния абонамент
са неразделна част от един и същи документ, като при това не е била установена нито
графическа, нито смислова или логическа връзка между съдържанието на тези страници на
документа. Наред с това се прави и възражение, че ищецът не е доказал, че реално е
предоставил достъпа до услугите, за които претендира заплащане.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочената
въззивна жалба, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на
жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а решението е обжалваната част –
правилно и като такова следва да се потвърди.
РС-Кюстендил е бил сезиран с искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК от „***“
ЕАД, с ЕИК ***, а понастоящем (след 28.02.2022г.) с наименование „***“ ЕАД, с ЕИК ***
срещу С.Н.С., с ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на С.
съществуването на вземане на дружеството спрямо нея, за което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№1692/2020г. по описа на КнРС за сума в размер на 237.61 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
15.08.2018г. – 14.11.2018г, за които са издадени фактура №**********/15.09.2018г., фактура
№**********/15.10.2018г. и фактура №**********/15.11.2018г.
Ищецът твърдял, че задълженията на С., които са предмет на исковата претенция и
не са заплатени са произтекли от два сключени между страните договори, а именно –
договор от 28.08.2018г. за предоставяне на мобилни услуги с клиентки номер №*********
за предпочетен мобилен номер ***, с избрана абонаментна програма Интернет+ 16.99 лева,
за срок от 24 месеца – до 28.08.2020г. и договор от 01.09.2018г., с който абонатът се
възползвал от възможността да ползва повече от един абонамент и предпочел мобилен
номер ***, с избран абонамент Тотал 10.99 лева и срок на действие на договора 12 месеца –
до 01.09.2019г. Ищецът представил като приложения към исковата молба посочените
договори. И двата договора са подписани на обозначените в тях места за полагане на подпис
от абоната, без последният да е положил подписа си върху всяка от страниците на договора.
Последното обстоятелство е съставлявало основание ответната страна, представлявана от
особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, освен други възражения срещу
основателността на иска, да направи и такова в посока за липса на съгласие от страна на С.
да се задължи по представените договори, предвид липсата на положен подпис върху всяка
от страниците на договорите, както и за липса на логическа и графическа свързаност на
текста от отделните страници на документите.
От представените договори, ценови листи, общи условия, фактури и от
заключението на вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено
следното:
С договор за мобилни услуги от 28.08.2018г., сключен между ищеца и С. е
договорено предоставяне на мобилни услуги с предпочетен мобилен номер ***, с избрана
2
абонаментна програма Интернет+, при стандартен месечен абонамент от 16.99 лева, за срок
от 24 месеца – до 28.08.2020г. С договор за мобилни услуги от 11.09.2018г., сключен между
същите страни, е уговорен месечен абонамент от 10.99 лева за препочетен номер *** отново
при срок на действие 12 месеца – до 11.09.2019г.
Към всеки от двата договора е представена и декларация-съгласие за получената от
потребителя С. информация по чл.4 от ЗЗП.
Установено е, че мобилният оператор, на основание двата договора, е издал
фактури, както следва: фактура №**********/15.09.2018г. за отчетен период 28.08.2018г. –
14.09.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти от общо 157.09
лева, платими в срок до 30.09.2018г.; фактура №**********/15.10.2018г. за отчетен период
15.09.2018г. – 14.10.2018г. с начислена за разговори и месечни абонаменти сума от общо
61.86 лева, платими до 30.10.2018г. и фактура №**********/15.11.2018г. за отчетен период
15.10.2018г. – 14.11.2018г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти в общ
размер на 27.98 лева, платими до 30.11.2018г. С кредитно известие
№728210ЗЗ29/15.12.2018г. е извършена корекция по дълга, като общият размер на
задължението е определен на 237.61 лева.
Според заключението на вещото лице, общият размер на задължението съвпада с
претендирания такъв от 237.61 лева за отчетния период 28.08.2018г. – 14.12.2018г.
Експертът е установил, че за периода 28.08.2018г. – 14.09.2018г. е имало потребление извън
тарифния план, а за периода 15.09.2018г. – 14.10.2018г. са били таксувани 97 мин разговори
към „***“ и 6 мин разговори към „Грижа за клиента“ за 0.10 лева без ДДС.
В процеса не е било въведено твърдение, нито в рамките на същия са били събрани
доказателства за извършено плащане от страна на С. на суми по издадените фактури за
процесния период.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ст.С., по което е било образувано ч.гр.д.
№1692/2020г. на КнРС и е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, както и за
законната лихва върху вземанията от подаване на заявлението до окончателното им
изплащане, а също и за сторените разноски – 25.00 лева за държавна такса и 120 лева за
адвокатско възнаграждение. Доколкото заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление, на заявителя е била
указана възможността да предяви иск за вземането си, което същият е сторил в рамките на
предоставения му едномесечен срок.
При тези данни, КнРС е постановил обжалваното решение, с което е приел иска за
допустим и е уважил частично исковата претенция, приемайки съществуване на задължение
само за договорените цени за месечен абонамент, респ. намерил е за недоказан иска в частта
относно твърдяното потребление на мобилни услуги и го е отхвърлил за горницата над
100.74 лева.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че от събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установявало, че през отчетните периоди страните са
били обвързани от облигационни правоотношения, свързани с предоставяни за ползване от
мобилния оператор мобилни услуги, като по силата на тази договорна обвързаност
ответницата поела задължението за заплащането на дължимите месечни абонаментни такси
и разговори съгласно уговорените тарифни планове. Съдът посочил, че представените
договори са подписани от страните и изтъкнал, предвид възражението на ответната страна,
че не е необходим подпис на всяка от страниците им, доколкото същите не обективират
заемно правоотношение, само в който случай биха важали изискванията за полагане подпис
на всяка страница от източника на облигационни задължения, в т. ч. и ОУ. КнРС е направил
разграничението между дължимата цена на месечния абонамент и начислените суми за
потребени мобилни услуги. Посочил е, че съгласно чл.23, б.„б“ от ОУ, потребителите
3
дължат цени за месечен абонамент, който осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на
достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с
уникален телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници
в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи повиквания, за доказването
на това вземане в полза на доставчика е достатъчно позоваването на подписаните от
потребителя договор и допълнителни споразумения за съответния абонаментен план. Съдът
е отбелязал, че съгласно чл.20, изр.2 от ОУ, всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ***; съгласно чл.49
от Общите условия, *** има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.26 от ОУ при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя; при
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора, бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура; неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
КнРС е посочил, че с оглед оспорването от ответната страна на истинността на
отразените в процесните три фактури обстоятелства в посока, че са предоставени сочените в
тях услуги, следва да се има предвид, че фактурите и приложенията към тях, като частни
свидетелстващи документи, не се ползват с материална доказателствена сила за
удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства и тези документи сами по себе си не
са годно доказателство да установят, че мобилният оператор е предоставил през релевантния
период на ответника мобилни услуги. При все това, съдът е изтъкнал, че фактурите и
приложенията към тях, имат доказателствена стойност, която следва да се цени в съвкупност
с другите доказателства по делото. Изтъквайки, че на базата на представените два договора е
установима цената на договорения месечен абонамент по всеки от тях – 16.99 лева за
предпочетен номер *** и 10.99 лева за предпочетен номер ***, както и позовавайки се на
съответствието на уговорените цени на месечните абонаменти с начислените във фактурите
суми за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, съдът е приел че в
полза на ищцовото дружество е възникнало вземане за абонаментните такси. По отношение
на техния размер, позовавайки се на договорите, съдът е приел,, че ответницата се е
задължила да заплаща стандартен месечен абонамент от общо 27.98 лева (16.99 лева + 10.99
лева), който с ДДС възлиза на 33.58 лева месечно, а за процесните три последователни
отчетни месечни периоди – от 15.08.2018г. – до 14.11.2018г., общо дължима е сумата от
100.74 лева с включен ДДС. За този размер установителният иск за съществуване на
вземания за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги е приет за
доказан и е уважен, а за разликата до претендирания размер от 237.61 лева, искът е намерен
за недоказан и е отхвърлен, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна
следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в
обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е
валидно и допустимо. Разгледан е иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, след
надлежно упражнено право по чл.415 ал.1 от ГПК и предявен иск за установяване на
вземането в предвидения от закона срок.
2. Относно правилността на решението:
4
Според съда, решението в обжалваната част, е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено. Настоящият състав споделя изцяло изводите на РС-Кюстендил относно
осъществяването на изискуемите се предпоставки за уважаване на предявения иск, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без
да намира за необходимо да ги преповтаря. Доказано е по делото: наличието на договорни
правоотношения по сключени между страните два договора за мобилни услуги; във всеки от
договорите е посочена месечната абонамента такса, която потребителят дължи за срока на
действие на договорите; исковият период включва три отчетни месеца, през които
договорените абонаменти такси са начислявани и включени в издадените фактури; не се
твърди и не се доказва пълно или частично плащане; общият размер на месечния абонамент
по всеки от договорите е установен по делото и съответства на приетата от съда сума.
Когато въззивният съд мотивира съдебния си акт по реда на чл.272 от ГПК следва да
изложи съображения във връзка с оплакванията в жалбата. Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК
при проверката за правилност на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата. Конкретната въззивна жалба съдържа едно основно оплакване и то е
в посока за недоказаност възникването на задължения за С., произтичащи от представените
договори, тъй като същите не са подписани в тяхната цялост от ответницата – има страници,
на които липсва подпис, което съставлявало пречка да се приеме, че текстът на
неподписаните страници съставлява част от съответния договор. Твърди се и, че не е била
установена графическа, смислова или логическа връзка между съдържанието на тези
страните от документа. Направено е и оплакване, че ищецът не е доказал реално да е
предоставил достъпа до услугите, за които претендира заплащане.
Въззивният съд напълно споделя застъпеното в обжалваното решение разбиране за
липса на изискване всяка страница от сключените договори да носи подпис на абоната. В
разрез с изтъкнатото във въззивната жалба, установимо от прочита на договорите е, че всеки
от тях представлява единен, логически, граматически, смислово и текстово свързан
документ, номериран на всяка страница, с поставени на обозначените за целта места
подписи от потребителя С.С.. Необяснимо поради каква причина ответната страна счита, че
договорите следва да са подписани на всяка страница. Подобно изискване не съществува
нито в ЗЕС, нито в ЗЗП, нито в общия ЗЗД. Вероятно, макар и необосновано, се прави
препратка към изискването на чл.11 ал.2 от ЗПК, според който Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договора, но очевидно е в случая, че не се касае нито до общи условия, нито до
договор за потребителски кредит, а и липсва основание за прилагане на изискването по
аналогия и към договорите за мобилни услуги.
Предвид изложеното, оплакването се явява неоснователно – налице са доказани по
делото валидни договорни обвързаности между страните със сключването на процесните
договори.
Що се отнася до оплакването, че ищецът не е доказал реално да е предоставил
достъпа до услугите, за които претендира заплащане, от една страна следва да се има
предвид, че подобно възражение е наведено за пръв път във въззивната жалба и като такова
не подлежи на разглеждане, а от друга, както правилно е изтъкнал районния съд, цената на
абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на оператора,
предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез
който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като абонат както при
изходящи, така и при входящи повиквания, поради което за доказването на това вземане в
полза на доставчика е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договор и
допълнителни споразумения за съответния абонаментен план.
Горните съждения очертават извод за правилност на решението на КнРС, поради
което същото следва да се потвърди в обжалваната част.
5
3. Относно разноските:
Решението на РС-Кюстендил в частта за разноските се явява правилно, с оглед
изхода от настоящото обжалване.
Жалбоподателят не е сторил разноски за въззивното производство.
Въззиваемото дружество е направило разноски за адвокатско възнаграждение, чието
възстановяване е претендирано, а извършването им– надлежно удостоверено; същите са в
размер на 180.00 лева. Заплатена е и сума в размер на 300.00 лева за изплащане на
възнаграждение на въззивницата. Така въззивницата ще следва да бъде осъдена да заплати
на „***“ ЕАД, с ЕИК *** сумата от 480.00 лева.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260479 от 03.12.2021г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№372/2021г. по описа на същия съд, в частта, в която е признато за
установено в отношенията между страните, че съществува вземане в полза на „***“ ЕАД
(понастоящем „***“ ЕАД), с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С.“, ***,
***, против С.Н.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, в размер на 100.74 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за периода 15.08.2018г.
– 14.11.2018г. за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
№**********/15.09.2018г., №**********/15.10.2018г. №**********/15.11.2018г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№1692/2020г. на КнРС и С.Н.С. е осъдена да заплати на „***“ ЕАД
(понастоящем „***“ ЕАД), с ЕИК *** сума в размер на 298.87 лева, представляваща
сторени деловодни разноски в исковото производство, както и 61.47 лева, разноски в хода
на заповедното производство по ч.гр.д.№1692/2020г. по описа на КнРС.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА С.Н.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, да заплати на
„***“ ЕАД ( с предишно наименование „***“ ЕАД), с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.С.“, ***, ***, сумата от 480.00 лева (четиристотин и осемдесет лева),
представляваща сторени разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6